Етървата на убитата Христина с АТВ в Слънчев бряг с разтъсващ разказа пред съда
Плажната ѝ чанта беше оплетена към главата й, желаех да ѝ отворя устата, тъй като мислех, че си е глътнала езика
Делото против 19-годишния Никола Бургазлиев, който през август 2025 година аргументи съдбовната злополука с АТВ в Слънчев бряг, при която почина 35-годишната Христина, а 4-годишният й наследник Мартин остана с трайни увреждания, потегли в Окръжния съд на Бургас. Днес процесът започва с разпит на очевидци, полицейски чиновници и близки на почерненото семейство. На скамейката застана етървата на Христина - Красимира, брачна половинка на Юлиян Здравков, чиито три деца са били с нея и дребния Марти, когато ги връхлита хамърът на Бургазлиев.
Със сълзи на очи Красимира си спомня трагичния ден. Споделя, че думите на лекаря, когато са отишли в болничното заведение след случая са били: " вяра не давам, вяра не взимам ". Така дни наред те чакаха вяра, само че поради нанесените тежки контузии, Христина издъхна единствено няколко дни след злополуката.
Ето какво описа пред окръжния състав през днешния ден Красимира:
" Майка съм на Виктория, Християна и Алекс Здравкови. На 14 август 2025 година те отиваха петимата на плаж, нямаше и 5 минути обаче се върнаха. Минаха около магазина ни, който стопанисваме към този момент 12 години. Казаха, че имало червен байрак и взеха решение да се приберат в фамилния хотел. Щели да отидат на басейна. Виктория беше с розова рокля, Христина беше със синя, Християна с къси панталони, Алекс беше с цветна тениска, а Марти беше с тъмна тениска. Уговорихме се по-късно да се чуем. Не минаха и няколко минути, когато ми звънна сътрудника от съседния магазин и сподели незабавно да отида при него. Интонацията на гласа му беше плашеща, усетих, че нещо се е случило. Прибягах до магазина му и сътрудника ми сподели злополуката. Единственото, което видях, бе въпросната поляна и две тела. Най-вляво беше Мартин, малко напред се виждаше тялото на Христина, беше по тил. Огледах се и видях че другите деца ги няма. Питах какво е станало и къде са другите. Започнаха да идват хора от всички страни и някой сподели, че ги е блъснала кола - тази алената, която е спряла в самия хотел " Мелиа ".
Минах около тялото на Марти, в този миг видях, че плажната чанта се беше омотала към главата на Христина. Вдигнах главата й и дръпнах чантата. Звъннах на тел. 112 и подадох сигнал за случилото се. През това време не виждах децата ми - Виктория, Алекс и Християна. Отнякъде се появи Мирослав - брачният партньор на Христина. От прилежащия магазин споделиха, че са прибрали дребната ми щерка Християна да не гледа, тъй като гледката беше ужасна. Отнякъде пристигнаха доктори и споделиха никой да не пипа тялото. Тогава звъннах на мъжа ми Юлиян Здравков и му споделих, че ги е блъснала кола. Той беше на Елените. През цялото време се пробвах да отворя устата на Христина, мислех, че при удара си е глътнала езика и да окажа първа помощ. Дойдоха колите за спешна помощ. Децата ми също се появиха от разнообразни направления. Аз просто не виждах нищо. Виктория плачеше, имаше цицина на главата. Една жена на британски ми сподели, че има кръв откъм гърба и да я сложа да легне. Медицинските лица не знаеха какво да вършат с Христина - да я качат на колата за спешна помощ, или някаква шина на врата да ѝ сложат и тогава да я качат. После се появи и съпругът ми. Опитах се да видя какво се случва с Марти. Мирослав обикаляше около тях - къде при детето си, къде при брачната половинка си. Само викаше: " Убиха ми фамилията, убиха ми дамата ".
Тогава взех Християна на ръце и Александър, Виктория беше качена в една от колите за спешна помощ. По пътя ме настигна мъжът ми, който първо потегли с нас с мотора си, само че след това се върна - отишъл да снима Бургазлиев. И продължихме към Бургас. Линейките бяха стигнали преди нас. Казаха, че място в Спешното няма и да чакаме. Впоследствие ме пуснаха да вляза. Не знам какъв брой време се развиваше цялата обстановка. Спомням си, че като повдигнах главата на Христина на лявото окото имаше кръв и нещо друго, не знам какво беше.
