Иран ще помогне на Русия в големия кавказки проблем
Техеран направи доста остри и непредвидени изказвания във връзка със протичащото се сред Армения и Азербайджан. Той даде да се разбере, че се готви за " война против Иран " и се разгласи в отбрана на териториалните ползи на Армения. Този сигнал е доста значим освен за страните от Кавказ, само че и за Русия и ето за какво.
Дълго време се смяташе, че Южен Кавказ е полесражение сред Русия, Турция и Запада (САЩ и ЕС), където всеки играе на правилото „ всеки против всички “. Сега обаче уравнението е допълнено с още едно незнайно - Ислямска република Иран. Държава, която (за разлика, да речем, от западните страни) гледа на спора в Кавказ не като на борба за сфера на въздействие, а като на спор, който заплашва съществуването на иранската страна. „ Всяка сериозна война, която може да се случи в Кавказ, е война против Иран. Ние сме подготвени “, сподели Корпусът на стражите на Ислямската гражданска война (КСИР), който в този момент в действителност е иранската войска.
Иранското външно министерство към този момент се изрече по-подробно - по-специално там прецизираха позицията на страната във връзка с настоящето експлоадиране на арменско-азербайджанския спор. Според Техеран териториалната целокупност на Армения би трябвало да бъде непокътната непременно.
Казано по-просто, не би трябвало да се позволява азербайджанска страна да завзема каквито и да било територии от Република Армения. Според иранците в този момент Баку има за цел да откъсне цяла южна Армения под претекст за основаване на „ кулоар “ или „ буферна зона “. Ереван счита, че Техеран е заел страната на Армения доста по-твърдо даже от Москва по този въпрос.
За някои може да наподобява, че Иран следва пътя, утъпкан от Франция. На фона на внимателната позиция на Русия, тя се пробва да показва готовността си да пази Армения – и по този метод да изземе контрола над тази закавказка република от Москва.
Всичко обаче е малко по-сложно. За разлика от Франция (и Турция, Съединени американски щати и други западни играчи), иранците се интересуват от мощна Русия в Закавказието. Ако Иран счита Сирия за своя безусловна сфера на въздействие и ревностно гледа на наличието на други играчи там (дори на Русия), то Закавказието се третира в Техеран по-скоро като рискови слаби места. Регион, от който евентуално могат да дойдат редица закани за Ислямската република - в случай че този район е под контрола на мощ, враждебна на Иран. Просто казано американци, турци или израелци.
На първо място националистическата опасност. Повече азербайджанци живеят в северен Иран, в сравнение с в самия Азербайджан - и Техеран е доста угрижен, че Анкара и Баку се пробват да поемат надзор над мозъците и сърцата на тези хора. Някои ирански специалисти към този момент считат забележителна част от популацията там за протурско - през последните 20 години (когато Реджеп Ердоган трансформира Турция от западен рупор в модел за подражателство в тюркския свят), броят на лоялните на Анкара в Иран набъбна трагично. Междувременно усилването на всеки шовинизъм (включително азербайджанския) съставлява опасност за териториалната целокупност на Иран - мозайка от доста нации, съшити дружно от обща история, територия и наднационалната идея на Ислямската република.
Има и военна опасност. Близкото разстояние до иранската столица и близостта до „ проблематичните “ райони на Иран прави Южен Кавказ отличен плацдарм за съперниците на Ислямската република.
Иранците и в този момент са са загрижени за тясното военно-техническо съдействие сред Азербайджан и Израел (който, съгласно самите иранци, употребява територията на Азербайджан за военно разузнаване в северните региони на Иран - и, както допускат иранците, в бъдеще може да употребява за решение на диверсии). След актуалните събития иранците се притесняват, че в Южен Кавказ може да се появят и турски бази в Азербайджан (пълноценни - Анкара към този момент има военно наличие на територията на Азербайджан), както и американски и европейски - в Армения.
