Театър, сцена, усмивки, екран, аплодисменти – ненадмината, кралицата на театъра

Театър, сцена, усмивки, екран, овации – ненадмината, кралицата на театъра и киното Стоянка Мутафова. Публиката я коронова и вечно остава огромната ѝ фаворитка. Живя бурно и си отиде безшумно. Напусна ни в утрото на 6 декември 2019 година.

„ Тази заран в 6:15 ч. загубихме Стоянка Мутафова. Нейния Нейчо си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата ѝ памет! “, заяви мениджърът Евгени Боянов, който работеше с невероятната българска актриса.

Стояна Константинова Мутафова е родена на 2 февруари 1922 година в София. Баща ѝ Константин Мутафов е драматург в Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Роден е в град Русе, където дребната Стояна постоянно гостува в своето детство.

През 1941 година приключва Първа софийска девическа гимназия. Завършва класическа лингвистика в Софийския университет „ Климент Охридски “, Държавна театрална школа към Народен спектакъл „ Иван Вазов “ в София (1946-1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947-1949).

От 1946 година до 1949 година работи в спектакъл в Прага, а от 1949 до 1956 година в Народния спектакъл. Тя е измежду създателите на Държавния язвителен спектакъл „ Алеко Константинов “, където работи от 1956 до 1991 година, по-късно в Драматичен спектакъл „ Адриана Будевска “ в Бургас – от 1991 година

Играе в над 90 театрални постановки. Популярна с функциите си във кино и телевизионни продукции като „ Големанов “, „ Вражалец “, „ Милионерът “, „ Новогодишна смешка “, „ Топло “, „ Любимец 13 “, „ Кит “ и други За нея Георги Калоянчев споделяше: „ Стояна е най-шантавата жена, която познавам! Дарбата, проклетията и силата ѝ нямат свършване… “

В памет на великата Стояна, през днешния ден ще си напомним някои от нейните откровения, споделени в разнообразни изявленията през годините. Пряма и откровена – такава беше Мутафова. Ето 10 от паметните реплики, с които ще помним Стоянка Мутафова.

1. Без компютри няма прогрес, само че без изкуство няма живот.

2. Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство. Понякога се усещам доста млада, доста дребна дори. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се усещам стара. Не, не, не. Не нося това, което доста хора имат доста рано – едно такова достойнство добиват в държанието си – по този начин може, пък по този начин не може. Както желая, по този начин си пребивавам.

3. Никога не ходя по автомагистрала. Карам по странични пътеки, по всички страни, до момента в който си изградя облика. При мен няма неизменност и не дублирам нещата.

4. Знайте, че сте българи, а се старайте да надминете европейците!

5. Ако реша да палувам, го върша толкоз лудо, че групирам полицията. Не мога по различен метод.

6. Журналист: Как желаете да Ви запомнят?
Мутафова: А, доста ми е напън! Както желаят, по този начин да ме запомнят!

7. Когато излизам на сцената, получавам особена мощ, каквато в живота няма от кое място от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все по този начин буйна, годините не могат да ме укротят… На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно злополучие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и по тази причина не се отхвърлям. Да заставам у дома, би значело духовна гибел за мен. Щом пълня салоните и ме приветстват, значи би трябвало да играя и публиката ме желае. Гледайте ми спектаклите, а не заболяванията!

8. Смъртта не ме плаши. Като по-млада доста ме беше боязън от нея и все си мислех, че няма да умра в никакъв случай. А в този момент си знам, че ще умра и съм подготвена. Не съм сигурна какво има, откакто почине човек. Винаги съм си задавала въпроси. И отговор в никакъв случай не съм намирала в себе си.

9. Мечтая в никакъв случай да не стана „ естествена “.

10. Който не носи спектакъл в себе си, е починал.