Експерт: Партията на Слави е тип ”Чадър” - бори се за гласовете на всички обществени групи
Техните дела са оптимално общи, да вземем за пример битката против корупцията, зачитането на „ волята на суверена “ посредством чести референдуми, даването на опция на хората да избират персони посредством мажоритарна изборна система. В последна сметка Трифонов оставя отворена вратата и към бедните и към богатите, и към либералите и към консервативните националисти.
ГЕРБ е партия от същия вид. Хората гласоподават за Борисов поради самия него, а не поради това, че ГЕРБ членува в Европейската национална партия, че поддържа плоския налог или пък поради това, че блокира договарянията на Северна Македония за участие в Европейски Съюз. И Борисов, сходно на Трифонов се цели в целокупния електорат, без да изключва никоя социална група и каста.
Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и националистическите обединения са партии от остарелия идеологически модел. Те си имат някакъв политически роман и съответните електорални ниши – Българска социалистическа партия разчита на носталгиращите по комунизма, а в последно време – и на консервативните хора с проруска геополитическа ориентировка, Движение за права и свободи се крепи на гласовете на турското малцинство (движението има и гласоподаватели с нетурски генезис, само че те не са привлечени от идеи), за националистите е ясно.
В Европа има доста партии вид „ чадър “, те преобладават и в българската политика през множеството време след 2001 година – преди ГЕРБ такава групировка беше Национална движение „Симеон Втори". С изключение на вота през 2009 година, на всички парламентарни избори в България през този век партиите вид „ чадър “ вземат сред 40 и 50 % от депутатските места. Те ръководят, тъй като елементарно могат да вършат обединения, няма идеологически бариери, които да има пречат да се съюзят и с левица, и с десница, и с либерали, и с националисти.
Драмата на сегашната политическа обстановка е в това, че за пръв път обединения „ чадъри “ заемат първите две места на изборите. При това електоралната им тежест към този момент е почти идентична – на 4 април ГЕРБ взе с няколко % повече от Слави Трифонов, само че „ ИТН “ към момента е във възходяща вълна, което съвсем ги изравнява. Пред евентуалната коалиция сред Борисов и Трифонов няма никакви идеологически спънки. Но бидейки водачи на еднотипни политически обединения, те са на първо място противници. Освен това имат и някакви комплицирани междуличностни взаимоотношения - в предишното са били другари, а през днешния ден се ненавиждат.
Два фактора спънаха всички вероятни обединения в 45-то Народно заседание. Първо, Слави Трифонов се показва за коренен антисистемен състезател, с което си отрязва пътя за съюзяване с някоя от досегашните „ партии на статуквото “ – ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. А без тях държавно управление не може да има. Второ, другата партия-образ – ГЕРБ, за пръв път изпадна в цялостна изолираност. Това е резултат от прекомерно дългото и все по-арогантно ръководство на Борисов.
Ситуацията у нас стартира ненапълно да наподобява на тази в Турция и в Унгария, въпреки че България е доста по-далеч от властническата политическа система, в сравнение с тези две страни. В Унгария Орбан съумя да сложи под надзор всички институции, които на доктрина би трябвало да са самостоятелни от държавното управление – правораздаване, централна банка, регулаторни органи, университети. Видели се в невъзможност, основните опозиционни сили в страната се сплотиха против него. Така една странна коалиция сред ултранационалисти и социалдемократи съумя да завоюва кметските избори в Будапеща и следващата година се готви да се яви на парламентарния избор в същия формат. В Турция пък султан Ердоган съумя да сплоти против себе обичайните кемалисти, националистите от Добрата партия и кюрдите. Те завоюваха кметските избори в Истанбул и Анкара, и се готвят за решителна борба на президентския и парламентарен избор през 2023 година
И в случай че за Орбан и Ердоган изобщо не е несъмнено, че ще изгубят властта, Борисов има много по-малък политически запас от тях. Затова най-логичния излаз е след повторните парламентарни избори през юли да бъде образувано някакво държавно управление без ГЕРБ. Това ще е повърхността на политическия развой, неговият водоравен обществен сегмент. А какво ще стане с по-дълбоките корени на клиентелистко-патронажната система, градена от Борисов в бизнеса и правосъдните органи, е сюжет за различен роман.
