Иван Голунов, Ян Куцяк и политиката на последната сламка
Текстът е от блога на Марк Галеоти - старши откривател в английския Royal United Services Institute и учител в Училището за славянски и източноевропейски изследвания в University College London. Преводът и акцентите са на " Дневник "
Винаги съм приемал внимателно изказвания, че " внезапно всичко се промени " - най-малкото, тъй като съответни събития са по-скоро стадии от развой, които ни демонстрират едни по-широки трендове, а не моменти на в действителност исторически прелом.
Преди дни бях в Словакия, където през 2018 година убийството на проверяващия публицист Ян Куцяк и годеницата му Мартина Кушнирова провокира рухване на държавното управление и - както се твърди - политически контранатиск против корумпираното статукво, напредък на новата партия Прогресивна Словакия и изборна победа за нейния претендент за президент Зузана Чапутова.
Хората знаеха, че политиката им е корумпирана, че са всеобщи покупко-продажбите сред предприемачи, гангстери и публични лица, както и че не е безвредно за сигурността и живота ти да дълбаеш прекомерно доста в тях. Но
27-годишният Куцяк се зарови и убийството му катализира дълго натрупал се публичен яд
против статуквото. Някак си този път чувството беше друго и освен в релативно дребните и тясно обвързани съсловия на политици и медии в Словакия.
По същия метод арестуването на журналиста Иван Голунов се усеща като че ли може да се окаже един от тези катализиращи моменти. Той задълба малко повече в прекалено много корупционни покупко-продажби в Москва и нескопосаният и много отявлен опит да бъде натопен, както и последвалото му пребиване от полицията, го трансфораха в фамозен случай. Хората се редяха на опашка, с цел да стачкуват след арестуването му, известни имена от културата намерено подлагат на критика случилото се, а три авторитетни издания - вестниците " Ведомости ", РБК и " Комерсант " - излязоха с идентични заглавни страници " Аз/Ние сме Иван Голунов ".
От една страна, елементарно е да гледаш на протичащото се с доза песимизъм. В последна сметка сходни случаи в Русия има непрестанно, въпреки че всекидневно това не става в Москва. Тези хора, които не престават да желаят да са
проверяващи публицисти в провинцията - кариера, безвредна и удобна колкото тази на боен сътрудник -
родължават да ме въодушевяват и удивляват. Техните случаи не стават толкоз известни, даже когато приключват с ликвидиране, а освен с противозаконни дейности против тях.
Лесна е да се каже, че Голунов се прочу поради статута си да принадлежи към московското медийно семейство, че приятелите и сътрудниците му - или тези, които се притесняват, че може да бъдат идващите - направиха от случая огромна вест. И какво от това? Протестираха освен публицисти, а и е известно, че има известна степен на случайност кои истории сграбчват публичното внимание и кои не съумяват. В последна сметка сямо няколко души в Словакия споделиха, че основен фактор се е оказала възрастта на Куцяк и че даже членове на елита са усетили, че това можеше да е едно от техните деца.
© Reuters
Вестниците " Ведомости ", РБК и " Комерсант " - излязоха с идентични заглавни страници " Аз/Ние сме Иван Голунов ".
От друга страна, елементарно е и човек да се увлече в оценката на протичащото се и да го схване като повратна точка, като началото на края на една корумпирана система. Очевидно ще би трябвало да забележим какво ще стане, тъй като е правилно, че рядко виждаме в точния момент исторически значимите моменти. Мащабът на митингите и методът, по който вестниците координираха обществената си реакция, са впечатляващи. Но не мисля, че ще има някакви съществени разбърквания. Случилото се е по-скоро признак и в реалност мисля, че това е една по-оптимистична вероятност.
Миналата седмица бях посрещнат с известна рецензия, когато написах - в отговор на анкета на " Левада център " за растящото предпочитание за митинги в Русия - че въпреки аргументите за това да са доста характерни и местни, това би трябвало да се схване като смяна в настройките. Но в края на краищата даже протестиращите може да настояват, че това не е по този начин, всичко е политическо. Общественият контракт на
късния путинизъм позволява известна степен на митинги, активизъм и даже народна власт
Стига това да не наподобява като опасност за фундаменталните ползи на страната и Путин и персонално на най-приближените му. Гражданското общество и даже политиката съществуват, само че се чака постоянно да се упорства,че няма връзка сред общата политическа обстановка и недоволството от тол таксите, екощетите или каквото и да е друго. Разбира се, всички знаят, че не е по този начин, всички схващат, че коренът на протичащото се са корупцията, неефективността, клиентелизмът и неотзивчивостта на ръководещия хайлайф.
В Кремъл изначално считат, че - сходно политиката на подправените партии от цирка " Зюганов и Жириновски " - по този метод се понижава напрежението в обществото и се поддържа статуквото. Ключовата отлика е, че
тези митинги потеглиха изпод, а не бяха дирижирани от горната страна.
Малко по малко те основават организационни привички, структури и умеене да се стачкува, както и да се държи сметка на властта. Когато се появят скандални случаи като този на Голунов с всички подобаващи характерности - в Москва, изначално неправдив, драговолно на мобилизиращите медии и вписващ се в общото чувство " по този начин ни мачкат " - тогава освен сходни процеси вършат още една крачка напред, а виждаме по какъв начин сработват.
Едва ли това ще е последната сламка в Русия. В случая в Словакия въпреки всичко имаше свободни медии и същинска народна власт освен за преобразяване на националното отчаяние в политическа смяна, само че и с цел да се вдъхва религия у хората, че смяната е постижима и се коства да се бориш за нея.
