България без "макроикономически дисбаланси" – няколко акцента
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Тази седмица Европейската комисия разгласява Зимния пакет на европейския учебен срок 2020 година, в който показва годишната си оценка на икономическото и общественото състояние в страните членки (). България е " извадена " от групата на страните с макроикономически несъответствия, девет страни остават в тази група, а три страни - Гърция, Италия и Кипър - не престават да имат " несъразмерни несъответствия ".
Цялостната философска рамка на концепцията за дефиниране на определения набор индикатори за несъответствия и третирането им като съображение за терзание или интервенция в политиката не е безспорна. Тя не е добре приспособена да вземем за пример и към спецификата на догонващите страни, най-общо разглеждайки привличането на вложения, растежа на възнагражденията и въобще феномените, неизбежно съпътстващи по-бързия стопански напредък и доближаването за страни, стартирали от ниски равнища на стопанско развиване, като " проблем ". Извън този по-скоро кардинален спор за метода и успеваемостта на макроикономическото ръководство в границите на Европейски Съюз обаче е потребно още веднъж да откроим
няколко структурни казуса на българската стопанска система,
върху които Европейската комисия (не за пръв път) слага акцент в отчета за България:
- Реалната икономическа конвергенция, или изпреварващият стопански напредък в България спрямо по-богата част от общия пазар, изисква доста повишение на продуктивността. От своя страна, повишаването на продуктивност е резултат от високи равнища на вложения, струпване на човешки капитал и повишение на успеваемостта в частния и обществения браншове. Иначе казано, демографските процеси " тежат " на капацитета за дълготраен напредък в такава степен, че българският бизнес и държавно управление би трябвало да влагат в технологии и физически капитал, а дружно с това и да подобрят и разширят обсега на образованието и придобиването на умения на работната мощ.
- Гледайки през тази призма се постанова изводът, че настоящото равнище на капиталова интензивност е незадоволително за модернизиране на стопанската система. Още повече, налице са обилни разлики в процеса на софтуерно обновяване и възстановяване на продуктивността както по браншове, по този начин и по райони. Подобрения в бизнес средата и спомагателни начинания за поощряване на вложения - локални и външни - би трябвало да са приоритет както на националната политика, по този начин и в дейностите на локалните управляващи. Същевременно България към този момент не може да разчита на така наречен разходни преимущества - това се вижда от относителното стесняване на нископроизводителните и трудоемки действия в последните години на фона на запазването и даже увеличението на интернационалната конкурентоспособност в браншове, разчитащи на неценовите преимущества при забележителното повишаване на заплатите.
- Рекордно високата претовареност и исторически невижданото ниско равнище на безработицата до известна степен
" маскират " структурните проблеми на пазара на труда.
Част от популацията не е интензивно, дълготрайната безработица в някои райони е на високи равнища ( за разпределението по общини на уеб страницата на " 265 ИСТОРИИ ЗА ИКОНОМИКА " ).Същевременно делът на така наречен NEETs - младежите, които не са в обучение, образование или претовареност - продължава да е висок, макар подобрението в последните години ( в специфичния отчет на ИПИ, направен по поръчка на ЕК). Все още важен брой хора от уязвими групи - живеещи в дребни и отдалечени обитаеми места, от роми или лица с увреждания - остават изключени от заетостта без значение от растящото търсене на труд. Високи са и така наречен " несъответствия в уменията ", като релативно високия дял на лица с ниско обучение ще е предизвикателство пред трансформацията на стопанската система към интензивни на познание и технологии действия в бъдеще. Заедно с това, България продължава да е с извънредно невисок дял на възрастните, участващи в образование, и още повече - делът на участващите с най-ниско обучение е четири пъти по-малък от междинния за страната.
- Изглежда политиките, ограниченията и услугите в региона на общественото включване и образованието към момента не са задоволително добре ориентирани към същинските фактори, влияещи на бедността, отпадането от учебно заведение и дефицитите в знанията и уменията. Комисията подчертава на високата взаимозависимост сред социално-икономическата среда в фамилията, от една страна, и просветителните достижения на учениците и ранното овакантяване на учебно заведение, от друга. Проблемът както с качеството, по този начин и с
достъпа до обучение - т.е. обгръщането и задържането на децата в учебно заведение - към момента не е позволен,
макар редица подхванати ограничения. Накратко, неравенствата във опциите пред децата - и бъдещата работна мощ - са към момента високи.
- Ключови обществени стратегии са недобре структурирани, нямат устременост и са неефективни за поддръжка и поощряване на излизане от бедността и присъединяване в стопанския живот. В подтекста на предстоящата демографска картина и потребността от развиване на човешкия капитал, промените в решаването на разнообразни обществени проблеми последователно усилват значимостта си. Ромите не престават да срещат съществени провокации, а жилищните условия стопират общественото включване. Потребността от повече и по-добре проведени обществени услуги за деца и дълготрайна грижа ще нараства. Комисията отбелязва и отлагането на действието на новия Закон за обществени услуги.
Не би трябвало да забравяме обаче, че задълбоченият отчет на Европейска комисия в огромна степен изпуска последни настоящи данни за положението на световната и европейската стопанска система. Разглежданите средносрочни и дълготрайни процеси могат да бъдат повлияни в забележителна степен от утежняване на интернационалната обстановка - а скупчването на отрицателни процеси като продължаващата комерсиална война, епидемията от ковид ( тук), цикличното закъснение в немската промишленост и така нататък евентуално ще прибавят нови спънки пред вложенията в България.
