Как България се превърна в пленена държава
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
Да стартираме със самата диагноза. За да е пленена една страна, належащо и задоволително изискване е да има трайно слепване сред ръководството и избрани корпоративни ползи. В България това слепване се следи в следните сфери:
Четири образеца
- Разследващите и наказателните органи работят против елементи от опозицията и в никакъв случай против ядрото на ръководството. В България това ядро е построено от ГЕРБ и Движение за права и свободи, а за един къс миг през последните 10 години в центъра му стояха Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Пословични станаха изказванията, че " службите " са на Движение за права и свободи. Пословично е и въздействието на Движението в кадруването на правосъдната система. Що се отнася до основния прокурор Сотир Цацаров - него Борисов " самичък си го избра ", а в този момент текат сделките за идващия.
Слуховете са едно, действителните резултати - друго. А действителните резултати са, че прокуратура, ДАНС, КПКОНПИ и така нататък с цялата си мощност се стоварват върху неуместните и маргиналните, до момента в който в това време са изключително меки и състрадателни към ядрото на ръководещите. Срещу всички министри на Реформаторския блок да вземем за пример започнаха и текат следствия и правосъдни процеси, като че ли корупцията е поразила особено " градската десница ".
По време на изборите пък беше " ударена " Елена Йончева, въпреки че във връзка с Българска социалистическа партия наказателните органи са деликатни: тръгнат ли доста остро против социалистите, в един миг ще би трябвало от немай къде да извърнат внимание и на ГЕРБ-ДПС. Затова макар шумотевицата към жилищата, всичко остана на равнище деликатни инспекции. А в подготовка на локалните избори през есента прокуратурата се впусна услужливо да гони кметове в интервенцията " ГЕРБ се чисти от корупция по места ". Тази интервенция ще даде опция на премиера Борисов да съобщи, че е преборил корупцията в локалната власт. Тоест суджукът не е стигал до ядрото на ръководството.
- Регулаторите работят в интерес на характерни ползи. КТБ е парадигматичен образец за това по какъв начин страната може да проспи основаването на цяла бизнес империя с парите на спестителите в една банка. Част от тази империя бе добита от Цветан Василев, друга част - от негови бизнес сътрудници, свързани с Движение за права и свободи и с ядрото на ръководството. И когато Василев и тези сътрудници се скараха, страната погна него, а не тях. Така в следствие от грижовното отношение на регулатори и проверяващи Движение за права и свободи се трансформира в добре охранена партия компания.
Днес тя има (чрез свои представители) голяма част от медиите, Топлоелектрическа централа Варна и доста други бизнеси. А и се готви да строи частно пристанище. Разрастването на тези " империи " става посредством банкови заеми, които обилно се отпускат против незнайно какви обезпечения. При банкрута на КТБ стана ясно, че доста от заемите в нея са били необезпечени. Може би това е разковничето на въпроса по какъв начин настоящи политици могат да станат крупни предприемачи. Но, несъмнено, няма кой да проверява сходни " спекулации ".
- Медиите обслужват ядрото на властта. Голяма част от въпросните медии публично са притежавани от това ядро. Други са под негово въздействие - в смисъл, че публицистичната им политика съответствува напълно с тази на директно притежаваните. При печатната преса този монопол или квази монопол е явен. А при малките екрани, с прекосяването на Народоосвободителна въстаническа армия към нов притежател и със промените в управлението на Българска национална телевизия, укротяването им в интерес на ръководещото ядро е невидимо само за слепите.
- Държавните поръчки и обществените фондове отиват при бизнесите, които са близки до ядрото на ръководството. Най-очевиден образец са къщите за посетители. Там близостта с властта (национална и местна) наподобява е била водещият принцип за това кой се е сдобил с безвъзмездна вила. Но доста по-важни са " извоюваните " търгове за огромни суми, като да вземем за пример този за поддържането на " леден запас " от Топлоелектрическа централа Варна. Как банка да не даде многомилионен заем на човек, който може да си обезпечи спечелването на многомилионна държавна поръчка?
Предпоставките
Картината на пленената страна може още да се уплътнява, само че и по този начин тя е задоволително съответна. Как обаче е допустимо всичко това да се случва в условия на политическа конкуренция и избори? В България предпоставките са следните:
1) Частична омерта сред главните партии - ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Тази сделка - негласна, само че обвързваща - включва набези за кокошкарски афери (апартаменти) и консенсус по огромните въпроси. Тези огромни въпроси са виновността за КТБ, правосъдната промяна и ролята на прокуратурата, отстраняването на неуместни магистрати като Лозан Панов. Българска социалистическа партия поддържа Движение за права и свободи и ГЕРБ в затвърждаването на превъзходството на прокуратурата с конституционните ремонти от 2015 година. Нинова си замълча за ролята на Цацаров в ЦУМ-гейт. И през днешния ден Българска социалистическа партия се готви да поддържа концепциите за предварително преустановяване на мандатите на " тримата огромни ", които вместо да основават благоприятни условия за следствие на противозаконни дейности на основния прокурор (както изискват от нас Съвета на Европа и ЕС), целят вероятни офанзиви против ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов.
