Опера на протеста в Тел Авив
„ Театър на митинга “ съм гледала. Но за пръв път попадам на „ опера на митинга “. Заглавието е „ Словесни проблеми “ и е основана върху текстове от израелската образователна стратегия.
Операта се организира в нереална класна стая в 6 образователни часа по разнообразни предмети. Всеки час обгръща дидактичен материал от детската градина, та до края на гимназията. Изпяването им пред учениците е с еднакъв и безапелационен звук. Така се демонстрира всеки образователен предмет по какъв начин спомага за създаване на така наречен национална еднаквост. Идеята и музиката за това музикално –сценично произведение са дело Ури Агнон, който е взел за либрето текстовете от учебниците и най-много от подробните инструкции с насочващи въпроси, сътворени от Министерството на просветата в очакване да се приложат прецизно от страна на патриотично настроеното учителство.
Главната изпълнителка в ролята на учителката по съществени образователни предмети като национална история, ивритска лексика и литература, арабски език, само че и математика, технологии и физкултура се грижеше образователният материал да бъде добре усвоен от подрастващите. Инструменталистите, които в избрани моменти бяха и артисти, отчетливо четяха инструкциите и образователните проекти, които послушните учители са длъжни да изпеят пред своите възпитаници. Особено внимание се обръщаше на образователните принадлежности, графично завършени от Ноя Финкелщайн, които всеки от феновете държеше в ръце и даже имаха моменти на групово четене. При занятието по физкултура –дърпане на въже, позитивните бяха патриотично настроените десни сили, които се отъждествяват с ръководещата коалиция. Участваха всички фенове, с изключение на по-възрастните, които заспаха в първите 5 минути на представлението. За зала на спектакъла беше определена библиотека. Затова пък младежите не желаеха да си вървят след края на операта и останаха на в допълнение занимание с артистите.
Операта се организира в нереална класна стая в 6 образователни часа по разнообразни предмети. Всеки час обгръща дидактичен материал от детската градина, та до края на гимназията. Изпяването им пред учениците е с еднакъв и безапелационен звук. Така се демонстрира всеки образователен предмет по какъв начин спомага за създаване на така наречен национална еднаквост. Идеята и музиката за това музикално –сценично произведение са дело Ури Агнон, който е взел за либрето текстовете от учебниците и най-много от подробните инструкции с насочващи въпроси, сътворени от Министерството на просветата в очакване да се приложат прецизно от страна на патриотично настроеното учителство.
Главната изпълнителка в ролята на учителката по съществени образователни предмети като национална история, ивритска лексика и литература, арабски език, само че и математика, технологии и физкултура се грижеше образователният материал да бъде добре усвоен от подрастващите. Инструменталистите, които в избрани моменти бяха и артисти, отчетливо четяха инструкциите и образователните проекти, които послушните учители са длъжни да изпеят пред своите възпитаници. Особено внимание се обръщаше на образователните принадлежности, графично завършени от Ноя Финкелщайн, които всеки от феновете държеше в ръце и даже имаха моменти на групово четене. При занятието по физкултура –дърпане на въже, позитивните бяха патриотично настроените десни сили, които се отъждествяват с ръководещата коалиция. Участваха всички фенове, с изключение на по-възрастните, които заспаха в първите 5 минути на представлението. За зала на спектакъла беше определена библиотека. Затова пък младежите не желаеха да си вървят след края на операта и останаха на в допълнение занимание с артистите.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