Тази седмица Европейската комисия разгласява Зимния пакет на европейския учебен срок 2020 година, в който показва годишната си оценка на икономическото и общественото състояние в страните членки (). България е " извадена " от групата на страните с макроикономически несъответствия, девет страни остават в тази група, а три страни - Гърция, Италия и Кипър - не престават да имат " несъразмерни несъответствия ".
Цялостната философска рамка на концепцията за дефиниране на определения набор индикатори за несъответствия и третирането им като съображение за терзание или интервенция в политиката не е безспорна. Тя не е добре приспособена да вземем за пример и към спецификата на догонващите страни, най-общо разглеждайки привличането на вложения, растежа на възнагражденията и въобще феномените, неизбежно съпътстващи по-бързия стопански напредък и доближаването за страни, стартирали от ниски равнища на стопанско развиване, като " проблем ". Извън този по-скоро кардинален спор за метода и успеваемостта на макроикономическото ръководство в границите на Европейски Съюз обаче е потребно още веднъж да откроим
няколко структурни казуса на българската стопанска система,
върху които Европейската комисия (не за пръв път) слага акцент в отчета за България:
- Реалната икономическа конвергенция, или изпреварващият стопански напредък в България спрямо по-богата част от общия пазар, изисква доста повишение на продуктивността. От своя страна, повишаването на продуктивност е резултат от високи равнища на вложения, струпване на човешки капитал и повишение на успеваемостта в частния и обществения браншове. Иначе казано, демографските процеси " тежат " на капацитета за дълготраен напредък в такава степен, че българският бизнес и държавно управление би трябвало да влагат в технологии и физически капитал, а дружно с това и да подобрят и разширят обсега на образованието и придобиването на умения на работната мощ.
- Гледайки през тази призма се постанова изводът, че настоящото равнище на капиталова интензивност е незадоволително за модернизиране на стопанската система. Още повече, налице са обилни разлики в процеса на софтуерно обновяване и възстановяване на продуктивността както по браншове, по този начин и по райони. Подобрения в бизнес средата и спомагателни начинания за поощряване на вложения - локални и външни - би трябвало да са приоритет както на националната политика, по този начин и в дейностите на локалните управляващи. Същевременно България към този момент не може да разчита на така наречен разходни преимущества - това се вижда от относителното стесняване на нископроизводителните и трудоемки действия в последните години на фона на запазването и даже увеличението на интернационалната конкурентоспособност в браншове, разчитащи на неценовите преимущества при забележителното повишаване на заплатите.
- Рекордно високата претовареност и исторически невижданото ниско равнище на безработицата до известна степен
" маскират " структурните проблеми на пазара на труда.
Част от популацията не е интензивно, дълготрайната безработица в някои райони е на високи равнища ( за разпределението по общини на уеб страницата на " 265 ИСТОРИИ ЗА ИКОНОМИКА " ).Същевременно делът на така наречен NEETs - младежите, които не са в обучение, образование или претовареност - продължава да е висок, макар подобрението в последните години ( в специфичния отчет на ИПИ, направен по поръчка на ЕК). Все още важен брой хора от уязвими групи - живеещи в дребни и отдалечени обитаеми места, от роми или лица с увреждания - остават изключени от заетостта без значение от растящото търсене на труд. Високи са и така наречен " несъответствия в уменията ", като релативно високия дял на лица с ниско обучение ще е предизвикателство пред трансформацията на стопанската система към интензивни на познание и технологии действия в бъдеще. Заедно с това, България продължава да е с извънредно невисок дял на възрастните, участващи в образование, и още повече - делът на участващите с най-ниско обучение е четири пъти по-малък от междинния за страната.
- Изглежда политиките, ограниченията и услугите в региона на общественото включване и образованието към момента не са задоволително добре ориентирани към същинските фактори, влияещи на бедността, отпадането от учебно заведение и дефицитите в знанията и уменията. Комисията подчертава на високата взаимозависимост сред социално-икономическата среда в фамилията, от една страна, и просветителните достижения на учениците и ранното овакантяване на учебно заведение, от друга. Проблемът както с качеството, по този начин и с
достъпа до обучение - т.е. обгръщането и задържането на децата в учебно заведение - към момента не е позволен,
макар редица подхванати ограничения. Накратко, неравенствата във опциите пред децата - и бъдещата работна мощ - са към момента високи.
- Ключови обществени стратегии са недобре структурирани, нямат устременост и са неефективни за поддръжка и поощряване на излизане от бедността и присъединяване в стопанския живот. В подтекста на предстоящата демографска картина и потребността от развиване на човешкия капитал, промените в решаването на разнообразни обществени проблеми последователно усилват значимостта си. Ромите не престават да срещат съществени провокации, а жилищните условия стопират общественото включване. Потребността от повече и по-добре проведени обществени услуги за деца и дълготрайна грижа ще нараства. Комисията отбелязва и отлагането на действието на новия Закон за обществени услуги.
Не би трябвало да забравяме обаче, че задълбоченият отчет на Европейска комисия в огромна степен изпуска последни настоящи данни за положението на световната и европейската стопанска система. Разглежданите средносрочни и дълготрайни процеси могат да бъдат повлияни в забележителна степен от утежняване на интернационалната обстановка - а скупчването на отрицателни процеси като продължаващата комерсиална война, епидемията от ковид ( тук), цикличното закъснение в немската промишленост и така нататък евентуално ще прибавят нови спънки пред вложенията в България.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