България 2030: Визия без амбиции
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
Миналата седмица Министерството на финансите разгласява за публично разискване Проект на визия, цели и цели на Национална стратегия за развиване България 2030. Подготвяната стратегия би трябвало да се трансформира в рамков стратегически документ, определящ визията и общите цели на политиките за развиване във всички браншове на държавното ръководство. Като основа за плана се показва към този момент направен и разискван Анализ на социално-икономическото развиване на страната след присъединението ѝ към Европейския съюз, в който са разпознати недостатъци и пропуски в политиките за последното десетилетие, положението и проблемите все още и капацитетът за развиване.
Най-силното усещане от документа е неналичието на храброст и упоритост. Формулирането на визия и стратегически цели в програмен документ от подобен порядък би трябвало да се преглежда като полето, на което създателите да изразят фантазиите си, да опишат по какъв начин желаят да видят страната след повече от десетилетие, да начертаят " огромната смяна ", за която ще впрегнат ресурсите на държавното ръководство. Накратко, визията, задачите и целите
би трябвало да дадат отговора на един главен въпрос – за какво България през 2030 година ще е положително място за живот.
Изготвеният разбор на социално-икономическото развиване също не се занимава с въпроса за разликата сред България и по-богатите страни в Европейски Съюз. Докладът детайлно, и напълно правилно, разкрива значимите трендове в десетилетието след участието в Европейски Съюз, в това число преориентацията на промишлеността, повишението на продуктивността, смяната на пазара на труда. Идентифицирани са и дълготрайните структурни провокации, в това число демографските трендове, неефективната връзка сред просвета, нововъведения и бизнес, качеството и обсега на образованието и така нататък Всичко това обаче не се дискутира в подтекст, а " огромната картина " е, че България е надалеч обратно от развитите стопански системи както в Европейски Съюз и в света въобще.
Към 2018 година българската стопанска система основава Брутният вътрешен продукт на човек от популацията (по паритет на покупателната способност) еднакъв на 51% от междинния за Европейски Съюз. Най-близо до нас е Хърватска – с 63% от междинното за Европейски Съюз, малко след Румъния с близо 65%, и по този начин нататък – по-важното обаче е, че сякаш дебатът за развиването и промените в България загуби фокуса върху икономическо догонване. Нека помечтаем за миг – какъв брой напред може да стигне България в доближаването в идващите 11 години, или до края на времевия небосвод, за който се отнася визията?
Няма да намерим нито такава цел, нито прогноза, нито даже връзка
сред други цели и цели и някакво очакване за значимо замогване.
Ако формулираме елементарна " упоритост по прилика ", основана на най-големия " скок ", който всяка от страните в Централна и Източна Европа е постигала за 11 годишен интервал в границите на последните малко повече от две десетилетия, можем да избираме сред Естония и Литва – с 33,6 и 31 процентни пункта приближаване до междинния в Европейски Съюз Брутният вътрешен продукт на човек – или, малко по-скромно, да си сложим за цел постигнатите сред 20 и 26,6 прочие п. като Румъния, Латвия, Словакия или Полша. За съпоставяне, най-голямото догонване за 11 поредни години в България е 16,8 прочие п., въпреки те да включват и икономическата рецесия от 2009 година и последствията от нея. Между другото, постигнатите 24,4 процентни пункта релативно замогване на Словакия са реализирани тъкмо при стартова позиция от малко над 50% от междинното за Европейски Съюз – каквато е и българската към 2018 година За аналогиите със Словакия – по-нататък в текста.
Дефинираните три стратегически цели и групираните в пет оси за развиване политики и ограничения за реализирането им страдат от неналичието на сплотяващ приоритет за бързо икономическо развиване. Едно следствие от това е
фрагментарността в подцелите и предлаганите решения
макар като цяло достоверното идентифициране на провокациите и методите към превъзмогването им. Друго е слагането на едно равнище, предполагащо идентична значителност, на проблеми от фундаментално друг порядък. Заедно някои цели са в действителност причина за постигането на други цели.
Важно е да се означи, че така наречен демографски напредък (стратегическа цел 2) би следвало да е в някакъв бездънен смисъл самобитна мета-цел на всяка една политика. Казано просто, всяка политика би трябвало да води до възстановяване на дълготрайните условия за живот, повече хора да желаят да идват в страната, в сравнение с да я напущат. Макар това да наподобява нереалистично все още, не е немислимо България да заложи като цел за 2030 не просто нулева чиста миграция, а даже позитивна големина.
