Какво се случва в "Нова" на Домусчиев?
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
Ако " Нова телевизия " беше частна касапница, никой нямаше да се интересува дали нейни чиновници са напуснали. Или са били " помолени " да го създадат. Но собствеността на медия е нещо доста по-различно. И даже не е и бизнес на дребния български пазар, където едрите бизнесмени се снабдяват с медии поради въздействие в обществото, а не с цел да печелят от тях.
Машина за въздействие
" Нова телевизия " дружно с " Нетинфо " е най-голямата медийна група в България. А това значи голяма машина за въздействие. Защото притежаваш силата да убедиш публика от милиони да одобри позицията на малкия екран по една или друга тематика за своя лична. Каналите са доста - телевизионните плюс онлайн компанията " Нетинфо ", включваща уеб страниците Gong.bg, Vesti.bg, DarikNews.bg, АБВ Поща, Vbox7.com, Sinoptik.bg, Edna.bg, както и елементи от доста търговски уеб сайтове и онлайн магазини като Grabo.bg и Trendo.bg.
Да напомним, че 70% от акциите на " Нетинфо " са благосъстоятелност на " Нова броудкастинг груп ", а останалите 30% държат изпълнителният шеф на " Нетинфо " Христо Христов и притежателят на " Дарик радио " Радосвет Радев, като от известно време насам текат договаряния притежателите на " Нова телевизия " да изкупят и техния дял.
Откакто притежатели на медийната група са българските предприемачи братя Домусчиеви, зачестиха свадите с публицисти от " Нова броудкастинг ", тръгнали си не по лично предпочитание, а поради напън, насила или различия с новите притежатели. Медийната колегия, в случай че въобще има такава, мълчи. Чуват се единствено обособени гласове.
Засега е известно, че от " Нова телевизия " са предложили на трима известни публицисти - Генка Шикерова, Миролюба Бенатова и Марин Николов, да работят оттук насетне на правилото на фрийлансърите. Това значи, че те ще оферират създадените от тях филми, репортажи и следствия, а малкия екран ще взема решение дали да ги пуска или не. Така публицистите губят правото на отбрана от медията при положение на правосъдно гонене.
Междувременно научихме и за абсурда в уеб страницата Gong.bg, където екипът напусна поради напън за издание на вести " с много съмнителни обстоятелства и меродавност ", съгласно шефа на " Нетинфо " Христо Христов.
" Иначе се губи доверие "
Новите притежатели имат право на своя политика, това е частен бизнес - споделят от лагера на тези, които считат, че притежателят постоянно е прав. Не по този начин обаче стоят нещата, когато става дума за медии, оказали се благосъстоятелност на предприемачи, чиито повече от положителни връзки с ръководещите са обществено известни.
Аудиторията на " Нова " е забележителна, а за една медия най-важно е доверието. Отбеляза го един някогашен публицист, който през днешния ден е специалист по връзките. В предаването на Веселин Дремджиев по " TV+ " Ясен Гуев сподели следното: " Може да не харесваш редакторите на новините и да ги смениш, само че излизаш и казваш за какво. Не е неприятно да се изясни и на феновете, тъй като другояче се губи доверие. Явно за тях (собствениците - б.а.) доверието няма толкоз огромна стойност, едвам управляват някакви неща ". Гуев напомни и неразбираемия генезис на средствата, с които бе закупена медийната група. 100 милиона евро от цената по договорката бяха обезпечени посредством заем от четири банки, само че не е известно от кое място идват останалите 85 милиона евро.
Кой приказва
Когато става дума за медии, произходът на капиталите е изключително значим. Гражданското общество има право да знае кой му приказва, съобщи още през март Александър Кашъмов от Програма " Достъп до информация ". Има и още нещо - урокът, който обществото научи след абсурда с медийната империя на Мърдок, избухнал поради разкрития за противозаконните способи, с които публицистите от един към този момент закрит таблоид са събирали информация. " Това е директната връзка сред културата на директорския ръб (на медията - б.а.) и доверието и качеството на нюзрума ", се споделя в проучването " Собственици на медии и журналистическа нравственос " на Центъра за интернационална медийна поддръжка.
В България доказателствата за тази директна връзка се срещат съвсем всекидневно. И се виждат както в качеството на медийната информация, която използваме, по този начин и в последните места в класациите за независимост на медиите. Виждат се и в мълчанието на публицистите. Резултатът е съмнение - освен в българските институции, а и в публицистиката като цяло. Което значи, че без значение дали споделят истината или не, неизбежно поражда съмнението, че приказват неистини и/или обслужват ползите на притежателите си. Така в един миг границата сред истина и неистина става неразличима.
Тежки провали
Всички, които сме напускали медии поради противоречие с политиката или различия със притежателите, знаем, че това е мъчно начинание. А свитият медиен пазар в България в допълнение го усложнява. Към листата можем да прибавим и всичко това: неналичието на финансиране и обезпечаване на задоволително време за разследвания; незадоволителната правна отбрана - няма организации на публицистите, с изключение на Съюз на българските журналисти, които да се заемат с това; ниското възнаграждение и надлежно ниските осигуровки, с дребни изключения в малките екрани. Друга характерност на медийния пазар е нежеланието на притежателите да влагат в спомагателна подготовка на публицистите. А това в допълнение снижава качеството на информацията и девалвира престижа на специалността.
Накрая да кажем и това: нечистата медийна среда предизвиква тежки провали. И то освен върху публицистите и тяхната работа, а и върху аудиторията. Или както би споделил един от героите в " Кланица 5 " на Кърт Вонегът: това към този момент не са хора, а счупени хвърчила.
