Заложници на 20 000 нечетящи и уплашени българи
Текстът е от страница на Александра Георгиева в обществена мрежа, като мнението и наблюденията са персонални и тя не ангажира с тях никой различен и никоя институция. " Дневник " го разгласява с експлицитното единодушие на създателя.
Чувствам се длъжна да напиша този коментар, тъй като виждам, че доста от приятелите ми се вълнуват от нервността, която се случи към Стратегията за детето и се питат какво и за какво става. И това е напълно разбираемо.
Работя в Национална мрежа за децата, която сплотява 152 организации, работещи с деца, родители и фамилии. Става дума и за деца с увреждания, деца, лишени от родителска грижа, жертви на принуждение, деца в риск, деца от етнически малцинства. Всеки ден психолозите, обществените служащи, педагозите и специалистите от тези 152 организации работят с децата, фамилиите и родителите или въпитателите им. Това са над 1000 експерти, които всеки ден са на терен, при децата и фамилиите.
Миналата година Мрежата имаше шанса да взе участие в създаването на Стратегията за детето, дружно с доста други организации и да съветва страната за този по този начин значим документ. За нас това беше огромно достижение, тъй като по този начин имахме опцията да споделим опита на хората, които са точно там - на терен, при децата и фамилиите. Имахме опция да се преборим в тази Стратегия да се акцентира доста повече на мисълта за детето, за фамилията и неговата поддръжка. Защото до момента не беше по този начин.
Защото това, което доста хора не схванаха е, че и до момента имаше Стратегия за детето - за предходния десетгодишен интервал. В който ние въпреки всичко си гледахме децата и никой не ни ги взе и заведе в Норвегия. Защото по този начин работят законодателствата на модерните страни. В тях не се пишат единствено закони, а се слагат рамки, в които желаеме да се движим и развиваме в бъдещето, слагат се цели, които желаеме да реализираме. Не можеш да се разиваш без да знаеш към какво се стремиш. Именно това е ролята на тактиките.
И да, тази нова Стратегия за детето, може да не е идеална, само че Мрежата и многото организации, които се включиха в консултациите по нея се постараха най-малко да е доста по-добра от до момента настоящата. Доколко и по какъв начин ще бъде приложена е наша роля и отговорност да следим и да се погрижим това да е с мисъл за децата и фамилиите им.
Защо обаче тази Стратегия провокира подобен звук и беше свалена тъкмо в този момент - малко преди изборите?
Всички видяха нервността, фабрикуваните неистини и нелепите обяснения какъв брой извънредно се живее на Запад, изключително в Скандинавието (където прочее страните са в топ листата на Световната банка на страните с най-хубав живот и най-хубаво място да имаш семейство, само че нейсе) и какъв брой по-добре е у нас. Колко са ни по-хубави " обичайните полезности " от тези на западняците. Не че някой разясни кои тъкмо са тези обичайни полезности.
В случая приказваме за систематична антиевропейска агитация, чийто цели са делеч оттатък Стратегията за детето, само че пък тя е чудноват инструмент по пътя на постигането им. Тази антиевропейска агитация е подклаждана от проруски партии като Вътрешна македонска революционна организация, " Възраждане ", НФСБ и други сходни.
В основата на най-голямата нервност залегнаха и две религиозни организации - Асоциация " Общество и полезности " и Поход за фамилията, които са свързани с евангелски, методистки и други секти. Организации с непрозрачно финансиране, които от дълго време се борят против правата на фамилиите и децата. Те, да вземем за пример, са в основата на това от закона да отпадне фактическото общуване - т.е. - всички ние, фамилиите, живеещи без брак, да нямаме никакви фамилни права. Те се борят против сурогатното майчинство, а някои техни последватели считат, че децата, родени инвитро, са на Сатаната. За такива хора приказваме. (Бел-ред. - асоциацията постоянно превежда и популяризира изявления на американската организация Family Watch International, коита са определяни от наблюдаващи на източниците на език на омразата като псевдонаука, подправени вести, хомофобски и послания срещу фамилното обмисляне и половото образование)
И до момента в който ние сме си гледали нашите работи, те са се разраснали неимоверно и са навлязли във всички сфери на живота, в това число във властта. Включително са заели доста мощни позиции в гореизброените проруски партии, изключително Вътрешна македонска революционна организация, което изяснява и за какво те бяха първите, които яхнаха нервността. В добавка можем да сложим и огромния избирателен дял, който ще получат.