Пламен Димитров
ГЕРБ е партия от същия вид. Хората гласоподават за Борисов поради самия него, а не поради това, че ГЕРБ членува в Европейската национална партия, че поддържа плоския налог или пък поради това, че блокира договарянията на Северна Македония за участие в Европейски Съюз. И Борисов, сходно на Трифонов се цели в целокупния електорат, без да изключва никоя социална група и каста.
Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и националистическите обединения са партии от остарелия идеологически модел. Те си имат някакъв политически роман и съответните електорални ниши – Българска социалистическа партия разчита на носталгиращите по комунизма, а в последно време – и на консервативните хора с проруска геополитическа ориентировка, Движение за права и свободи се крепи на гласовете на турското малцинство (движението има и гласоподаватели с нетурски генезис, само че те не са привлечени от идеи), за националистите е ясно.
В Европа има доста партии вид „ чадър “, те преобладават и в българската политика през множеството време след 2001 година – преди ГЕРБ такава групировка беше Национална движение „Симеон Втори". С изключение на вота през 2009 година, на всички парламентарни избори в България през този век партиите вид „ чадър “ вземат сред 40 и 50 % от депутатските места. Те ръководят, тъй като елементарно могат да вършат обединения, няма идеологически бариери, които да има пречат да се съюзят и с левица, и с десница, и с либерали, и с националисти.
Драмата на сегашната политическа обстановка е в това, че за пръв път обединения „ чадъри “ заемат първите две места на изборите. При това електоралната им тежест към този момент е почти идентична – на 4 април ГЕРБ взе с няколко % повече от Слави Трифонов, само че „ ИТН “ към момента е във възходяща вълна, което съвсем ги изравнява. Пред евентуалната коалиция сред Борисов и Трифонов няма никакви идеологически спънки. Но бидейки водачи на еднотипни политически обединения, те са на първо място противници. Освен това имат и някакви комплицирани междуличностни взаимоотношения - в предишното са били другари, а през днешния ден се ненавиждат.
Два фактора спънаха всички вероятни обединения в 45-то Народно заседание. Първо, Слави Трифонов се показва за коренен антисистемен състезател, с което си отрязва пътя за съюзяване с някоя от досегашните „ партии на статуквото “ – ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. А без тях държавно управление не може да има. Второ, другата партия-образ – ГЕРБ, за пръв път изпадна в цялостна изолираност. Това е резултат от прекомерно дългото и все по-арогантно ръководство на Борисов.
Ситуацията у нас стартира ненапълно да наподобява на тази в Турция и в Унгария, въпреки че България е доста по-далеч от властническата политическа система, в сравнение с тези две страни. В Унгария Орбан съумя да сложи под надзор всички институции, които на доктрина би трябвало да са самостоятелни от държавното управление – правораздаване, централна банка, регулаторни органи, университети. Видели се в невъзможност, основните опозиционни сили в страната се сплотиха против него. Така една странна коалиция сред ултранационалисти и социалдемократи съумя да завоюва кметските избори в Будапеща и следващата година се готви да се яви на парламентарния избор в същия формат. В Турция пък султан Ердоган съумя да сплоти против себе обичайните кемалисти, националистите от Добрата партия и кюрдите. Те завоюваха кметските избори в Истанбул и Анкара, и се готвят за решителна борба на президентския и парламентарен избор през 2023 година
И в случай че за Орбан и Ердоган изобщо не е несъмнено, че ще изгубят властта, Борисов има много по-малък политически запас от тях. Затова най-логичния излаз е след повторните парламентарни избори през юли да бъде образувано някакво държавно управление без ГЕРБ. Това ще е повърхността на политическия развой, неговият водоравен обществен сегмент. А какво ще стане с по-дълбоките корени на клиентелистко-патронажната система, градена от Борисов в бизнеса и правосъдните органи, е сюжет за различен роман.
Пламен Димитров
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