Ако " Нова телевизия " беше частна касапница, никой нямаше да се интересува дали нейни чиновници са напуснали. Или са били " помолени " да го създадат. Но собствеността на медия е нещо доста по-различно. И даже не е и бизнес на дребния български пазар, където едрите бизнесмени се снабдяват с медии поради въздействие в обществото, а не с цел да печелят от тях.
Машина за въздействие
" Нова телевизия " дружно с " Нетинфо " е най-голямата медийна група в България. А това значи голяма машина за въздействие. Защото притежаваш силата да убедиш публика от милиони да одобри позицията на малкия екран по една или друга тематика за своя лична. Каналите са доста - телевизионните плюс онлайн компанията " Нетинфо ", включваща уеб страниците Gong.bg, Vesti.bg, DarikNews.bg, АБВ Поща, Vbox7.com, Sinoptik.bg, Edna.bg, както и елементи от доста търговски уеб сайтове и онлайн магазини като Grabo.bg и Trendo.bg.
Да напомним, че 70% от акциите на " Нетинфо " са благосъстоятелност на " Нова броудкастинг груп ", а останалите 30% държат изпълнителният шеф на " Нетинфо " Христо Христов и притежателят на " Дарик радио " Радосвет Радев, като от известно време насам текат договаряния притежателите на " Нова телевизия " да изкупят и техния дял.
Откакто притежатели на медийната група са българските предприемачи братя Домусчиеви, зачестиха свадите с публицисти от " Нова броудкастинг ", тръгнали си не по лично предпочитание, а поради напън, насила или различия с новите притежатели. Медийната колегия, в случай че въобще има такава, мълчи. Чуват се единствено обособени гласове.
Засега е известно, че от " Нова телевизия " са предложили на трима известни публицисти - Генка Шикерова, Миролюба Бенатова и Марин Николов, да работят оттук насетне на правилото на фрийлансърите. Това значи, че те ще оферират създадените от тях филми, репортажи и следствия, а малкия екран ще взема решение дали да ги пуска или не. Така публицистите губят правото на отбрана от медията при положение на правосъдно гонене.
Междувременно научихме и за абсурда в уеб страницата Gong.bg, където екипът напусна поради напън за издание на вести " с много съмнителни обстоятелства и меродавност ", съгласно шефа на " Нетинфо " Христо Христов.
" Иначе се губи доверие "
Новите притежатели имат право на своя политика, това е частен бизнес - споделят от лагера на тези, които считат, че притежателят постоянно е прав. Не по този начин обаче стоят нещата, когато става дума за медии, оказали се благосъстоятелност на предприемачи, чиито повече от положителни връзки с ръководещите са обществено известни.
Аудиторията на " Нова " е забележителна, а за една медия най-важно е доверието. Отбеляза го един някогашен публицист, който през днешния ден е специалист по връзките. В предаването на Веселин Дремджиев по " TV+ " Ясен Гуев сподели следното: " Може да не харесваш редакторите на новините и да ги смениш, само че излизаш и казваш за какво. Не е неприятно да се изясни и на феновете, тъй като другояче се губи доверие. Явно за тях (собствениците - б.а.) доверието няма толкоз огромна стойност, едвам управляват някакви неща ". Гуев напомни и неразбираемия генезис на средствата, с които бе закупена медийната група. 100 милиона евро от цената по договорката бяха обезпечени посредством заем от четири банки, само че не е известно от кое място идват останалите 85 милиона евро.
Кой приказва
Когато става дума за медии, произходът на капиталите е изключително значим. Гражданското общество има право да знае кой му приказва, съобщи още през март Александър Кашъмов от Програма " Достъп до информация ". Има и още нещо - урокът, който обществото научи след абсурда с медийната империя на Мърдок, избухнал поради разкрития за противозаконните способи, с които публицистите от един към този момент закрит таблоид са събирали информация. " Това е директната връзка сред културата на директорския ръб (на медията - б.а.) и доверието и качеството на нюзрума ", се споделя в проучването " Собственици на медии и журналистическа нравственос " на Центъра за интернационална медийна поддръжка.
В България доказателствата за тази директна връзка се срещат съвсем всекидневно. И се виждат както в качеството на медийната информация, която използваме, по този начин и в последните места в класациите за независимост на медиите. Виждат се и в мълчанието на публицистите. Резултатът е съмнение - освен в българските институции, а и в публицистиката като цяло. Което значи, че без значение дали споделят истината или не, неизбежно поражда съмнението, че приказват неистини и/или обслужват ползите на притежателите си. Така в един миг границата сред истина и неистина става неразличима.
Тежки провали
Всички, които сме напускали медии поради противоречие с политиката или различия със притежателите, знаем, че това е мъчно начинание. А свитият медиен пазар в България в допълнение го усложнява. Към листата можем да прибавим и всичко това: неналичието на финансиране и обезпечаване на задоволително време за разследвания; незадоволителната правна отбрана - няма организации на публицистите, с изключение на Съюз на българските журналисти, които да се заемат с това; ниското възнаграждение и надлежно ниските осигуровки, с дребни изключения в малките екрани. Друга характерност на медийния пазар е нежеланието на притежателите да влагат в спомагателна подготовка на публицистите. А това в допълнение снижава качеството на информацията и девалвира престижа на специалността.
Накрая да кажем и това: нечистата медийна среда предизвиква тежки провали. И то освен върху публицистите и тяхната работа, а и върху аудиторията. Или както би споделил един от героите в " Кланица 5 " на Кърт Вонегът: това към този момент не са хора, а счупени хвърчила.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