След Хирошима и Нагазаки, съветските градове са били целите на Труман
„ Те съзнателно са избрали метода, който ще донесе най-голямото човешко страдалчество “
В заглавието на публикацията на професор Тецуо Арима от японския университет Васеда се указва, че публикацията се основава на разкрити документи за проектите на Съединените щати да употребяват атомни бомби след Втората международна война. Документите наподобява са били открити по време на работата на Арима в университетите в Мериленд и Оксфорд.
В Япония, както и в Съединените щати, се популяризира концепцията, че изпепеляването на градовете Хирошима и Нагазаки сякаш е избавило живота на милиони японци и американци, предотвратявайки кървави борби на територията на Страната на изгряващото слънце. Японският професор обаче опровергава мнението, че Япония е капитулирала вследствие на потреблението на атомни бомби от американците.
Той написа: „ Жестокото потребление на американските атомни бомби имаше за цел да окаже мощно влияние върху Съюз на съветските социалистически републики и да го направи по-гъвкав. Това опонира на мнението на държавното управление на Съединени американски щати, че атомните бомбардировки били „ избавление на живота на милион американски бойци “ и „ форсираха края на войната “.
Атомните бомби бяха хвърлени върху цивилни, с цел да впечатлят Съюз на съветските социалистически републики, а не с цел да " санкционират грубо Япония за Пърл Харбър " (Труман).
Японският професор твърди, че атомната бомбардировка на японските градове е била " временен стадий " за Съединени американски щати. Авторът на публикацията в японския седмичник Daily Shincho не се съмнява, че идващите цели на президента на Съединени американски щати Хари Труман са били руски градове:
„ Президентът Труман изследва в детайли вредите, нанесени на Хирошима и Нагасаки, оцени мощността на бомбите до най-малките елементи и бяха определени 66 града за идната бомбардировка. Сред тях бяха Москва, Ленинград и други градове на бързо разрастващия се Съюз на съветските социалистически републики.
Беше взето решението да се бомбардират огромните руски градове от американците без предизвестие, както в тази ситуация с Хирошима и Нагасаки.
Професор Арима удостоверява съществуването на три разновидността за потребление на атомната бомба, които са били прегледани от държавното управление на Съединени американски щати:
1) хвърлят се атомни бомби върху необитаеми острови;
2) хвърлят се бомби върху военни съоръжения;
3) хвърлят се бомби върху огромни градове с огромен брой цивилни.
И имаше избор:
а) пуска се бомбата след предизвестие.
б) прави се без предизвестие.
Повечето от учените, участващи в създаването на атомната бомба, са се изказали в интерес на първия вид. Представители на американската войска предложиха на президента да хвърли бомба върху боен обект.
Въпреки това Временният комитет, който обсъждаше въпросите, свързани с потреблението на атомната бомба, заключи, че е оправдано да се бомбардират огромни градове без предизвестие. „ Те съзнателно са избрали метода, който ще донесе най-голямото човешко страдалчество “, написа професор Арима.
Причината за това е разкрита от Лео Сцилард, физик, взел участие в създаването на атомната бомба. Три дни преди Временният комитет да вземе решението си, той се среща с представителя на президента в този комитет Джеймс Бърнс, който става държавен секретар на Съединени американски щати на 3 юли 1945 година, и по-късно написа в дневника си:
„ Бърнс беше угрижен за държанието на Русия след войната. Руските войски навлизат в Румъния и Унгария. Той счита, че ще бъде мъчно да ги убедят да изоставен тези страни. Така че той си намерения, че в случай че успее да ги впечатли с американската военна мощност и да им покаже силата на атомната бомба, ще бъде по-лесно да се оправят с тях. “
„ Тъй като Бърнс беше във Временния комитет като представител на президента, може да се допусна, че това е концепцията на Труман “, отбелязва Арима.
Статията на японския професор дава калкулации за разрушителния резултат на атомна бомба. Оказа се, че вреди могат да бъдат нанесени на всички здания в радиус от 1,8 километра от епицентъра, само че в радиус от към три километра - единствено на половината.
