Теглиш 1000 лв., връщаш 3000: Как те хващат в капана

Теглиш 1000 лева, връщаш 3000: Как те хващат в клопката на бързите заеми. През последните години бързите заеми се трансфораха в избавителна сламка за хиляди българи, които не могат да теглят банков заем, само че незабавно им трябват пари, показва в правния си разбор адв. Мартин Костов от юридическа адвокатска фирма „ Имаш право “.
Близо 230 компании оферират „ пари до минути “,
рекламирайки без поръчители, без рента и с минимални формалности. Но зад този бляскав фасаден облик се крият голям брой уловки – скрити такси, тежки неустойки и подли клаузи, които могат да трансфорат заем от 1000 лева в дълг от 3000 лева и повече.

Именно поради тези практики Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) и съдилищата влязоха в дейна битка срещу по този начин наречените „ неравноправни клаузи “. Това са текстове в договорите, които слагат потребителя в неподходящо състояние – постоянно без той даже да осъзнава. Законът ги афишира за оскъдни – т.е. те не важат,
даже да сте ги подписали. Но по какъв начин да ги разпознаем?
Много компании сякаш оферират заем с ниска рента, само че начисляват редица такси – за обработка, за експресно разглеждане, за изпращане на СМС или даже за „ покана за заплащане “. Например – заем от 2500 лева се оскъпява с 426 лева „ такса за разглеждане “ в същия ден. В някои случаи тези спомагателни суми не са включени в публично оповестения Годишен % на разноските (ГПР), който по закон не може да надвишава към 62%. На процедура обаче действителното оскъпяване може да стигне 180% и нагоре.
Съдът в Плевен разгласи такава такса за оскъдна,
тъй като в действителност съставлява прикрита рента. Ако сходна такса не е доброволна и ясно обяснена авансово, тя не се дължи.
Срещат се и други сходни уловки – такса за
„ удължение на периода “, за „ преференциално обслужване “, даже за „ разноски по архивиране “. Когато тези такси се обгръщат в комплицирани формулировки, написани в анекси и приложения, опцията за съзнателен избор изцяло се губи.
iStock
Една от най-разпространените злоупотреби е условието да се показват поръчители или банкова гаранция след разпределяне на заема. Ако това не се случи – автоматизирано се дължи наказателна клауза, постоянно от няколко стотин лв.. Например, една от компаниите за бързи заеми изисква показване на двама поръчители в 3-дневен период. Ако не ги осигурите, плащате в допълнение 230 лева,
които се разпределят към всяка вноска.
Фирмите знаят, че множеството консуматори няма да могат да намерят поръчители. Това е задачата – да се активира наказателната такса. В някои случаи се предлага и „ опция “ – заплатен поръчител, нормално обвързвана с кредитора компания. Тази „ услуга “ коства в допълнение 70–100% от сумата на заема. Имате заем от 1000 лева?
Ще върнете 2000 лева или повече.
През март 2025 година съдът на Европейски Съюз съобщи изрично: тези суми би трябвало да се включат в ГПР. Ако не са, каквато е и всеобщата практика– договорът може да е нереален, а вие да дължите единствено чистата главница. Това решение е изключително значимо, тъй като дава явен сигнал: не можете да прикривате рента под формата на „ външна услуга “ със наложителен темперамент.
Когато закъснеете с вноска, обикновено е да
се начислява законна рента – към 12 % годишно към сегашния миг. Но някои компании ви таксуват 50 лева за ден просрочие или 36 лева за писмо „ увещание “. Има контракти, в които за веселба от 3–4 дни целият заем се афишира за „ предварително дължим “ – т.е. дължите всичко незабавно.
Такъв метод нарушава правилото на почтеност.
Различни съдилища в страната към този момент анулират сходни клаузи като несъразмерни и несправедливи. Законът ясно споделя: неустойката би трябвало да е рационална и да отразява действителни вреди. Когато служи единствено за „ глоба “, тя не важи.
Още по-опасни са случаите, когато предварителната
дължимост се обвързва с клаузи, които дават право на кредитора да събира суми посредством запис на заповед – без даже да уведомява клиента. В тези обстановки човек може да разбере, че е наказан, чак когато му запорират заплата или му звънне съдия-изпълнител.

