Дубиоза колектив, за които няма бягство от Балканите
Те свирят неповторима комбинация от балкански ритми, ска, пънк и реге. Пеят за корупция, народна власт и независимост и не се тормозят да подлагат на критика политиците. На 5 юли босненската група " Дубиоза колектив " за следващ път излезе на българска сцена, а през днешния ден влиза в рубриката Човек на деня на Свободна Европа.
Късна вечер през юли на Колодрума в Борисовата градина. Музиканти в разпознаваеми жълто-черни екипи излизат на сцената и стартират да свирят пред хиляди въодушевени фенове. Мелодията на паметната ария USA съвсем незабавно огласява парка с думите " Аз съм от Босна, заведете ме в Америка ".
През идващите два часа босненската група " Дубиоза колектив " раздрусва публиката с най-хубавите песни от 11-те албума в дискографията си. А като се изключи че карат почитателите си да пеят и танцуват, музикантите ги подтикват и да мислят по-критично за политическите проблеми на Балканите и по света.
Кои са " Дубиоза колектив "
" Никога не се опитваме да опишем " Дубиоза колектив ", споделя пред Свободна Европа Ведран Муягич , басистът на групата. " Невъзможно е. "
Ако въпреки всичко би трябвало да избере ария, която най-добре показва " Дубиоза ", Ведран - за положително или неприятно, би показал No Escape from Balkan (Няма бягство от Балканите).
Дори единствено изброяването на стиловете музика, в които творят " Дубиоза ", мъчно може да бъде изчерпателно - дребна част от тях са дъб, ска, реге, рок и пънк.
Групата е основана през 2003 година , когато се сплотяват членовете на други две банди от градовете Сараево и Зеница в Босна и Херцеговина.
В момента в " Дубиоза " са показани съвсем всички страни от някогашна Югославия, а текстовете на песните им са на босненски и британски език. Най-известната им ария - USA , следва да бъде включена в идния сезон на сериала What We Do In The Shadows .
За 20-те години на сцена, които честват тази година, музикантите засягат всевъзможни политически тематики в осъществяванията си - от корупция до запазване на природата. Един от първите албуми на групата - Firma Ilegal , споделя за стопанската система на прехода в някогашните социалистически страни, за проблемите на приватизацията и трупащата власт олигархия.
Тази сериозна към политиката линия продължава и в идващите албуми - 5 do 12, Wild Wild East, Apsurdistan, където музикантите се заиграват и с типичните за хората на Балканите стандарти и предубеждения. В песните от Happy Machine се приказва също за мигрантската рецесия от 2015 година, митингите против застрояването на парка Гези в Турция, както и правосъдния развой против шведския уебсайт за безвъзмездни торенти The Pirate Bay (групата е известна с рецензията си на концепцията за авторско право).
С най-новия си албум Agrikultura, чието излизане е и един от мотивите за турнето на " Дубиоза колектив ", музикантите се обръщат към устойчивостта и близкия до природата метод на живот. Според басиста Ведран Муягич разрушаването на околната среда е " един от най-важните световни проблеми ", а албумът е методът, по който той и сътрудниците му го интерпретират в подтекста на света след пандемията от COVID-19.
Музика и политика
За членовете на " Дубиоза колектив " е повече от естествено да вършат музика за политика. " Живеем в доста забавна страна и доста забавен район. Историята се случва в действително време, всички тези проблеми се развиват към нас и ние не можем просто да ги пренебрегваме ", споделя Ведран Муягич. " Да пишем песни за тях е и някакъв тип самопомощ, метод да се оправим със комплицираната обстановка, която ни заобикаля. "
Басистът прибавя, че от време на време е мъчно с групата да намерят друг ъгъл, през който да показват избран политически проблем. " Едни и същи тематики още са на дневен ред 10-15 години, откакто сме писали песни за тях ", споделя Ведран.
Въпреки това от " Дубиоза колектив " не престават да го вършат, тъй като имат вяра, че това е метод да насърчат сериозното мислене за политиката у своите фенове. " На хората им омръзват говорещите глави по малкия екран, този звук ги кара да стопират да се осведомят ", счита Ведран. " Когато изкарваме политическите тематики от този подтекст и ги сложим в ария, ние оказваме помощ те да стигнат до по-широка аудитория, която да се замисли ".
Това не значи, че музикантите от Босна имат вяра, че могат да реализират гражданска война и да трансформират политиката с няколко песни. " По-важното е хората, които слушат, да се свържат между тях и да намерят разтуха в това, че и други мислят като тях ", споделя Ведран.
Балканските паралели
" Дубиоза колектив " постоянно идват в България - тук имат непрекъсната аудитория и не се усещат като чужденци, а " манталитетът и езикът са съвсем същите като в Босна ".
" Първият път, когато дойдохме в София, беше преди 11 години. Дойдохме без никакви упования. И беше обич от пръв взор ", спомня си Ведран. На концерта на Колодрума, както и при предходни свои участия в България, " Дубиоза колектив " свирят кавър на българска ария - " Песен за обичания град " на Тодор Колев .
Между България, Босна и останалите балкански страни обаче Ведран вижда и доста общи проблеми. Според него е притеснителна наклонността крайнодесни и популистки партии да натрупат поддръжка. " Вече сме виждали най-страшното следствие от възхода на националистически придвижвания по време на войните в Югославия ", споделя басистът, който при започване на 90-те е бил дете и занапред е започвал пътя си в музиката по време на обсадата на Сараево.
Най-добрия път за страната си Ведран вижда в присъединението на Босна и Херцеговина към Европейския съюз (ЕС), само че не е оптимист, че това ще се случи скоро.
