Децата се връщат на училище, а възрастните?
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
Септември отбелязва началото на образователната година за учениците, октомври пък на академичната година на студентите. По традиция това е времето, в което тече най-бурното разискване на проблемите на образованието у нас - от обгръщането на учениците до проблемите с качеството на висшето обучение. На назад във времето сякаш остава образованието през целия живот, което в подтекста на все по-динамичния пазар на труда, се оказва от време на време даже по-важно от формалното обучение, добито в класните стаи и аудиториите. По тази причина този текст е отдаден точно на присъединяване на възрастните в обучение и образование в България и някои негови особености.
Защо е от голяма важност?
Основната причина, заради която образованието през целия живот все по-често влиза във фокуса на просветителната и трудова политика, са промените на пазара на труда. Преди десетилетия не е било учудващо човек да се пенсионира на първото или второто си работно място; през днешния ден наподобява малко евентуално. Дори и да остане в границите на едно професионално поле обаче, поддържането в крайник с последните трендове в него все по-често изисква връщане към образованието. То разрешава както запазването на конкурентоспособността на пазара на труда, по този начин и усвояването на нови умения и коригирането на съществуващите несъответствия.
Продължаването на образованието оттатък официална му фаза е от още по-голямо значение за неактивните и безработните и затова се преглежда (от институциите на Европейски Съюз, например) като инструмент за възстановяване на обществените условия и преквалификация на тези, които не съумяват да намерят реализация.
Измеренията в България
За страдание, последното систематично изследване на образованието и образованието на възрастните е от 2016 г.; все пак, ще се спрем на някои елементи от него по-късно. Данните от наблюдението на работната мощ на Евростат обаче разрешават по-скорошен, въпреки и по-повърхностен взор. Графика 1 по-долу слага България в подтекста на останалите европейски страни, съгласно каузи на участвалите в образование и обучение възрастни предходната година (Длъжни сме да споменем, че данните се отнасят за участвалите в образование и обучение през четирите седмици преди провеждането на проучването, което до известна степен лимитира обсега му. Долната възрастова граница разрешава и попадането на някои студенти – магистри и докторанти, изключително – в обсега на индикатора). Видно, през 2018 година България изостава доста на фона на средноевропейските нива. Участието на възрастни в обучение и образование е към четири пъти по-ниско от междинното равнище за Европейския съюз и над 10 пъти по-ниско спрямо водачите Швеция и Финландия.
Графика 1: Дял на хората на възраст 25-64 в Европейски Съюз, взели участие в образование или обучение, %, 2018 година
© Евростат
Прегледът на динамичността дава малко повече мотиви за оптимизъм. През последното десетилетие делът на хора на възраст 25-64, взели участие в образование или обучение в България, последователно нараства от приблизително 1,6% през 2009 година до приблизително 2,6% през 2018 година Вследствие най-много на релативно ниския общ дял разликите сред присъединяване на мъжете и дамите в България е доста по-малка от междинното за Европейски Съюз.
Графика 2: Динамика на дяла на хората на възраст 25-64 в Европейски Съюз и България, взели участие в образование или обучение, %, 2009 - 2018 година
© Евростат
Данните от последното детайлно изследване от 2016 година разрешават малко по-подробен взор. При сравнението на взелите присъединяване в образование или обучение в същата възрастова група, само че не през четири седмици преди допитването, а през последната година България е много по-близо до средноевропейските стойности - 24,6% по отношение на 45,2%. Притеснително е обаче събитието, че по отношение на средноевропейските нива наклонността в България е противоположна и до момента в който в Европейски Съюз знакът се е повишил с 10 пункта от 2007 година насам, то у нас той се е свил с 11,8 пункта. Интересно е и събитието, че съвсем целият дял (22,5%) за България се дължи на неофициално (извън учебно заведение или университет) обучение.
Част от повода за сензитивно по-ниското присъединяване най-вероятно се дължи на структурата на предлагането. В България съвсем две трети от неофициалното образованието и образованието на възрастните през 2016 година е било предоставено от работодателя, други 17,5% - от неофициални просветителни институции (Тук евентуално прозира въздействието на ИТ образованието, което все по-често се случва отвън университетите.) Чувствително по-малка е обаче ролята на институциите на формалното обучение.
Графика 3: Разпределение на даването на неофициално образование и обучение във възрастовата група 25-64 години в България, %, 2016 година
© Евростат
Оттук накъде
Чувствително по-ниският дял на присъединяване на възрастните в образование и обучение у нас е предизвикателство пред подобряването на гъвкавостта и адаптивността на трудовия пазар. Коригирането на казуса (само) с инструментите на държавна политика видно води до по-скоро скромни резултати, макар осъществяването на две поредни национални тактики за учене през целия живот, втората от които изтича следващата година. По тази причина, от една страна, е извънредно належащо по-широкото застъпване и разпространяване на образованието на работното място и в хода на работния развой от една страна. От друга страна, е нужна и смяна на цялостното отношение, че формалното обучение би следвало да е задоволително за сполучлива и дълготрайна реализация.
Също толкоз мъчно е да бъдат избрани еднопосочно уменията, които да бъдат във фокуса на този вид обучение и образование – макар многочислените опити за дефиниране на комплект от съвсем универсални " умения на бъдещето ", те постоянно зависят от мечтаната професионална реализация, съответните потребности на учащия се, както и от външни фактори. Нуждата от усъвършенстване и разширение на образованието и образованието на възрастните обаче е несъмнена.