Някои компании ви карат да подпишете запис на заповед– документ, по който могат да ви осъдят за минути, без да се гледа дали дългът е действителен. В един случай клиент изплатил заема си, само че кредиторът задържал записа на заповед и след време
предявил рекламация за „ неплатени такси “.
Законът не разрешава това – изключително в случай че документът не се унищожава след погасяване на заема. Съдът към този момент разгласи сходни условия за неравноправни – изключително в случай че в контракта не се дава избор какъв тип поръчителство да предоставите. А в случай че сте подписали празен или отчасти запълнен запис – безусловно потърсете юридически съвет.
Преди няколко години доста компании
за бързи заема слагаха в договорите уговорка, че възможни разногласия се решават не от съд, а от „ трибунал “ – постоянно основан от самата компания, предоставяща заемите. Резултатът: наказание без отбрана, с наложително събиране. Законодателят забрани тази процедура. Ако такава уговорка още попада в контракта ви – знайте, че тя е оскъдна.
Когато се забавите, някои компании или колекторски
организации стартират да звънят по няколко пъти дневно, да пращат SMS-и с закани („ Ще уведоми работодателя ви! “), даже да лепят бележки на входа ви. В договорите от време на време има текстове, че длъжникът се съгласява с такива дейности или ще поеме разноските по „ събиране на дълга “. Съдът обаче счита това за недопустимо– то нарушава правото на персонален живот и отбраната на персоналните данни и в случай че сте в сходна обстановка
е добре да потърсите съдействието на юрист, с цел да се отбраните.
Какво да вършиме, в случай че сте попаднали в капан? Проверете контракта си деликатно. Ако има високи такси, неустойки, платени поръчители или запис на заповед – допустимо е част от клаузите да са оскъдни и в случай че се нападат в съда отговорностите по тях да отпаднат. Не вярвайте на закани. Дори да сте подписали – неравноправната уговорка е оскъдна по право. Не се плашете, че ще ви „ съдят “. Съдът може да анулира тези клаузи.
Потърсете правна помощ. Ако сте плащали по невалидни клаузи
– можете да си върнете парите. Вече има десетки извоювани каузи. КЗП също спомага.

Преди нов заем – поискайте точна сметка: ГПР, обща сума за връщане, всички такси. Ако нещо е неразбираемо или звучи прекомерно хубаво – потърсете второ мнение.
Българското и европейското законодателство
все по-категорично пази потребителите. Съдът на Европейски Съюз изисква националните съдилища да анулират неравноправните клаузи даже служебно – т.е. без да чакат длъжникът да ги оспори. От 2019 година и българският съд има това обвързване. Комисията за отбрана на потребителите към този момент е завела над 20 групови желае против нелоялни клаузи. Решенията ще важат
за всички клиенти на съответните компании.
Но най-сигурният метод да се предпазите е информацията. Четете деликатно, задавайте въпроси, и не се примирявайте. Както гласи един прочут израз: „ Дребният шрифт не е за декорация. “
Istock
Ето няколко истории: В практиката на съдилищата се срещат редица случаи, в които потребителите са били съществено ощетени. Един от тях е жена, която тегли 600 лева, а в последна сметка дължи над 1400 лева заради такси за „ гарант “, „ обработка на документи “ и „ удължение на периода “. Впоследствие Районният съд афишира клаузите за оскъдни, а дамата
съумява да си възвърне над 700 лева надвзети заплащания.
Друг мъж, който употребил онлайн заем от 800 лева, получил запис на заповед за 1600 лева след едномесечно просрочие. Причината – едностранно начислена наказателна клауза и начислени „ разноски за събиране “. След правосъдно произвеждане, договорът е разгласен за незабележим напълно, заради съществени нарушавания на Закон за защита на потребителя.
Клиентът върнал единствено 800 лева – толкоз, колкото е взел.
За страдание, доста други консуматори не оспорват клаузите и заплащат, без да знаят, че част от дълга им не е легален. Именно по тази причина е значимо да се популяризира информация за правата на длъжниците.

Законът е явен – в случай че сте платили пари по клаузи, които след това са оповестени за оскъдни, имате право да ги получите назад. Това се назовава „ безпричинно обогатяване “ и може да бъде претендирано по правосъден ред. Например, в случай че сте платили 230 лева „ наказателна клауза за липса на гарант “, а съдът я разгласи за оскъдна
– имате цялостното право да си ги върнете.
Някои консуматори се отхвърлят да съдят, тъй като имат вяра, че процедурата е комплицирана или скъпа. Но в случай че клаузата е оповестена за оскъдна посредством групов иск на КЗП, вие може да употребявате това решение като съображение – даже да не сте взели участие персонално в делото.
Колективната отбрана: за какво е значима?
Колективните искове, заведени от КЗП, имат особена мощ – те важат за всички консуматори на съответната компания. Това значи, че в случай че съдът разгласи дадена уговорка за оскъдна, компанията няма право повече да я употребява – нито в новите, нито в старите си контракти. Това също по този начин значи, че в случай че вие сте плащали по такава уговорка, можете да търсите възобновяване на сумите си.
Към началото на 2025 година КЗП е завела над 20 такива
дела срещу разнообразни небанкови кредитори. Те засягат компании като Easy Credit, Profi Credit, City Cash, Vivus, Credissimo и други.

