Защо ни изтръпват крайниците
Техническият термин за мравучкането е „ парестезия “ и се предизвиква от притискането на нерви. Когато седите с кръстосани крайници, спите с ръка под главата си или изобщо поставете някой крак по подобен метод, че да се окаже по-значителен напън върху някой от нервите му, този нерв ще спре да изпраща импулси обикновено. Ако налягането е огромно или продължителността е дълга, нервът в последна сметка ще спре да изпраща импулси напълно. Така всяка област, до която нервът стига, ще „ заспи “. Все едно сме стъпили на култивиран маркуч и водата колкото да църцори от дюзата. Ако стъпим напълно до дъно, водата ще спре да тече напълно. След като това прилепяне се освободи, нервът ще стартира да си действа още веднъж обикновено и към този момент ще можем да движим крайника си. Нервите, както и маркуча, може да отнеме известно време, с цел да стартират да работят вярно още веднъж (да се разширят) и в процеса може да усетите изтръпване – иглички.
Основите елементи на нервите в по-голямата си част са ситуирани в самия гръбначен дирек. Те имат аксони, които се разклоняват към крайниците (и други елементи на тялото, само че ние ще се съсредоточим върху крайниците) и организират нервни импулси от гръбначния мозък. Заедно с други разклонения на нервната клетка, известни като дендрити, съумяваме да усетим света към нас.
Нервните импулси изискват здрав метод за доставяне с силата – той е известно като аксонална транспортна система. Този добре създаден микро-съдово способ обезпечава притока на кръв, нужен за поддържане на клетките в положително положение. Ако обаче се окаже напън на вярното място, всички мънички кръвоносни съдове, които доставят питателните субстанции на нервите, се прищипват и нервните кафези стартират да действат погрешно.
Проучванията демонстрират, че не е нужно някакъв огромен напън, с цел да наруши аксоналната транспортната система. Външни налягания от по-малко от 20 mmHg, към 0,03 бара, предизвикват краткотрайна парестезия, дължаща се на това, че вените, които доставят на даден нерв, се стесняват и понижават притока на кръв. Когато се стигне до към 0,06 бара налягане и то продължи единствено за към 2 минути, това може да аргументи изтръпване, нарушен надзор върху крайника, както и мускулна уязвимост.
Компресията не е единственото нещо, което може да накара крайниците да мравучкат. Прекомерната осцилация също може да аргументи парестезия. Работата с принадлежности, които вибрират, е извънредно честа причина за това. Например, състезателите с мотоциклети, на които им се постанова да държат крепко кормилото дълготрайно време, изпитват такова нещо. Процесът, който предизвиква парестезия при съществуване на трептения, към момента не е обяснен изцяло, само че се знае, че тези пулсации нараняват целия неврон.
Всяка полемика за аргументите крайниците ни да заспиват би била неизчерпателна, в случай че не стане дума за известното, само че неверно разбиране, че това заспиване е се предизвиква от липса на приток на кръв към целия обиден крак. Не, кръвта се блокира съответно към нерва. Ако целият крак спре да бъде снабдяван с кръв, следват тежки проблеми, които могат да доведат до заплаха за живота (гангрената е единствено една от тях), което щеше да е доста неприятно, в случай че се случваше всякога, когато седнем по турски, да вземем за пример.
Когато кръвотокът е спрян или e понижен, поддържащия животът на клетъчно равнище Ph баланс се нарушава. Така засегнатата зона стартира да става извънредно високо киселинна и по този начин клетките стартират да се разграждат. Започват да се натрупват отпадъчни материали и летални равнища на електролити като калий. След като се освободи натискът върху крайника, тази кръв, която се влива в него, отнася натрупалата се киселинност към сърцето, което може да има евентуално смъртоносни последствия.
Турникет
Използването на турникети за прекъсване на кръвозагубата при контузия преди се смяташе за главен животоспасяващ метод. Той обаче провокира процеса, който преди малко видяхме, и излиза, че в действителност рискът от потреблението им надалеч надвишава изгодите, в множеството случаи. След като бъде прибавен, би трябвало да се съблюдава непоколебим протокол за реперфузия (възстановяване на притока на кръв), с цел да се подсигурява, че съдбовните киселини и боклуци няма да бъдат въведени в кръвта. Само след 60 минути приложимост на турникета към този момент може да се аргументи увреждане на жизненоважните органи, след 2 часа прилагане ще настъпи трайно пострадване на засегнатия крак, а след 6 часа ампутацията на крайника е за предпочитане.
Използването на турникети обаче има своето място в избрани обстановки. Например, най-честото потребление на турникети през днешния ден е измежду военните. Там нуждата от бързо прекъсване загубата на кръв във борба понижава смъртните случаи, макар евентуалния рисков фактор.