И по този начин антиевропейската и сектантска агитация откриха общ интерес и ядро и с типично проруски похвати на неистини, подправени вести и операции съумяха да уплашат 20 000 родители. Родители, които са смачкани от живота, обезверени, невярващи на личните си наставнически качества и които се видяха в оня, неприятния родител, на който ще му вземат детето. И които е извънредно грозно да манипулираш с най-големите им страхове.
Стигна се до такава степен те да късат плакатите с държавния телефон за деца, потърпевши от принуждение от вратите на учебните заведения и да ликуват и да се хвалят с този си незаконен акт.
И въпреки всичко - те са 20 000. Това нито е болшинство, нито е народът. Пред тях обаче Борисов клекна. Клекна пред хора, които нямат никаква визия на какъв хал е обществената система у нас, които нямат никаква визия от какви усъвършенствания тя има потребност. Които, уплашени за личните си деца и насъскани от патриотари и сектанти, обрекоха най-уязвимите деца и фамилии да продължат да мизерстват, както и до момента. Обрекоха и всяко едно дете и семейство в страната да няма по-добър достъп до обществени услуги, какъвто се предвиждаше в Стратегията.
Честито, хора! Честито! Гответе се всяка една прогресивна смяна от тук нататък да става пленник на 20 000 уплашени и нечетящи хора, които да вземат решение бъдещето ни!
Знам, че борбата е изгубена и тук ще става все по-зле. Само мога да се надявам Barnevernet да пристигна да ме вземе, само че уви - наподобява Норвегия не е платила задоволително за това.
P.S. А по какъв начин Норвегия се оказа забъркана във всичко това?
Всичко потегли от едни репортажи на бТВ предходната година, в които " опарени " българи, живеещи в Норвегия, се оплакват, че норвежките детски служби Barnevernet са им взели децата. Наистина изглеждаха доста ужасно и хората се уплашиха. Но, от една страна, беше обещано единствено мнението на пострадалите родители, без да разберем какви действително са претекстовете на службите. От друга страна, в Норвегия в действителност са много по-строги и не гледат с положително око на " възпитателните " плесници, крясъците, настройването на децата против единия родител, което у нас си е всеобща процедура. И доста емигранти са пострадали от техните детски служби. От трета страна, всяка система има неточности и там несъмнено също ги вършат.
Масовата нервност пристигна от това, че някакви хора, които грам концепция си нямат по какъв начин действат страните по света и лично нашата, разкрили, че България получава доста средства от Норвежкия финансов механизъм. Те отиват за всички области на живота, в това число екология, опазване на здравето, градска среда и прочие. Защото нормално в света, по-богатите страни оказват помощ на по-бедните. Което също е убягнало до този миг на доста хора.
Норвежкият финансов механизъм си работи тук от 10-15 години, само че същите тези хора в този момент са открили това му съществуване. И връзката към този момент я вършиме, нали? Норвегия ни заплаща доста пари, Норвегия взима деца, надлежно - Норвегия желае да вземе нашите деца. Което, съчетано с бурна фикция, докара до изказвания, че в Норвегия към този момент не се раждали деца (там имат по 3-4) и имало квота за експорт на 2000 български деца годишно, които да бъдат давани на гей двойки и педофили (Бел.ред. - последното е извадена от архива и раздуханf през обществените мрежи следствие на Би Би Си от предходната година за норвежки спихиатър, съветвал Barnevernet и наказан през април 2018 година за владение на детска порнография).
