Софийският университет или как да паднем под нулата, докато се държим на върха
Текстът бе изпратен до OFFNews от студентка, подписала се като Павла Сивова. Редакцията ни остава в подготвеност да разгласява и позицията на Юридическия факултет на Софийския университет.
Софийският университет е едно от най-престижните висши учебни заведения в България. Не е доста мъчно да оглавиш сходна ранглиста, когато става въпрос за България, само че въпреки всичко е нещо.
Уча право в този университет. Специалност, за която преди са се “избивали ”. Специалност, която към момента се води на равнище. Води се.
Още през първия месец от следването си младият правист стартира да вижда някои притеснителни трендове: професори идват на лекции пияни, по спортен екип, с 2 часа забавяне - или въобще не се появяват. Не пресилвам, всяко от тези неща се е случвало неведнъж, и то единствено през първия учебен срок. Първия път е смешно, втория път е не толкоз смешно, а на петия път студентът стартира да се пита дали инцидентно не е попаднал на неверното място, тъй като друго пояснение не може да откри.
На първата лекция по един от избираемите предмети най-чистосърдечно помислих, че цялата лекция е някаква смешка. Не можех да допускам, че изреченията “когато България се закучи, всички бягат при мен да я оправя ” и “повечето ви преподаватели са изцяло некомпетентни ” действително излизат от устата на видния български политик, който ни преподаваше. Даже разсъждавах над това до каква степен такова “чувство за комизъм ” е подходящо на лекция, на която участват близо 300 студенти. Оказа се, че тези реплики не са били за ободряване на тълпата, което е още по-обезпокоително.
Професорът стартира с думите “няма да ви се представям, тъй като към този момент знаете кой съм (в този миг 80% от присъстващите, кои дискретно, кои - не толкоз, - извадиха телефоните си, тъй като някак бяха пропуснали да узнаят авансово кой стои пред тях); е, въпреки всичко ще си кажа името - тук преподавателят се показа, като към имената си не пропусна да прибави и какъв пост е заемал в държавното ръководство, след което се изпъчи и се огледа, с цел да види дали е създал стремежи резултат на учудване у тези, които до този миг не са били осведомени със светлата му персона.
Последва дълга, безинтересна и много мъчителна история за това по какъв начин веднъж в рейса една млада жена го следила, като че ли не знаела тъкмо от кое място го познава, а той побързал да ѝ изясни, че най-вероятно го е гледала по малкия екран. Продължи с роман за диалог, извършен сред самия него и премиера Бойко Борисов, като последният (напълно основателно) е бил наименуван от първия “некомпетентен ”, след което спрял да подвига телефона на нашия професор (напълно неоснователно).
Изложението продължи с в детайли разнищване на въпроса за какво всеки съответен учител в Юридическия факултет не става за нищо, като не бяха подценени и преподаватели, спрели да работят като такива (пенсионираните и тези, които са си отишли от този свят) - тематиката бе изследвана най-задълбочено, като лекторът вървеше от общото към частното. За право съвсем не се говореше, а един от присъстващите първокурсници бе наименуван “глупак ”, задето се осмели да попита дали учебникът, препоръчван ни горещо от професора, е дело на самия него. Отговорът беше явен и преподавателят се огорчи от това, че въобще някой би задал сходен безумен въпрос. По време на лекцията бе маркирано няколко пъти, че по принцип в Софийския университет няма положителни преподаватели, само че добре че съществува негова благосклонност, тъй като другояче ставало ужасно за нас, студентите. Общо взето, няма от кое място да си набавим познания с изключение на от извора - лекциите и публикациите на Онзи, който оправи България.
Няма да приказвам за това по какъв начин на изпитите при професора студентките се обличаха по-предизвикателно, в сравнение с биха си разрешили на осми декември в Клуб 33, нито за това по какъв начин изпитът включваше неуместно обикновени въпроси - по един за всеки изпитван - които са заложени устно и в придвижване, до момента в който ръката на асистентката към този момент изписва “Отличен ” в студентската брошура. А когато преподавателят може да концентрира непосредствено раменете на момичето против него, без погледът му да е възпрепятстван от пласт облекла, въпросът по предмета е по-скоро закачлива условност - едвам не е без никак, както се споделя.
Много познати от горните курсове са ми казвали с шеговита усмивка, че въпросният е прочут със своята “слабост към женския пол ”. Не, това не е уязвимост - това е, с изключение на перверзия, безхаберие към предмета, който преподава. Но не е единствено той.
Друг професор, който към момента се подвизава в университетския състав на Юридическия факултет, се употребява с сходна известност в нашите среди. Той не е бил министър председател, само че пък е създател на голям брой учебници и писания, по които учат генерации адвокати. Поколения - тъй като професорът е роден, преди да избухне Втората международна война. Отбелязвам това не тъй като изключвам опцията възрастен мъж да бъде добър и почитан правист и учител.
Тук озадачава обаче фактът, че преклонната възраст на професора не му пречи да прави безчет полови подмятания на студентките по право, измежду които имах достойнството да се окажа и аз. По принцип от учител с неговата професионалната известност се чака да… преподава.
