Тежък е въпросът за доброволното приемане или отричане на цензурата.

Тежък е въпросът за доброволното приемане или отказване на цензурата. Чета през днешния ден, че Илон Мъск е написал в Twitter, че би спрял путинистките пропагандни малките екрани от своята сателитна платформа Starlink... единствено в случай че насочат против главата му револвер. И че е абсолютист във връзка с свободата на словото.

И аз съм абсолютист. Без да имам неговите пари или достижения в региона на технологиите и галактическите проучвания. Но човешките убеждения не се пресмятат с банкноти или орбитални ракети. Всеки има право на свободно слово и лични убеждения. Дали си ти, дали съм аз или е самият Мъск. Всеки човек има това право!

И в този момент по огромната тематика. Не чакам от Илон Мъск да ме отбрани, тъй като бях блокиран от " Facebook " за една антивоенна подигравка. Откъде да знае този мултимилардер кой съм аз и защо се боря? Това, което можеше да направи Илон Мъск, е друго. Той трябваше да издигне глас против репресията против " Facebook " в Руската федерация. Дори не толкоз за наказателните ограничения против свободните съветски медии в случай че нарекат войната ВОЙНА.

Блокирана е най-популярната обществена мрежа. Блокирани са милиарди хора. Защото в случай че ме блокират единствено мен може и да е покруса (за мен), само че излиза, че блокирането на половината човечество е статистика. Така би споделил Сталин.

Бих схванал позицията за абсолютизма във връзка с свободното слово. Но другата....че единствено в случай че насочат револвер в тила му....само тогава би се съгласил или принудил да махне съветските пропагандни малките екрани от Starlink... тази позиция не мога да схвана.

Някога вестниците са излизали с бели страници без текст или илюстрации, в случай че е била наложена цензура. Или със задраскани думи и пасажи, които цензорите не са одобрили. Днес сме очевидци на друго. От едната страна са белите страница, а от другата страна - позицията на цензорите. Помислете. Бели страници против цензура.