Чувствам се длъжна да напиша този коментар, тъй като виждам, че доста от приятелите ми се вълнуват от нервността, която се случи към Стратегията за детето и се питат какво и за какво става. И това е напълно разбираемо.
Работя в Национална мрежа за децата, която сплотява 152 организации, работещи с деца, родители и фамилии. Става дума и за деца с увреждания, деца, лишени от родителска грижа, жертви на принуждение, деца в риск, деца от етнически малцинства. Всеки ден психолозите, обществените служащи, педагозите и специалистите от тези 152 организации работят с децата, фамилиите и родителите или въпитателите им. Това са над 1000 експерти, които всеки ден са на терен, при децата и фамилиите.
Миналата година Мрежата имаше шанса да взе участие в създаването на Стратегията за детето, дружно с доста други организации и да съветва страната за този по този начин значим документ. За нас това беше огромно достижение, тъй като по този начин имахме опцията да споделим опита на хората, които са точно там - на терен, при децата и фамилиите. Имахме опция да се преборим в тази Стратегия да се акцентира доста повече на мисълта за детето, за фамилията и неговата поддръжка. Защото до момента не беше по този начин.
Защото това, което доста хора не схванаха е, че и до момента имаше Стратегия за детето - за предходния десетгодишен интервал. В който ние въпреки всичко си гледахме децата и никой не ни ги взе и заведе в Норвегия. Защото по този начин работят законодателствата на модерните страни. В тях не се пишат единствено закони, а се слагат рамки, в които желаеме да се движим и развиваме в бъдещето, слагат се цели, които желаеме да реализираме. Не можеш да се разиваш без да знаеш към какво се стремиш. Именно това е ролята на тактиките.
И да, тази нова Стратегия за детето, може да не е идеална, само че Мрежата и многото организации, които се включиха в консултациите по нея се постараха най-малко да е доста по-добра от до момента настоящата. Доколко и по какъв начин ще бъде приложена е наша роля и отговорност да следим и да се погрижим това да е с мисъл за децата и фамилиите им.
Защо обаче тази Стратегия провокира подобен звук и беше свалена тъкмо в този момент - малко преди изборите?
Всички видяха нервността, фабрикуваните неистини и нелепите обяснения какъв брой извънредно се живее на Запад, изключително в Скандинавието (където прочее страните са в топ листата на Световната банка на страните с най-хубав живот и най-хубаво място да имаш семейство, само че нейсе) и какъв брой по-добре е у нас. Колко са ни по-хубави " обичайните полезности " от тези на западняците. Не че някой разясни кои тъкмо са тези обичайни полезности.
В случая приказваме за систематична антиевропейска агитация, чийто цели са делеч оттатък Стратегията за детето, само че пък тя е чудноват инструмент по пътя на постигането им. Тази антиевропейска агитация е подклаждана от проруски партии като Вътрешна македонска революционна организация, " Възраждане ", НФСБ и други сходни.
В основата на най-голямата нервност залегнаха и две религиозни организации - Асоциация " Общество и полезности " и Поход за фамилията, които са свързани с евангелски, методистки и други секти. Организации с непрозрачно финансиране, които от дълго време се борят против правата на фамилиите и децата. Те, да вземем за пример, са в основата на това от закона да отпадне фактическото общуване - т.е. - всички ние, фамилиите, живеещи без брак, да нямаме никакви фамилни права. Те се борят против сурогатното майчинство, а някои техни последватели считат, че децата, родени инвитро, са на Сатаната. За такива хора приказваме. (Бел-ред. - асоциацията постоянно превежда и популяризира изявления на американската организация Family Watch International, коита са определяни от наблюдаващи на източниците на език на омразата като псевдонаука, подправени вести, хомофобски и послания срещу фамилното обмисляне и половото образование)
И до момента в който ние сме си гледали нашите работи, те са се разраснали неимоверно и са навлязли във всички сфери на живота, в това число във властта. Включително са заели доста мощни позиции в гореизброените проруски партии, изключително Вътрешна македонска революционна организация, което изяснява и за какво те бяха първите, които яхнаха нервността. В добавка можем да сложим и огромния избирателен дял, който ще получат.