Всъщност единствената негова лекция, на която съм участвала, стартира с фразата “не идвайте на моите лекции, губите си времето ”. Поне е откровен - на лекциите няма да се научи нищо. Факт. Но и да се научи, няма никакъв смисъл - тъй като изпитът по предмета се конкурира по глупост с гореспоменатата подигравка.
В деня на изпита на дъската се прожектират тематиките, по които ще пишат студентите. Нормално, по този начин протичат множеството изпити в СУ, какъв е казусът?
Още на първата (и за доста студенти единствена) лекция ни е обяснено по какъв начин ще протече оценяването по дисциплината. Всъщност единственото, което се чака от студента, е да закупи трите учебника на преподавателя. Това е. Няма потребност даже да ги отваря, значимото е да си ги носи в деня на… “изпита ”.
Интересното в тази ситуация е, че, с изключение на опцията да употребяват изцяло намерено всеки от трите авансово закупени учебници, на студентите е възложен лист с съответните страници, от които да препишат буквално. Защото в случай че някой се обърка и препише нещо по друга тематика, ще стане много неприятно, не мислите ли? И професорът услужливо е написал тъкмо кои елементи от трудовете си желае да види изписани върху листовете А4. Отново не пресилвам. По думите на преподавателя “един правист би трябвало да знае по какъв начин да извлече есенцията от един текст, а не да зубри ”. По принцип това изказване е правилно, само че нашият предмет е не би трябвало да бъде “Четене с схващане ”. Ех, има ли значение? Карай да върви, значимото е да сме живи, здрави и с шестици.
В края на изпита няколко изключително нагли индивида пожелаха да им се сложи оценка непосредствено, тъй като на оповестената дата нямаше да са в София. И нашият учител услужливо писа “Отличен ” на студенти с непроверени изпитни работи със закачливото “имам ви доверие ”. Много благо от негова страна.
Някои преподаватели са си “образи ” - приказват нелепости, майтапят се с неща, с които не трябва, разсеяни са или пък са прекомерно взискателни. Асистентът ни по Обща доктрина на правото ни наричаше дебили, професорът по Обща доктрина на страната правеше фокуси и разказваше вицове. Но те могат да бъдат наречени преподаватели. Те желаеха да ни научат на нещо и съумяха - най-малко ненапълно. Не завършихме семестъра с празни глави и шестици по техните предмети, тъй като не е редно. Защото един ден от нас ще зависи доста. Някои ще станат съдии, други - политици; някои ще работят в чужбина, други ще останат тук, само че от всички ще се чака да бъдат на несъмнено равнище, тъй като са приключили един от най-престижните университети в България. Със компетентност, за която преди са се “избивали ”. Защо го осъзнаваме ние, само че не и те?
Софийският университет е едно от най-престижните висши учебни заведения в България. Не е доста мъчно да оглавиш сходна ранглиста, когато става въпрос за България, само че въпреки всичко е нещо.
Уча право в този университет. Специалност, за която преди са се “избивали ”. Специалност, която към момента се води на равнище. Води се.
Още през първия месец от следването си младият правист стартира да вижда някои притеснителни трендове: професори идват на лекции пияни, по спортен екип, с 2 часа забавяне - или въобще не се появяват. Не пресилвам, всяко от тези неща се е случвало неведнъж, и то единствено през първия учебен срок. Първия път е смешно, втория път е не толкоз смешно, а на петия път студентът стартира да се пита дали инцидентно не е попаднал на неверното място, тъй като друго пояснение не може да откри.
На първата лекция по един от избираемите предмети най-чистосърдечно помислих, че цялата лекция е някаква смешка. Не можех да допускам, че изреченията “когато България се закучи, всички бягат при мен да я оправя ” и “повечето ви преподаватели са изцяло некомпетентни ” действително излизат от устата на видния български политик, който ни преподаваше. Даже разсъждавах над това до каква степен такова “чувство за комизъм ” е подходящо на лекция, на която участват близо 300 студенти. Оказа се, че тези реплики не са били за ободряване на тълпата, което е още по-обезпокоително.
Професорът стартира с думите “няма да ви се представям, тъй като към този момент знаете кой съм (в този миг 80% от присъстващите, кои дискретно, кои - не толкоз, - извадиха телефоните си, тъй като някак бяха пропуснали да узнаят авансово кой стои пред тях); е, въпреки всичко ще си кажа името - тук преподавателят се показа, като към имената си не пропусна да прибави и какъв пост е заемал в държавното ръководство, след което се изпъчи и се огледа, с цел да види дали е създал стремежи резултат на учудване у тези, които до този миг не са били осведомени със светлата му персона.
Последва дълга, безинтересна и много мъчителна история за това по какъв начин веднъж в рейса една млада жена го следила, като че ли не знаела тъкмо от кое място го познава, а той побързал да ѝ изясни, че най-вероятно го е гледала по малкия екран. Продължи с роман за диалог, извършен сред самия него и премиера Бойко Борисов, като последният (напълно основателно) е бил наименуван от първия “некомпетентен ”, след което спрял да подвига телефона на нашия професор (напълно неоснователно).
