За Шестата поправка в Конституцията. Сериозно!
Тежкото престъпно закононарушение в Стара Загора, получило публичен отзив с месец забавяне, потопи изцяло интереса към показания единствено преди седмица план за шесто прекрояване на Конституцията в частта за правосъдната власт.
Избуялата с повече от петилетка забавяне нашенска версия на световното демократично придвижване #MeToo обзе тотално общественото говорене. Медиите налитат на всяка история, в която жена е станала жертва на брачен партньор или сътрудник. Сякаш по традиция група издания с неолиберален уклон по всякакъв начин се пробват да трансферират отговорността по случая „ Дебора “ от „ болната на хубавичко глава “.
Директно казано – да минимизират грубия и неприемлив пропуск на 3-членния правосъден състав с докладчик Татяна Гьонева при Окръжен съд-Стара Загора, с чието дефинитивно решение садистично настроеният Георги Георгиев, обезобразил 18-годишното момиче, е пуснат от следствения арест на 5 юли т. година
За сметка на това се търсят всевъзможни способи да се упрекне прокуратурата, че не разследвала бързо и точно гаврата с жертвата. Пропускат се обаче два значими детайла – и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов неотложно наказа прокурора, който не е пледирал в интерес на непрекъснатия арест на причинителя, в това време разпореди и инспекция на работата на наблюдаващия прокурор по случая.
Последици за арбитър Гьонева няма. Няма и да има, въпреки вторият подробност да е обвързван точно с преценката на арбитър докладчика и правосъдния състав. Каквото и да е изложил прокурорът, съдиите са били в цялостното си право да пренебрегват мнението на обвинителя и да потвърдят най-тежката мярка за неотклонение. Не са го създали, тъй като никой за нищо не може да им търси сметка. Дори обществото.
Всъщност става известно, че въпросът с Дебора и измененията в главния закон имат своята взаимовръзка. Тя е тъкмо в този напор да се трансформира Конституцията поради прокуратурата, само че не и поради съда. И тъкмо тук е огромната неточност, която може да докара в последна сметка до неуспех на промяната.
Театрално, само че много едва изиграно, първо „ Правосъдие за всеки “, а след това и Лена Бориславова (незнайно в какво й качество), пробваха да запратят конституционния спор в непродуктивна посока - за какво основният прокурор да има два пъти по пет години мандат. Но нито един от тях не сподели, че същото се планува и за ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. После - не им харесвало, че обвинител №1 ще ръководи Прокурорския съвет. Трябвало да го прави министърът на правораздаването. Днес е по този начин, тъй като министър е Атанас Славов от „ Да, България “, само че на следващия ден, в случай че министърът е от друга партия, дали от „ Правосъдие за всеки “ и Лена Бориславова няма да ревизират и това си мнение.
Несериозно е дебатът за Шестата корекция в Конституцията да потегля в тази изцяло неправилна посока. Без въобще да е чуто мнението на професионалната общественост, на самите прокурори и следователи, на съдиите. Все отново те са тези, чиято работа ще бъде директно повлияна от всеки текст, а оттова това ще се отрази и на обществото.
Крайно време е да се завърши с пропагандните вопли за постоянно „ черната “ прокуратура и „ белия “ съд. Нищо не е черно-бяло, нито обвинителите са демони, нито съдиите - ангели. Видяхме го в проблема от Стара Загора, където съдиите са били длъжни да отхвърлят мнението на прокурора за стартирането от ареста на садистичния бияч.
И тук още веднъж стигаме до същината на въпроса – какъв риск крие конституционната промяна, която есенната сесия на 49-ото Народно заседание ще се опита да гласоподава на три четения. Дали лобистите на юристи и избрани съдии ще продължат да упорстват за тоталното капсулиране на съдийското съсловие?
Нали чухте какво сподели при единственото си появяване пред медиите Гьонева – „ не сме длъжни да ви се обясняваме, оставки не даваме “. Да чухте стеснение у ръководителя на Окръжния съд в Стара Загора или у Съюза на съдиите в България? Кога в действителност у нас арбитър е признал грешката си? Да не би „ гнилата ябълка “ Ченалова да призна, че пусна двоен палач на независимост, който едвам наскоро бе хванат инцидентно в чужбина и следва да бъде върнат у нас.
Ако апологетите на правосъдната промяна желаят тя да се случи, само че най-много да е устойчива и да има действително последствия от нея, то ще е добре да чуят експертите и тези представители на академичната общественост, които пледират за отговорно и рационално прекрояване на глава Съдебна власт в Конституцията.
Несериозно е „ Правосъдие за всеки “ и Лена Бориславова да се изживяват като последна инстанция и да слагат изискванията пред конституционния законодател. Направо си е обидно.
Случаят от Стара Загора и неговото преекспониране извади на показ доста други проблеми, свързани с действието на институциите у нас. Видяхме какъв брой доста неправителствени организации се занимават с дами в риск, част от които евентуално се устоят и с обществен финансов запас. Но жертвите стават от ден на ден.
Разбрахме, че омбудсманът е доста обезпокоен, пък и предлага още и още промени на Наказателния кодекс. Нищо че точно Диана Ковачева като правосъден министър преди повече от 10 години не е направила нищо, с цел да има България нов Наказателен кодекс, въпреки това да е било решено още 2009-а година
Не разбрахме какво прави Бюрото за правна помощ при Министерството на правораздаването, което също би могло да е надалеч по-активно при обезпечаването на юридическа отбрана на жертвите от домашно принуждение. Министърът обаче избира да се включи в хора на атакуващите „ проверяващите “.
Не чухме и не видяхме какво (ще) направи по случая Инспекторатът към Висшия правосъден съвет, който даже бе сезиран от депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски. Всъщност, като приказваме за промяна на правораздаването, с изключение на недопускане на капсулиране на съдиите и превръщането им в недосегаеми и безотчетни властелини, парламентаристите би трябвало се заемат съществено с пълномощията и активността на правосъдния инспекторат. Няма по какъв начин да пуснеш на независимост един рецидивист, който насмалко не е умъртвил беззащитната си жертва и от това да няма безусловно никакви последствия за теб като арбитър. Обществото не може и няма да го разбере и в този случай е в цялостното си право да недоволства.
Време е и медиите да проявят малко отговорност към душeвността на цялото общество. Нито е журналистическо достижение да ровиш в историята на Дебора, правейки се на контрольор Мегре, нито е модерно да правиш акции против насилието, когато носиш своя виновност за възпитанието на цели генерации в чалга-култура за сметка на неглижиране на обичаи и полезности и изключително на ерозиране на доверието към институциите и страната като цяло.
Време е опитите за приложимост на един или различен престъпен проблем за добиване на конюнктурни дивиденти да бъдат сменени от задълбочени разбори и намирането на работещи решения. Това важи за всеки детайл от обществото, в случай че желаеме нещо съществено да се промени.
