BMW в канавката: свидетел разказа за хаоса и липсата на адекватност при катастрофа СНИМКИ
Тежка злополука е станала през днешния ден в сектора след село Мусина в посока Велико Търново. Лек автомобил BMW е изхвърчал от пътя и се е озовал по таван в канавката, посред царевична равнища. На място са били възрастен мъж и жена – по знамение живи след салто морталето.
Случилото се обаче надалеч не е единствено следващото ПТП. Един от първите, които стопират, с цел да оказват помощ, Петър Иванов, споделя разтърсваща история – не толкоз за самата злополука, що се касае за реакциите на хората и институциите след нея.
По думите му, когато е дошъл, към този момент имало три спрели автомобила, само че никой не се е доближил до преобърнатото BMW. Нямало позвъняване на 112, нямало обезопасен път, нямало даже обикновена организация. Хората стоели на асфалта, наблюдавайки от разстояние.
„ Извадих хората самичък, без никой да помогне “, споделя Петър. Жената – стара, към момента била увиснала с колан, със строшен прешлен, ключица и натъртени ребра. „ Вместо да се мисли по какъв начин да ѝ се помогне, започнаха да се оферират хапчета и вода, а някои упорстваха да я надигнем и преместим. “
Още по-шокиращо – колата за спешна помощ идва 25 минути след полицията и пожарната, въпреки всички да получават сигнала едновременно. „ Не е обикновено най-важният екип – този, който би трябвало да избави човешки живот, да идва финален и по-бавно от пожарната кола “, написа Петър.
Мъжът не стопира до тук. Той е безапелационен: казусът не е единствено в неприятните пътища, калта от селскостопанска техника, падналите клони и хлъзгавите настилки. Проблемът е в нас – в неналичието на адекватност, на обикновени знания и привички в спешна обстановка.
„ Ако корупцията ни убива, то битовата елементарщина към този момент ни пречи да живеем. Елементарни дейности избавят човешки животи, а ние сме ги не запомнили “, заключава Петър, който неотдавна е изгубил и 9-годишната си братовчедка поради неточност на здравно лице.
Това е роман, който би трябвало да ни накара да се замислим: освен за пътищата, освен за страната, а за самите нас – какво вършим, когато животът на някого зависи от нас.
Ето целия роман на Петър Иванов, публикуваме го без редакторска интервенция:
Относно по-рано коментираното ПТП от през днешния ден. Аз извадих хората от колата и имам да кажа няколко неща, като поста е подбуден от до известна степен отчаяние на равнище адекватност, както систематична, по този начин ѝ социална. Изрично желая да подчертавам, че поста не е за рецензия, която да засегне някой или да изтъкне различен, а да си дадем сметка до какъв брой сме съответни и потребни в обстановка, която може да ни се случи ш, и в която можем да бъдем потребни. Катастрофата очевидно беше станала минута-две преди да спра.
Самата кола се видя мъчно, поради високата трева и това, че беше с пода, като забележима част (черен без привличащи отблясъци). Преди мен бяха спрели 3 транспортни средства на място, като стопирах и аз и попитах за ситуацията разбрах, че никой не е приближавал колата (хората стояха на края на границата асфалт-трева). Наблюдателите не знаеха какъв брой индивида има, контактни ли са и в какво положение са, не беше известено на тел. 112, пътя не беше обезопасен и сигнализиран за останалите участници в придвижването, като се има поради, че мястото е в къс сектор м-ду два завоя образуващи S - образна поредност от завои.
Разчистих стъклата и осигурих достъп до счупеното стъкло на една от вратите, от където по-късно извадих хората САМ без никой да помогне. През това време изпратих един човек да отбелязя с триъгълник птп-то, пре, който триъгълник по-късно мина една кола помитайки го! На различен от хората споделих да се обади на 112. През това време разпитах хората къде и какво усещат, с цел да се подхващат съответни дейности.
На мъжа му нямаше нищо. Жената беше много стара и към момента беше с колан, който я държеше увиснала с главата надолу и и седяща върху вратът си. Тя сподели, че я боли рамото и гърба. Предположих, че има пострадване в ключицата от колана и вероятно нещо по гръбнака, както се ѝ оказа ( строшен прешлен и ключица, натъртен гръден панер и ребра) извадих я САМ, постепенно и доста деликатно, като избрах позиция, която щади местата, които сподели, че я болят. Сложих я по този начин, както и беше добре и не изпитваше товар върху мъчителните места.
Започнаха концепциите да и се дават лекарства, които хората имат на разположение, вода, да я надигнем и придвижим, да седне в друга кола и тн. Жената остана на място до колата, в която влязох, с цел да и спра ел. потреблението, тъй като течеше масло и бензин през работещите фарове и по-точно през нагрятите крушки и фасунгите, тъй като фаровете бяха счупени. Намерихме документите и всичко, което ще би трябвало, като дойдат " органите ".
