Монаси са първата Спешна помощ във Филипопол
Текст: Илияна Ангелова
Уникална галерия " Средновековният храм - амбулатория на душата и тялото “ показва Медицинският университет в Пловдив в Епископската базилика на Филипопол.
„ Едни от най-хубавите думи в българския език са тези, чийто корен е думата „ здраве “: когато срещнем някого, ние го поздравяваме с думата „ здравей “, когато подвигаме тост, изричаме думата „ наздраве “. Несъмнено здравето е най-хубавото благопожелание и най-голямото ни благосъстояние, откогато свят светува “, сподели в приветствието си при откриването на експозицията ректорът на Медицинския университет проф. Мариана Мурджева.
Икони на светци-лечители, феодален стенна живопис с изображение на Гален, талисмани за здраве, средновековни медицински принадлежности, лекарственици и ботанически рисунки на лечебни растения са единствено част от експонатите, които могат да се видят на изложбата, която споделя по какъв начин е живял и от какво е боледувал индивидът през Средновековието.
В завладяващата си презентация за метода на живот и методите за лекуване в мрачния интервал на Средновековието описа лекарят по дентална медицина и шеф на Музея на медицината проф. Георги Томов.
„ Средновековната медицина се развива по времето, когато християнството е публична вяра и по тази причина в нея има освен чиста физическа медицина и емпирични практики, а и духовни такива, тъй като в оня период
спасението на душата става по-важно от здравето на тялото “,
споделя проф. Томов.
В годините, показани от експозицията, междинната дълготрайност на живота е била 40 години. Инфекции, недохранване, битови контузии, войни, епидемии от чума и други заразни заболявания са били непрекъснати спътници в живота на хората. За района на Пловдив близостта до реката постоянно водела до взрив на малария. Ниската хигиена, неприятните битови условия на живот и мизерията пък са били причина за огромния брой страдащи от туберкулоза и паразитни болести. В тези години точно храмовете и духовните лица са били избавление освен за душата, само че и за тялото на страдащия, описа професорът.
Интересен факт е, че във времето на незнание и липса на лекари в класическия смисъл на думата по-големите градове са имали своите „ санитари “ в лицето на монасите от религиозния медал на парабаланите. Те обикаляли улиците, прибирали падналите и болните, закарвали ги в манастирите, с цел да се погрижат за тях, а към този момент умрелите погребвали.
Навлизането на християнството е органичен обвързвано с здравната активност. Християнската нравствена заръка за обичта към близък намира израз посредством основаване на приюти към манастирите, които дават заслон и храна на бездомните и болните. По-късно те прерастват в лечебни заведения, където се оказва здравна помощ. В 28 глава от Устава на Бачковския манастир още в тези времена е записано, че на всеки болен, пристигнал в манастира, би трябвало да му се окаже помощ до неговото изцеление. Така се основава една здравна школа в манастира. Тук, в продължение на 20 години, преподава и лекува грузинският доктор Йоан Петриции.
В началото ролята на лекаря изпълнявали духовни лица, особено подготвени да оказват помощ на болните. Това били дяконите в мъжките манастири и дяконесите в женските, споделя проф. Томов и изброява лечебните способи на църковно-манастирската медицина.
На първо място това било словесното влияние посредством молебствия, утешения, изповеди и проповеди.
Те би трябвало да издигнат духа на болния и той да повярва в изцелението си
Друг акцент било лечението със свети мощи, икони и води от свещени извори (аязмо). Сред самите светци имало един тип „ специализация “, майтапи се проф. Томов. „ Обръщаме се към избран светец според от това от какво страдаме. Светецът „ педиатър “ е св. Стилиян и по тази причина той постоянно е изобразяван с младенец в ръцете си. За св. Антипа се смятало, че оказва помощ на страдащите от зъбобол, и през днешния ден той е признат за светеца - патрон на зъболекарите. Света Аполония е измъчвана, като са ѝ вадени зъбите. С това страдалчество тя пък се приема за патрон на зъболекарите на Запад.
Друг способ на лечение се практикувал посредством осветени при свещенодействие храни, като самун, вино и други, поставяни в литургични съдове и предмети. Такива предмети са изрисувани в ръцете на светите братя безсребреници Козма и Дамян - лъжички за причестяване, медицински нож, които изумително наподобяват на античните лекарски принадлежности.
Не липсвали и стресови лечебни способи, като потапянето в студена вода, затварянето в подземия, обездвижване и оковаване. Такива вериги има в манастира на светите братя безсребреници Козма и Дамян до пловдивското село Куклен. С тях се оковавали хора с душевен проблеми, само че и дребни деца, с цел да могат да престоят цялата нощ в светата обител.
В градините на манастирите се отглеждали билки, от които монасите правели лечебни отвари по специфични предписания, наречени „ лекарственици “ или медицински кодекси, каквито са изложени и във витрините на експозицията.
Медицината в Средновековието била свързана и с астрологията. Вярвало се е, че всеки орган е обвързван с избран зодиакален знак, който пък е обвързван със драгоценен или полускъпоценен камък. Считало се, че стрит, подготвен по тъкмо избран метод и употребен в тъкмо избран час от денонощието, този прахуляк би имал лековит резултат.
