Тежкият инцидент стана на 17 юни 2019 г. на пътя

Тежкият случай стана на 17 юни 2019 година на пътя от Варна към село Въглен. Зад кормилото на лекия автомобил " Сеат ", в който пътуват момчето и 62-годишната му баба, е 42-годишната му майка. На Т-образно кръстовище става преден конфликт с тежкотоварен автомобил " Даф ". Майката и бабата на 14-годишния тогава Иван издъхват на място, а самият той е превозен в болница с доста тежки контузии. 

В продължение на месеци ученикът е в кома, по-късно изпада в будна кома. Общото му здравословно положение е мощно повредено без опция за доста усъвършенстване, съгласно движимостите лица. 18-годишният през днешния ден юноша е във физическа неспособност да се грижи самичък за себе си.

За породеното пътно произшествие е било формирано досъдебно произвеждане, което е прекъснато заради гибелта на 42-годишната майка на момчето, която е карала колата. Застрахователят по наложителната застраховка " Гражданска отговорност " обаче покрива отговорността за породени на трети лица неимуществени вреди от процесното МПС.

Първото дело се гледа от Варненския областен съд, който взема решение, че на Иван би трябвало да бъде изплатено обезщетение в размер от 500 000 лв. По това време момчето към този момент е сложено под забраняване и татко му Добромир Тодоров апелира решението, защото счита размера за занижен и неправдив. Искът е против компанията, в която е застрахована гражданската отговорност на лидера на автомобила, предизвикал случая.

Апелативният съд напомня в решението си, че " правдивост " по смисъла на Закона за отговорностите и договорите не е нереално разбиране, а е обвързвано с преценката на съответните условия, характерни за всяко дело, които би трябвало да се вземат поради при установяване размера на обезщетението.

Справедливостта, като аршин за установяване паричния еквивалент на моралните вреди, включва характера и степента на увреждане, събитията на настъпване, последствията, продължителността и интензитета на търпените отрицателни последствия, възрастта на повредения и обществено-икономическото положение в страната към съответния миг.

В катастрофата 18-годишният Иван е изгубил своите майка и баба. Самият той е получил тежки контузии, като положението му изисква 24-часови грижи и всекидневна рехабилитация. Възстановяването му лишава доста време и средства, които неговият татко не може да обезпечи самичък. Животът на детето е изменен напълно и необратимо - от витално, интензивно спортуващо момче се е трансформирал в неработоспособен с цялостна взаимозависимост от непознато обгрижване.

Съдът регистрира младата възраст, множеството претърпени хирургични интервенции и непрекъснатите рехабилитационни процедури. Определяща за образуване на размера на компенсацията е безвъзвратността на цялостното увреждане на тялото и личността на ищеца, непрекъснатостта на търпените болки и премеждия, както и нарушаването на прочувствения свят на момчето.

Като реши тези ориентири, съдът дефинира обезщетение в оптимален размер - 1 млн. лева, съобразявайки и практиката на съдилищата. В сходни размери компенсации са определяни по едвам няколко каузи в България през последните 10 години.

Решението предстои на обжалване пред Върховния касационен съд.