2) Инсталиранена партии " пълнежи " на ръководещите болшинства, които създаватилюзия за състезателност. Партията на Бареков беше подобен артикул, само че към този модел спадат и множеството от " патриотичните " обединения. Идеята е дебатът да се отклони от действителни проблеми на страната към имагинерни закани от бежанци, мигранти, джендъри и норвежци. Въвлечен в преследването на бели мишки, гласоподавателят стопира да вижда охранените котараци.
3) Изкривена медийна среда, която се концентрира върху белите мишки и скрива охранването на котараците. Ако няма по какъв начин напълно да бъдат скрити, публиката най-малко би трябвало да се убеди, че всички са маскари, в следствие от което да се отврати от политиката. Или най-малко да си мисли, че това с пленената страна е факсимиле.
Започнаха да губят възприятие за позор
Последната тактика върви и с раздухването на популистки настройки за " наказване " на политическите партии и политиците накуп. Това наказване става по този начин: като им се " спрат парите " (премахване на държавната субсидия), понижат се депутатите на половина или се вкара " мажоритарен детайл ", посредством който хората, а не партиите да избират претенденти.
Всички тези причини са белег на политическа инфантилност. Т. нар. наказателни ограничения просто укрепват захвата на ръководещото ядро върху политиката на страната. Те работят в услуга на партиите на власт и заздравяват срастването сред бизнес и политика. Тези, които са комфортни за привилегированите бизнеси, несъмнено, ще ги финансират " частно ". Така партиите напълно публично ще изпаднат до ситуацията на медиите в България. Ще си имаме публични монополи на една-две партии, които и в този момент са знак за слепване сред бизнес и политика. Изглежда времето за сходна " прозрaчност " е пристигнало - захваналите страната започнаха да губят възприятие за позор.
Не Картаген, а пленеността на страната би трябвало да бъде разрушена.
Да стартираме със самата диагноза. За да е пленена една страна, належащо и задоволително изискване е да има трайно слепване сред ръководството и избрани корпоративни ползи. В България това слепване се следи в следните сфери:
Четири образеца
- Разследващите и наказателните органи работят против елементи от опозицията и в никакъв случай против ядрото на ръководството. В България това ядро е построено от ГЕРБ и Движение за права и свободи, а за един къс миг през последните 10 години в центъра му стояха Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Пословични станаха изказванията, че " службите " са на Движение за права и свободи. Пословично е и въздействието на Движението в кадруването на правосъдната система. Що се отнася до основния прокурор Сотир Цацаров - него Борисов " самичък си го избра ", а в този момент текат сделките за идващия.
Слуховете са едно, действителните резултати - друго. А действителните резултати са, че прокуратура, ДАНС, КПКОНПИ и така нататък с цялата си мощност се стоварват върху неуместните и маргиналните, до момента в който в това време са изключително меки и състрадателни към ядрото на ръководещите. Срещу всички министри на Реформаторския блок да вземем за пример започнаха и текат следствия и правосъдни процеси, като че ли корупцията е поразила особено " градската десница ".
По време на изборите пък беше " ударена " Елена Йончева, въпреки че във връзка с Българска социалистическа партия наказателните органи са деликатни: тръгнат ли доста остро против социалистите, в един миг ще би трябвало от немай къде да извърнат внимание и на ГЕРБ-ДПС. Затова макар шумотевицата към жилищата, всичко остана на равнище деликатни инспекции. А в подготовка на локалните избори през есента прокуратурата се впусна услужливо да гони кметове в интервенцията " ГЕРБ се чисти от корупция по места ". Тази интервенция ще даде опция на премиера Борисов да съобщи, че е преборил корупцията в локалната власт. Тоест суджукът не е стигал до ядрото на ръководството.
- Регулаторите работят в интерес на характерни ползи. КТБ е парадигматичен образец за това по какъв начин страната може да проспи основаването на цяла бизнес империя с парите на спестителите в една банка. Част от тази империя бе добита от Цветан Василев, друга част - от негови бизнес сътрудници, свързани с Движение за права и свободи и с ядрото на ръководството. И когато Василев и тези сътрудници се скараха, страната погна него, а не тях. Така в следствие от грижовното отношение на регулатори и проверяващи Движение за права и свободи се трансформира в добре охранена партия компания.