Интересен детайл от средновековната медицина е вярата в панацеята. За такава се счита териакът. Отначало той е основан най-вече като антидот против змийски ухапвания, макар че бързо става прочут като противоотрова за всички познати токсини. Някои от съставките имат добре известни лечебни качества: опиумът се употребява като болкоуспокояващо, валерианът и лавандулата имат лек седативен резултат, а доста от подправките -антибактериален. Разбира се, не би трябвало да пропущаме и плацебо резултата - вярвало се, че лекът работи, тъй като хората вярвали в чудодейните му качества.
„ Средновековният храм - амбулатория на душата и тялото “ е проект на Музея на медицината към МУ - Пловдив в партньорство с Община Пловдив и ОИ „ Старинен Пловдив “. Гостите и жителите на античния Филипопол могат да разгледат изложбата до 9 октомври.
Рицари донасят под тепетата еротични сладки
„ Храненето през Средновековието се е определяло от сезоните и района, в който живее човек. Различното в този интервал е неговото религиозно осмисляне - по какъв начин се е представяла храната, по какъв начин се е митологизирала. Това е по този начин и до ден сегашен. На мюсюлманската софра няма да видите свинско, на християнската няма да има змии и бръмбари, тъй като са свързани с изгонването на Адам и Ева и прекратяването на блажения им живот. Неосъзнато тези забрани се съблюдават и до през днешния ден “, споделя културологът.
Гостите на изложбата имаха неповторимата опция да опитат самун по рецепта от VII век, който е бил обичан на император Константин IV Погонат, разрушен от хан Аспарух край Онгъл. Императорът страдал от подагра и диабет и не е трябвало да яде бяло брашно. Неговите лечители са разкрили 15 съставки, които да омекотят нездравословното деяние на глутена и по този начин, макар заболяванията си, владетелят можел да яде от обичания си бял самун.
Гостите пробваха сладко сирене със сушени плодове, пресни подправки и мед, яйца с лют сос от II век, еньовски гъби, овкусени с над 10 типа билки, които поради достъпността си участвали както на императорската софра, по този начин и на бедняшката трапеза.
Най-голям интерес провокираха еротични сладки, обичани на император Фридрих II Барбароса, който също е обвързван с историята на Филипопол. Рицарите, откривайки Изтока и минавайки през града, донасят екзотичната рецепта, която съдържала сушени плодове, медовина и 14 типа екзотични подправки, които възбуждали всички рецептори и стремежи в човешкото тяло.
Уникална галерия " Средновековният храм - амбулатория на душата и тялото “ показва Медицинският университет в Пловдив в Епископската базилика на Филипопол.
„ Едни от най-хубавите думи в българския език са тези, чийто корен е думата „ здраве “: когато срещнем някого, ние го поздравяваме с думата „ здравей “, когато подвигаме тост, изричаме думата „ наздраве “. Несъмнено здравето е най-хубавото благопожелание и най-голямото ни благосъстояние, откогато свят светува “, сподели в приветствието си при откриването на експозицията ректорът на Медицинския университет проф. Мариана Мурджева.
Икони на светци-лечители, феодален стенна живопис с изображение на Гален, талисмани за здраве, средновековни медицински принадлежности, лекарственици и ботанически рисунки на лечебни растения са единствено част от експонатите, които могат да се видят на изложбата, която споделя по какъв начин е живял и от какво е боледувал индивидът през Средновековието.
В завладяващата си презентация за метода на живот и методите за лекуване в мрачния интервал на Средновековието описа лекарят по дентална медицина и шеф на Музея на медицината проф. Георги Томов.
„ Средновековната медицина се развива по времето, когато християнството е публична вяра и по тази причина в нея има освен чиста физическа медицина и емпирични практики, а и духовни такива, тъй като в оня период
спасението на душата става по-важно от здравето на тялото “,
споделя проф. Томов.
В годините, показани от експозицията, междинната дълготрайност на живота е била 40 години. Инфекции, недохранване, битови контузии, войни, епидемии от чума и други заразни заболявания са били непрекъснати спътници в живота на хората. За района на Пловдив близостта до реката постоянно водела до взрив на малария. Ниската хигиена, неприятните битови условия на живот и мизерията пък са били причина за огромния брой страдащи от туберкулоза и паразитни болести. В тези години точно храмовете и духовните лица са били избавление освен за душата, само че и за тялото на страдащия, описа професорът.
Интересен факт е, че във времето на незнание и липса на лекари в класическия смисъл на думата по-големите градове са имали своите „ санитари “ в лицето на монасите от религиозния медал на парабаланите. Те обикаляли улиците, прибирали падналите и болните, закарвали ги в манастирите, с цел да се погрижат за тях, а към този момент умрелите погребвали.