Иран не може самичък да реши тези проблеми. Той не е в положение да управлява изцяло Южен Кавказ - в този район има прекалено много играчи и техните ползи са прекомерно мощни. Следователно Техеран е заинтригуван от укрепването на тези световни играчи в Южен Кавказ, които не имат намерение да употребяват района против Иран - и единственият подобен състезател в действителност е Русия. И иранците са доста обезпокоени, че не виждат очевидната позиция на Русия по този въпрос. Освен това под „ явно “ Техеран има поради на първо място силова линия. Ето за какво КСИР би трябвало да направи толкоз безапелационни изказвания.
Освен военно-политическо измерение, спорът в Кавказ има и стопански аспект за Иран. Глобалният транспортен кулоар Север-Юг, на който иранците разпореждат толкоз огромни очаквания, е заплашен. Те считат, че Русия би трябвало да има същото съществено отношение към него. Международният транспортен кулоар (МТК) " Север-Юг " е основан на 12 септември 2000 година въз основа на съглашение, подписано от Русия, Иран и Индия. Целта на коридора е да се понижи (почти двойно) времето за превозване на артикули от Индия до Русия и оттова до Европа. През идващите години към коридора се причислиха още 10 страни, в това число Азербайджан.
На пръв взор наподобява, че коридорът е заровен от настоящето положение на руско-западните връзки. Европа постанова наказания против Русия, затваря граници, което значи, че „ оттова в Европа “ към този момент не е настоящо. Въпреки това смисъла на коридора за иранската стопанска система остава.
Първо, тъй като Иран няма доста благоприятни условия да ги пропилява. „ Американските, европейските и световните наказания против Иран доведоха до там, че неговите благоприятни условия на външните пазари станаха лимитирани. Това значи, че всеки нов пазар е нужен и значим за него. Особено съветския. Така Русия възнамерява да усили четирикратно покупките си на растителни артикули от Иран. Също по този начин наподобява, че или възнамеряват, или към този момент са почнали доставки на газови турбини, които се създават в Иран. Ирански коли - както леки, по този начин и камиони (последните в действителност са първото потомство на “Мерцедес Актрос ”) - бяха демонстрирани в Москва ”, изяснява Иван Лизан, началник на аналитичното бюро на плана СОНАР-2050.
Освен това векторите на съветското мислене се трансформираха. Москва постоянно се е интересувала от парадигмите Изток-Запад, само че защото в този момент тези пътища са блокирани и Русия има потребност от изходи, този кулоар става забавен за Русия. „ Наскоро Русия даде единодушието си за пренос на 10 милиона тона товари през този кулоар. Очевидно е, че на фона на невиждани наказания съветските вериги за доставки за експорт и импорт ще бъдат преориентирани към Азия и Близкия изток “, изяснява Абас Джума, арабски политолог.
При това не става дума единствено за руско-иранската търговия. Тъй като всички схващат, че глобите ще останат задълго, Русия се пробва да откри успореден импорт, както и да откри дълготрайни търговски пътища за този импорт, различни на европейските.
„ Иран желае да стане най-големият хъб за импорт през територията си към Руската федерация благодарение на коридора. Това ще разреши на Техеран да направи доста положителни пари “, продължава Абас Джума. Ето за какво Иран се пробва да приключи цялата логистика по маршрута допустимо най-скоро. По-специално, да построят 167 километра железопътна линия сред своите градове Ращ и Астара (последният се намира покрай границата с Азербайджан).
Ясно е обаче, че евентуална война в Кавказ стои на пътя на тези вложения – както и грандиозните стопански проекти на Техеран. И завършването му с успеха на турско-азербайджанската ос също не е преференциално за Иран, защото в този случай транспортният кулоар Север-Юг ще бъде под контрола на враждебна на Техеран мощ.