Първа информация, която получихме беше късно вечерта на 14 август. Лекарят обясняваше счупена челюст, прешлени... изброи доста неща, нямаше здрава част от нея. Думите на лекаря са се запечатали в мен. Той сподели: “надежда не давам, вяра не взимам ”. Седяхме до късно в болничното заведение, само че споделиха, че няма смисъл, тъй като нищо няма да променим. И по този начин чакахме да стане сутринта, с цел да кажат какво е тяхното положение. И сутринта споделиха няма усъвършенстване.
Един ден ни казаха, че не стига О2 до мозъка и е в мозъчна гибел. Казаха ни, че можем да вървим единствено в избран час за информация. И по този начин всеки ден, докато на 3.09 ни звъннаха и ни споделиха, че е настъпила формалната гибел на Христина. Сърцето ми спря.
По време на случая щерка ми Виктория беше като раздърпано куче. Имаше трева в косата, беше рошава. Не разбирах какво се е случило, че да е в това положение. Психически децата не са добре. Малката Християна заеква, разсънва се постоянно през нощта и стартира да крещи, сънува кошмари. Виктория на 13 година не желае да излиза от у дома. Казва, че не желае да върви на психолог, не била луда. Не можем и да я накараме, само че виждаме, че не се усеща добре. В началото в учебно заведение имаше проблеми със съучениците си, само че се надявам с времето това да отмине. Алекс, който е видял всичко, се затвори доста в себе си. Малкият Марти пита непрекъснато за майка си, първоначално не беше в положение, само че в този момент не знаем какво да му споделяме. Марти и до през днешния ден посещава логопед, психолог и върви на рехабилитации. Поддържаме връзка с него непрекъснато, когато има опция отиваме до Пловдив. Тази Коледа беше първата за Марти без майка му ", описа Красимира.
Делото ще продължи и на следващия ден, когато се чака пред правосъдния състав да бъдат разпитани още очевидци. Очаквайте детайлности.
Делото против 19-годишния Никола Бургазлиев, който през август 2025 година аргументи съдбовната злополука с АТВ в Слънчев бряг, при която почина 35-годишната Христина, а 4-годишният й наследник Мартин остана с трайни увреждания, потегли в Окръжния съд на Бургас. Днес процесът започва с разпит на очевидци, полицейски чиновници и близки на почерненото семейство. На скамейката застана етървата на Христина - Красимира, брачна половинка на Юлиян Здравков, чиито три деца са били с нея и дребния Марти, когато ги връхлита хамърът на Бургазлиев.
Със сълзи на очи Красимира си спомня трагичния ден. Споделя, че думите на лекаря, когато са отишли в болничното заведение след случая са били: " вяра не давам, вяра не взимам ". Така дни наред те чакаха вяра, само че поради нанесените тежки контузии, Христина издъхна единствено няколко дни след злополуката.
Ето какво описа пред окръжния състав през днешния ден Красимира:
" Майка съм на Виктория, Християна и Алекс Здравкови. На 14 август 2025 година те отиваха петимата на плаж, нямаше и 5 минути обаче се върнаха. Минаха около магазина ни, който стопанисваме към този момент 12 години. Казаха, че имало червен байрак и взеха решение да се приберат в фамилния хотел. Щели да отидат на басейна. Виктория беше с розова рокля, Христина беше със синя, Християна с къси панталони, Алекс беше с цветна тениска, а Марти беше с тъмна тениска. Уговорихме се по-късно да се чуем. Не минаха и няколко минути, когато ми звънна сътрудника от съседния магазин и сподели незабавно да отида при него. Интонацията на гласа му беше плашеща, усетих, че нещо се е случило. Прибягах до магазина му и сътрудника ми сподели злополуката. Единственото, което видях, бе въпросната поляна и две тела. Най-вляво беше Мартин, малко напред се виждаше тялото на Христина, беше по тил. Огледах се и видях че другите деца ги няма. Питах какво е станало и къде са другите. Започнаха да идват хора от всички страни и някой сподели, че ги е блъснала кола - тази алената, която е спряла в самия хотел " Мелиа ".
