Тед Чайбан, заместник-изпълнителен директор на УНИЦЕФ за хуманитарни действия и

Тед Чайбан, заместник-изпълнителен шеф на УНИЦЕФ за филантропични дейности и интервенции по доставки, се среща със Сирин, 10-годишно момиче, което е ранено и сега се намира в интензивното поделение на болничното заведение „ Friends of the Patient Friends Society Hospital “ в град Газа на 29 юли 2025 година

След петдневна задача в Израел, Газа и Западния бряг, заместник-изпълнителният шеф на УНИЦЕФ Тед Шайбан предизвести, че в линията Газа се развива злополука с риск от всеобщ апетит – един от всеки трима поданици прекарва дни без храна, а над 320 000 деца са застрашени от остро недохранване. Той разказа по какъв начин е срещнал фамилии на деца, убити при въздушни удари, и бебета, останали единствено кожа и кости, призовавайки за неотложен достъп на филантропична и комерсиална помощ, стабилно помирение и политическо решение.

„ Току-що се завърнах от петдневна задача в Израел, Газа и Западния бряг, в това число Източен Йерусалим, и през днешния ден ви приказвам с надълбоко възприятие за неотложност и голяма угриженост.

Това беше четвъртото ми посещаване в Газа от началото на войната, след ужасите на 7 октомври, които сами по себе си надграждат десетилетия на неуреден спор. Виждате изображенията по новините и знаете какво се е случило, само че когато си там, отново е шокиращо.

Белезите на надълбоко страдалчество и апетит се виждаха по лицата на фамилиите и децата. Над 18 000 деца са убити в Газа от началото на войната. Това е приблизително по 28 деца дневно – цялостен клас, който към този момент го няма. Децата са изгубили близки, гладни са, изплашени са и са травмирани.

Газа в този момент е изправена пред сериозен риск от апетит. Това е нещо, което се натрупваше, само че в този момент имаме два индикатора, които надвишават прага на апетит. Един от всеки трима души в Газа прекарва дни без храна, а индикаторът за недохранване е над прага за апетит – световното остро недохранване към този момент е над 16,5% [в град Газа]. Днес повече от 320 000 дребни деца са в риск от остро недохранване.

В понеделник, до момента в който бях в Газа, се срещнах със фамилиите на 10-те деца, убити, и 19-те ранени при израелски въздушен удар, до момента в който чакали за храна дружно с родителите си пред клиника за хранене в Дейр ел-Балах, която УНИЦЕФ подкрепя. Срещнахме се с Ахмед, на 10 години, и неговия татко. Ахмед беше в опашката дружно със сестра си Самах, на 13 години, в този ден. Тя почина. Видях фотография на Ахмед, в която обезверено стопира каруца с магаре, с цел да се опита да я откара в болница, само че не съумял. Той е надълбоко травмиран и не знае какво да прави. Това просто не трябва да се случва. Децата, които срещнах, не са жертви на естествено злополучие. Те биват гладувани, бомбардирани и прогонвани.

В стабилизационен център в град Газа срещнах тежко недохранени бебета, чиито тела бяха единствено кожа и кости. Майките им седяха наоколо – обезверени и изтощени. Една майка ми сподели, че към този момент не създава кърма – тя самата е прекомерно гладна. УНИЦЕФ прави всичко допустимо: поддържаме кърменето, осигуряваме приспособено мляко и лекуваме деца с тежко остро недохранване. Но потребностите са големи след 22 месеца война и два месеца обсада, която към този момент е отчасти облекчена, само че към момента оказва въздействие. Помощта не влиза задоволително бързо или в нужните мащаби.

Сред всичко това нашият личен състав в Газа – множеството от които са претърпели тежки персонални загуби – продължава да работи непрекъснато.

УНИЦЕФ доставя безвредна вода – 2,4 милиона литра дневно в Северна Газа, достигайки до 600 000 деца. Това е приблизително по 5–6 литра вода на човек дневно – по-добре от преди, само че към момента надалеч под праговете за оцеляване. Възстановихме „ студената верига “ за имунизациите – припомнете си акцията против полиомиелита през февруари – и продължаваме да имунизираме деца. Предоставяме психосоциална поддръжка на деца, които са претърпели ужаси, оказваме помощ за оцеляването на новородени, за събирането на разграничени фамилии – както в границите на линията, по този начин и в някои случаи в чужбина – и доставяме приспособено мляко на най-уязвимите бебета. Но би трябвало да се направи още доста.

Има известно облекчение на филантропичния достъп след паузите, оповестени от Израел. Разполагаме с над 1500 камиона с жизненоважни доставки, подготвени през коридори в Египет, Йордания, Ашдод и Турция. Някои към този момент потеглиха, а в последните дни доставихме 33 камиона с приспособено мляко, високoенергийни бисквити и хигиенични комплекти. Но това е единствено дребна част от нужното.

Натиснахме за преразглеждане на военните правила за ангажиране, с цел да се защитят цивилните и децата. Децата не трябва да умират, до момента в който чакат за храна в център за хранене или до момента в който събират вода.

Призовахме за повече филантропична помощ и търговски трафик – до 500 камиона дневно – за стабилизиране на обстановката и понижаване на отчаянието. За да стане това, би трябвало да залеем линията с доставки през всички канали и пунктове, в това число търговски артикули – яйца, мляко и други съществени артикули.

Настоявахме да се разреши влизането на така наречен „ двойно предопределение “ артикули и повече гориво, с цел да може да се ремонтира водната система – тръби, фитинги, генератори. В Газа е доста горещо – 40 градуса – и водата е нищожна, с риск от епидемии.

Ще продължим да настояваме филантропичните паузи да не водят до в допълнение разселване.

Посетих и Западния бряг. Там също децата са застрашени – 39 палестински деца са убити тази година. Посетих бедуинска общественост източно от Рамала, принудително прогонена поради принуждение.

Срещнахме се и с израелски деца, наранени от войната – деца, претърпели боязън, загуба и разселване. Децата не стартират войни, само че точно те страдат най-вече.

Но през днешния ден желая да се съсредоточим върху Газа – тъй като там страданието е най-остро, а децата умират с невиждана скорост.

Намираме се на кръстопът. Изборите, които ще бъдат направени в този момент, ще дефинират дали десетки хиляди деца ще живеят или ще умрат. Знаем какво би трябвало и може да се направи. Хуманитарната общественост дружно с комерсиалния трафик може да се оправи, в случай че ограниченията за достъп бъдат приложени.

Необходими са средства. Апелът на УНИЦЕФ за Газа е сериозно недофинансиран – едвам 30% от потребностите за здраве и хранене са покрити.

Трябва да помним, че филантропичните паузи не са помирение. Надяваме се страните да се спогодят за помирение и връщане на всички останали заложници от „ Хамас “ и други въоръжени групи. Това продължава прекомерно дълго – 22 месеца. Никога не съм очаквал, че ще сме тук съвсем две години след началото на тази война. Това, което се случва на терен, е нечовешко. Това, от което децата се нуждаят – децата от всички общности – е стабилно помирение и политически път напред.

Благодаря. “

Инфо: unicef.org