Технологичната промяна би трябвало да се преглежда като продължаващ и неспиращ феномен. В прочут смисъл тя не е цел сама по себе си, а е инструмент и проявяване на процеса на разширение на капацитета на стопанската система да основава стойност. Изключително значимо е, че в документа се прави директна връзка сред трансформацията и образованието, при все това приоритизирането може да е още по-категорично.
За неналичието на храброст и упоритост приказва и
скромната цел за намаляване на каузи на учениците със слаби резултати
в интернационалното проучване PISA от 41 до 25 %. Ако обгръщането на всички деца и повишението на качеството, изключително в началния стадий на обучение, е приоритет, то има тъкмо 11 години за днешните 4-5 годишни деца да съумеят да реализират доста повече до 2030 година Ако сме изостанали и има насъбрани дефицити в уменията, за какво и задачата за присъединяване на възрастните в образования е надалеч под междинната (при това – за 2017 г.) стойност в Европейски Съюз? Постигането на умна промишленост зависи,от една страна, от съществуването на образовани и най-малко базово грамотни служащи, и от друга – от значимо повишаване на инвестиции капитал.
Като че ли е подценена ролята на вложенията даже в най-пряк макро смисъл. Индустрия и услуги, основани на познание и създаващи висока добавена стойност, изискват повишаване на капиталообразуването – равнище от 20% от Брутният вътрешен продукт не е задоволително, нито 4% от Брутният вътрешен продукт директни непознати вложения могат бързо да преобразят продуктовата и софтуерна конструкция на стопанската система. Ако се върнем към Словакия, без коренна смяна в политиката по привличане и поощряване на вложенията, няма по какъв начин да повторим постигнатото за едно десетилетие там нарастване на износа, да вземем за пример на коли с 13 милиарда евро (7 пъти) и на електроника с 15 милиарда евро (13 пъти). В заложения знак за дял на високотехнологичния експорт също
не проличава упоритост за преобразяване на България в водач.
Поставянето на обществените неравенства като проблем от същия порядък евентуално се дължи и на неналичието на схващане, че част от тях, изключително остротата на общественото изключване и достъпа до базови услуги, са разследване от общото равнище на стопанско развиване. В богатите страни също има неравенства, само че за България към момента във фокуса би трябвало да е безспорната беднотия (повече за връзката сред стопанските политики, бедността и общественото изключване тук). За страдание, заложените цели се отнасят от съотношението в приходите сред първите и последните 20 % от доходни групи на популацията и делът на хората в риск от беднотия и обществено изключване, без да има по-смело желание за коренна смяна в възможностите за претовареност, приходи, подвижност и така нататък В подобен подтекст се преглеждат и районните разлики –разглеждат се разликите сред по-развитите и по-слабо развитите райони, без да се търси отговор на най-съществения въпрос – каква рамка може да насърчи замогване и разцвет в тези общини и области, които сега имат ниски социално-икономически индикатори. Документът
даже не загатва смяната в тласъците и опциите, която би се случила при промени за фискална децентрализация
(повече за акцията на ИПИ и предстоящите резултати от данъчна децентрализация тук)
Накрая би трябвало да се означи, че по задание (виж Концепция за създаването на народен стратегически документ за развиване на страната с небосвод 2030 г.) екипът, създал плана, е трябвало да го " напасне " към рамката на Програмата за стабилно развиване за интервала до 2030 година на Организацията на обединените народи (ООН) " Да преобразим света " и на включените в нея 17 световни цели за стабилно развиване (ЦУР) и 169 характерни под-цели. Вероятно и поради това в текста няма нито едно споменаване на " висок стопански напредък ", а вместо това на няколко места става дума за резистентен, по-включващ и по-приобщаващ напредък. Някак пътем е упоменато, че България е " страна с висок витален стандарт ", дружно с доста други цели. Сред тях са стопанската система да е " нисковъглеродна ", обществото да е " изобретателно, солидарно и крепко ", и още " заслужено и толерантно ". Не се приказва за замогване, разцвет, водачество – " благосъстоянието " е във връзка с историята, културата, биологичното и ландшафтното многообразие. " Скорост " се употребява във връзка с интернет достъп и мобилни мрежи, а " бърз " – за прехода от учебно заведение и безработица към включване в икономическия живот на младите, дълготрайно безработните и ромите. Всъщност, единствените високи цели и знаци за осъществяване в документа са тези за " зелена и устойчива България ".
Документът, както е структуриран, наподобява като да е въображаем за високоразвита страна вместо за към момента извънредно бедна и периферна страна с дълбоки структурни проблеми. Изходната ни позиция допуска заричане за огромна промяна, освен това в релативно къс от еволюционна позиция небосвод.
ИПИ ще изпрати мнение по плана в границите на посочения за публичната консултация период.
