Технологиите правят банките по-прагматични
Технологиите ще създадат банките по-прагматични и ще ги трансфорат в невидими, а пътят на България към еврото е наложителен, само че въпросът е по кое време да бъде извървян той – към тези отзиви се сплотиха участниците в огромната банкова конференция на Investor.bg Banking Today, която се организира през вчерашния ден в столичния хотел Hyatt Regency Sofia. По време на конференцията в два дискусионни панела на фокус бяха сложени тематиките за провокациите пред бизнеса и финансовата сфера, присъединението на България към еврозоната и новите технологии, които трансформират банките.
Ще се удължи пътят на България към еврото и би трябвало ли да продължава страната ни да се стреми към влизане в еврозоната на фона на динамичната интернационална обстановка към спора в Украйна, възходящата инфлация и обезценяването на еврото от последните седмици разясниха икономистът проф. Красимир Петров, ръководителят на УС на Български конгрес на бизнес водачите Левон Хампарцумян и Красимир Катев - ръководещ сътрудник на Delta Capital Investments и някогашен заместник-министър на финансите. Модератор на панела беше доктор Свилен Колев, специалист направление „ Банкова политика и разбори “ в Асоциация на банките в България.
„ Дали България би трябвало да се причисли към еврозоната е изцяло безсмислена тематика. Трябва, изрично, тъй като това ще увеличи кредитния ни рейтинг, ще докара до понижаване на спредовете и ще улесни достъпа до избавителните кредитни линии на ЕЦБ при положение на потребност. Както при Гърция – добре е да имаш огромен и авторитетен другар с дълбоки джобове. Освен това приемането на еврото ще понижи трансакционните разноски. Да не приказваме, че по този метод ще затвърдим нашата геополитическа принадлежност към цивилизационния свят “, сподели финансистът Красимир Катев по отношение на присъединението на България към единната валута.
Според банкера Левон Хампарцумян приемането на еврото е ангажимент на страната още от влизането ѝ в Европейския съюз, въпреки и за осъществяването му да не е заложен период и да не са планувани наказания, в случай че не се случи.
„ Въпросът не е дали да се присъединим към еврото. Въпросът е по кое време да стане това и считам, че колкото по-бързо, толкоз по-добре, тъй като то ще бъде като геополитическа котва в една несигурна среда, от която ще имаме доста повече плюсове. 0,4% от стопанския оборот на Европейски Съюз идва от България, само че в случай че се оправим стопански, ще стигнем до 1-1,5% “, показа Хампарцумян.
По време на първия панел на Banking Today друго мнение във връзка приемането на единна валута изрази икономистът проф. Красимир Петров. По негови думи еврото е изгубило своята мощ и непоклатимост и към този момент се преглежда като " долнопробна валута " още от рецесията от 2008 година „ Оттогава политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) е политика на бананова република. За няколко години ЕЦБ безусловно утрои паричната си маса, което демонстрира какъв брой едва е еврото “, сподели Петров.
В бъдеще банките ще станат невидими, считат специалисти, взели участие във втория панел на Banking Today, посветен на тематиката „ Технологиите и банките “, с модератор основният редактор на Investor.bg Бойчо Попов. Деница Маджунова, ръководител отдел " Физически лица " в ПроКредит Банк, изясни, че в годините на пандемия приоритет при банките е станало привличането на хора, с които да се извърши дигитализацията.
„ Промените минаха през промяна на преживяването. В началото имаше боязън от незнайното, устойчивост, само че то мина в доверие и хората ги оцениха и никой не желае да се върне обратно поради качеството на услугите и спестеното време “, уточни тя.
Банките са покрай клиентите и сполучливото кредитиране е доказателство за това, увери Иван Иванов – шеф „ Банкиране на дребно “ в БАКБ. Същото мнение изрази и Борислав Диков – шеф отдел „ Дигитално банкиране “ в Пощенска банка, като разяснява, че клиентите са оценили цифровите канали като преимущество и банките са насочили вложенията си към тях.
По думите му поради желанията на клиентите офисите на банките няма да изчезнат в бъдеще. Той изясни, че за тези от тях, които не желаят единствено интернет банкиране, Пощенска банка разполага с 80 местоположения, в които се вършат интервенции и на каса. „ В тези зони се съчетава цифровото и физическото като образец за многообразие “, уточни Диков.
Участниците във втория спорен панел разясниха още сигурността за банките и за техните клиенти. Според Недялко Димитров - действен началник „ Продуктово развиване “ в Нетера, в геополитическата неустановеност измежду най-важните условия е банките да съхраняват информацията.
Даниел Алексиев - шеф „ Финтех услуги “ в БОРИКА, означи, че организацията, която е в основата на платежната система в България, дава на потребителите специфична уеб платформа за бърз и елементарен далечен достъп до финансовия им профил.
Тенденцията при разплащанията е трансакцията да изчезне и да не се постанова да влизаме в при-ложения, с цел да вършим банкиране, а финансовите услуги да бъдат внедрени в операционната сис-тема. Това мнение по време на Banking Today застъпи пък Георги Георгиев - Manager Software Architectures, Smart IT, част от MFG. „ Все повече компании ще излязат като съперници на пазара, в международен мащаб тези услуги ще са свързани между тях при разплащанията с идентификации в едно приложение. Това ще прибавя стойност за потребителите и ще надгражда, като всеки ще има своя система в джоба си “, изясни той.
