Тежък дебат се очертава да има през новата седмица в

Тежък спор се обрисува да има през новата седмица в Европейския парламент. Той ще бъде във връзка с механизмите за ограничение на въглеродните излъчвания и желанията на Европейска комисия да увеличи в допълнение цената им. Целта е да се лимитират всевъзможни " мръсни " производства, които бълват излъчвания и по този метод да се подтиква декарбонизацията на стопанската система. Подобни хрумвания срещат отпор измежду редица страни, най-вече в Източна Европа, изясни пред Dir.bg и 3eNews евродепутатът Радан Кънев, който е член на комисията по околна среда в Екологичен потенциал. Повече детайлности по дебатите той ще даде на 10 юни по време на интернационалната конференция. Радан Кънев ще бъде гост-лектор в панел " ESG политики и технологии на бъдещето ". За втора поредна година конференцията ще концентрира зелената полемика върху това по какъв начин България сполучливо да стане част от процесите на промяна, стабилно развиване и декарбонизация - цел, значима освен за Европа, само че и за света, в случай че желаеме да опазим планетата си. Още по тематиката 14:23 ч. Екология 4 юни 2022 - Г-н Кънев, бихте ли ни разказали по какъв начин виждате актуалната позиция на Европа във връзка с зеления преход. Не стана ли доста мъчно реализирането на тези политики. Или тъкмо противоположното - те могат да са ключ към нашата самостоятелност и стабилно развиване? - В момента им 2 тези по въпроса, доста ясно различими. Те са забележимите освен в Екологичен потенциал, само че и въобще при европейския обществен спор, освен в Народното събрание. Едната е, че рецесията, провокирана от експанзията в Украйна, и инфлационната рецесия, която я предхождаше - те потвърждават в оптималната степен политиките на правилността на зелената договорка. Тоест всичко, което сега се случва напълно удостоверява и даже ускорява причините, с които Зелената договорка бе препоръчана и след това пакетът Fit for 55 бе препоръчан също. Има и друга теза и тя е, че сегашната инфлационна рецесия и проблемите в сигурността на доставките на електрическа енергия, провокирана напълно от военната обстановка, постановат най-малкото отсрочване на упоритостта на зелените политики. Според мен и двете тези са крайни и бих споделил много евтини. Защото едната теза произлиза от хора, енергични бранители и проводници на Зелената договорка, какъвто е да вземем за пример вицепрезидента Тимерманс. Докато другата произхода от хора, които постоянно са атакували тези политики и просто в този момент намират нов мотив с цел да ги нападат. И двете тези издишат, тъй като не е належащо да гледаме черно-бяло на картината. Ако не гледаме по този начин ще забележим, че фактически политиките, свързани със усилване на каузи на възобновимите източници на енергийния микс, се постанова да бъдат ускорени. Просто тъй като изкопаемите източници първо са доста по-скъпи и второ - достъпът до тях е доста усложнен и то може би за дълъг интервал от време. С още по-голяма мощ това се отнася за политиките, свързани с енергийна успеваемост и съответно, политиките, свързани с реновиране на сградния фонд. Защото те имат и обществен резултат - понижаване на цените в миг, в който те са извънредно високи, облекчение на сметките на жителите. Тези ограничения имат и детайл на увеличение на енергийната сигурност, тъй като бързо понижават зависимостта от горива, които са импорт. И то нерешителен импорт. Така че във връзка с този огромен детайл на Зелената договорка не може да има подозрение, че фактически политиката се постанова да бъде засилена и ускорена. А от това може да има единствено изгоди. Не съм обаче уверен, меко казано, че по този начин стоят нещата във връзка с тази част от пакета Fit for 55, която е обвързвана главно с политики за увеличение на цените на изкопаемата сила и нейните производни. Тоест целия пакет по изменение на директивата за търговия с излъчвания, въвеждането на граничния въглероден механизъм, или въглеродната цена. Това са политики за поощряване на конкуренцията посредством повишение на цени - искрено проинфлационни политики. Аз не виждам смисъла тези политики да бъдат налагани ускорено в миг, в който цените към този момент са пределно високи. Ако търсим мотивация за софтуерна смяна, тя мотивацията към този момент е налице. Не виждам