Миналата седмица Министерството на финансите разгласява за публично разискване Проект на визия, цели и цели на Национална стратегия за развиване България 2030. Подготвяната стратегия би трябвало да се трансформира в рамков стратегически документ, определящ визията и общите цели на политиките за развиване във всички браншове на държавното ръководство. Като основа за плана се показва към този момент направен и разискван Анализ на социално-икономическото развиване на страната след присъединението ѝ към Европейския съюз, в който са разпознати недостатъци и пропуски в политиките за последното десетилетие, положението и проблемите все още и капацитетът за развиване.
Най-силното усещане от документа е неналичието на храброст и упоритост. Формулирането на визия и стратегически цели в програмен документ от подобен порядък би трябвало да се преглежда като полето, на което създателите да изразят фантазиите си, да опишат по какъв начин желаят да видят страната след повече от десетилетие, да начертаят " огромната смяна ", за която ще впрегнат ресурсите на държавното ръководство. Накратко, визията, задачите и целите
би трябвало да дадат отговора на един главен въпрос – за какво България през 2030 година ще е положително място за живот.
Изготвеният разбор на социално-икономическото развиване също не се занимава с въпроса за разликата сред България и по-богатите страни в Европейски Съюз. Докладът детайлно, и напълно правилно, разкрива значимите трендове в десетилетието след участието в Европейски Съюз, в това число преориентацията на промишлеността, повишението на продуктивността, смяната на пазара на труда. Идентифицирани са и дълготрайните структурни провокации, в това число демографските трендове, неефективната връзка сред просвета, нововъведения и бизнес, качеството и обсега на образованието и така нататък Всичко това обаче не се дискутира в подтекст, а " огромната картина " е, че България е надалеч обратно от развитите стопански системи както в Европейски Съюз и в света въобще.
Към 2018 година българската стопанска система основава Брутният вътрешен продукт на човек от популацията (по паритет на покупателната способност) еднакъв на 51% от междинния за Европейски Съюз. Най-близо до нас е Хърватска – с 63% от междинното за Европейски Съюз, малко след Румъния с близо 65%, и по този начин нататък – по-важното обаче е, че сякаш дебатът за развиването и промените в България загуби фокуса върху икономическо догонване. Нека помечтаем за миг – какъв брой напред може да стигне България в доближаването в идващите 11 години, или до края на времевия небосвод, за който се отнася визията?
Няма да намерим нито такава цел, нито прогноза, нито даже връзка
сред други цели и цели и някакво очакване за значимо замогване.
Ако формулираме елементарна " упоритост по прилика ", основана на най-големия " скок ", който всяка от страните в Централна и Източна Европа е постигала за 11 годишен интервал в границите на последните малко повече от две десетилетия, можем да избираме сред Естония и Литва – с 33,6 и 31 процентни пункта приближаване до междинния в Европейски Съюз Брутният вътрешен продукт на човек – или, малко по-скромно, да си сложим за цел постигнатите сред 20 и 26,6 прочие п. като Румъния, Латвия, Словакия или Полша. За съпоставяне, най-голямото догонване за 11 поредни години в България е 16,8 прочие п., въпреки те да включват и икономическата рецесия от 2009 година и последствията от нея. Между другото, постигнатите 24,4 процентни пункта релативно замогване на Словакия са реализирани тъкмо при стартова позиция от малко над 50% от междинното за Европейски Съюз – каквато е и българската към 2018 година За аналогиите със Словакия – по-нататък в текста.
Дефинираните три стратегически цели и групираните в пет оси за развиване политики и ограничения за реализирането им страдат от неналичието на сплотяващ приоритет за бързо икономическо развиване. Едно следствие от това е
фрагментарността в подцелите и предлаганите решения
макар като цяло достоверното идентифициране на провокациите и методите към превъзмогването им. Друго е слагането на едно равнище, предполагащо идентична значителност, на проблеми от фундаментално друг порядък. Заедно някои цели са в действителност причина за постигането на други цели.
Важно е да се означи, че така наречен демографски напредък (стратегическа цел 2) би следвало да е в някакъв бездънен смисъл самобитна мета-цел на всяка една политика. Казано просто, всяка политика би трябвало да води до възстановяване на дълготрайните условия за живот, повече хора да желаят да идват в страната, в сравнение с да я напущат. Макар това да наподобява нереалистично все още, не е немислимо България да заложи като цел за 2030 не просто нулева чиста миграция, а даже позитивна големина.