Минах около тялото на Марти, в този миг видях, че плажната чанта се беше омотала към главата на Христина. Вдигнах главата й и дръпнах чантата. Звъннах на тел. 112 и подадох сигнал за случилото се. През това време не виждах децата ми - Виктория, Алекс и Християна. Отнякъде се появи Мирослав - брачният партньор на Христина. От прилежащия магазин споделиха, че са прибрали дребната ми щерка Християна да не гледа, тъй като гледката беше ужасна. Отнякъде пристигнаха доктори и споделиха никой да не пипа тялото. Тогава звъннах на мъжа ми Юлиян Здравков и му споделих, че ги е блъснала кола. Той беше на Елените. През цялото време се пробвах да отворя устата на Христина, мислех, че при удара си е глътнала езика и да окажа първа помощ. Дойдоха колите за спешна помощ. Децата ми също се появиха от разнообразни направления. Аз просто не виждах нищо. Виктория плачеше, имаше цицина на главата. Една жена на британски ми сподели, че има кръв откъм гърба и да я сложа да легне. Медицинските лица не знаеха какво да вършат с Христина - да я качат на колата за спешна помощ, или някаква шина на врата да ѝ сложат и тогава да я качат. После се появи и съпругът ми. Опитах се да видя какво се случва с Марти. Мирослав обикаляше около тях - къде при детето си, къде при брачната половинка си. Само викаше: " Убиха ми фамилията, убиха ми дамата ".
Тогава взех Християна на ръце и Александър, Виктория беше качена в една от колите за спешна помощ. По пътя ме настигна мъжът ми, който първо потегли с нас с мотора си, само че след това се върна - отишъл да снима Бургазлиев. И продължихме към Бургас. Линейките бяха стигнали преди нас. Казаха, че място в Спешното няма и да чакаме. Впоследствие ме пуснаха да вляза. Не знам какъв брой време се развиваше цялата обстановка. Спомням си, че като повдигнах главата на Христина на лявото окото имаше кръв и нещо друго, не знам какво беше.
Първа информация, която получихме беше късно вечерта на 14 август. Лекарят обясняваше счупена челюст, прешлени... изброи доста неща, нямаше здрава част от нея. Думите на лекаря са се запечатали в мен. Той сподели: “надежда не давам, вяра не взимам ”. Седяхме до късно в болничното заведение, само че споделиха, че няма смисъл, тъй като нищо няма да променим. И по този начин чакахме да стане сутринта, с цел да кажат какво е тяхното положение. И сутринта споделиха няма усъвършенстване.
Един ден ни казаха, че не стига О2 до мозъка и е в мозъчна гибел. Казаха ни, че можем да вървим единствено в избран час за информация. И по този начин всеки ден, докато на 3.09 ни звъннаха и ни споделиха, че е настъпила формалната гибел на Христина. Сърцето ми спря.
По време на случая щерка ми Виктория беше като раздърпано куче. Имаше трева в косата, беше рошава. Не разбирах какво се е случило, че да е в това положение. Психически децата не са добре. Малката Християна заеква, разсънва се постоянно през нощта и стартира да крещи, сънува кошмари. Виктория на 13 година не желае да излиза от у дома. Казва, че не желае да върви на психолог, не била луда. Не можем и да я накараме, само че виждаме, че не се усеща добре. В началото в учебно заведение имаше проблеми със съучениците си, само че се надявам с времето това да отмине. Алекс, който е видял всичко, се затвори доста в себе си. Малкият Марти пита непрекъснато за майка си, първоначално не беше в положение, само че в този момент не знаем какво да му споделяме. Марти и до през днешния ден посещава логопед, психолог и върви на рехабилитации. Поддържаме връзка с него непрекъснато, когато има опция отиваме до Пловдив. Тази Коледа беше първата за Марти без майка му ", описа Красимира.
Делото ще продължи и на следващия ден, когато се чака пред правосъдния състав да бъдат разпитани още очевидци. Очаквайте детайлности.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