Септември отбелязва началото на образователната година за учениците, октомври пък на академичната година на студентите. По традиция това е времето, в което тече най-бурното разискване на проблемите на образованието у нас - от обгръщането на учениците до проблемите с качеството на висшето обучение. На назад във времето сякаш остава образованието през целия живот, което в подтекста на все по-динамичния пазар на труда, се оказва от време на време даже по-важно от формалното обучение, добито в класните стаи и аудиториите. По тази причина този текст е отдаден точно на присъединяване на възрастните в обучение и образование в България и някои негови особености.
Защо е от голяма важност?
Основната причина, заради която образованието през целия живот все по-често влиза във фокуса на просветителната и трудова политика, са промените на пазара на труда. Преди десетилетия не е било учудващо човек да се пенсионира на първото или второто си работно място; през днешния ден наподобява малко евентуално. Дори и да остане в границите на едно професионално поле обаче, поддържането в крайник с последните трендове в него все по-често изисква връщане към образованието. То разрешава както запазването на конкурентоспособността на пазара на труда, по този начин и усвояването на нови умения и коригирането на съществуващите несъответствия.
Продължаването на образованието оттатък официална му фаза е от още по-голямо значение за неактивните и безработните и затова се преглежда (от институциите на Европейски Съюз, например) като инструмент за възстановяване на обществените условия и преквалификация на тези, които не съумяват да намерят реализация.
Измеренията в България
За страдание, последното систематично изследване на образованието и образованието на възрастните е от 2016 г.; все пак, ще се спрем на някои елементи от него по-късно. Данните от наблюдението на работната мощ на Евростат обаче разрешават по-скорошен, въпреки и по-повърхностен взор. Графика 1 по-долу слага България в подтекста на останалите европейски страни, съгласно каузи на участвалите в образование и обучение възрастни предходната година (Длъжни сме да споменем, че данните се отнасят за участвалите в образование и обучение през четирите седмици преди провеждането на проучването, което до известна степен лимитира обсега му. Долната възрастова граница разрешава и попадането на някои студенти – магистри и докторанти, изключително – в обсега на индикатора). Видно, през 2018 година България изостава доста на фона на средноевропейските нива. Участието на възрастни в обучение и образование е към четири пъти по-ниско от междинното равнище за Европейския съюз и над 10 пъти по-ниско спрямо водачите Швеция и Финландия.
Графика 1: Дял на хората на възраст 25-64 в Европейски Съюз, взели участие в образование или обучение, %, 2018 година
© Евростат
Прегледът на динамичността дава малко повече мотиви за оптимизъм. През последното десетилетие делът на хора на възраст 25-64, взели участие в образование или обучение в България, последователно нараства от приблизително 1,6% през 2009 година до приблизително 2,6% през 2018 година Вследствие най-много на релативно ниския общ дял разликите сред присъединяване на мъжете и дамите в България е доста по-малка от междинното за Европейски Съюз.
Графика 2: Динамика на дяла на хората на възраст 25-64 в Европейски Съюз и България, взели участие в образование или обучение, %, 2009 - 2018 година
© Евростат
Данните от последното детайлно изследване от 2016 година разрешават малко по-подробен взор. При сравнението на взелите присъединяване в образование или обучение в същата възрастова група, само че не през четири седмици преди допитването, а през последната година България е много по-близо до средноевропейските стойности - 24,6% по отношение на 45,2%. Притеснително е обаче събитието, че по отношение на средноевропейските нива наклонността в България е противоположна и до момента в който в Европейски Съюз знакът се е повишил с 10 пункта от 2007 година насам, то у нас той се е свил с 11,8 пункта. Интересно е и събитието, че съвсем целият дял (22,5%) за България се дължи на неофициално (извън учебно заведение или университет) обучение.
Част от повода за сензитивно по-ниското присъединяване най-вероятно се дължи на структурата на предлагането. В България съвсем две трети от неофициалното образованието и образованието на възрастните през 2016 година е било предоставено от работодателя, други 17,5% - от неофициални просветителни институции (Тук евентуално прозира въздействието на ИТ образованието, което все по-често се случва отвън университетите.) Чувствително по-малка е обаче ролята на институциите на формалното обучение.
Графика 3: Разпределение на даването на неофициално образование и обучение във възрастовата група 25-64 години в България, %, 2016 година
© Евростат
Оттук накъде
Чувствително по-ниският дял на присъединяване на възрастните в образование и обучение у нас е предизвикателство пред подобряването на гъвкавостта и адаптивността на трудовия пазар. Коригирането на казуса (само) с инструментите на държавна политика видно води до по-скоро скромни резултати, макар осъществяването на две поредни национални тактики за учене през целия живот, втората от които изтича следващата година. По тази причина, от една страна, е извънредно належащо по-широкото застъпване и разпространяване на образованието на работното място и в хода на работния развой от една страна. От друга страна, е нужна и смяна на цялостното отношение, че формалното обучение би следвало да е задоволително за сполучлива и дълготрайна реализация.
Също толкоз мъчно е да бъдат избрани еднопосочно уменията, които да бъдат във фокуса на този вид обучение и образование – макар многочислените опити за дефиниране на комплект от съвсем универсални " умения на бъдещето ", те постоянно зависят от мечтаната професионална реализация, съответните потребности на учащия се, както и от външни фактори. Нуждата от усъвършенстване и разширение на образованието и образованието на възрастните обаче е несъмнена.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