Какво следва? Държавата приготвя по-строга регулация на бранша. Обсъжда се въвеждане на специфичен закон за колекторските компании, както и нов Закон за потребителския заем, който да транспонира последните европейски условия. Една от основните хрумвания е задължението всяка кредитна оферта да съдържа единна страница с изискванията на понятен език –
„ без малък шрифт и звездички “.
Също по този начин се обмисля ограничение на опцията за цедиране (продажба) на вземания към трети лица, в случай че дългът произтича от оскъдна уговорка. Това би защитило потребителите от колекторски тормоз за задължения, които въобще не са законно зародили.
Дали ще има „ амнистия “ на такива задължения?
Идеята за Закон за персоналния банкрут – към този момент признат в България – ще даде опция на свръх задлъжнелите жители да стартират на чисто. Много от тях са изпаднали в усложнение точно заради сходни контракти с компании за бързи заеми. Ако в новото произвеждане по неплатежоспособност се откри, че отговорностите произтичат от такива клаузи, съдът може да ги отхвърли или даже изцяло да освободи длъжника от тях. Психологическият резултат на тези нови закони също е значим – те изпращат сигнал към компаниите:
„ Не можете да печелите на гърба на най-уязвимите “.
Гледната точка на юриста: Какво виждам от адвокатската фирма си? От много години работя с клиенти, изпаднали в усложнение след подписване на контракт с компания за бърз заем. Минахме през разнообразни етапи– от времена, когато съдиите автоматизирано уважаваха всяка рекламация на кредитора, до днешния миг, в който съдът (в множеството случай) самичък следи за неравноправни клаузи. Истината е, че в голям брой случаи договорите за бързи заеми са структурирани по този начин, че да объркат, сплашат или подведат клиента. Често човек не знае какъв брой тъкмо ще върне,
до по кое време, и какво ще се случи, в случай че не заплати.
Най-честият ми съвет към клиентите: не се срамувайте, че сте попаднали в този капан. Не сте първите, няма да сте и последните. Много по-важно е да потърсите в точния момент правна помощ. Колкото по-рано се реагира – толкоз по-големи са възможностите ви да ограничите вредите.

В практиката ми съм виждал десетки контракти, при които човек тегли 1000 лева, заплаща 3000 лева, а след това за още 2000 лева го търсят по запис на заповед. В сходни случаи нормално най-малко половината от дълга се оказва начислена по неравноправни клаузи и предстои на анулация. Имам клиенти, които са възстановили платени суми от кредитора, както и такива, на които съм спрял изпълнителни каузи поради невалидна
предварителна дължимост или несъразмерна наказателна клауза.
Най-важният инструмент в нашата работа е член 146 от Закона за отбрана на потребителите. Той споделя ясно: неравноправната уговорка не обвързва потребителя. Точка. Това е нашият щит – даже да си я подписал, тя няма мощ. Но с цел да я използван, би трябвало да я разпознаем, аргументираме и нападаме в съда.
Защо компаниите не престават с тези клаузи?
Защото множеството хора не знаят, че не са длъжни да ги съблюдават. Това е тъжната истина – разчитат на страха, срама и на това, че човек няма пари да заплати юрист. Затова публикации като тази са значими – те осведомят. А осведоменият консуматор към този момент не е жертва. Той е предпазен жител.

Ако би трябвало да дам три къси съвета, основани на целия ми опит, те са:

– Прочетете контракта си преди да подпишете – в случай че има нещо неразбираемо, евентуално не е инцидентно.

– Не се опасявайте да оспорите дълг, който смятате за неправдив – съдът е на ваша страна.

– Потърсете юрист в точния момент – постоянно още едно писмо или тъжба може да спре лавината.

– За край – в случай че усещате, че нещо в заема ви „ не е наред “, доверете се на интуицията си. А когато тя е подкрепена с причини и правна отбрана – тогава даже най-коварният контракт може да бъде обезвреден, тъкмо както се обезврежда мина: деликатно, с знание и със храброст.