Тегленето на пари в брой, с които да си купите

Тегленето на пари в брой, с които да си купите вино на Коледния базар в Загреб, не е толкоз лесна задача. Хърватия се готви да вкара еврото единствено след 5 дни, а това значи, че и банкоматите би трябвало да бъдат подготвени в точния момент за смяната. Само 1/3 от машините към този момент ще могат да дават отпадащата национална валута - куната.

В средата на декември хърватските банки започнааха да извеждат от приложимост 2700 от общо 4000 банкомати за изтегляне на куни, с цел да ги приготвят за замяната с евро. Хърватската банкова асоциация приготви интерактивна карта, с която хората могат да се ориентират къде най-близо могат да си изтеглят пари в брой, разяснява Ройтерс.

Куната ще може да се употребява редом с еврото до среднощ на 14 януари. Оттам нататък ще важи единствено единната европейска валута.

Хората ще имат право да заменят старите си куни за евро в пощите и банките до 31 декември 2023.

Хърватия членува в Европейски Съюз от 2013 година и е втората някогашна югославска репубика след Словения, която вкарва еврото. На 1 януари тя ще се причисли освен към еврозоната, само че и към Шенген.

В първия ден от 2023 година Урсула фон дер Лайен ще бъде в Загреб - дружно с премиера Андрей Пленкович тя ще се разноски по улиците на града и ще може да пие кафе, за което да заплати в евро.

Търговците в хърватската столица към този момент са привикнали да работят с разнообразни валути - Financial Times разгласява собствен репортаж, в който споделя историята на продавач от Коледния базар. Иво Божич разяснява, че има банкови сметки в няколко разнообразни валути, защото обслужва доста задгранични туристи.

" Вероятно ще ги събера на едно място през идната година. Така или другояче закупувам част от стоките в евро ", споделя той.

Икономистите акцентират изгодите от присъединението на Хърватия към еврозоната. Държавата разчита на общия валутен съюз за над 1/2 от вънната си търговия, две трети от директните задгранични вложения и близо 70% от туристическите визити, показва FT.

Еврото съставлява половината от всички банкови депозити в Хърватия и 60% от всички заеми - повече от всяка друга страна отвън еврозоната.

Очаква се въвеждането на еврото да подтиква още по-силно туризма, като направи Хърватия по-атрактивна за чужденци, търсещи ваканционни недвижими парцели.

Най-голям ще бъде резултатът от ограничението на риска от валутния продан.

Когато националната валута се обезценява по отношение на еврото, това значи, че дългът се покачва. Разходите по обслужване на заемите на страната стават по-големи като отражение на този риск, споделя гуверньора на хърватската централна банка Борис Вуйчич пред медията.

Ползите от еврото, споделя той, са най-видими по време на рецесия. И дава образец с удара, който поеха унгарският форинт, полската злота и чешката крона поради инфлацията.

Местните централни банки усилиха доста главните лихвени проценти, а лихвите по 10-годишните им държавни облигации са сред 5 и 8.5%.

При Хърватия този индикатор е към 3,5%, или по-ниско от Италия и Гърция, даже още преди да се причисли към еврозоната.

Инфлацията в страната е висока - 13.5%, като Вуйчич не изключва потребителите да решат, че въвеждането на еврото е асъдействало за това. Но данните от други страни в еврозоната демонстрират, че резултатът от промяната на валутата в това отношение е най-малък - от 0.2 до 0.4% растеж на инфлацията (в интервали на по-слаби съмнения в цените).

До 31 декември 2023 година цените на всички артикули в Хърватия ще се изписват и в евро, и в куни. Валутният курс би трябвало да бъде посочен по явен и забележим метод върху етикетите, с цел да може да се подсигуряват правата на клиентите.

Търговците си дават сметка, че в обстановка като тази нямат интерес да пипат цените безпричинно - така и така потребителите са доста чувствителни към повишаването на главните артикули. И в Хърватия не липсват хора, които са недоволни от " загубата на суверенитет ", както си показват отхвърли от куната.

Междувременно армията на Хърватия е ангажирана с прибирането и съхраняването на към 40% от монетите от националната валута, които ще се сменят с еврто.

Гуверньорът на централната банка съпоставя този ресурс с " тежестта на Айфеловата кула ".

След три години монетите с отпаднала нужда ще бъдат продадени за метал.