Днес тя има (чрез свои представители) голяма част от медиите, Топлоелектрическа централа Варна и доста други бизнеси. А и се готви да строи частно пристанище. Разрастването на тези " империи " става посредством банкови заеми, които обилно се отпускат против незнайно какви обезпечения. При банкрута на КТБ стана ясно, че доста от заемите в нея са били необезпечени. Може би това е разковничето на въпроса по какъв начин настоящи политици могат да станат крупни предприемачи. Но, несъмнено, няма кой да проверява сходни " спекулации ".
- Медиите обслужват ядрото на властта. Голяма част от въпросните медии публично са притежавани от това ядро. Други са под негово въздействие - в смисъл, че публицистичната им политика съответствува напълно с тази на директно притежаваните. При печатната преса този монопол или квази монопол е явен. А при малките екрани, с прекосяването на Народоосвободителна въстаническа армия към нов притежател и със промените в управлението на Българска национална телевизия, укротяването им в интерес на ръководещото ядро е невидимо само за слепите.
- Държавните поръчки и обществените фондове отиват при бизнесите, които са близки до ядрото на ръководството. Най-очевиден образец са къщите за посетители. Там близостта с властта (национална и местна) наподобява е била водещият принцип за това кой се е сдобил с безвъзмездна вила. Но доста по-важни са " извоюваните " търгове за огромни суми, като да вземем за пример този за поддържането на " леден запас " от Топлоелектрическа централа Варна. Как банка да не даде многомилионен заем на човек, който може да си обезпечи спечелването на многомилионна държавна поръчка?
Предпоставките
Картината на пленената страна може още да се уплътнява, само че и по този начин тя е задоволително съответна. Как обаче е допустимо всичко това да се случва в условия на политическа конкуренция и избори? В България предпоставките са следните:
1) Частична омерта сред главните партии - ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Тази сделка - негласна, само че обвързваща - включва набези за кокошкарски афери (апартаменти) и консенсус по огромните въпроси. Тези огромни въпроси са виновността за КТБ, правосъдната промяна и ролята на прокуратурата, отстраняването на неуместни магистрати като Лозан Панов. Българска социалистическа партия поддържа Движение за права и свободи и ГЕРБ в затвърждаването на превъзходството на прокуратурата с конституционните ремонти от 2015 година. Нинова си замълча за ролята на Цацаров в ЦУМ-гейт. И през днешния ден Българска социалистическа партия се готви да поддържа концепциите за предварително преустановяване на мандатите на " тримата огромни ", които вместо да основават благоприятни условия за следствие на противозаконни дейности на основния прокурор (както изискват от нас Съвета на Европа и ЕС), целят вероятни офанзиви против ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов.
2) Инсталиранена партии " пълнежи " на ръководещите болшинства, които създаватилюзия за състезателност. Партията на Бареков беше подобен артикул, само че към този модел спадат и множеството от " патриотичните " обединения. Идеята е дебатът да се отклони от действителни проблеми на страната към имагинерни закани от бежанци, мигранти, джендъри и норвежци. Въвлечен в преследването на бели мишки, гласоподавателят стопира да вижда охранените котараци.
3) Изкривена медийна среда, която се концентрира върху белите мишки и скрива охранването на котараците. Ако няма по какъв начин напълно да бъдат скрити, публиката най-малко би трябвало да се убеди, че всички са маскари, в следствие от което да се отврати от политиката. Или най-малко да си мисли, че това с пленената страна е факсимиле.
Започнаха да губят възприятие за позор
Последната тактика върви и с раздухването на популистки настройки за " наказване " на политическите партии и политиците накуп. Това наказване става по този начин: като им се " спрат парите " (премахване на държавната субсидия), понижат се депутатите на половина или се вкара " мажоритарен детайл ", посредством който хората, а не партиите да избират претенденти.
Всички тези причини са белег на политическа инфантилност. Т. нар. наказателни ограничения просто укрепват захвата на ръководещото ядро върху политиката на страната. Те работят в услуга на партиите на власт и заздравяват срастването сред бизнес и политика. Тези, които са комфортни за привилегированите бизнеси, несъмнено, ще ги финансират " частно ". Така партиите напълно публично ще изпаднат до ситуацията на медиите в България. Ще си имаме публични монополи на една-две партии, които и в този момент са знак за слепване сред бизнес и политика. Изглежда времето за сходна " прозрaчност " е пристигнало - захваналите страната започнаха да губят възприятие за позор.
Не Картаген, а пленеността на страната би трябвало да бъде разрушена.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