И по този начин антиевропейската и сектантска агитация откриха общ интерес и ядро и с типично проруски похвати на неистини, подправени вести и операции съумяха да уплашат 20 000 родители. Родители, които са смачкани от живота, обезверени, невярващи на личните си наставнически качества и които се видяха в оня, неприятния родител, на който ще му вземат детето. И които е извънредно грозно да манипулираш с най-големите им страхове.
Стигна се до такава степен те да късат плакатите с държавния телефон за деца, потърпевши от принуждение от вратите на учебните заведения и да ликуват и да се хвалят с този си незаконен акт.
И въпреки всичко - те са 20 000. Това нито е болшинство, нито е народът. Пред тях обаче Борисов клекна. Клекна пред хора, които нямат никаква визия на какъв хал е обществената система у нас, които нямат никаква визия от какви усъвършенствания тя има потребност. Които, уплашени за личните си деца и насъскани от патриотари и сектанти, обрекоха най-уязвимите деца и фамилии да продължат да мизерстват, както и до момента. Обрекоха и всяко едно дете и семейство в страната да няма по-добър достъп до обществени услуги, какъвто се предвиждаше в Стратегията.
Честито, хора! Честито! Гответе се всяка една прогресивна смяна от тук нататък да става пленник на 20 000 уплашени и нечетящи хора, които да вземат решение бъдещето ни!
Знам, че борбата е изгубена и тук ще става все по-зле. Само мога да се надявам Barnevernet да пристигна да ме вземе, само че уви - наподобява Норвегия не е платила задоволително за това.
P.S. А по какъв начин Норвегия се оказа забъркана във всичко това?
Всичко потегли от едни репортажи на бТВ предходната година, в които " опарени " българи, живеещи в Норвегия, се оплакват, че норвежките детски служби Barnevernet са им взели децата. Наистина изглеждаха доста ужасно и хората се уплашиха. Но, от една страна, беше обещано единствено мнението на пострадалите родители, без да разберем какви действително са претекстовете на службите. От друга страна, в Норвегия в действителност са много по-строги и не гледат с положително око на " възпитателните " плесници, крясъците, настройването на децата против единия родител, което у нас си е всеобща процедура. И доста емигранти са пострадали от техните детски служби. От трета страна, всяка система има неточности и там несъмнено също ги вършат.
Масовата нервност пристигна от това, че някакви хора, които грам концепция си нямат по какъв начин действат страните по света и лично нашата, разкрили, че България получава доста средства от Норвежкия финансов механизъм. Те отиват за всички области на живота, в това число екология, опазване на здравето, градска среда и прочие. Защото нормално в света, по-богатите страни оказват помощ на по-бедните. Което също е убягнало до този миг на доста хора.
Норвежкият финансов механизъм си работи тук от 10-15 години, само че същите тези хора в този момент са открили това му съществуване. И връзката към този момент я вършиме, нали? Норвегия ни заплаща доста пари, Норвегия взима деца, надлежно - Норвегия желае да вземе нашите деца. Което, съчетано с бурна фикция, докара до изказвания, че в Норвегия към този момент не се раждали деца (там имат по 3-4) и имало квота за експорт на 2000 български деца годишно, които да бъдат давани на гей двойки и педофили (Бел.ред. - последното е извадена от архива и раздуханf през обществените мрежи следствие на Би Би Си от предходната година за норвежки спихиатър, съветвал Barnevernet и наказан през април 2018 година за владение на детска порнография).
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