потребност да бъде в допълнение засилвана. От тази позиция е забавно по какъв начин ще протече гласуването през идната седмица на тъкмо този пакет, обвързван с търговията с излъчвания, в пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург. В комисиите той към този момент мина, само че комисията по околна среда не е доста прецизен измерител на настроенията в Европейския парламент. - Защо? Как протекоха дебатите? - Дебатите бяха доста дълги и разгорещени и в последна сметка гласуването в комисията ни сподели едно доста болшинство за ускорение, къде доста, къде не толкоз. Но се видя едно устойчиво болшинство за разширение на пазара на квоти и понижаване на свободните - т.е. изваждане на свободни квоти от пазара. Включително и преди ефикасното влизане в действие на граничния въглероден механизъм. Комисията по околна среда е с доста мощен зелен уклон, без значение от партийното участие. Ако гледаме мненията по тези законопроекти, които гласоподаваха комисиите по промишленост и енергетика или транспортната комисия то ще забележим едни много по-умерени резултати. Наистина е много забавно какво ще се одобри в пленарната зала. Само по директивата за системата за търговия с излъчвания имаме 200 пленарни промени препоръчани и които ще се гласоподават. Това е в действителност голям брой и прави крайния тип на директивата непредвидим от днешна позиция. - Значи тематиката за зеления преход я чака развълнуван спор през седмицата. - О да. Основното е граничния механизъм за въглерода, излъчванията CO2 при леките коли и вановете и директивата за излъчвания. Енергийната успеваемост няма да я гласуваме в този момент, тъй като посредством механизма Repower EU, комисията промени предлагането си. Тоест тази инструкция се задържа по комисиите малко по-дълго време. Планирано е целия спор във вторник да е на тематиката Fit for 55. В сряда ще има 2 дни гласоподаване, който са, както споделих към този момент, много непредвидими. - А България има ли позиция в този спор? - Българската национална позиция съществува, има я. Но за жалост не мога да кажа, че е доста добре развита. Дали непрекъснатата промяна на държавни управления през 2021 година или обичайното занемаряване на климатичните политики през предходните 10 години от ръководството на ГЕРБ, които в никакъв случай не зае ясна позиция по тези въпроси. Като цяло нашата позиция е скептична и въздържана, избираме да не се развиват прекомерно бързо тези политики. Но главното е дали на равнище съвет, когато договарят държавните управления, дали тази наша позиция има задоволително съдружници. Това ме съмнява, тъй като с цел да се реализира болшинство е належащо едно доста равнище на компромис. А твърдите позиции на отменяне нормално само че остават в малцинство. Понякога даже в безнадеждно малцинство, което не би било положително развиване. - Предполагам, че и Полша търси промени на пазара, а не увеличение на напрежението около CO2 излъчванията? - Със сигурност сега полската страна е доста резервирана. Най-вероятно и на равнище депутати от Полша няма да има сериозна поддръжка, макар че и те търсят границата на рационалния компромис. Все отново крайното решение да бъде взето с тяхно присъединяване, а да не свърши както се случвало различен път с пакета " Мобилност " и да има конфликт Изток - Запад. В него Западът има многозначително болшинство, тъй че това не е потребна позиция за нас. Самозатварянето в ъгъла е рисково решение, тъй като води до събиране на болшинство, в което просто ние не участваме и надлежно не участваме в изработването на документите. - А какво следва? Програмата Fit for 55 те първа ще я дебатираме. Българският Плана за възобновяване и резистентност е в малко по-напреднала фаза. Как ви се строи този проект и добре ли е структуриран в този момент? - Моето мнение е, че проектът е добре структуриран. В прочут смисъл забавянето му свърши добра работа. Това е абсурд, а не издирван резултат несъмнено. Но е реалност, който е настъпил. И той е, че доста проекти за възобновяване и резистентност на страни, които имат забележителен въглищен съставен елемент в производството на електрическа енергия, стъпваха на замяната на въглищата с газ като преходно гориво. И една постепенна промяна от газ към по-голям дял на възобновимите източници в енергийния микс. Аз от първия миг не бях по