„ Ако задачата бяха руски градове, тогава трябваше да се откри какъв брой тухлени и каменни здания ще са унищожени. Резултатът е следната картина ”, написа Arima и дава дистанцията от епицентъра (в футове) / сбор здания / отчасти развалени / изцяло унищожени:
0-1000 (0-0,3 км)/10/1/1
1000-2000 (0,3-0,6 км) / 13/1/0
2000-3000 (0,6-0,9 км) / 5/0/0
3000-4000 (0,9-1,2 км) / 7/0/0
4000-5000 (1,2-1,5 км) / 3/0/0
5000-6000 (1,5-1,8 км) /10/1/1
Това демонстрира, че атомната бомба е била опасност за хората, само че не и за солидните здания. „ Този факт демонстрира какъв брой незаконно е било решението на Труман да пусне бомбите без предизвестие. Тоест, в случай че на цивилното население беше обещано време да се изтегля, толкоз доста хора нямаше да загинат даже покрай епицентъра... Дори вътре в дървените къщи броят на жертвите щеше да бъде извънредно дребен “, написа японският създател.
Въз основа на поставената задача, военачалник Лесли Гроувс (през 1942-1947 година боен началник на програмата за нуклеарни оръжия) и неговият екип изследваха всички разследващи данни за Съюз на съветските социалистически републики и избраха 66 града, които би трябвало да бъдат " обезвредени ".
След това те идентифицираха 15-те най-важни цели. Беше изследван регионът на територията на съответния град и беше изчислено какъв брой атомни бомби ще са нужни. Една бомба обезврежда зона в радиус от седем хиляди фута, тъй че в случай че има значими военни уреди или заводи, броят на бомбите се усилва.
Aрима показва пет съществени града от листата, даден в документа:
Име на град / повърхност / брой нужни атомни бомби:
Москва / 110 квадратни благи (284,8 кв. км) - 6;
Ленинград / 40 квадратни благи (103,6 кв. км) - 6;
Ташкент / 28 квадратни благи (72,5 кв. км) - 6;
Баку / 7 квадратни благи (18,1 кв. км) - 2;
Новосибирск / 22 квадратни благи (56,9 кв. км) - 6.
В допълнение към руските градове в листата бяха включени 21 града на Манджурия (североизточен Китай). Ето първите пет:
Град / повърхност / брой нужни атомни бомби:
Мукден (Шенян) / 101 квадратни благи (261,5 кв. км) - 1;
Далиан / 58 квадратни благи (150,2 кв. км) - 1;
Чанчун / 310 квадратни благи (802,8 кв. км) - 1;
Нанкин / 169 квадратни благи (437,7 кв. км) - 1;
Aндонг / 117 квадратни благи (303,02 кв. км) - 2.
Американците включиха градовете на Манджурия в листата, тъй като бяха окупирани от руските войски и имаше индустриални уреди, издигнати от японците. Освен това се предвиждаше атомна бомбардировка на Килския канал (Германия), Дарданелите (Турция) и Суецкия канал (Египет).
Съгласно данните от документите, представени от Aрима, минималният брой атомни бомби, нужни за реализиране на задачите на войната против Съюз на съветските социалистически републики, се прави оценка на 59 единици, оптималният - на 224. Производствената цел е открита на 224 бомби.
Бомбардировачът B-29 се смяташе за средството за доставка. Десет летища бяха нужни за бомбардиране на Съюз на съветските социалистически републики и Манджурия. Списъкът включва Окинава и остров Шумшу (Курилските острови), както и Бремен (Германия), Фоджа (Италия) и Крит (Гърция).
Тъй като Шумшу беше под контрола на Съюз на съветските социалистически републики, в " деня М " (денят, в който ще стартира съветско-американо-съветската война), беше планувано този остров да бъде високомерен.
Включването на остров Шумшу в базовите региони на B-29 за атомни бомбардировки на руски градове допуска, че не желанието да придобие такова летище е предиздвикало Труман да изиска от Сталин през август 1945 година да трансферира един от островите на Големия Курилски било към Съединените щати. Сталин засегнат отхвърля това искане (то беше отправено по едно и също време с отхвърли на Труман да разреши алегоричен десант на руските войски в северната част на Хокайдо).
Арима назовава проекта за атомната бомбардировка на 66 руски града „ проект на хартия “. И той изяснява това с обстоятелството, че до края на 1945 година в Съединени американски щати са основани единствено девет атомни бомби и единствено седем от тях са подготвени за приложимост.
