Бумът на индустриалните зони
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
С наближаването на локалните избори от ден на ден се заприказва за обособяването на индустриални зони в разнообразни райони в страната. Кметът на София разгласи, че се планува построяването на четири нови индустриални зони, като най-голямата ще е в северните региони на столицата – " Кремиковци ", " Нови Искър " и " Връбница ". Градоначалникът на Сливен пък показа плана за построяването на " най-голямата индустриална зона в България " сред Сливен и Ямбол. Вицепремиерът Томислав Дончев от своя страна заприказва за потребността от 7 до 10 нови индустриални зони в страната и уточни, че има голям капацитет едната да бъде построена сред Габрово и Севлиево. Макар да има логичност тези вести да се появяват директно преди локалните избори, те са несъмнено и резултат от по-дълги процеси, които текат в стопанската система.
Водещият фактор е смяната в българската промишленост,
която настойчиво тече през последните 10 години. След рецесията обичайни браншове за българската индустрия, като производството на облекло да вземем за пример, губят от своята тежест – и като дял в износа, и като брой наети лица - за сметка на производства, които се характеризират с по-висока добавена стойност – да вземем за пример електрическите уреди, автомобилни елементи, машини и съоръжение. Повече по тематиката може да се прочете в публикацията на ИПИ отпреди седмица: " Децентрализация, районно развиване и преструктуриране на стопанската система ". Тези процеси ясно открояват нуждата от обособяването и развиването на нови индустриални терени, които да поемат новите производства.
Другият значим фактор е безспорният триумф на водещите капиталови дестинации у нас – София и Пловдив. Дъното на броя на работещите в индустрията у нас е през 2013 година, когато наетите в бранша доближават към 490 хиляди индивида. До 2017 година той нараства с близо 32 хиляди индивида, само че този растеж не е отмерено разпределен из страната. Най-големият растеж на наетите в индустрията е съсредоточен във водещите два центъра –
растеж от над 9 хиляди наети в област Пловдив и растеж от над 6 хиляди наети в областите София-град и София.
Пловдив и София-град са двата центъра, който комбинират огромен град с необятна външна страна и развити индустриални терени. Това са и двата центъра, който от години работят структурирано в представянето си като капиталови дестинации пред задгранични вложители.
Развитието на зоните към столицата надали е изненада, само че смяната в Пловдив несъмнено притегля внимание. Съвместната работа на няколко общини и обединяването на индустриалните зони към Пловдив под шапката и марката на Тракия икономическа зона дава резултат и предизвика интерес от други огромни градове да развият и промотират лични индустриални терени. И до момента в който в Пловдив водещият фактор е частната самодейност – на процедура имаме частен оператор на зоната, то в множеството други градове развиването на зоните от последните години се случва с поддръжката на държавната " Национална компания индустриални зони " (НКИЗ).
В общия случай общината дава земята, на която желае да развие индустриалната зона,
а държавната компания дава средствата за създаване на нужната инфраструктура. Не че общините не могат да намерят и различни способи за развиване на своите индустриални терени, в това число в партньорство с частни играчи, само че готовите средства, които НКИЗ дава, карат съвсем всички да погледнат натам. Държавната компания към този момент има шест опериращи зони, пет са в развиване, а към това могат да се прибавят и голям брой подписани меморандуми за съдействие с разнообразни общини (виж тук).
Ако приемем, че в действителност следва развиването на нови 7 до 10 зони в страната, множеството от които най-вероятно ще се възползват от средствата на държавната компания, то от ден на ден ще се постанова един огромен държавен оператор на индустриални зони в цялата страна. Изказванията от последните дни, апропо, демонстрират, че в идните месеци следва да бъде направена нормативна уредба за операторите на индустриални. Ще бъде забавно да се наблюдава каква в действителност ще бъде ролята на общините в ръководството на зоните и
до каква степен централизирането на ръководството в държавната компания е верен ход.
Независимо от правната рамка за ръководството на съответните зони обаче значимо е общините да продължат по пътя на съдействие, където то е обосновано, и да се показват (брандират) като капиталови дестинации отвън обсега на съответните индустриални терени. Затова и образецът на обединяването на Сливен и Ямбол е доста добра вест, защото за пръв път два регионални центъра – а не огромен център и външна страна, се промотират дружно. Има и още доста благоприятни условия. Било то възможната нова зона сред Габрово и Севлиево, или да вземем за пример обединяване сред Стара Загора и Казанлък, които все още към този момент работят поотделно с НКИЗ. Добра насочна точна за евентуални съдействия е проучването на ИПИ за икономическите центрове в България (виж тук).