Изложението продължи с в детайли разнищване на въпроса за какво всеки съответен учител в Юридическия факултет не става за нищо, като не бяха подценени и преподаватели, спрели да работят като такива (пенсионираните и тези, които са си отишли от този свят) - тематиката бе изследвана най-задълбочено, като лекторът вървеше от общото към частното. За право съвсем не се говореше, а един от присъстващите първокурсници бе наименуван “глупак ”, задето се осмели да попита дали учебникът, препоръчван ни горещо от професора, е дело на самия него. Отговорът беше явен и преподавателят се огорчи от това, че въобще някой би задал сходен безумен въпрос. По време на лекцията бе маркирано няколко пъти, че по принцип в Софийския университет няма положителни преподаватели, само че добре че съществува негова благосклонност, тъй като другояче ставало ужасно за нас, студентите. Общо взето, няма от кое място да си набавим познания с изключение на от извора - лекциите и публикациите на Онзи, който оправи България.
Няма да приказвам за това по какъв начин на изпитите при професора студентките се обличаха по-предизвикателно, в сравнение с биха си разрешили на осми декември в Клуб 33, нито за това по какъв начин изпитът включваше неуместно обикновени въпроси - по един за всеки изпитван - които са заложени устно и в придвижване, до момента в който ръката на асистентката към този момент изписва “Отличен ” в студентската брошура. А когато преподавателят може да концентрира непосредствено раменете на момичето против него, без погледът му да е възпрепятстван от пласт облекла, въпросът по предмета е по-скоро закачлива условност - едвам не е без никак, както се споделя.
Много познати от горните курсове са ми казвали с шеговита усмивка, че въпросният е прочут със своята “слабост към женския пол ”. Не, това не е уязвимост - това е, с изключение на перверзия, безхаберие към предмета, който преподава. Но не е единствено той.
Друг професор, който към момента се подвизава в университетския състав на Юридическия факултет, се употребява с сходна известност в нашите среди. Той не е бил министър председател, само че пък е създател на голям брой учебници и писания, по които учат генерации адвокати. Поколения - тъй като професорът е роден, преди да избухне Втората международна война. Отбелязвам това не тъй като изключвам опцията възрастен мъж да бъде добър и почитан правист и учител.
Тук озадачава обаче фактът, че преклонната възраст на професора не му пречи да прави безчет полови подмятания на студентките по право, измежду които имах достойнството да се окажа и аз. По принцип от учител с неговата професионалната известност се чака да… преподава.
Всъщност единствената негова лекция, на която съм участвала, стартира с фразата “не идвайте на моите лекции, губите си времето ”. Поне е откровен - на лекциите няма да се научи нищо. Факт. Но и да се научи, няма никакъв смисъл - тъй като изпитът по предмета се конкурира по глупост с гореспоменатата подигравка.
В деня на изпита на дъската се прожектират тематиките, по които ще пишат студентите. Нормално, по този начин протичат множеството изпити в СУ, какъв е казусът?
Още на първата (и за доста студенти единствена) лекция ни е обяснено по какъв начин ще протече оценяването по дисциплината. Всъщност единственото, което се чака от студента, е да закупи трите учебника на преподавателя. Това е. Няма потребност даже да ги отваря, значимото е да си ги носи в деня на… “изпита ”.
Интересното в тази ситуация е, че, с изключение на опцията да употребяват изцяло намерено всеки от трите авансово закупени учебници, на студентите е възложен лист с съответните страници, от които да препишат буквално. Защото в случай че някой се обърка и препише нещо по друга тематика, ще стане много неприятно, не мислите ли? И професорът услужливо е написал тъкмо кои елементи от трудовете си желае да види изписани върху листовете А4. Отново не пресилвам. По думите на преподавателя “един правист би трябвало да знае по какъв начин да извлече есенцията от един текст, а не да зубри ”. По принцип това изказване е правилно, само че нашият предмет е не би трябвало да бъде “Четене с схващане ”. Ех, има ли значение? Карай да върви, значимото е да сме живи, здрави и с шестици.
В края на изпита няколко изключително нагли индивида пожелаха да им се сложи оценка непосредствено, тъй като на оповестената дата нямаше да са в София. И нашият учител услужливо писа “Отличен ” на студенти с непроверени изпитни работи със закачливото “имам ви доверие ”. Много благо от негова страна.
Някои преподаватели са си “образи ” - приказват нелепости, майтапят се с неща, с които не трябва, разсеяни са или пък са прекомерно взискателни. Асистентът ни по Обща доктрина на правото ни наричаше дебили, професорът по Обща доктрина на страната правеше фокуси и разказваше вицове. Но те могат да бъдат наречени преподаватели. Те желаеха да ни научат на нещо и съумяха - най-малко ненапълно. Не завършихме семестъра с празни глави и шестици по техните предмети, тъй като не е редно. Защото един ден от нас ще зависи доста. Някои ще станат съдии, други - политици; някои ще работят в чужбина, други ще останат тук, само че от всички ще се чака да бъдат на несъмнено равнище, тъй като са приключили един от най-престижните университети в България. Със компетентност, за която преди са се “избивали ”. Защо го осъзнаваме ние, само че не и те?
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