"Оправянето на работата" у нас е основен принцип на управление
Текстът е от " Facebook " профила на авторката и се разгласява със единодушието й.
От името си на елементарен човек и жител с позиция ми се желае да споделя следното около изборите:
1. Една огромна част от тези, дето се оплакват най-вече, отидоха до Гърция за трите почивни дни и макар че и там им направиха условия за гласоподаване, те не гласоподаваха.
2. Друга част от тези, дето се оплакват най-вече, си гласоподаваха за ГЕРБ. Предполагам, с цел да не престават да си имат защо да се оплакват и по този начин да хигиенизират личното си безучастие.
3. Политически спор у нас към момента не може да се води. Неизменно се минава в персонални нападки, в сръдни и твърдоглавие. Пламът, без значение дали се пази дясното, лявото, новото, остарялото, познатото и непознатото, е комунистически, от оня вид " безшумно мъртвият споделил... ".
4 . Лицето Джамбазки отива в Европа, където, както пишеше по плакатите му, ще брани България. Бранник. Бранник в Европа. С два показалеца напред, отново както се виждаше от плакатите му. Човекът на тези, дето плашат децата си с джендъри, считат багра над дамите за не изключително нездравословен и имат вяра, че Норвегия ще краде децата ни. Искам да кажа, че тези хора очевидно са процентно доста. Това е съществено - интелектуалното равнище на нацията и способността й за производство на мисъл явно са много снижени.
5. Дори умни хора в предизборните си речеви изяви боравят със " сигнални лампи " - категоризирането по подхвърлена дума, нищожен подробност или " знам от несъмнено място " е процедура.
6. Чудесни, чисти и смислени хора застанаха с лицата си във обединения, в които трябваше да заемат челните места, а не крайните. Защото по този начин доблестта им послужи за две неща - една част от евентуалните подкрепящи се отдръпнаха, поради политическите трупове, повели листите, а другата част гласоподава интензивно, като заради спецификата на гласуването, в последна сметка дадоха път точно на политическите трупове. Това осъзнаване беше и персоналната ми причина да трансформира концепцията за вота си в последния ден.
7. Очернянето на който и да е и по какъвто и да е метод е процедура в политиката по принцип. У нас то е напряко по учебник.
8. Признавам Борисов за същински добър в пиара! Успя с едно персонално шофиране по автомагистралата и едномесечно греене непрестанно от екрана да замъгли взора и към жилищата на своите хора, и към къщите за посетители, и към всяка друга воня, която избълва отдолу под трона му в последните месеци. Това потвърждава, че ние към момента сме в патриархално-балканския нрав , където тате/бай/бате, стига да е едричък, народняшки и не изключително грамотен (но несъмнено по правешки интелигентен, да не кажа остроумен!) оправя работата. Пък " оправянето на работата " у нас е главен принцип на ръководство. Затова и обстановката е по този начин прее..на.
9. Вчера слушах малко мнения по малките екрани. И Карбовски сподели, че българите не гласоподават за това някой да отиде да ръководи Европа, а се интересуват от това кой ще иде в Брюксел на високата заплата и ще вземе пожизнената висока пенсия. Първо бях несъгласна с него, само че в този момент си мисля, че е прав. В този смисъл погрижихме се още веднъж и за Пеевски - в случай че някой имаше подозрение, че КОЙ може да остане бедничък един ден, в този момент да спи умерено - ще ни пази ползите в Европа, чиито правила бяха прегазени обществено посредством едно предопределение на същото това лице преди няколко години и изкара народа на площада. Е, в този момент ще е наш човек в същата тази Европа. Разбира се, ще се явява там тъкмо толкоз, колкото и в родния парламент. Ама ние сме привикнали. И няма да протестираме, тъй като към този момент е демократично определен. Само не преставам да се чудя КОЙ го избира...
10. Нашата страна е обхваната от тотално безбожничество и безизходност. У хора като мен, които в последните години живеят разкрачено ту тук, ту на открито, това води до чувство за тотална липса на душевна звучност. И ще ви кажа какво се получава - тук чувството за принадлежност стартира да се губи, а в другото ти място - това за живеене - то по този начин и не се придобива изцяло.
Усещането за принадлежност е общ брой от доста неща - израстването ти на това място, традициите, с които си живял, хората, приятелите, спомените, гробовете на родителите ти, националния обичай и логика на психиката, мисленето... Когато то се загуби, тъй като няма мислене и битът и логиката на психиката са на равнище " плебеи ", и откакто няма и душевна звучност, в родината ти остава празно. И доста самотно. Пък в новото ти непознато място, може и да нямаш принадлежност, само че най-малко имаш душевна звучност. Никак не е малко. Затова и толкоз хора си потеглят от България - поради неналичието на душевна звучност и опустошеното възприятие за принадлежност . Много е тъжно да го кажа, само че този развой от ден на ден се ускорява. И в него никакви балкани, зелени поля, небе от коприна и облаче ле бяло не оказват помощ. Защото това вътре в душите на хората е доста по-необятно, доста по-красиво и доста по-нужно за оцеляването. И цялостен живот се стремим да не загубим точно това свое неприкосновено вътрешно пространство. Понякога това коства физическото пренасяне. От опит и с горест ви споделям, че си заслужава. Така най-малко в душата има някаква вяра.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (562)
От името си на елементарен човек и жител с позиция ми се желае да споделя следното около изборите:
1. Една огромна част от тези, дето се оплакват най-вече, отидоха до Гърция за трите почивни дни и макар че и там им направиха условия за гласоподаване, те не гласоподаваха.