Затова иранците към този момент обмислят различен маршрут. Същият „ Север-Юг “, единствено че не на територията на Азербайджан, а на водната повърхнина на Каспийско море. Ето за какво в този момент те се интересуват от осъществяването на проекта на президента Путин за създаване на ново съветско пристанище на Каспийско море - както и от сериозността на съветския метод към този въпрос. И по този начин, волно или несъзнателно, Иран става съдружник на Русия, с цел да се резервира статуквото в Кавказ – кротичък район и липса на каквито и да било похищения на територията на Армения.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Дълго време се смяташе, че Южен Кавказ е полесражение сред Русия, Турция и Запада (САЩ и ЕС), където всеки играе на правилото „ всеки против всички “. Сега обаче уравнението е допълнено с още едно незнайно - Ислямска република Иран. Държава, която (за разлика, да речем, от западните страни) гледа на спора в Кавказ не като на борба за сфера на въздействие, а като на спор, който заплашва съществуването на иранската страна. „ Всяка сериозна война, която може да се случи в Кавказ, е война против Иран. Ние сме подготвени “, сподели Корпусът на стражите на Ислямската гражданска война (КСИР), който в този момент в действителност е иранската войска.
Иранското външно министерство към този момент се изрече по-подробно - по-специално там прецизираха позицията на страната във връзка с настоящето експлоадиране на арменско-азербайджанския спор. Според Техеран териториалната целокупност на Армения би трябвало да бъде непокътната непременно.
Казано по-просто, не би трябвало да се позволява азербайджанска страна да завзема каквито и да било територии от Република Армения. Според иранците в този момент Баку има за цел да откъсне цяла южна Армения под претекст за основаване на „ кулоар “ или „ буферна зона “. Ереван счита, че Техеран е заел страната на Армения доста по-твърдо даже от Москва по този въпрос.
За някои може да наподобява, че Иран следва пътя, утъпкан от Франция. На фона на внимателната позиция на Русия, тя се пробва да показва готовността си да пази Армения – и по този метод да изземе контрола над тази закавказка република от Москва.
Всичко обаче е малко по-сложно. За разлика от Франция (и Турция, Съединени американски щати и други западни играчи), иранците се интересуват от мощна Русия в Закавказието. Ако Иран счита Сирия за своя безусловна сфера на въздействие и ревностно гледа на наличието на други играчи там (дори на Русия), то Закавказието се третира в Техеран по-скоро като рискови слаби места. Регион, от който евентуално могат да дойдат редица закани за Ислямската република - в случай че този район е под контрола на мощ, враждебна на Иран. Просто казано американци, турци или израелци.
На първо място националистическата опасност. Повече азербайджанци живеят в северен Иран, в сравнение с в самия Азербайджан - и Техеран е доста угрижен, че Анкара и Баку се пробват да поемат надзор над мозъците и сърцата на тези хора. Някои ирански специалисти към този момент считат забележителна част от популацията там за протурско - през последните 20 години (когато Реджеп Ердоган трансформира Турция от западен рупор в модел за подражателство в тюркския свят), броят на лоялните на Анкара в Иран набъбна трагично. Междувременно усилването на всеки шовинизъм (включително азербайджанския) съставлява опасност за териториалната целокупност на Иран - мозайка от доста нации, съшити дружно от обща история, територия и наднационалната идея на Ислямската република.
Има и военна опасност. Близкото разстояние до иранската столица и близостта до „ проблематичните “ райони на Иран прави Южен Кавказ отличен плацдарм за съперниците на Ислямската република.
Иранците и в този момент са са загрижени за тясното военно-техническо съдействие сред Азербайджан и Израел (който, съгласно самите иранци, употребява територията на Азербайджан за военно разузнаване в северните региони на Иран - и, както допускат иранците, в бъдеще може да употребява за решение на диверсии). След актуалните събития иранците се притесняват, че в Южен Кавказ може да се появят и турски бази в Азербайджан (пълноценни - Анкара към този момент има военно наличие на територията на Азербайджан), както и американски и европейски - в Армения.
Иран не може самичък да реши тези проблеми. Той не е в положение да управлява изцяло Южен Кавказ - в този район има прекалено много играчи и техните ползи са прекомерно мощни. Следователно Техеран е заинтригуван от укрепването на тези световни играчи в Южен Кавказ, които не имат намерение да употребяват района против Иран - и единственият подобен състезател в действителност е Русия. И иранците са доста обезпокоени, че не виждат очевидната позиция на Русия по този въпрос. Освен това под „ явно “ Техеран има поради на първо място силова линия. Ето за какво КСИР би трябвало да направи толкоз безапелационни изказвания.
