Иван Кръстев: Европа е съпричастна към Украйна. Засега
Текстът е от Портал „ Култура “. Англоезичната версия на публикацията е оповестена във в. „ Ню Йорк таймс “ на 8 ноември 2022 година
Иван Кръстев
Европа тези дни ми припомня за първите седмици от пандемията: чувството е, че краят на света е зад ъгъла. Но този път паниката идва от нуклеарните оръжия на Русия, а не от вируса.
Европейските медии са изпълнени с мрачни заглавия за енергиен дефицит, проблеми с доставките и прекъсвания на тока. Анализатори изричат мнението, че инфлацията и възходящите разноски за живот могат да изкарат милиони протестиращи на улицата. Броят на мигрантите, пристигнали в Европейския съюз през тази година към този момент е доста по-висок от тези, пристигнали през 2015 година от Сирия. А военната машина на Кремъл може да докара до тяхното нарастване, защото унищожаването на инфраструктурата на Украйна лишава хората там от вода и електричество.
Независимо от това зимата на Владимир Путин надали ще постави завършек на уговорката на Европа към Украйна. Правителствата на съдружниците може да се сменят, само че глобите ще останат в действие. Да вземе за образец Италия, където новоизбраното крайнодясно държавно управление се причисли към европейския консенсус.
Мнозинството европейци са възмутени от бруталността на Русия. А последните триумфи на украинската войска прибавиха към това отвращение и вяра. Всъщност, до момента в който украинците напредват на бойното поле, поддръжката за тях нараства. Ала най-важният фактор се намира от другата страна на Атлантика. Когато министър председателят на Унгария и непосредствен съдружник на Путин в Европейския съюз Виктор Орбан неотдавна разгласи, че „ вярата за мир се споделя Доналд Тръмп “, той изрече нещо, което всички съдружници на Путин в Европа към този момент са осъзнали: само смяна в политиката на Америка може да промени позицията на Запада към Украйна. Америка в по-голяма степен от Европа е слабото звено, когато става дума за устойчивостта на поддръжката за Киев.
Но тази война няма да продължи постоянно. И таман мирът, а не борбите, ще открои по-ясно напрежението в Европа.
Има три лагера, когато става дума за това по какъв начин войната би трябвало да приключи: на реалистите, оптимистите и ревизионистите. Представители на всяка една от тези групи могат да бъдат открити измежду политиците и гласоподавателите в съвсем всички европейски страни, само че не са показани отмерено във всяка страна: в Западна и Южна Европа дебатът е най-вече сред реалистите и оптимистите, до момента в който в Украйна и някои страни от Източна Европа той е сред оптимисти и ревизионисти.
Разликите са най-лесно обясними от географията. Западноевропейците се притесняват най-вече от нуклеарна война. Докато източноевропейците се притесняват от връщането на съветската сфера на въздействие върху техните страни при положение на проваляне на Украйна.
Така наречените реалисти одобряват, че задачата на Европа би трябвало да бъде Русия да не завоюва, Украйна да не загуби, а войната да не се уголемява. Пример за това са изявленията на френския президент Еманюел Макрон. Следвайки тази логичност, Украйна би трябвало да получи помощ, с цел да освободи допустимо най-голяма част от своята територия, само че украинската победа би трябвало да има своите граници, тъй като преследването на тази цел доста усилва заплахата Русия да използва тактически нуклеарни оръжия. Най-видимото ограничаване е, че Украйна не би трябвало да отива толкоз надалеч, че да се пробва да си върне Крим, анексиран от Русия още през 2014 година
Реалистите вярно преглеждат сегашния спор като по-опасен от съветско-американската борба по време на Студената война, тъй като Студената война беше конфликт сред сили, които имаха вяра, че историята е на тяхна страна. Докато в този момент Западът е изправен против водач с апокалиптичен метод на мислене, преследван от призрака за свят без Русия.
Вторият лагер е този на оптимистите. Те виждат края на войната освен като победа на Украйна, само че и като края на Владимир Путин. Те считат, че военното проваляне на Русия и резултатът от глобите, последствията от които занапред ще стават по-тежки, са ясни признаци, че времето на съветския президент изтича, и поддържат нежеланието на президента Володимир Зеленски да договаря с Путин. Привържениците на тази позиция, измежду които са и Зелените в Германия и множеството от източноевропейците, настояват, че единствено неограничената поддръжка за Украйна може да докара до постигането на дълготраен мир. Русия би трябвало освен да бъде спряна, тя би трябвало да бъде победена.
