Технологичното устройство на XXI век най-вероятно ще бъде мобилният телефон.

Технологичното устройство на XXI век най-вероятно ще бъде мобилният телефон. Днес няма функционалност, която не бихме могли да правим с негова помощ. Кое е устройството на XX век? Най-вероятно бихте декларирали, че това е тв приемникът, само че въпреки и той да се популяризира някъде в средата на века и по-късно да набира сериозна скорост, истината е, че радиото не отстъпва по никакъв метод първото място. Възможността да слушаме музика, вести и всевъзможни любопитни излъчвания, дава една доста сериозна независимост и ни разрешава да използваме малко повече фантазията си.

Без картината, с цел да имаме визия какво виждаме, ние одобряваме информацията в малко по-будно схващане. Броят поданици по света, които вечер са оставяли радиото да работи и да основава приятна атмосфера, най-вероятно и до през днешния ден не може да се мери. Да не приказваме, че откакто Рудолф Хертц прави своя сполучлив опит с електромагнитните талази, гласът на редица страни може да бъде чут. Радиото се трансформира освен в знак на свободата, само че и в знак на културата. Ако в миналото сте имали старите приемници, най-вероятно помните и разграфяването на скалата, която ни позволяваше да слушаме излъчвания от съвсем всяка една страна в Европа. Когато идва времето на тв приемника да прохожда и да ни среща с облика в кутия, множеството консуматори от дълго време разполагат с радио вкъщи си.

България освен не закъснява в основаването на български радиоапарат, само че и на практика изпреварва редица страни в производството им. Ако обърнем внимание на данните, холандската компания Philips започва своето произвеждане на 11 март 1927 година в България министърът на железниците, пощите и телеграфите Кимон Георгиев внася в Народното събрание законопроект за радиото на 6 април 1927 година Как тогава е допустимо да сме изпреварили Philips? За задачата би трябвало да насочим вниманието си към един доста специфичен българин. Насочваме вниманието към Светозар Матеев Пренеров. Роден в семейство с 3 деца, младежът се отдава на науката през цялото време и демонстрира нечувани ползи.

След дипломирането си, Пренеров отпътува за Франция и стартира да учи там, само че откакто фамилията му не може да го устоя, младежът е заставен да работи денем, а вечер посещава лекциите на вечерното техническо учебно заведение. След като се дипломира с отличие, Светозар стартира работа във компанията на Philips. През 1925 година българинът е поканен да взе участие в производството на радио приемници в Холандия. Предложението е повече от блестящо и най-вероятно ще дефинира неговото бъдеще и сигурно щеше да разреши доста по-добър живот, само че дано не прескачаме толкоз съществено в историята.

Предложението е отхвърлено по една доста елементарна причина – българинът умерено ще се прибере в Бургас и ще стартира да работи върху лични планове, както се досещаме, това е началото на производството на българското радио. Законът не разрешава да отвори цех и през 1925 година отваря по този начин наречената занаятчийска работилница. Кръстена е „ Електрон “ и някои от първите линейни радиоапарати носят името „ Универсал “. Две години по-късно, когато се приема законът и тези устройства стартират малко по-сериозно и всеобщо произвеждане, Светозар и неговите двама братя Веселин и Иван, към този момент знаят какво да създават и стартират малко по-сериозното произвеждане.

Ако разгледаме малко по-подробно проследената история в YouTube каналът Nebosclone Studio ще можем да разберем и доста забавни детайлности към самото произвеждане и метода, по който се избират приемници за родната промишленост. Някои от частите, най-много лампите, дошли непосредствено от Philips, само че инженер Пренеров доста постоянно прибирал някои от доставките, заявявайки, че освен не са задоволително положителни, само че и не дават отговор на качеството. В един миг холандците се ядосали толкоз доста, че пристигнали до България, с цел да видят кой тъкмо е този човек, който не схваща каква техника получава в ръцете си. Във фабриката, българинът връзвал всички изпратени лампи и ги почуквал с пръст, до момента в който от представител се чува музика и показвал разстройствата от лампата доста ясно. След като нова лампа можела да коства такива главоболия при най-леко разстройване, какво може да се приказва за бъдещето?

Холандците си тръгнали много тъжни и засрамени от своята смелост. Когато е отворен заводът, фабриката получава и ново име „ Тулан “. Съкращението показвало и фамилното мото на компанията „ Трудолюбие и Упоритост Лансират Активност и Напредък “. Не било належащо нищо друго, тъй като българската компания освен създавала качествени и красиви приемници за времето си, само че и всеки един радиоапарат идвал при потребителя с доживотна гаранция. Прочитата това вярно, до момента в който всяка друга компания е имала някаква гаранция, семейството Пренерови е давала своите артикули е заставала зад името и производството си. За интервала на битие, в „ Тулан “ идват тъкмо 6 приемника, които се повреждат след неправилна употреба, това обаче не попречило на бургаската компания да ги размени незабавно с нови. Когато идва време за закупуването на радиоприемници за държавни потребности, законодателството създава конкурс, като зад завеса би трябвало да стои журито и в несъмнено време да се пускат от друго разстояние, разнообразни радиоприемници, с цел да може да се чуе най-качественият тон.

Именно „ Тулан “ печели това съревнование, освен това с доста впечатляващ триумф. Заводът пуснал няколко модела като „ Камер “, „ Класик “, „ Комфорт “, „ Пиколо “, „ Виола “, „ Турист “ и доста други, в това число и такива, които са портативни и работят на акумулатори. Последните няколко по този начин и не съумели да бъдат пуснати в произвеждане поради разразилата се Втора Световна война. Бургаският цех имал за цел да продава този модел в Европа. През 1941 година Светозар Пренеров инсталирал в персоналния си автомобил „ Опел “ тестов радиоапарат и възнамерявал да стартира да създава такава серия за останалите коли, тъкмо това е казус, за който малко на брой още са се сетили.

Името „ Тулан “ освен носило необикновен авторитет на двамата братя, само че се считало и за невероятна сензация по това време. Англичанинът Чарлз Ролф Монро прекосявал през Бургас, само че бил толкоз запленен от родната придирчивост, че останал, с цел да работи точно в него. Говорейки за придирчивост, всеки един радиоапарат е бил изработван от дърво, всеки разпален аудиофил ще показа, че точно този материал е най-качествен за акустиката и топлия тон, който може да разреши доста по-приятно преживяване. В това време доста други производители залагали и на бакелит, само че не и в Бургас. Ето за какво те влагали доста обич във всеки дизайн и визия, отнасяли се с голяма отговорност и за тях производството на радиоапарат е било сходно на раждането на музикален инструмент.

Не би трябвало обаче да си мислим, че не са правели опити, тъкмо противоположното. Братята не спирали да мислят разновидности за по-високо качество, за по-добра и ефикасна класификация на кутията, както и за още доста други разновидности. Те постоянно променяли вътрешността,  като единствената им цел е да подобрят качеството и да разрешат на клиента да получи допустимо най-хубавото. Впрочем дизайнът им е оценен едвам през  2017 година от Съюза на българските художници и най-точно том 3 „ Дизайн “. Именно корицата и гърбът на тази книга са предначертани с радиоприемника. Като и в самата книга може да се открие доста особено място за произвеждане. Закупуването на радиоприемника също било с забавно решение. Българският клиент можел да вземе определен модел и в идващите четири месеца да слуша и да го употребява както откри за добре, в случай че всичко е наред и са удовлетворени от него, едвам тогава би трябвало да го заплатят. След бомбардировките в София през 1944 година електрическата мрежа в столицата е тежко наранена и познайте от кое място идват кабелите?

Точно по този начин, бургаската компания „ Тулан “ изпраща всичко належащо, с цел да помогне на столичани да възстановят подаването. По това време в самия цех се образоват и първите експерти в родната радиопромишленост. Освен радиоприемници, компанията към този момент произвеждала разнообразни машини за индустрията и енергетиката, както и разнообразни съставни елементи. Може би тъкмо този дребен и претенциозен цех е можел да се трансформира в нещо нечувано, да бъде тъкмо това, което през днешния ден са компании като „ B&W “, „ B&O “ „ Grado “ и още доста други, които познаваме през днешния ден. Тогава какво се обърква, къде е грешката ще попитате? След 9 септември заводът е национализиран, а тримата братя са оповестени за врагове на народа и експлоататори на труда.

Политическият режим стоварва гнева си върху Светозар Пренеров и той умира на 52-годишна възраст, виждайки по какъв начин фантазията му е изгубена. Днес единствено някои фенове могат да открият такива радио предаватели в интернет, които не престават да носят една доста сериозна стойност и сигурно с носталгия насочват вниманието ни към това произвеждане и история. За жал никой повече не повтаря този триумф. ОСтава ни само историята и делото на един българин, който при други условия несъмнено щеше да се счита за милиардер и основател на доста впечатляващи аудио и софтуерни решения.