С наближаването на локалните избори от ден на ден се заприказва за обособяването на индустриални зони в разнообразни райони в страната. Кметът на София разгласи, че се планува построяването на четири нови индустриални зони, като най-голямата ще е в северните региони на столицата – " Кремиковци ", " Нови Искър " и " Връбница ". Градоначалникът на Сливен пък показа плана за построяването на " най-голямата индустриална зона в България " сред Сливен и Ямбол. Вицепремиерът Томислав Дончев от своя страна заприказва за потребността от 7 до 10 нови индустриални зони в страната и уточни, че има голям капацитет едната да бъде построена сред Габрово и Севлиево. Макар да има логичност тези вести да се появяват директно преди локалните избори, те са несъмнено и резултат от по-дълги процеси, които текат в стопанската система.
Водещият фактор е смяната в българската промишленост,
която настойчиво тече през последните 10 години. След рецесията обичайни браншове за българската индустрия, като производството на облекло да вземем за пример, губят от своята тежест – и като дял в износа, и като брой наети лица - за сметка на производства, които се характеризират с по-висока добавена стойност – да вземем за пример електрическите уреди, автомобилни елементи, машини и съоръжение. Повече по тематиката може да се прочете в публикацията на ИПИ отпреди седмица: " Децентрализация, районно развиване и преструктуриране на стопанската система ". Тези процеси ясно открояват нуждата от обособяването и развиването на нови индустриални терени, които да поемат новите производства.
Другият значим фактор е безспорният триумф на водещите капиталови дестинации у нас – София и Пловдив. Дъното на броя на работещите в индустрията у нас е през 2013 година, когато наетите в бранша доближават към 490 хиляди индивида. До 2017 година той нараства с близо 32 хиляди индивида, само че този растеж не е отмерено разпределен из страната. Най-големият растеж на наетите в индустрията е съсредоточен във водещите два центъра –
растеж от над 9 хиляди наети в област Пловдив и растеж от над 6 хиляди наети в областите София-град и София.
Пловдив и София-град са двата центъра, който комбинират огромен град с необятна външна страна и развити индустриални терени. Това са и двата центъра, който от години работят структурирано в представянето си като капиталови дестинации пред задгранични вложители.
Развитието на зоните към столицата надали е изненада, само че смяната в Пловдив несъмнено притегля внимание. Съвместната работа на няколко общини и обединяването на индустриалните зони към Пловдив под шапката и марката на Тракия икономическа зона дава резултат и предизвика интерес от други огромни градове да развият и промотират лични индустриални терени. И до момента в който в Пловдив водещият фактор е частната самодейност – на процедура имаме частен оператор на зоната, то в множеството други градове развиването на зоните от последните години се случва с поддръжката на държавната " Национална компания индустриални зони " (НКИЗ).
В общия случай общината дава земята, на която желае да развие индустриалната зона,
а държавната компания дава средствата за създаване на нужната инфраструктура. Не че общините не могат да намерят и различни способи за развиване на своите индустриални терени, в това число в партньорство с частни играчи, само че готовите средства, които НКИЗ дава, карат съвсем всички да погледнат натам. Държавната компания към този момент има шест опериращи зони, пет са в развиване, а към това могат да се прибавят и голям брой подписани меморандуми за съдействие с разнообразни общини (виж тук).
Ако приемем, че в действителност следва развиването на нови 7 до 10 зони в страната, множеството от които най-вероятно ще се възползват от средствата на държавната компания, то от ден на ден ще се постанова един огромен държавен оператор на индустриални зони в цялата страна. Изказванията от последните дни, апропо, демонстрират, че в идните месеци следва да бъде направена нормативна уредба за операторите на индустриални. Ще бъде забавно да се наблюдава каква в действителност ще бъде ролята на общините в ръководството на зоните и
до каква степен централизирането на ръководството в държавната компания е верен ход.
Независимо от правната рамка за ръководството на съответните зони обаче значимо е общините да продължат по пътя на съдействие, където то е обосновано, и да се показват (брандират) като капиталови дестинации отвън обсега на съответните индустриални терени. Затова и образецът на обединяването на Сливен и Ямбол е доста добра вест, защото за пръв път два регионални центъра – а не огромен център и външна страна, се промотират дружно. Има и още доста благоприятни условия. Било то възможната нова зона сред Габрово и Севлиево, или да вземем за пример обединяване сред Стара Загора и Казанлък, които все още към този момент работят поотделно с НКИЗ. Добра насочна точна за евентуални съдействия е проучването на ИПИ за икономическите центрове в България (виж тук).
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