Музикантът въпреки всичко счита, че в политическата обстановка в района последователно се виждат усъвършенствания. " Имам вяра, че новите генерации ще имат задоволително мъдрост да пренебрегват шума на крайните политици и да обръщат повече внимание на в действителност значимите неща ", споделя той.
Късна вечер през юли на Колодрума в Борисовата градина. Музиканти в разпознаваеми жълто-черни екипи излизат на сцената и стартират да свирят пред хиляди въодушевени фенове. Мелодията на паметната ария USA съвсем незабавно огласява парка с думите " Аз съм от Босна, заведете ме в Америка ".
През идващите два часа босненската група " Дубиоза колектив " раздрусва публиката с най-хубавите песни от 11-те албума в дискографията си. А като се изключи че карат почитателите си да пеят и танцуват, музикантите ги подтикват и да мислят по-критично за политическите проблеми на Балканите и по света.
Кои са " Дубиоза колектив "
" Никога не се опитваме да опишем " Дубиоза колектив ", споделя пред Свободна Европа Ведран Муягич , басистът на групата. " Невъзможно е. "
Ако въпреки всичко би трябвало да избере ария, която най-добре показва " Дубиоза ", Ведран - за положително или неприятно, би показал No Escape from Balkan (Няма бягство от Балканите).
Дори единствено изброяването на стиловете музика, в които творят " Дубиоза ", мъчно може да бъде изчерпателно - дребна част от тях са дъб, ска, реге, рок и пънк.
Групата е основана през 2003 година , когато се сплотяват членовете на други две банди от градовете Сараево и Зеница в Босна и Херцеговина.
В момента в " Дубиоза " са показани съвсем всички страни от някогашна Югославия, а текстовете на песните им са на босненски и британски език. Най-известната им ария - USA , следва да бъде включена в идния сезон на сериала What We Do In The Shadows .
За 20-те години на сцена, които честват тази година, музикантите засягат всевъзможни политически тематики в осъществяванията си - от корупция до запазване на природата. Един от първите албуми на групата - Firma Ilegal , споделя за стопанската система на прехода в някогашните социалистически страни, за проблемите на приватизацията и трупащата власт олигархия.
Тази сериозна към политиката линия продължава и в идващите албуми - 5 do 12, Wild Wild East, Apsurdistan, където музикантите се заиграват и с типичните за хората на Балканите стандарти и предубеждения. В песните от Happy Machine се приказва също за мигрантската рецесия от 2015 година, митингите против застрояването на парка Гези в Турция, както и правосъдния развой против шведския уебсайт за безвъзмездни торенти The Pirate Bay (групата е известна с рецензията си на концепцията за авторско право).
С най-новия си албум Agrikultura, чието излизане е и един от мотивите за турнето на " Дубиоза колектив ", музикантите се обръщат към устойчивостта и близкия до природата метод на живот. Според басиста Ведран Муягич разрушаването на околната среда е " един от най-важните световни проблеми ", а албумът е методът, по който той и сътрудниците му го интерпретират в подтекста на света след пандемията от COVID-19.
Музика и политика
За членовете на " Дубиоза колектив " е повече от естествено да вършат музика за политика. " Живеем в доста забавна страна и доста забавен район. Историята се случва в действително време, всички тези проблеми се развиват към нас и ние не можем просто да ги пренебрегваме ", споделя Ведран Муягич. " Да пишем песни за тях е и някакъв тип самопомощ, метод да се оправим със комплицираната обстановка, която ни заобикаля. "
Басистът прибавя, че от време на време е мъчно с групата да намерят друг ъгъл, през който да показват избран политически проблем. " Едни и същи тематики още са на дневен ред 10-15 години, откакто сме писали песни за тях ", споделя Ведран.
Въпреки това от " Дубиоза колектив " не престават да го вършат, тъй като имат вяра, че това е метод да насърчат сериозното мислене за политиката у своите фенове. " На хората им омръзват говорещите глави по малкия екран, този звук ги кара да стопират да се осведомят ", счита Ведран. " Когато изкарваме политическите тематики от този подтекст и ги сложим в ария, ние оказваме помощ те да стигнат до по-широка аудитория, която да се замисли ".
Това не значи, че музикантите от Босна имат вяра, че могат да реализират гражданска война и да трансформират политиката с няколко песни. " По-важното е хората, които слушат, да се свържат между тях и да намерят разтуха в това, че и други мислят като тях ", споделя Ведран.
Балканските паралели
" Дубиоза колектив " постоянно идват в България - тук имат непрекъсната аудитория и не се усещат като чужденци, а " манталитетът и езикът са съвсем същите като в Босна ".
" Първият път, когато дойдохме в София, беше преди 11 години. Дойдохме без никакви упования. И беше обич от пръв взор ", спомня си Ведран. На концерта на Колодрума, както и при предходни свои участия в България, " Дубиоза колектив " свирят кавър на българска ария - " Песен за обичания град " на Тодор Колев .
Между България, Босна и останалите балкански страни обаче Ведран вижда и доста общи проблеми. Според него е притеснителна наклонността крайнодесни и популистки партии да натрупат поддръжка. " Вече сме виждали най-страшното следствие от възхода на националистически придвижвания по време на войните в Югославия ", споделя басистът, който при започване на 90-те е бил дете и занапред е започвал пътя си в музиката по време на обсадата на Сараево.
Най-добрия път за страната си Ведран вижда в присъединението на Босна и Херцеговина към Европейския съюз (ЕС), само че не е оптимист, че това ще се случи скоро.
Музикантът въпреки всичко счита, че в политическата обстановка в района последователно се виждат усъвършенствания. " Имам вяра, че новите генерации ще имат задоволително мъдрост да пренебрегват шума на крайните политици и да обръщат повече внимание на в действителност значимите неща ", споделя той.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