Текст на български език, записан с латински букви, се приема

„ Текст на български език, записан с латински букви, се приема за текст на български език. Текст на даден език може да бъде записан с графична система, друга от тази, която съответният език всекидневно употребява. Съществува разлика сред графика и език. “ ИБЕ при Българска академия на науките

София, а и в другите градове улиците са изпълнени с надписи на непознат език или на български, само че с шльокавица; компании и органи на държавната и общинската администрация пък пращат известия до българите с латински букви или на кирилица и с латински. Докога ще поносим тази насмешка с родния ни език?

На 24 май тази година Списание 8 внесе отворено писмо до президента с молба да употребява пълномощията си и да сезира Конституционния съд за нарушаване на член 3 и член 5 от Конституцията. Според първия формален език в републиката е българският, а съгласно втория – никой закон не може да опонира на Конституцията. Подтикът за това пристигна от политолога доктор Рада Коджабашева, а  бе подкрепено от интелектуалци, писатели и будни жители.

Отговор до момента не сме получили

Междувременно доктор Коджабашева насочи през лятото запитване и до Института за български език при Българска академия на науките (ИБЕ – БАН), с цел да разбере тяхното мнение по отношение на приложението на българския език в България. В писмото си тя слага 15 въпроса, измежду които:
Има ли закон, който да удостоверява, че графичната система на българския език е кирилицата?Поради каква причина се постанова съществуването на Закон за транслитерация, откакто българският език е формален за Европейски Съюз? Има ли страна в света, която да е приела закон за транслитерация на личните си букви на кирилица?Текст на български език, изписан с латински букви, приема ли се за формален български език?Съобщенията на общински и държавни компании и институции с латински букви и чуждоезичните табелки на комерсиалните обекти по улиците нарушават ли член 3 на Конституцията и/или езиковите правила на българския език?На 23.10.2023 година тя получава формален, направен от Секцията за актуален български език към ИБЕ – Българска академия на науките, признат на съвещание на Научния съвет, като тук ще споделим част от него.

Български на шльокавица отново е български език?!

Специалистите не дават отговор на първия ú въпрос, евентуално тъй като в България има закон за транслитерацията, само че няма закон, който да съобщи, че графичната система на българския език е кирилицата. И който да задължи българите да пишат с българската писменост.
Вместо да отбележат този значителен нормативен пропуск, от Българска академия на науките изясняват, че в пакета документи за присъединението на страната ни към Европейски Съюз (със статут на закон) е включена декларация на нашата страна, в която се споделя, че кирилицата е основна част от културното завещание на Европа. По силата на тази декларация писмеността ни става и е една от трите, публично приети и употребявани в съюза.

„ Текст на български език, записан с латински букви, се приема за текст на български език. Текст на даден език може да бъде записан с графична система, друга от тази, която съответният език всекидневно употребява. Съществува разлика сред графика и език “, считат експертите, призвани да пазят българския език.

А британски или китайски на кирилица какво е?!

На разумния въпрос на доктор Рада Коджабашева дали текст на британски, френски или китайски, изписан на кирилица, се приема за (официален) британски, френски или китайски, българистите от Българска академия на науките не дават отговор. Те пишат следното: „ Ако не е уговорено друго в нормативната уредба на съответната страна, би следвало при публична писмена връзка да се употребява писмеността на съответния език “.
Все отново изясняват, че формалното документално другарство в България би трябвало да протича на български литературен език, като се употребява актуалната българска писменост. Транслитерацията би трябвало да се ползва единствено в стеснен брой случаи, уговорени в Закона за транслитерацията.Това значи ли, че когато поддържаме връзка импровизирано: да вземем за пример издаваме книги, вестници, списания, можем да вършим каквото си желаеме? Впрочем това към този момент се случва даже в общуването на държавни и общински институции и сдружения с жителите на България. Затова доктор Коджабашева насочва идващите си въпроси (чрез приложени фотоси от съобщения).

Омбудсманът написа на шльокавица?!

Официално другарство ли е, когато омбудсманът на Р България написа отговор към български жител с изключение на на кирилица и с латински букви, пита доктор Рада Коджабашева.  А когато Центърът за градска подвижност към Столичната община праща всички свои известия за заплащане на синя или зелена зона на шльокавица? 

Когато транспортен документ на Столичната община е изписан на британски език с кирилица? 

Ами когато Националната организация за приходите праща известия за приемане на данъчна информация с изключение на на кирилица и на британски и на шльокавица?


Или когато юридически лица, регистрирани в България, изписват компаниите си на британски и с латински букви?

Няма техническо съображение да пишат с латински букви!

Специалистите от Българска академия на науките още веднъж не дават явен отговор. Но коментират, че „ латиница се употребява от време на време заради механически аргументи, само че единствено в електронни известия. Тя не се употребява при типичен вид публична връзка сред институциите и жителите “.
Специалисти, до които от Българска академия на науките са се допитали, декларират, че понастоящем няма техническа причина, която да докара до нечетимост на кирилица на електронни устройства. Следователно това не би трябвало да се случва.

Общините не си правят работата?!

„ Във второто приложение (отнася се за известията на Центъра за градска подвижност - бел.ред.) текстът би следвало да е написан на кирилица “, признават от Българска академия на науките.
Сходно е мнението им и по отношение на активността на другата общинска транспортна компания. „ Текстът в третото приложение (на транспортния документ - бел.ред.) би следвало да е написан на български език със актуалната българска писменост, защото е предопределен за български жители “, написа в писмото им. ◄►Надписи по витрини освен с латински букви, само че и напълно на британски

По отношение на изписването на наименованията на компаниите експертите от Института за български език цитират Търговския закон. Там написа, че търговецът изписва компанията си наложително на български език. Той може да я изписва в допълнение и на непознат език. Те означават още, че отговорността и пълномощията за спазването на това обвързване е на общините. (Ако обаче приемем за правилно предходното изказване на Българска академия на науките, че текст със наличие на български, само че изписан на латиница, също е български, тогава търговците могат да пишат имената си на шльокавица?!)В допълнение от ИБЕ – Българска академия на науките насочват вниманието ни към Регистъра на туризма, където се срещат имена на български компании, включващи лексика от непознат език, само че транскрибирана на кирилица. Според експертите сходна процедура не е неразрешена, само че за ограничението є биха могли да се приложат ограничения.

Това нарушава ли член 3 от Конституцията?

Горепосочените образци нарушават ли член 3 на Конституцията, приключва своето писмо до Българска академия на науките доктор Рада Коджабашева. Според член 3 на висшия закон „ Официалният език в републиката е българският “.
Ето какво дават отговор от академията: „ Относно това дали посочените използва нарушават член 3 на Конституцията, следва да се обърнете към правист “.
Може би това и би трябвало да създадем. Ако и вие смятате, че българският вербален и писмен език е застрашен от замърсяване и заличаване, се към делото за опазването му. Повече за напъните ни да го съхраним можете да прочетете, чиято водеща тематика посветихме на него, както и в рубриката. 

Статията е оповестена в бр.12/2023 на Списание 8