А ревизионистите гледат на войната в Украйна не като на война на Путин, а като на война на руснаците. За тях единствените гаранции за мир и непоклатимост в Европа след края на тази война могат да бъдат реализирани от необратимото намаляване на Русия, в това число и посредством разпадането на Руската федерация. Те упорстват за поддръжка на сепаратистките придвижвания в страната и за задържането на руснаците надалеч от Европа. Според тях войната, почнала с изказванието на Путин, че Украйна не съществува, би трябвало да приключи с окончателното раздробяване на Руската империя. Не е изненадващо, че тактиката за „ края на Русия “ е най-популярна в страни, претърпели в предишното ръководството на Москва: в Полша, балтийските републики и, несъмнено, в Украйна.
Всяка от тези мисловни школи има своите аргументирани съперници. Критиците на реалистичния метод вярно упорстват, че реализмът към този момент е бил пробван през 2015 година, след нахлуването на Русия в Източна Украйна, без да даде резултати. Слабото място на магическите реалисти е несъразмерният оптимизъм, че дните на Путин са преброени. Още повече, че промяната на режима, толкоз мощно мечтана от оптимистите, е мъчно осъществимо на процедура – по какъв начин могат да се водят договаряния въз основа на тези мечтани цели? А апелите на ревизионистите за разглобяване или разрушение на Русия могат да имат нежелания и рисков резултат, предоставяйки на руснаците основанието да се борят в тази война, нещо, което Путин не съумява да реализира.
Когато съветските войски бяха в покрайнините на Киев, разликите сред реалисти, оптимисти и ревизионисти бяха маловажни. Единствената цел тогава беше да не се допусне Украйна да бъде прегазена, а Путин да завоюва. Но триумфите на украинската войска през последните месеци реалокираха тези разлики към центъра на европейския спор. Реалната заплаха за единството на Европа се състои в другите възгледи за това по какъв начин войната би трябвало да завърши, а не в заканите на Путин. Ще почувстваме това още през зимата, когато публичният напън за започване на договаряния с Москва ще се усили.
Различните показа и визии за стремежи завършек на войната са толкоз прочувствено и морално натоварени, че всяко съглашение ще бъде мъчително и комплицирано. Но постигането на някаква обща рамка за излаз от войната е належащо. Без такава рамка опасенията на украинците, че ще бъдат предадени от Запада, и страховете на Путин, че Русия ще бъде унизена във военно отношение, подхранват до прекаленост военната ескалация.
Източник: https://kultura.bg/web/%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b0-%d0%b5-%d1%81%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%83%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d1%81%d0%b5/
Иван Кръстев
Европа тези дни ми припомня за първите седмици от пандемията: чувството е, че краят на света е зад ъгъла. Но този път паниката идва от нуклеарните оръжия на Русия, а не от вируса.
Европейските медии са изпълнени с мрачни заглавия за енергиен дефицит, проблеми с доставките и прекъсвания на тока. Анализатори изричат мнението, че инфлацията и възходящите разноски за живот могат да изкарат милиони протестиращи на улицата. Броят на мигрантите, пристигнали в Европейския съюз през тази година към този момент е доста по-висок от тези, пристигнали през 2015 година от Сирия. А военната машина на Кремъл може да докара до тяхното нарастване, защото унищожаването на инфраструктурата на Украйна лишава хората там от вода и електричество.
Независимо от това зимата на Владимир Путин надали ще постави завършек на уговорката на Европа към Украйна. Правителствата на съдружниците може да се сменят, само че глобите ще останат в действие. Да вземе за образец Италия, където новоизбраното крайнодясно държавно управление се причисли към европейския консенсус.
Мнозинството европейци са възмутени от бруталността на Русия. А последните триумфи на украинската войска прибавиха към това отвращение и вяра. Всъщност, до момента в който украинците напредват на бойното поле, поддръжката за тях нараства. Ала най-важният фактор се намира от другата страна на Атлантика. Когато министър председателят на Унгария и непосредствен съдружник на Путин в Европейския съюз Виктор Орбан неотдавна разгласи, че „ вярата за мир се споделя Доналд Тръмп “, той изрече нещо, което всички съдружници на Путин в Европа към този момент са осъзнали: само смяна в политиката на Америка може да промени позицията на Запада към Украйна. Америка в по-голяма степен от Европа е слабото звено, когато става дума за устойчивостта на поддръжката за Киев.
Но тази война няма да продължи постоянно. И таман мирът, а не борбите, ще открои по-ясно напрежението в Европа.
Има три лагера, когато става дума за това по какъв начин войната би трябвало да приключи: на реалистите, оптимистите и ревизионистите. Представители на всяка една от тези групи могат да бъдат открити измежду политиците и гласоподавателите в съвсем всички европейски страни, само че не са показани отмерено във всяка страна: в Западна и Южна Европа дебатът е най-вече сред реалистите и оптимистите, до момента в който в Украйна и някои страни от Източна Европа той е сред оптимисти и ревизионисти.