2. Друга част от тези, дето се оплакват най-вече, си гласоподаваха за ГЕРБ. Предполагам, с цел да не престават да си имат защо да се оплакват и по този начин да хигиенизират личното си безучастие.
3. Политически спор у нас към момента не може да се води. Неизменно се минава в персонални нападки, в сръдни и твърдоглавие. Пламът, без значение дали се пази дясното, лявото, новото, остарялото, познатото и непознатото, е комунистически, от оня вид " безшумно мъртвият споделил... ".
4 . Лицето Джамбазки отива в Европа, където, както пишеше по плакатите му, ще брани България. Бранник. Бранник в Европа. С два показалеца напред, отново както се виждаше от плакатите му. Човекът на тези, дето плашат децата си с джендъри, считат багра над дамите за не изключително нездравословен и имат вяра, че Норвегия ще краде децата ни. Искам да кажа, че тези хора очевидно са процентно доста. Това е съществено - интелектуалното равнище на нацията и способността й за производство на мисъл явно са много снижени.
5. Дори умни хора в предизборните си речеви изяви боравят със " сигнални лампи " - категоризирането по подхвърлена дума, нищожен подробност или " знам от несъмнено място " е процедура.
6. Чудесни, чисти и смислени хора застанаха с лицата си във обединения, в които трябваше да заемат челните места, а не крайните. Защото по този начин доблестта им послужи за две неща - една част от евентуалните подкрепящи се отдръпнаха, поради политическите трупове, повели листите, а другата част гласоподава интензивно, като заради спецификата на гласуването, в последна сметка дадоха път точно на политическите трупове. Това осъзнаване беше и персоналната ми причина да трансформира концепцията за вота си в последния ден.
7. Очернянето на който и да е и по какъвто и да е метод е процедура в политиката по принцип. У нас то е напряко по учебник.
8. Признавам Борисов за същински добър в пиара! Успя с едно персонално шофиране по автомагистралата и едномесечно греене непрестанно от екрана да замъгли взора и към жилищата на своите хора, и към къщите за посетители, и към всяка друга воня, която избълва отдолу под трона му в последните месеци. Това потвърждава, че ние към момента сме в патриархално-балканския нрав , където тате/бай/бате, стига да е едричък, народняшки и не изключително грамотен (но несъмнено по правешки интелигентен, да не кажа остроумен!) оправя работата. Пък " оправянето на работата " у нас е главен принцип на ръководство. Затова и обстановката е по този начин прее..на.
9. Вчера слушах малко мнения по малките екрани. И Карбовски сподели, че българите не гласоподават за това някой да отиде да ръководи Европа, а се интересуват от това кой ще иде в Брюксел на високата заплата и ще вземе пожизнената висока пенсия. Първо бях несъгласна с него, само че в този момент си мисля, че е прав. В този смисъл погрижихме се още веднъж и за Пеевски - в случай че някой имаше подозрение, че КОЙ може да остане бедничък един ден, в този момент да спи умерено - ще ни пази ползите в Европа, чиито правила бяха прегазени обществено посредством едно предопределение на същото това лице преди няколко години и изкара народа на площада. Е, в този момент ще е наш човек в същата тази Европа. Разбира се, ще се явява там тъкмо толкоз, колкото и в родния парламент. Ама ние сме привикнали. И няма да протестираме, тъй като към този момент е демократично определен. Само не преставам да се чудя КОЙ го избира...
10. Нашата страна е обхваната от тотално безбожничество и безизходност. У хора като мен, които в последните години живеят разкрачено ту тук, ту на открито, това води до чувство за тотална липса на душевна звучност. И ще ви кажа какво се получава - тук чувството за принадлежност стартира да се губи, а в другото ти място - това за живеене - то по този начин и не се придобива изцяло.
Усещането за принадлежност е общ брой от доста неща - израстването ти на това място, традициите, с които си живял, хората, приятелите, спомените, гробовете на родителите ти, националния обичай и логика на психиката, мисленето... Когато то се загуби, тъй като няма мислене и битът и логиката на психиката са на равнище " плебеи ", и откакто няма и душевна звучност, в родината ти остава празно. И доста самотно. Пък в новото ти непознато място, може и да нямаш принадлежност, само че най-малко имаш душевна звучност. Никак не е малко. Затова и толкоз хора си потеглят от България - поради неналичието на душевна звучност и опустошеното възприятие за принадлежност . Много е тъжно да го кажа, само че този развой от ден на ден се ускорява. И в него никакви балкани, зелени поля, небе от коприна и облаче ле бяло не оказват помощ. Защото това вътре в душите на хората е доста по-необятно, доста по-красиво и доста по-нужно за оцеляването. И цялостен живот се стремим да не загубим точно това свое неприкосновено вътрешно пространство. Понякога това коства физическото пренасяне. От опит и с горест ви споделям, че си заслужава. Така най-малко в душата има някаква вяра.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (562)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