Винаги съм приемал внимателно изказвания, че " внезапно всичко се промени " - най-малкото, тъй като съответни събития са по-скоро стадии от развой, които ни демонстрират едни по-широки трендове, а не моменти на в действителност исторически прелом.
Преди дни бях в Словакия, където през 2018 година убийството на проверяващия публицист Ян Куцяк и годеницата му Мартина Кушнирова провокира рухване на държавното управление и - както се твърди - политически контранатиск против корумпираното статукво, напредък на новата партия Прогресивна Словакия и изборна победа за нейния претендент за президент Зузана Чапутова.
Хората знаеха, че политиката им е корумпирана, че са всеобщи покупко-продажбите сред предприемачи, гангстери и публични лица, както и че не е безвредно за сигурността и живота ти да дълбаеш прекомерно доста в тях. Но
27-годишният Куцяк се зарови и убийството му катализира дълго натрупал се публичен яд
против статуквото. Някак си този път чувството беше друго и освен в релативно дребните и тясно обвързани съсловия на политици и медии в Словакия.
По същия метод арестуването на журналиста Иван Голунов се усеща като че ли може да се окаже един от тези катализиращи моменти. Той задълба малко повече в прекалено много корупционни покупко-продажби в Москва и нескопосаният и много отявлен опит да бъде натопен, както и последвалото му пребиване от полицията, го трансфораха в фамозен случай. Хората се редяха на опашка, с цел да стачкуват след арестуването му, известни имена от културата намерено подлагат на критика случилото се, а три авторитетни издания - вестниците " Ведомости ", РБК и " Комерсант " - излязоха с идентични заглавни страници " Аз/Ние сме Иван Голунов ".
От една страна, елементарно е да гледаш на протичащото се с доза песимизъм. В последна сметка сходни случаи в Русия има непрестанно, въпреки че всекидневно това не става в Москва. Тези хора, които не престават да желаят да са
проверяващи публицисти в провинцията - кариера, безвредна и удобна колкото тази на боен сътрудник -
родължават да ме въодушевяват и удивляват. Техните случаи не стават толкоз известни, даже когато приключват с ликвидиране, а освен с противозаконни дейности против тях.
Лесна е да се каже, че Голунов се прочу поради статута си да принадлежи към московското медийно семейство, че приятелите и сътрудниците му - или тези, които се притесняват, че може да бъдат идващите - направиха от случая огромна вест. И какво от това? Протестираха освен публицисти, а и е известно, че има известна степен на случайност кои истории сграбчват публичното внимание и кои не съумяват. В последна сметка сямо няколко души в Словакия споделиха, че основен фактор се е оказала възрастта на Куцяк и че даже членове на елита са усетили, че това можеше да е едно от техните деца.
© Reuters
Вестниците " Ведомости ", РБК и " Комерсант " - излязоха с идентични заглавни страници " Аз/Ние сме Иван Голунов ".
От друга страна, елементарно е и човек да се увлече в оценката на протичащото се и да го схване като повратна точка, като началото на края на една корумпирана система. Очевидно ще би трябвало да забележим какво ще стане, тъй като е правилно, че рядко виждаме в точния момент исторически значимите моменти. Мащабът на митингите и методът, по който вестниците координираха обществената си реакция, са впечатляващи. Но не мисля, че ще има някакви съществени разбърквания. Случилото се е по-скоро признак и в реалност мисля, че това е една по-оптимистична вероятност.
Миналата седмица бях посрещнат с известна рецензия, когато написах - в отговор на анкета на " Левада център " за растящото предпочитание за митинги в Русия - че въпреки аргументите за това да са доста характерни и местни, това би трябвало да се схване като смяна в настройките. Но в края на краищата даже протестиращите може да настояват, че това не е по този начин, всичко е политическо. Общественият контракт на
късния путинизъм позволява известна степен на митинги, активизъм и даже народна власт
Стига това да не наподобява като опасност за фундаменталните ползи на страната и Путин и персонално на най-приближените му. Гражданското общество и даже политиката съществуват, само че се чака постоянно да се упорства,че няма връзка сред общата политическа обстановка и недоволството от тол таксите, екощетите или каквото и да е друго. Разбира се, всички знаят, че не е по този начин, всички схващат, че коренът на протичащото се са корупцията, неефективността, клиентелизмът и неотзивчивостта на ръководещия хайлайф.
В Кремъл изначално считат, че - сходно политиката на подправените партии от цирка " Зюганов и Жириновски " - по този метод се понижава напрежението в обществото и се поддържа статуквото. Ключовата отлика е, че
тези митинги потеглиха изпод, а не бяха дирижирани от горната страна.
Малко по малко те основават организационни привички, структури и умеене да се стачкува, както и да се държи сметка на властта. Когато се появят скандални случаи като този на Голунов с всички подобаващи характерности - в Москва, изначално неправдив, драговолно на мобилизиращите медии и вписващ се в общото чувство " по този начин ни мачкат " - тогава освен сходни процеси вършат още една крачка напред, а виждаме по какъв начин сработват.
Едва ли това ще е последната сламка в Русия. В случая в Словакия въпреки всичко имаше свободни медии и същинска народна власт освен за преобразяване на националното отчаяние в политическа смяна, само че и с цел да се вдъхва религия у хората, че смяната е постижима и се коства да се бориш за нея.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