Техните образи са по-популярни от този на създателя им. Потопени

Техните облици са по-популярни от този на основателя им. Потопени в локви, надвиснали от улуци, навели се пред някое клонче трева – дребните фигурки на испански махленски актьор Исаак Кордал от серията Cement Eclipse, пръснати из десетки градове по света, насочват вниманието към огромни международни проблеми и ориста на дребния човек. Темите за измененията в климата, капитализма, лъжливите обещания на политиците, замърсяването са предадени посредством 10-сантиметровите глинени хора, които взаимодействат със средата и изненадват пешеходците на непредвидени за тях места, с цел да ги предизвикат към размисъл за времето, в което живеем. Двадесет от тях ще открием по време на събитието " Нощ " в Пловдив, някои от които са изцяло нови. Местата, на които са сложени, са разнообразни, пръснати из града и специфични за създателя, поради декаденското чувство, което му доставят.

Коя беше първата дребна скулпт урка, която направихте, и по какъв начин пристигна концепцията за нея?

- Започнах да работя с дребните статуи през 2005 година, като първоначално ги използвах за по-късно да направя огромни статуи. Първото място, на което изложих такава, беше един град в Галисия.

Как избирате местата за слагането им, до каква степен значима е местоположението и какво се случва с тях във времето?

- Обикновено, посещавайки градовете, чувствам по какъв начин някои от тях ме зоват, по този начин се получава и изборът. В случая с моята работа местоположението е най-важната, тя е алегорична.

Тъй като се намират в обществено пространство, е мъчно да се управлява какво тъкмо се случва с фигурките. Малко е въпрос и на шанс – може да изчезнат вечно, а могат и да продължат да съществуват дълго време.

Към какво желаете да насочите внимание посредством тях?

- Всъщност става въпрос за стандарти. Фигурките символизират предприемачи, хора от междинната класа и съставляват един сериозен взор към капитализма.

Следите ли политическите, обществените и световните процеси, с цел да извлечете тематиките от тях?

- В днешно време човек би трябвало да вижда какво се случва към него. Ние сме обградени от разнообразни източници на информация, медии, посредством които я получаваме, тъй че заобикалящите ни процеси несъмнено ни въздействат. Бих споделил, че всички те работят взаимно, с цел да се получи днешното общество, друго отпреди, тъй че да – несъмнено те са източник на провокация за мен. За страдание, бих добавил.

Смятате ли, че изкуството би трябвало да е ангажирано с сходни процеси и за какво? Каква е неговата задача?

- Да, несъмнено би трябвало, само че все пак изкуството не трябва да бъде политическо. Разбира се, аз го одобрявам като тип борба, само че това е една по-различна борба. Изкуството може и би трябвало да бъде свещено, само че в същото време с това то би трябвало да съставлява една игра с живота и нещата от живота.

Кой е последният сюжет, който ви развълнува, и за какво?

- Въпреки че са много, бих откроил два – единият е рецесията с бежанците, а другият - смяната на климата. Да кажем за първото – Брюксел да вземем за пример е един мултикултурен център. С атентатите в последно време се получи по този начин, че хората започнаха да изпитват отрицателни усеща към разнообразието от култури там, вместо да считат, че ги обогатяват. За смяната в климата няма потребност да се вършат изследвания и да се потвърждава – ние сега я претърпяваме.

Защо избрахте да живеете в Брюксел?

- На първо място, това е град, който дава доста добра връзка с останалата част от Европа. Освен това той е забавен от културна позиция – макар че е дребен, той има културния капацитет на един огромен подобен. А и го избрах за малко многообразие.