Освен военно-политическо измерение, спорът в Кавказ има и стопански аспект за Иран. Глобалният транспортен кулоар Север-Юг, на който иранците разпореждат толкоз огромни очаквания, е заплашен. Те считат, че Русия би трябвало да има същото съществено отношение към него. Международният транспортен кулоар (МТК) " Север-Юг " е основан на 12 септември 2000 година въз основа на съглашение, подписано от Русия, Иран и Индия. Целта на коридора е да се понижи (почти двойно) времето за превозване на артикули от Индия до Русия и оттова до Европа. През идващите години към коридора се причислиха още 10 страни, в това число Азербайджан.
На пръв взор наподобява, че коридорът е заровен от настоящето положение на руско-западните връзки. Европа постанова наказания против Русия, затваря граници, което значи, че „ оттова в Европа “ към този момент не е настоящо. Въпреки това смисъла на коридора за иранската стопанска система остава.
Първо, тъй като Иран няма доста благоприятни условия да ги пропилява. „ Американските, европейските и световните наказания против Иран доведоха до там, че неговите благоприятни условия на външните пазари станаха лимитирани. Това значи, че всеки нов пазар е нужен и значим за него. Особено съветския. Така Русия възнамерява да усили четирикратно покупките си на растителни артикули от Иран. Също по този начин наподобява, че или възнамеряват, или към този момент са почнали доставки на газови турбини, които се създават в Иран. Ирански коли - както леки, по този начин и камиони (последните в действителност са първото потомство на “Мерцедес Актрос ”) - бяха демонстрирани в Москва ”, изяснява Иван Лизан, началник на аналитичното бюро на плана СОНАР-2050.
Освен това векторите на съветското мислене се трансформираха. Москва постоянно се е интересувала от парадигмите Изток-Запад, само че защото в този момент тези пътища са блокирани и Русия има потребност от изходи, този кулоар става забавен за Русия. „ Наскоро Русия даде единодушието си за пренос на 10 милиона тона товари през този кулоар. Очевидно е, че на фона на невиждани наказания съветските вериги за доставки за експорт и импорт ще бъдат преориентирани към Азия и Близкия изток “, изяснява Абас Джума, арабски политолог.
При това не става дума единствено за руско-иранската търговия. Тъй като всички схващат, че глобите ще останат задълго, Русия се пробва да откри успореден импорт, както и да откри дълготрайни търговски пътища за този импорт, различни на европейските.
„ Иран желае да стане най-големият хъб за импорт през територията си към Руската федерация благодарение на коридора. Това ще разреши на Техеран да направи доста положителни пари “, продължава Абас Джума. Ето за какво Иран се пробва да приключи цялата логистика по маршрута допустимо най-скоро. По-специално, да построят 167 километра железопътна линия сред своите градове Ращ и Астара (последният се намира покрай границата с Азербайджан).
Ясно е обаче, че евентуална война в Кавказ стои на пътя на тези вложения – както и грандиозните стопански проекти на Техеран. И завършването му с успеха на турско-азербайджанската ос също не е преференциално за Иран, защото в този случай транспортният кулоар Север-Юг ще бъде под контрола на враждебна на Техеран мощ.
Затова иранците към този момент обмислят различен маршрут. Същият „ Север-Юг “, единствено че не на територията на Азербайджан, а на водната повърхнина на Каспийско море. Ето за какво в този момент те се интересуват от осъществяването на проекта на президента Путин за създаване на ново съветско пристанище на Каспийско море - както и от сериозността на съветския метод към този въпрос. И по този начин, волно или несъзнателно, Иран става съдружник на Русия, с цел да се резервира статуквото в Кавказ – кротичък район и липса на каквито и да било похищения на територията на Армения.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