Технологията за мозъчно-компютърен интерфейс е бързо развиваща се област, но

Технологията за мозъчно-компютърен интерфейс е бързо разрастваща се област, само че можем ли да си дадем действителна визия какво е да живееш с имплант в главата си?

През 2014 година Иън Бъркхарт поглежда ръката си и си показва по какъв начин може да затвори длан. За негово удивление, крайникът прави тъкмо това.

За пръв път човек с параплегия (форма на парализа) възстановява способността да движи ръката си единствено със силата на мисълта, подпомаган от имплант в мозъка, написа Euronews.

" Това беше вълшебният миг. Доказа, че е допустимо, че не е научна фантастика ", споделя Бъркхарт, някогашен доброволец в пробно проучване на мозъчно-компютърен интерфейс.

Тази бързо разрастваща се област, доминирана от компании като Synchron и Neuralink на Илон Мъск, има за цел да употребява мозъчни импланти и логаритми за възобновяване на изгубената пъргавина и отзивчиви умения или за лекуване на неврологични разстройства, като да вземем за пример епилепсия.

Но животът с мозъчен имплант е неповторимо прекарване.

След случай при гмуркане през 2010 година Бъркхарт е неподвижен от раменете надолу.

" На 19-годишна възраст ми беше доста мъчно да слушам ", споделя той пред AFP посредством видеоконферентна връзка от вкъщи си в Охайо, Съединени американски щати.

Когато научава, че американската компания с нестопанска цел Battelle търси доброволци за изследване за възобновяване на придвижването на ръцете, се включва в него.

Имплантирано му е устройство с размерите на грахово зърно, съдържащо към 100 електрода, наоколо до моторната кора – региона на мозъка, която управлява придвижването.

Устройството записва мозъчната му интензивност и я предава на компютър, който употребява логаритъм, с цел да дешифрира точния метод, по който той желае да движи ръката си. След това известието е предадено на ръкав с електроди, подложен на дясната му предмишница, който подтиква съответните мускули.

Бъркхарт придобива задоволително умения с ръката си, с цел да може да свири соло на китара посредством видеоиграта Guitar Hero. След седем години и половина обаче финансирането на проучването секва и през 2021 година имплантът е изтеглен.

" Беше в действителност печален за мен миг ", признава Бъркхарт, който в този момент е на 32 години.

Единствената добра вест е, че той към момента може да употребява технологията в лабораторията по няколко часа седмично.

Хана Галвин не е толкоз въодушевена от своя опит.

На 22-годишна възраст фантазиите ѝ за балетна кариера са разрушени от осакатяваща епилепсия. След това тя се възползва от пробен имплант.

" Бях подготвена да направя всичко. Видях в това опция да си върна живота ", споделя Галвин от Тасмания, която в този момент е на 35 години, пред AFP.

Електроенцефалограма, която записва електрическата интензивност, е вградена в мозъка ѝ в границите на пробно проучване, извършено от американската компания NeuroVista.

Идеята е устройството да я предизвести, в случай че следва припадък. Но след имплантирането му, то продължава е изключено, което кара младата жена да си намерения, че не действа вярно.

Оказва се, че не е по този начин.

Галвин е получавала повече от 100 припадъка дневно. Нито тя, нито лекарите ѝ са знаели, че са толкоз чести.

Тя се усеща неловко на публични места от непрекъснатото намигване и бибикане на устройството.

Има чувството, че " в главата ѝ има някой и това не е тя ". " Имах някакъв чудноват робот в мен и в действителност желаех да го изтръгна от главата си ", споделя дамата.

Премахването на импланта й носи голямо облекчение. Самочувствието ѝ обаче е накърнено дотам, че към този момент не желае да излиза от вкъщи си и се постанова да приема антидепресанти.

Въпреки че й лишава години да одобри, че конвулсиите й ще й попречат да работи, Хана Галвин твърди, че в този момент води " благополучен живот ", рисува и се занимава с снимка.

Съветва пациентите, които обмислят да си слагат мозъчен имплант, да бъдат " по-предпазливи ", в сравнение с е е подходила тя в личния си случай.