никакъв начин последовател на тази идея на газа като преходно гориво, точно тъй като газът демонстрира забележителна неустойчивост в цените си. И да произвеждаш електричество от една суровина с непредвидима цена е доста огромен риск за електроенергийния пазар. На второ място, което е и по-важно, газът основава доста тежка взаимозависимост на европейската промишленост и енергетика. И когато каже, че от запас, който е отчасти личен, минаваме на запас, който е напълно вносен, то в действителност явно задълбочаваме тази взаимозависимост. А при сегашните цени на газа и тази неустановеност при доставките на синьо гориво е явно, че във всички проекти за възобновяване и развиване, които предвиждаха газа като преходно гориво, просто ще би трябвало да бъдат модифицирани. Те към този момент не са настоящи. Българският проект в последната си версия, посредством извънредно на позициите и настояванията на вицепремиера Асен Василев, изключи концепцията за преходно гориво природен газ. И мина на различен вид - по-дълъг живот на въглищните мощности с последователно извеждане, дружно с доста по-ускорено въвеждане на възобновими източници - особено слънчева и геотермална сила. Плюс към този момент прословутия план за предпазване на сила в границите на Маришкия енергиен комплекс. Аз мисля, че това е едно положително решение. То е решение, което сега е и формалната политика на Европейската комисия. Когато предлагахме проектът, още не беше, само че сега това решение сподели, че се вписваме добре в европейския енергиен спор сега. А това е извънредно за страната ни. Има аргументи за оптимизъм в този момент. Това произвеждане на акумулатори звучи като много рискова инвестиция, не е правено в този мащаб и извънредно значим ще бъде процеса на асортимент на вложител, вкарването на в действителност съществени нововъведения, в това число на научната общественост. Но това дава късмет ние да заемем в един значим бранш на близкото бъдеще - съхранението на сила - да имаме лидерски позиции. С такава роля България не е привикнала и би трябвало да се научим най-малкото да се борим за нея. - А можем ли да сме новатори в тази сфера? Защо не и за зеления водород? - Имаме доста огромен капацитет и той е обвързван със системите за предпазване на сила. Правилно отбелязвате, че водородът има явно съществено бъдеще в тази сфера и е още една област, в която би трябвало да се борим за лидерски позиции. Не бива да се помиряваме с това, че Северозапада на Европа е водач в технологиите, а ние някак си догонваме. Възможностите на нашата ПАВЕЦ също са доста основни. Сега тя е в някаква спешна обстановка, аз нямам научни или техническо знание да мога да я оценя. Но обществените данни са, че има сериозен проблем. Но това е една опция да произвеждаме големи количества възобновима сила без да ги губим. При това с удачно предпазване. Аз мисля, че би трябвало относително бързо да ориентираме морските си и речни пристанища в тази посока на позеленяване предвид на подписания меморандум с Румъния неотдавна. Тези планове са за ускорена електрификация на пристанищните действия. Това е приоритет на Европейска комисия и може да бъде огромно конкурентно преимущество в черноморския басейн в случай че преминем към произвеждане на сила от офшорен вятър. Това може да го вършим дружно с Румъния по нашето северно Черноморие и можем да построяваме сходни хъбове дружно с румънците. Включително и по река Дунав може да има сходни планове за електрификация. Това ни спомогнало доста за развиването на цяла Северна България, която обичайно е по-бедна, а разликата в приходите и заетостта се усилва. Това е доста значим миг за нас. Преди всичко бих се изразил като докладчик по мненията на комисията по околна среда за директивата за енергийните характерности на постройките, за енергийната им успеваемост. Ние би трябвало доста да напреднем В плановете си за реновиране. Нашите здания са в тежко положение - и обществени, и частни. И надлежно разноските на семействата за сила са доста високи. А не е нужно да бъдат такива. Съществуват технологии, които потвърдено понижават сметките коренно. И това не би трябвало да бъде налично единствено за богатите хора. Трябва да проведем политика, посредством която да достигнем до тези, които най-вече страдат от високите сметки. Говоря за хората с ниски приходи.