Събуждането на Дидона
Те би трябвало да знаят, че не е нужно безстопанствен живот да потегля в такава посока, даже този на " Кралицата "
Дидона отвори очи и първото, което видя, бе ОНАЗИ нейна фотография, която постоянно стоеше на шкафчето до леглото. Подпряна е на ефектно алено ферари. Облечена в прилепнала алена рокля, която не скрива доста от тялото. Тен като на карибска принцеса. Черната лъскава коса е опъната обратно и вързана на опашка в жанр фламенко танцьорка от Севиля. Усмивката разкрива перлени зъби. Устни като цъфнала роза. Погледът й е унищожителен – чувала го е от доста мъже.
Дидона усети прилив на самочувствие и сила. Усмихна се като на фотографията, стана от леглото и дългогодишният табиет мигновено я води към огромното огледало, пред което бяха подредени десетки бурканчета и тубички с козметични артикули. Тя се взря в него и като че ли я обля леден душ. Чие беше това отражение? От огледалото я гледаше застаряваща жена с чорлава изтъняла коса. В основата прозираше белият цвят, този ненавиждан предател на възрастта. Крайчетата на космите бяха нацъфтели. Тъмните петна под очите не можеше да скрие към този момент никой крем. Въпреки пластичните интервенции, бръчките бяха съумели да се промъкнат върху това лице, въпреки всичко запазило загатна за отминала красота.
Дидона сведе очи по-надолу и я потресе гледката на увисващата кожа на врата, раменете и ръцете, разтеглила и размазала до неразбираемост атрактивните в нейната младост татуировки. Душата ненадейно се сви като таралеж. Настроението й се люшна като махало от едната до другата прекаленост. Дидона заплака. Не се случваше за първи път. Лекарят сподели, че е маниакална меланхолия, отключена от менопаузата. Но тя знаеше, че не е единствено това...
Внезапно Дидона видя в огледалото по какъв начин от носа й се проточва тънка алена струйка. Тя посегна с ръка и размаза сълзите и кръвта върху своето лице, от което то закупи още по-ужасяващ тип. След десетилетия корист капилярите в носа бяха доста изтънели. Кръвотеченията бяха всекидневие, даже без да шмърка.
От жилището над нейния се чу топуркане на дребни крачета и радостни гласчета. Събудили се бяха децата на съседите. Жената се разплака към този момент с глас, връхлетяна от гигантска вълна на самосъжаление. Тя по този начин и не беше намерила време да се задоми, роди и отгледа детенце.
Дидона продължи да гледа непознатия облик в огледалото и я обзе яд. През мозъка й мина мисълта да го счупи, само че тя съумя да се овладее, стана и му обърна тил. Изми лицето си, направи кафе и отключи мобилния телефон, с цел да прегледа непрочетените известия. Известие от мобилния оператор за неплатени сметки. Известие от банката за отложен заем. Есемес от един прочут лихвар, че предлага едвам 20 % от цената на златните украшения, които му беше предложила. И най-после – есемес от нейния управител, че е получил отвод от още едно заведение. Вече никой не искаше да я слуша. Нито да я гледа. Ново потомство певици беше превзело нейната доскоро сцена.
- Майната ви на всички! Аз съм Кралицата! – изкрещя Дидона, хвърли и разруши в стената телефона и с треперещи ръце стартира да оформя върху масата линия от долнопробния микс, който купуваше от кварталния дилър. За скъпото „ бело “ парите от дълго време не й стигаха.
*
Надявам се този текст да бъде прочетен и от подрастващи девойки. Те би трябвало да знаят, че не е нужно безстопанствен живот да потегля в такава посока, даже този на основната героиня Дидона.
Дидона отвори очи и първото, което видя, бе ОНАЗИ нейна фотография, която постоянно стоеше на шкафчето до леглото. Подпряна е на ефектно алено ферари. Облечена в прилепнала алена рокля, която не скрива доста от тялото. Тен като на карибска принцеса. Черната лъскава коса е опъната обратно и вързана на опашка в жанр фламенко танцьорка от Севиля. Усмивката разкрива перлени зъби. Устни като цъфнала роза. Погледът й е унищожителен – чувала го е от доста мъже.
Дидона усети прилив на самочувствие и сила. Усмихна се като на фотографията, стана от леглото и дългогодишният табиет мигновено я води към огромното огледало, пред което бяха подредени десетки бурканчета и тубички с козметични артикули. Тя се взря в него и като че ли я обля леден душ. Чие беше това отражение? От огледалото я гледаше застаряваща жена с чорлава изтъняла коса. В основата прозираше белият цвят, този ненавиждан предател на възрастта. Крайчетата на космите бяха нацъфтели. Тъмните петна под очите не можеше да скрие към този момент никой крем. Въпреки пластичните интервенции, бръчките бяха съумели да се промъкнат върху това лице, въпреки всичко запазило загатна за отминала красота.
Дидона сведе очи по-надолу и я потресе гледката на увисващата кожа на врата, раменете и ръцете, разтеглила и размазала до неразбираемост атрактивните в нейната младост татуировки. Душата ненадейно се сви като таралеж. Настроението й се люшна като махало от едната до другата прекаленост. Дидона заплака. Не се случваше за първи път. Лекарят сподели, че е маниакална меланхолия, отключена от менопаузата. Но тя знаеше, че не е единствено това...
Внезапно Дидона видя в огледалото по какъв начин от носа й се проточва тънка алена струйка. Тя посегна с ръка и размаза сълзите и кръвта върху своето лице, от което то закупи още по-ужасяващ тип. След десетилетия корист капилярите в носа бяха доста изтънели. Кръвотеченията бяха всекидневие, даже без да шмърка.
От жилището над нейния се чу топуркане на дребни крачета и радостни гласчета. Събудили се бяха децата на съседите. Жената се разплака към този момент с глас, връхлетяна от гигантска вълна на самосъжаление. Тя по този начин и не беше намерила време да се задоми, роди и отгледа детенце.
Дидона продължи да гледа непознатия облик в огледалото и я обзе яд. През мозъка й мина мисълта да го счупи, само че тя съумя да се овладее, стана и му обърна тил. Изми лицето си, направи кафе и отключи мобилния телефон, с цел да прегледа непрочетените известия. Известие от мобилния оператор за неплатени сметки. Известие от банката за отложен заем. Есемес от един прочут лихвар, че предлага едвам 20 % от цената на златните украшения, които му беше предложила. И най-после – есемес от нейния управител, че е получил отвод от още едно заведение. Вече никой не искаше да я слуша. Нито да я гледа. Ново потомство певици беше превзело нейната доскоро сцена.
- Майната ви на всички! Аз съм Кралицата! – изкрещя Дидона, хвърли и разруши в стената телефона и с треперещи ръце стартира да оформя върху масата линия от долнопробния микс, който купуваше от кварталния дилър. За скъпото „ бело “ парите от дълго време не й стигаха.
*
Надявам се този текст да бъде прочетен и от подрастващи девойки. Те би трябвало да знаят, че не е нужно безстопанствен живот да потегля в такава посока, даже този на основната героиня Дидона.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