Технологичната промяна би трябвало да се преглежда като продължаващ и неспиращ феномен. В прочут смисъл тя не е цел сама по себе си, а е инструмент и проявяване на процеса на разширение на капацитета на стопанската система да основава стойност. Изключително значимо е, че в документа се прави директна връзка сред трансформацията и образованието, при все това приоритизирането може да е още по-категорично.
За неналичието на храброст и упоритост приказва и
скромната цел за намаляване на каузи на учениците със слаби резултати
в интернационалното проучване PISA от 41 до 25 %. Ако обгръщането на всички деца и повишението на качеството, изключително в началния стадий на обучение, е приоритет, то има тъкмо 11 години за днешните 4-5 годишни деца да съумеят да реализират доста повече до 2030 година Ако сме изостанали и има насъбрани дефицити в уменията, за какво и задачата за присъединяване на възрастните в образования е надалеч под междинната (при това – за 2017 г.) стойност в Европейски Съюз? Постигането на умна промишленост зависи,от една страна, от съществуването на образовани и най-малко базово грамотни служащи, и от друга – от значимо повишаване на инвестиции капитал.
Като че ли е подценена ролята на вложенията даже в най-пряк макро смисъл. Индустрия и услуги, основани на познание и създаващи висока добавена стойност, изискват повишаване на капиталообразуването – равнище от 20% от Брутният вътрешен продукт не е задоволително, нито 4% от Брутният вътрешен продукт директни непознати вложения могат бързо да преобразят продуктовата и софтуерна конструкция на стопанската система. Ако се върнем към Словакия, без коренна смяна в политиката по привличане и поощряване на вложенията, няма по какъв начин да повторим постигнатото за едно десетилетие там нарастване на износа, да вземем за пример на коли с 13 милиарда евро (7 пъти) и на електроника с 15 милиарда евро (13 пъти). В заложения знак за дял на високотехнологичния експорт също
не проличава упоритост за преобразяване на България в водач.
Поставянето на обществените неравенства като проблем от същия порядък евентуално се дължи и на неналичието на схващане, че част от тях, изключително остротата на общественото изключване и достъпа до базови услуги, са разследване от общото равнище на стопанско развиване. В богатите страни също има неравенства, само че за България към момента във фокуса би трябвало да е безспорната беднотия (повече за връзката сред стопанските политики, бедността и общественото изключване тук). За страдание, заложените цели се отнасят от съотношението в приходите сред първите и последните 20 % от доходни групи на популацията и делът на хората в риск от беднотия и обществено изключване, без да има по-смело желание за коренна смяна в възможностите за претовареност, приходи, подвижност и така нататък В подобен подтекст се преглеждат и районните разлики –разглеждат се разликите сред по-развитите и по-слабо развитите райони, без да се търси отговор на най-съществения въпрос – каква рамка може да насърчи замогване и разцвет в тези общини и области, които сега имат ниски социално-икономически индикатори. Документът
даже не загатва смяната в тласъците и опциите, която би се случила при промени за фискална децентрализация
(повече за акцията на ИПИ и предстоящите резултати от данъчна децентрализация тук)
Накрая би трябвало да се означи, че по задание (виж Концепция за създаването на народен стратегически документ за развиване на страната с небосвод 2030 г.) екипът, създал плана, е трябвало да го " напасне " към рамката на Програмата за стабилно развиване за интервала до 2030 година на Организацията на обединените народи (ООН) " Да преобразим света " и на включените в нея 17 световни цели за стабилно развиване (ЦУР) и 169 характерни под-цели. Вероятно и поради това в текста няма нито едно споменаване на " висок стопански напредък ", а вместо това на няколко места става дума за резистентен, по-включващ и по-приобщаващ напредък. Някак пътем е упоменато, че България е " страна с висок витален стандарт ", дружно с доста други цели. Сред тях са стопанската система да е " нисковъглеродна ", обществото да е " изобретателно, солидарно и крепко ", и още " заслужено и толерантно ". Не се приказва за замогване, разцвет, водачество – " благосъстоянието " е във връзка с историята, културата, биологичното и ландшафтното многообразие. " Скорост " се употребява във връзка с интернет достъп и мобилни мрежи, а " бърз " – за прехода от учебно заведение и безработица към включване в икономическия живот на младите, дълготрайно безработните и ромите. Всъщност, единствените високи цели и знаци за осъществяване в документа са тези за " зелена и устойчива България ".
Документът, както е структуриран, наподобява като да е въображаем за високоразвита страна вместо за към момента извънредно бедна и периферна страна с дълбоки структурни проблеми. Изходната ни позиция допуска заричане за огромна промяна, освен това в релативно къс от еволюционна позиция небосвод.
ИПИ ще изпрати мнение по плана в границите на посочения за публичната консултация период.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