Ще се удължи пътят на България към еврото и би трябвало ли да продължава страната ни да се стреми към влизане в еврозоната на фона на динамичната интернационална обстановка към спора в Украйна, възходящата инфлация и обезценяването на еврото от последните седмици разясниха икономистът проф. Красимир Петров, ръководителят на УС на Български конгрес на бизнес водачите Левон Хампарцумян и Красимир Катев - ръководещ сътрудник на Delta Capital Investments и някогашен заместник-министър на финансите. Модератор на панела беше доктор Свилен Колев, специалист направление „ Банкова политика и разбори “ в Асоциация на банките в България.
„ Дали България би трябвало да се причисли към еврозоната е изцяло безсмислена тематика. Трябва, изрично, тъй като това ще увеличи кредитния ни рейтинг, ще докара до понижаване на спредовете и ще улесни достъпа до избавителните кредитни линии на ЕЦБ при положение на потребност. Както при Гърция – добре е да имаш огромен и авторитетен другар с дълбоки джобове. Освен това приемането на еврото ще понижи трансакционните разноски. Да не приказваме, че по този метод ще затвърдим нашата геополитическа принадлежност към цивилизационния свят “, сподели финансистът Красимир Катев по отношение на присъединението на България към единната валута.
Според банкера Левон Хампарцумян приемането на еврото е ангажимент на страната още от влизането ѝ в Европейския съюз, въпреки и за осъществяването му да не е заложен период и да не са планувани наказания, в случай че не се случи.
„ Въпросът не е дали да се присъединим към еврото. Въпросът е по кое време да стане това и считам, че колкото по-бързо, толкоз по-добре, тъй като то ще бъде като геополитическа котва в една несигурна среда, от която ще имаме доста повече плюсове. 0,4% от стопанския оборот на Европейски Съюз идва от България, само че в случай че се оправим стопански, ще стигнем до 1-1,5% “, показа Хампарцумян.
По време на първия панел на Banking Today друго мнение във връзка приемането на единна валута изрази икономистът проф. Красимир Петров. По негови думи еврото е изгубило своята мощ и непоклатимост и към този момент се преглежда като " долнопробна валута " още от рецесията от 2008 година „ Оттогава политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) е политика на бананова република. За няколко години ЕЦБ безусловно утрои паричната си маса, което демонстрира какъв брой едва е еврото “, сподели Петров.
В бъдеще банките ще станат невидими, считат специалисти, взели участие във втория панел на Banking Today, посветен на тематиката „ Технологиите и банките “, с модератор основният редактор на Investor.bg Бойчо Попов. Деница Маджунова, ръководител отдел " Физически лица " в ПроКредит Банк, изясни, че в годините на пандемия приоритет при банките е станало привличането на хора, с които да се извърши дигитализацията.
„ Промените минаха през промяна на преживяването. В началото имаше боязън от незнайното, устойчивост, само че то мина в доверие и хората ги оцениха и никой не желае да се върне обратно поради качеството на услугите и спестеното време “, уточни тя.
Банките са покрай клиентите и сполучливото кредитиране е доказателство за това, увери Иван Иванов – шеф „ Банкиране на дребно “ в БАКБ. Същото мнение изрази и Борислав Диков – шеф отдел „ Дигитално банкиране “ в Пощенска банка, като разяснява, че клиентите са оценили цифровите канали като преимущество и банките са насочили вложенията си към тях.
По думите му поради желанията на клиентите офисите на банките няма да изчезнат в бъдеще. Той изясни, че за тези от тях, които не желаят единствено интернет банкиране, Пощенска банка разполага с 80 местоположения, в които се вършат интервенции и на каса. „ В тези зони се съчетава цифровото и физическото като образец за многообразие “, уточни Диков.
Участниците във втория спорен панел разясниха още сигурността за банките и за техните клиенти. Според Недялко Димитров - действен началник „ Продуктово развиване “ в Нетера, в геополитическата неустановеност измежду най-важните условия е банките да съхраняват информацията.
Даниел Алексиев - шеф „ Финтех услуги “ в БОРИКА, означи, че организацията, която е в основата на платежната система в България, дава на потребителите специфична уеб платформа за бърз и елементарен далечен достъп до финансовия им профил.
Тенденцията при разплащанията е трансакцията да изчезне и да не се постанова да влизаме в при-ложения, с цел да вършим банкиране, а финансовите услуги да бъдат внедрени в операционната сис-тема. Това мнение по време на Banking Today застъпи пък Георги Георгиев - Manager Software Architectures, Smart IT, част от MFG. „ Все повече компании ще излязат като съперници на пазара, в международен мащаб тези услуги ще са свързани между тях при разплащанията с идентификации в едно приложение. Това ще прибавя стойност за потребителите и ще надгражда, като всеки ще има своя система в джоба си “, изясни той.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