Полицията пристигна първа, след това пожарната и след 25 мин. колата за спешна помощ. И трите институции идват от есно обитаемо място и получават сигнала едновременно! Не е обикновено май-важният съставен елемент да идва финален, забележете по-бавно от тежкотоварен автомобил, какъвто е пожарният! Останах до край, помогнах каквото беше належащо и тн... Хора, всички на място бяха по-големи от мен на години, само че млади и модерни хора.
Честно казано не видях адекватност, даже не видях мисъл за някаква обикновена организация. Нещата, които ърябва да създадем в такава обстановка не са доста и не са кой знае какви. Искам поста да бъде свестен вярно, тъй като в случай че " корупцията ни убива ", то и битовата елементарщина към този момент ни пречи. Мисля, че имам право да го кажа, тъй като преси няколко месеца изгубих братовчедка си, която беше на 9 години и умря от повръщано в устата, до момента в който се намира в медицински кабинет, където здравното лице не е различила повръщане от спазъм, поставя я легнала, прави и изкуствено дишане и тя аспирира течност в белият дроб и се удавя! Загубата на адекватност към този момент е на равнище, което ни пречи, като общество на всяко равнище.
Не знам по какъв начин да изразя какъв ми е апела и какви думи да подбера... може би желая да кажа нещо в смисъла на: Преговорете си някой неща, които в шокова обстановка да са волеви табиет... обикновени първи дейности избавят човешки животи или лимитират вредите. Пътната мрежа няма да я разясня! На пет километра преди ПТП-то имаше ОГРОМНО количество тиня на пътя, която очевидно беше от едра селскостопанска техника след с Ресен, като калта беше на завой. Зад мен караше кола, на която подадох спешни светлини и сигнал с ръка през прозореца, тъй като ме приближаваше, не виждаше обстановката и караше тъкмо в траектория да навлезе в калта...
Човека не ме разбра и колата му сервира доста мощно (видях го в огледалото), в случай че е тук да удостовери! Всичко това в границите на няколко километра. Множество паднали листа по пътя, които загниват и в композиция от дъжда стават доста хлъзгави, а клоните безусловно във формата на " тунел " над пътя... Не знам, не желая да има наранени, афектирани и тн. Искам да има замислени. Поста стана дълъг, за което се оправдавам. Със сигурност пропущам доста елементи, само че мисля, че стана ясно какво главно желая да кажа. На хората, които няма да схванат вярно поста ще кажа, че аз потребност от отлично и от похвали нямам. Пазете се и бъдете публично виновни и потребни. Затрихме страната, като странични наблюдаващи...
Случилото се обаче надалеч не е единствено следващото ПТП. Един от първите, които стопират, с цел да оказват помощ, Петър Иванов, споделя разтърсваща история – не толкоз за самата злополука, що се касае за реакциите на хората и институциите след нея.
По думите му, когато е дошъл, към този момент имало три спрели автомобила, само че никой не се е доближил до преобърнатото BMW. Нямало позвъняване на 112, нямало обезопасен път, нямало даже обикновена организация. Хората стоели на асфалта, наблюдавайки от разстояние.
„ Извадих хората самичък, без никой да помогне “, споделя Петър. Жената – стара, към момента била увиснала с колан, със строшен прешлен, ключица и натъртени ребра. „ Вместо да се мисли по какъв начин да ѝ се помогне, започнаха да се оферират хапчета и вода, а някои упорстваха да я надигнем и преместим. “
Още по-шокиращо – колата за спешна помощ идва 25 минути след полицията и пожарната, въпреки всички да получават сигнала едновременно. „ Не е обикновено най-важният екип – този, който би трябвало да избави човешки живот, да идва финален и по-бавно от пожарната кола “, написа Петър.
Мъжът не стопира до тук. Той е безапелационен: казусът не е единствено в неприятните пътища, калта от селскостопанска техника, падналите клони и хлъзгавите настилки. Проблемът е в нас – в неналичието на адекватност, на обикновени знания и привички в спешна обстановка.
„ Ако корупцията ни убива, то битовата елементарщина към този момент ни пречи да живеем. Елементарни дейности избавят човешки животи, а ние сме ги не запомнили “, заключава Петър, който неотдавна е изгубил и 9-годишната си братовчедка поради неточност на здравно лице.
Това е роман, който би трябвало да ни накара да се замислим: освен за пътищата, освен за страната, а за самите нас – какво вършим, когато животът на някого зависи от нас.
Ето целия роман на Петър Иванов, публикуваме го без редакторска интервенция:
Относно по-рано коментираното ПТП от през днешния ден. Аз извадих хората от колата и имам да кажа няколко неща, като поста е подбуден от до известна степен отчаяние на равнище адекватност, както систематична, по този начин ѝ социална. Изрично желая да подчертавам, че поста не е за рецензия, която да засегне някой или да изтъкне различен, а да си дадем сметка до какъв брой сме съответни и потребни в обстановка, която може да ни се случи ш, и в която можем да бъдем потребни. Катастрофата очевидно беше станала минута-две преди да спра.