„ На 29 август 1949 година, даже преди Съединени американски щати да завършат основаването и разполагането на плануваните 224 атомни бомби, Съюз на съветските социалистически републики сполучливо организира нуклеарни опити. Започна конкуренция в нуклеарните оръжия, която продължава и до през днешния ден, а Япония, единствената страна, оживяла от атомните бомбардировки, е една от участниците в нея “, написа японският професор в края на публикацията.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
В заглавието на публикацията на професор Тецуо Арима от японския университет Васеда се указва, че публикацията се основава на разкрити документи за проектите на Съединените щати да употребяват атомни бомби след Втората международна война. Документите наподобява са били открити по време на работата на Арима в университетите в Мериленд и Оксфорд.
В Япония, както и в Съединените щати, се популяризира концепцията, че изпепеляването на градовете Хирошима и Нагазаки сякаш е избавило живота на милиони японци и американци, предотвратявайки кървави борби на територията на Страната на изгряващото слънце. Японският професор обаче опровергава мнението, че Япония е капитулирала вследствие на потреблението на атомни бомби от американците.
Той написа: „ Жестокото потребление на американските атомни бомби имаше за цел да окаже мощно влияние върху Съюз на съветските социалистически републики и да го направи по-гъвкав. Това опонира на мнението на държавното управление на Съединени американски щати, че атомните бомбардировки били „ избавление на живота на милион американски бойци “ и „ форсираха края на войната “.
Атомните бомби бяха хвърлени върху цивилни, с цел да впечатлят Съюз на съветските социалистически републики, а не с цел да " санкционират грубо Япония за Пърл Харбър " (Труман).
Японският професор твърди, че атомната бомбардировка на японските градове е била " временен стадий " за Съединени американски щати. Авторът на публикацията в японския седмичник Daily Shincho не се съмнява, че идващите цели на президента на Съединени американски щати Хари Труман са били руски градове:
„ Президентът Труман изследва в детайли вредите, нанесени на Хирошима и Нагасаки, оцени мощността на бомбите до най-малките елементи и бяха определени 66 града за идната бомбардировка. Сред тях бяха Москва, Ленинград и други градове на бързо разрастващия се Съюз на съветските социалистически републики.
Беше взето решението да се бомбардират огромните руски градове от американците без предизвестие, както в тази ситуация с Хирошима и Нагасаки.
Професор Арима удостоверява съществуването на три разновидността за потребление на атомната бомба, които са били прегледани от държавното управление на Съединени американски щати:
1) хвърлят се атомни бомби върху необитаеми острови;
2) хвърлят се бомби върху военни съоръжения;
3) хвърлят се бомби върху огромни градове с огромен брой цивилни.
И имаше избор:
а) пуска се бомбата след предизвестие.
б) прави се без предизвестие.
Повечето от учените, участващи в създаването на атомната бомба, са се изказали в интерес на първия вид. Представители на американската войска предложиха на президента да хвърли бомба върху боен обект.
Въпреки това Временният комитет, който обсъждаше въпросите, свързани с потреблението на атомната бомба, заключи, че е оправдано да се бомбардират огромни градове без предизвестие. „ Те съзнателно са избрали метода, който ще донесе най-голямото човешко страдалчество “, написа професор Арима.
Причината за това е разкрита от Лео Сцилард, физик, взел участие в създаването на атомната бомба. Три дни преди Временният комитет да вземе решението си, той се среща с представителя на президента в този комитет Джеймс Бърнс, който става държавен секретар на Съединени американски щати на 3 юли 1945 година, и по-късно написа в дневника си:
„ Бърнс беше угрижен за държанието на Русия след войната. Руските войски навлизат в Румъния и Унгария. Той счита, че ще бъде мъчно да ги убедят да изоставен тези страни. Така че той си намерения, че в случай че успее да ги впечатли с американската военна мощност и да им покаже силата на атомната бомба, ще бъде по-лесно да се оправят с тях. “
„ Тъй като Бърнс беше във Временния комитет като представител на президента, може да се допусна, че това е концепцията на Труман “, отбелязва Арима.
Статията на японския професор дава калкулации за разрушителния резултат на атомна бомба. Оказа се, че вреди могат да бъдат нанесени на всички здания в радиус от 1,8 километра от епицентъра, само че в радиус от към три километра - единствено на половината.