Навлизането на християнството е органичен обвързвано с здравната активност. Християнската нравствена заръка за обичта към близък намира израз посредством основаване на приюти към манастирите, които дават заслон и храна на бездомните и болните. По-късно те прерастват в лечебни заведения, където се оказва здравна помощ. В 28 глава от Устава на Бачковския манастир още в тези времена е записано, че на всеки болен, пристигнал в манастира, би трябвало да му се окаже помощ до неговото изцеление. Така се основава една здравна школа в манастира. Тук, в продължение на 20 години, преподава и лекува грузинският доктор Йоан Петриции.
В началото ролята на лекаря изпълнявали духовни лица, особено подготвени да оказват помощ на болните. Това били дяконите в мъжките манастири и дяконесите в женските, споделя проф. Томов и изброява лечебните способи на църковно-манастирската медицина.
На първо място това било словесното влияние посредством молебствия, утешения, изповеди и проповеди.
Те би трябвало да издигнат духа на болния и той да повярва в изцелението си
Друг акцент било лечението със свети мощи, икони и води от свещени извори (аязмо). Сред самите светци имало един тип „ специализация “, майтапи се проф. Томов. „ Обръщаме се към избран светец според от това от какво страдаме. Светецът „ педиатър “ е св. Стилиян и по тази причина той постоянно е изобразяван с младенец в ръцете си. За св. Антипа се смятало, че оказва помощ на страдащите от зъбобол, и през днешния ден той е признат за светеца - патрон на зъболекарите. Света Аполония е измъчвана, като са ѝ вадени зъбите. С това страдалчество тя пък се приема за патрон на зъболекарите на Запад.
Друг способ на лечение се практикувал посредством осветени при свещенодействие храни, като самун, вино и други, поставяни в литургични съдове и предмети. Такива предмети са изрисувани в ръцете на светите братя безсребреници Козма и Дамян - лъжички за причестяване, медицински нож, които изумително наподобяват на античните лекарски принадлежности.
Не липсвали и стресови лечебни способи, като потапянето в студена вода, затварянето в подземия, обездвижване и оковаване. Такива вериги има в манастира на светите братя безсребреници Козма и Дамян до пловдивското село Куклен. С тях се оковавали хора с душевен проблеми, само че и дребни деца, с цел да могат да престоят цялата нощ в светата обител.
В градините на манастирите се отглеждали билки, от които монасите правели лечебни отвари по специфични предписания, наречени „ лекарственици “ или медицински кодекси, каквито са изложени и във витрините на експозицията.
Медицината в Средновековието била свързана и с астрологията. Вярвало се е, че всеки орган е обвързван с избран зодиакален знак, който пък е обвързван със драгоценен или полускъпоценен камък. Считало се, че стрит, подготвен по тъкмо избран метод и употребен в тъкмо избран час от денонощието, този прахуляк би имал лековит резултат.
Интересен детайл от средновековната медицина е вярата в панацеята. За такава се счита териакът. Отначало той е основан най-вече като антидот против змийски ухапвания, макар че бързо става прочут като противоотрова за всички познати токсини. Някои от съставките имат добре известни лечебни качества: опиумът се употребява като болкоуспокояващо, валерианът и лавандулата имат лек седативен резултат, а доста от подправките -антибактериален. Разбира се, не би трябвало да пропущаме и плацебо резултата - вярвало се, че лекът работи, тъй като хората вярвали в чудодейните му качества.
„ Средновековният храм - амбулатория на душата и тялото “ е проект на Музея на медицината към МУ - Пловдив в партньорство с Община Пловдив и ОИ „ Старинен Пловдив “. Гостите и жителите на античния Филипопол могат да разгледат изложбата до 9 октомври.
Рицари донасят под тепетата еротични сладки
„ Храненето през Средновековието се е определяло от сезоните и района, в който живее човек. Различното в този интервал е неговото религиозно осмисляне - по какъв начин се е представяла храната, по какъв начин се е митологизирала. Това е по този начин и до ден сегашен. На мюсюлманската софра няма да видите свинско, на християнската няма да има змии и бръмбари, тъй като са свързани с изгонването на Адам и Ева и прекратяването на блажения им живот. Неосъзнато тези забрани се съблюдават и до през днешния ден “, споделя културологът.
Гостите на изложбата имаха неповторимата опция да опитат самун по рецепта от VII век, който е бил обичан на император Константин IV Погонат, разрушен от хан Аспарух край Онгъл. Императорът страдал от подагра и диабет и не е трябвало да яде бяло брашно. Неговите лечители са разкрили 15 съставки, които да омекотят нездравословното деяние на глутена и по този начин, макар заболяванията си, владетелят можел да яде от обичания си бял самун.
Гостите пробваха сладко сирене със сушени плодове, пресни подправки и мед, яйца с лют сос от II век, еньовски гъби, овкусени с над 10 типа билки, които поради достъпността си участвали както на императорската софра, по този начин и на бедняшката трапеза.
Най-голям интерес провокираха еротични сладки, обичани на император Фридрих II Барбароса, който също е обвързван с историята на Филипопол. Рицарите, откривайки Изтока и минавайки през града, донасят екзотичната рецепта, която съдържала сушени плодове, медовина и 14 типа екзотични подправки, които възбуждали всички рецептори и стремежи в човешкото тяло.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