Самата кола се видя мъчно, поради високата трева и това, че беше с пода, като забележима част (черен без привличащи отблясъци). Преди мен бяха спрели 3 транспортни средства на място, като стопирах и аз и попитах за ситуацията разбрах, че никой не е приближавал колата (хората стояха на края на границата асфалт-трева). Наблюдателите не знаеха какъв брой индивида има, контактни ли са и в какво положение са, не беше известено на тел. 112, пътя не беше обезопасен и сигнализиран за останалите участници в придвижването, като се има поради, че мястото е в къс сектор м-ду два завоя образуващи S - образна поредност от завои.
Разчистих стъклата и осигурих достъп до счупеното стъкло на една от вратите, от където по-късно извадих хората САМ без никой да помогне. През това време изпратих един човек да отбелязя с триъгълник птп-то, пре, който триъгълник по-късно мина една кола помитайки го! На различен от хората споделих да се обади на 112. През това време разпитах хората къде и какво усещат, с цел да се подхващат съответни дейности.
На мъжа му нямаше нищо. Жената беше много стара и към момента беше с колан, който я държеше увиснала с главата надолу и и седяща върху вратът си. Тя сподели, че я боли рамото и гърба. Предположих, че има пострадване в ключицата от колана и вероятно нещо по гръбнака, както се ѝ оказа ( строшен прешлен и ключица, натъртен гръден панер и ребра) извадих я САМ, постепенно и доста деликатно, като избрах позиция, която щади местата, които сподели, че я болят. Сложих я по този начин, както и беше добре и не изпитваше товар върху мъчителните места.
Започнаха концепциите да и се дават лекарства, които хората имат на разположение, вода, да я надигнем и придвижим, да седне в друга кола и тн. Жената остана на място до колата, в която влязох, с цел да и спра ел. потреблението, тъй като течеше масло и бензин през работещите фарове и по-точно през нагрятите крушки и фасунгите, тъй като фаровете бяха счупени. Намерихме документите и всичко, което ще би трябвало, като дойдат " органите ".
Полицията пристигна първа, след това пожарната и след 25 мин. колата за спешна помощ. И трите институции идват от есно обитаемо място и получават сигнала едновременно! Не е обикновено май-важният съставен елемент да идва финален, забележете по-бавно от тежкотоварен автомобил, какъвто е пожарният! Останах до край, помогнах каквото беше належащо и тн... Хора, всички на място бяха по-големи от мен на години, само че млади и модерни хора.
Честно казано не видях адекватност, даже не видях мисъл за някаква обикновена организация. Нещата, които ърябва да създадем в такава обстановка не са доста и не са кой знае какви. Искам поста да бъде свестен вярно, тъй като в случай че " корупцията ни убива ", то и битовата елементарщина към този момент ни пречи. Мисля, че имам право да го кажа, тъй като преси няколко месеца изгубих братовчедка си, която беше на 9 години и умря от повръщано в устата, до момента в който се намира в медицински кабинет, където здравното лице не е различила повръщане от спазъм, поставя я легнала, прави и изкуствено дишане и тя аспирира течност в белият дроб и се удавя! Загубата на адекватност към този момент е на равнище, което ни пречи, като общество на всяко равнище.
Не знам по какъв начин да изразя какъв ми е апела и какви думи да подбера... може би желая да кажа нещо в смисъла на: Преговорете си някой неща, които в шокова обстановка да са волеви табиет... обикновени първи дейности избавят човешки животи или лимитират вредите. Пътната мрежа няма да я разясня! На пет километра преди ПТП-то имаше ОГРОМНО количество тиня на пътя, която очевидно беше от едра селскостопанска техника след с Ресен, като калта беше на завой. Зад мен караше кола, на която подадох спешни светлини и сигнал с ръка през прозореца, тъй като ме приближаваше, не виждаше обстановката и караше тъкмо в траектория да навлезе в калта...
Човека не ме разбра и колата му сервира доста мощно (видях го в огледалото), в случай че е тук да удостовери! Всичко това в границите на няколко километра. Множество паднали листа по пътя, които загниват и в композиция от дъжда стават доста хлъзгави, а клоните безусловно във формата на " тунел " над пътя... Не знам, не желая да има наранени, афектирани и тн. Искам да има замислени. Поста стана дълъг, за което се оправдавам. Със сигурност пропущам доста елементи, само че мисля, че стана ясно какво главно желая да кажа. На хората, които няма да схванат вярно поста ще кажа, че аз потребност от отлично и от похвали нямам. Пазете се и бъдете публично виновни и потребни. Затрихме страната, като странични наблюдаващи...
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