„ Ако задачата бяха руски градове, тогава трябваше да се откри какъв брой тухлени и каменни здания ще са унищожени. Резултатът е следната картина ”, написа Arima и дава дистанцията от епицентъра (в футове) / сбор здания / отчасти развалени / изцяло унищожени:
0-1000 (0-0,3 км)/10/1/1
1000-2000 (0,3-0,6 км) / 13/1/0
2000-3000 (0,6-0,9 км) / 5/0/0
3000-4000 (0,9-1,2 км) / 7/0/0
4000-5000 (1,2-1,5 км) / 3/0/0
5000-6000 (1,5-1,8 км) /10/1/1
Това демонстрира, че атомната бомба е била опасност за хората, само че не и за солидните здания. „ Този факт демонстрира какъв брой незаконно е било решението на Труман да пусне бомбите без предизвестие. Тоест, в случай че на цивилното население беше обещано време да се изтегля, толкоз доста хора нямаше да загинат даже покрай епицентъра... Дори вътре в дървените къщи броят на жертвите щеше да бъде извънредно дребен “, написа японският създател.
Въз основа на поставената задача, военачалник Лесли Гроувс (през 1942-1947 година боен началник на програмата за нуклеарни оръжия) и неговият екип изследваха всички разследващи данни за Съюз на съветските социалистически републики и избраха 66 града, които би трябвало да бъдат " обезвредени ".
След това те идентифицираха 15-те най-важни цели. Беше изследван регионът на територията на съответния град и беше изчислено какъв брой атомни бомби ще са нужни. Една бомба обезврежда зона в радиус от седем хиляди фута, тъй че в случай че има значими военни уреди или заводи, броят на бомбите се усилва.
Aрима показва пет съществени града от листата, даден в документа:
Име на град / повърхност / брой нужни атомни бомби:
Москва / 110 квадратни благи (284,8 кв. км) - 6;
Ленинград / 40 квадратни благи (103,6 кв. км) - 6;
Ташкент / 28 квадратни благи (72,5 кв. км) - 6;
Баку / 7 квадратни благи (18,1 кв. км) - 2;
Новосибирск / 22 квадратни благи (56,9 кв. км) - 6.
В допълнение към руските градове в листата бяха включени 21 града на Манджурия (североизточен Китай). Ето първите пет:
Град / повърхност / брой нужни атомни бомби:
Мукден (Шенян) / 101 квадратни благи (261,5 кв. км) - 1;
Далиан / 58 квадратни благи (150,2 кв. км) - 1;
Чанчун / 310 квадратни благи (802,8 кв. км) - 1;
Нанкин / 169 квадратни благи (437,7 кв. км) - 1;
Aндонг / 117 квадратни благи (303,02 кв. км) - 2.
Американците включиха градовете на Манджурия в листата, тъй като бяха окупирани от руските войски и имаше индустриални уреди, издигнати от японците. Освен това се предвиждаше атомна бомбардировка на Килския канал (Германия), Дарданелите (Турция) и Суецкия канал (Египет).
Съгласно данните от документите, представени от Aрима, минималният брой атомни бомби, нужни за реализиране на задачите на войната против Съюз на съветските социалистически републики, се прави оценка на 59 единици, оптималният - на 224. Производствената цел е открита на 224 бомби.
Бомбардировачът B-29 се смяташе за средството за доставка. Десет летища бяха нужни за бомбардиране на Съюз на съветските социалистически републики и Манджурия. Списъкът включва Окинава и остров Шумшу (Курилските острови), както и Бремен (Германия), Фоджа (Италия) и Крит (Гърция).
Тъй като Шумшу беше под контрола на Съюз на съветските социалистически републики, в " деня М " (денят, в който ще стартира съветско-американо-съветската война), беше планувано този остров да бъде високомерен.
Включването на остров Шумшу в базовите региони на B-29 за атомни бомбардировки на руски градове допуска, че не желанието да придобие такова летище е предиздвикало Труман да изиска от Сталин през август 1945 година да трансферира един от островите на Големия Курилски било към Съединените щати. Сталин засегнат отхвърля това искане (то беше отправено по едно и също време с отхвърли на Труман да разреши алегоричен десант на руските войски в северната част на Хокайдо).
Арима назовава проекта за атомната бомбардировка на 66 руски града „ проект на хартия “. И той изяснява това с обстоятелството, че до края на 1945 година в Съединени американски щати са основани единствено девет атомни бомби и единствено седем от тях са подготвени за приложимост.
„ На 29 август 1949 година, даже преди Съединени американски щати да завършат основаването и разполагането на плануваните 224 атомни бомби, Съюз на съветските социалистически републики сполучливо организира нуклеарни опити. Започна конкуренция в нуклеарните оръжия, която продължава и до през днешния ден, а Япония, единствената страна, оживяла от атомните бомбардировки, е една от участниците в нея “, написа японският професор в края на публикацията.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