Разликите са най-лесно обясними от географията. Западноевропейците се притесняват най-вече от нуклеарна война. Докато източноевропейците се притесняват от връщането на съветската сфера на въздействие върху техните страни при положение на проваляне на Украйна.
Така наречените реалисти одобряват, че задачата на Европа би трябвало да бъде Русия да не завоюва, Украйна да не загуби, а войната да не се уголемява. Пример за това са изявленията на френския президент Еманюел Макрон. Следвайки тази логичност, Украйна би трябвало да получи помощ, с цел да освободи допустимо най-голяма част от своята територия, само че украинската победа би трябвало да има своите граници, тъй като преследването на тази цел доста усилва заплахата Русия да използва тактически нуклеарни оръжия. Най-видимото ограничаване е, че Украйна не би трябвало да отива толкоз надалеч, че да се пробва да си върне Крим, анексиран от Русия още през 2014 година
Реалистите вярно преглеждат сегашния спор като по-опасен от съветско-американската борба по време на Студената война, тъй като Студената война беше конфликт сред сили, които имаха вяра, че историята е на тяхна страна. Докато в този момент Западът е изправен против водач с апокалиптичен метод на мислене, преследван от призрака за свят без Русия.
Вторият лагер е този на оптимистите. Те виждат края на войната освен като победа на Украйна, само че и като края на Владимир Путин. Те считат, че военното проваляне на Русия и резултатът от глобите, последствията от които занапред ще стават по-тежки, са ясни признаци, че времето на съветския президент изтича, и поддържат нежеланието на президента Володимир Зеленски да договаря с Путин. Привържениците на тази позиция, измежду които са и Зелените в Германия и множеството от източноевропейците, настояват, че единствено неограничената поддръжка за Украйна може да докара до постигането на дълготраен мир. Русия би трябвало освен да бъде спряна, тя би трябвало да бъде победена.
А ревизионистите гледат на войната в Украйна не като на война на Путин, а като на война на руснаците. За тях единствените гаранции за мир и непоклатимост в Европа след края на тази война могат да бъдат реализирани от необратимото намаляване на Русия, в това число и посредством разпадането на Руската федерация. Те упорстват за поддръжка на сепаратистките придвижвания в страната и за задържането на руснаците надалеч от Европа. Според тях войната, почнала с изказванието на Путин, че Украйна не съществува, би трябвало да приключи с окончателното раздробяване на Руската империя. Не е изненадващо, че тактиката за „ края на Русия “ е най-популярна в страни, претърпели в предишното ръководството на Москва: в Полша, балтийските републики и, несъмнено, в Украйна.
Всяка от тези мисловни школи има своите аргументирани съперници. Критиците на реалистичния метод вярно упорстват, че реализмът към този момент е бил пробван през 2015 година, след нахлуването на Русия в Източна Украйна, без да даде резултати. Слабото място на магическите реалисти е несъразмерният оптимизъм, че дните на Путин са преброени. Още повече, че промяната на режима, толкоз мощно мечтана от оптимистите, е мъчно осъществимо на процедура – по какъв начин могат да се водят договаряния въз основа на тези мечтани цели? А апелите на ревизионистите за разглобяване или разрушение на Русия могат да имат нежелания и рисков резултат, предоставяйки на руснаците основанието да се борят в тази война, нещо, което Путин не съумява да реализира.
Когато съветските войски бяха в покрайнините на Киев, разликите сред реалисти, оптимисти и ревизионисти бяха маловажни. Единствената цел тогава беше да не се допусне Украйна да бъде прегазена, а Путин да завоюва. Но триумфите на украинската войска през последните месеци реалокираха тези разлики към центъра на европейския спор. Реалната заплаха за единството на Европа се състои в другите възгледи за това по какъв начин войната би трябвало да завърши, а не в заканите на Путин. Ще почувстваме това още през зимата, когато публичният напън за започване на договаряния с Москва ще се усили.
Различните показа и визии за стремежи завършек на войната са толкоз прочувствено и морално натоварени, че всяко съглашение ще бъде мъчително и комплицирано. Но постигането на някаква обща рамка за излаз от войната е належащо. Без такава рамка опасенията на украинците, че ще бъдат предадени от Запада, и страховете на Путин, че Русия ще бъде унизена във военно отношение, подхранват до прекаленост военната ескалация.
Източник: https://kultura.bg/web/%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b0-%d0%b5-%d1%81%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%83%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d1%81%d0%b5/
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