Технологична компания от България се е заела да създаде автоматизирано

Технологична компания от България се е заела да сътвори автоматизирано решение, посредством което да се разпознават недостоверни новинарски уеб сайтове, сеещи дезинформация. С какви критерии и способи може да става това?

се трансформира във все по-сериозен проблем за доста общества. И в се пробват да разработят добър метод за битка с дезинформацията. В тази тенденция работи софтуерната компания за медиен мониторинг Sensika, която взаимно с публицисти и проверители на обстоятелства, провежда събитието.

Автоматизирано решение за идентифициране на недостоверни уеб сайтове?

От компанията си слагат за цел да основат платформа, която да разпознава недостоверни новинарски уеб сайтове. На първо време Sensika се концентрира върху така наречен “Mushroom websites ” или „ уеб сайтове гъби “. “Това са неавтентични новинарски уеб сайтове, които от време на време са целеустремено финансирани, с цел да популяризират агитация. Аналогията с гъбите е обвързвана с интензитета, с който се появяват ”, изяснява Мартин Стаменов, шеф “Изкуствен разсъдък ” в Sensika.
Редакцията предлага
“Има доста критерии, по които един уеб страница може да се разпознава като недействителен. Не би трябвало да се мисли единствено за наличието. Други критерии са да вземем за пример къде е регистриран уеб сайтът, от кое място идва неговият трафик, какъв брой постоянно разгласява ”, изяснява специалистът Никола Тулечки, който оказва помощ на платформата за Factcheck.bg. Именно такива критерии желаят да употребяват от Sensika в своята платформа, която автоматизирано да разпознава уеб страниците като евентуални разпространители на дезинформация.

От компанията за мониторинг желаят да показват способ за битка с дезинформацията, който употребява допустимо най-обективни критерии – по тази причина първоначално се концентрират над тези от тях, които не са свързани със наличието. “По този метод се надяваме и да повишим равнището на информираност на хората, че тези неща би трябвало да се ревизират, когато четат в даден уебсайт ”, споделя Стаменов.

Как ще помогне такава платформа?

Подобна платформа ще бъде огромна стъпка за битка с дезинформацията, единомислещи са и двамата специалисти. “Мотивацията ни е да вдигнем летвата, тъй като в България няма никаква регулация - всеки вижда резултата измежду близки, родственици, другари. Случва се постоянно и обичайни медии да залитат по непроверени неща, създадени от такива уеб сайтове ”, изяснява Стаменов. Според специалиста автоматизацията оказва помощ най-вече, в случай че има някаква регулация и медийна просветеност.

Разработването на такова решение може евентуално да удари и обществените мрежи. “В един доста по-напреднал етап, когато има консенсус по критериите за идентификация, обществените медии могат да употребяват тази информация, с цел да вземат решение кои уеб сайтове да бъдат показвани повече и кои по-малко в платформите им ”, разяснява Никола Тулечки. Това обаче е съвършен сюжет, а специалистът позволява, че е допустимо да има и други пречки. Голяма част от тези „ уеб сайтове гъби “ залагат на прочувствен отговор от потребителите, което пък притегля вниманието им, а за обществените медии това е значимо, тъй като продава повече реклами, изяснява Тулечки.

Интердисциплинарен метод към битката против дезинформацията

Със събитието “Хакатон против дезинформацията ” от Sensika се надяват да реализират интердисциплинарен взор върху концепцията си - да съберат програмисти, публицисти, проверители на обстоятелствата и специалисти по изкуствен интелект, които дружно да доближат до най-правилния метод за идентифициране на неавтентични новинарски уеб страници.

Според Стаменов софтуерното развиване е първа стъпка към основаване на контранаративи. “Визията е след тази самодейност да стартираме да се занимаваме и със наличие - да се разпознават разкази ”, споделя специалистът. Затова е значимо да има събития, като проведеното от Sensika в края на тази седмица, където експертите в разнообразни области да обединят сили в битката против дезинформацията.

За да се реализира дълготраен и действителен резултат обаче, най-важното е, споделят двамата специалисти. “Това, което е нужно, е регулаторен, софтуерен, учебен прогрес. Но също и публичен - хората да си дадат сметка, че има за какво да се съблюдава осведомителна хигиена ”, споделя Тулечки.