Половината българи знаят, че ги лъжат за борба с корупцията
Те считат, че тази битка е нежелана и невъзможна и имат всички доказателства за това.
Почти половината българи (45%) не имат вяра, че битката против корупцията в България е допустима. Нещо повече - същият % хора не считат, че сходен държавнически разкош въобще може да бъде мечтан резултат от обединенията в страната.
Това сочат данни от постоянното социологическо проучване на организация "Алфа рисърч ", съгласно което държавното управление Борисов III се проваля в три съществени бранша: опазване на здравето, вътрешен ред и правораздаване. Теми, директно свързани с корупцията.
Обезсърчителните резултати от публичните настройки се разгласяват в разгара на новата обичана доминантна тематика на ръководещите - основаването на антикорупционен орган, който да превентира, преследва и изобличава корупцията. Която пък, съгласно поредност други социологически проучвания, оповестени обратно във времето, разяжда множеството сфери на публичността в България.
До момента са показани два законопроекта по тематиката - един на ГЕРБ и един на Българска социалистическа партия, а официално разграничените на ръководеща и опозиционна партии търсят с ненаситност конфликт с съперниците си, с цел да бележит своя закон като по-добър. Според експертни отзиви, оповестени в медиите, обаче и двата текста не се отличават с кой знае какво качество и по-скоро имат палеативен темперамент.
Печалната истина
Нещо повече: дебатът дали новият орган да бъде организация, или мега организация, по какъв начин да се споделя, какъв брой тъкмо служби да влязат в него, да подслушва ли или не, да има ли проверяващи функционалности или да няма, кои тъкмо съществуващи звена да влязат в него, кои пълномощия да им бъдат непокътнати, от повече или от по-малко анонимни сигнали да се самосезира, в последна сметка не води до нищо, с изключение на до още повече комплициране и най-много струпване на съмнение. Защото от всеки сходен диалог, издигнат в обществото, се схваща едно - че и планът на Българска социалистическа партия, сходно на този на ГЕРБ, даже не пробва да реши казуса с корупцията в България, а се пробва да го подчини на себе си. Ключът точно към този блян и на двете партии се крие в разногласието кой тъкмо да назначава управлението на бъдещото антикорупционно звено - президентът или Народното събрание.
Т.е. въпросното звено, комисия, мега организация, обяснявана гръмко и неразбираемо, се ражда само от нестихващото предпочитание за поддържане на корупционното статукво. Заради публично напрежение по тематиката обаче хората във властта (в което разбиране много постоянно се включват и ръководещите, и опозиционните партии) знаят, че би трябвало да изобретят следващата реплика на промяна, следващата куха конструкция, която не просто да не противодейства на корупцията, а да основава хранителна среда за нея. Защото печалната истина, за която сочат обстоятелствата към основаването на всевъзможни сходни звена е, че те се трансформират не в спънка, а в инструмент за корупция. Тефтерчето "Златанов " е може би най-драстичният, само че все пак единствено един от образците за сходен скръбен процес.
Крайният резултат
Ето за какво под каквато и експертна форма да бъде поднесен дебатът сред ръководещи и съпротива, с колкото и комплицирани структури да боравят те, крайният резултат е, че половината българи не имат вяра на "добрите им планове " да противодействат на корупцията. Защото от екзотичната, нищонеработеща работа БОРКОР насам разказът е еднакъв – по какъв начин страната (без значение кой я ръководи към дадения момент) се бори с противозаконните практики. Резултатът също е еднакъв - нулев. Дори негативен: тъй като така наречен модел "КОЙ " става все по-силен, а неговите подизпълнители - все по-агресивни. Защото самата страна към този момент не се свени искрено да работи за него. Илюстрация на сходно изказване е протичащото се в българската военна индустрия.
По тази причина, даже без да навлизат в строгия подробност на протичащото се, елементарните гласоподаватели, другояче гръмко наричани суверен, схващат инстинктивно, че никой не желае да се бори против корупцията. Или систематизирано от "Алфа рисърч ": битката против корупцията не е нито допустима, нито мечтана.
Новото тефтерче
Затова колкото и комплицирани изречения да се разменят сред главните политически играчи, колкото и разнообразни способи за битка за противозаконни практики да се прокламират, каквито и диспути да се провеждат и колкото и ГЕРБ и Българска социалистическа партия да се пробват да си трансферират "казуса Пеевски " като парещ картоф (както се случи на последния спор посред им), елементарният жител вижда протичащото се в "Емко " и "Дунарит ". Вижда случая НДК. И е изцяло наясно какво се случи в Народното събрание, с избора на парламентарна квота във Висш съдебен съвет. Все случаи, сочещи недвусмислено заверата, в която битката против корупцията е нежелана, както установяват социологическите данни.
Ако беше противоположното, нямаше да има нужда от основаване на нова комисия, мегазвено, супер орган. Ако беше противоположното, съществуващите институции в България въз основата на съществуващата нелоша нормативна уредба щяха да работят.
А от работата им щеше да произтича липса на случаите "Емко " и "Дунарит ", нямаше да има проблем към НДК и изборът на Висш съдебен съвет щеше да се организира по друг метод, който не допуска незнайна депутатка от ГЕРБ да размахва пръст и очила, подсказвайки на сътрудниците си по какъв начин да гласоподават.
Ако беше противоположното, нямаше да си приказваме за модела "КОЙ ". Вместо това същият този модел се пробва да се възпроизведе в "10 " в нечие тефтерче, стоящо на ново бюро, на новоизбран служител, който вместо да разкрива букви, ще ги преправя на числа.
* Текстът е оповестен тук.
Почти половината българи (45%) не имат вяра, че битката против корупцията в България е допустима. Нещо повече - същият % хора не считат, че сходен държавнически разкош въобще може да бъде мечтан резултат от обединенията в страната.
Това сочат данни от постоянното социологическо проучване на организация "Алфа рисърч ", съгласно което държавното управление Борисов III се проваля в три съществени бранша: опазване на здравето, вътрешен ред и правораздаване. Теми, директно свързани с корупцията.
Обезсърчителните резултати от публичните настройки се разгласяват в разгара на новата обичана доминантна тематика на ръководещите - основаването на антикорупционен орган, който да превентира, преследва и изобличава корупцията. Която пък, съгласно поредност други социологически проучвания, оповестени обратно във времето, разяжда множеството сфери на публичността в България.
До момента са показани два законопроекта по тематиката - един на ГЕРБ и един на Българска социалистическа партия, а официално разграничените на ръководеща и опозиционна партии търсят с ненаситност конфликт с съперниците си, с цел да бележит своя закон като по-добър. Според експертни отзиви, оповестени в медиите, обаче и двата текста не се отличават с кой знае какво качество и по-скоро имат палеативен темперамент.
Печалната истина
Нещо повече: дебатът дали новият орган да бъде организация, или мега организация, по какъв начин да се споделя, какъв брой тъкмо служби да влязат в него, да подслушва ли или не, да има ли проверяващи функционалности или да няма, кои тъкмо съществуващи звена да влязат в него, кои пълномощия да им бъдат непокътнати, от повече или от по-малко анонимни сигнали да се самосезира, в последна сметка не води до нищо, с изключение на до още повече комплициране и най-много струпване на съмнение. Защото от всеки сходен диалог, издигнат в обществото, се схваща едно - че и планът на Българска социалистическа партия, сходно на този на ГЕРБ, даже не пробва да реши казуса с корупцията в България, а се пробва да го подчини на себе си. Ключът точно към този блян и на двете партии се крие в разногласието кой тъкмо да назначава управлението на бъдещото антикорупционно звено - президентът или Народното събрание.
Т.е. въпросното звено, комисия, мега организация, обяснявана гръмко и неразбираемо, се ражда само от нестихващото предпочитание за поддържане на корупционното статукво. Заради публично напрежение по тематиката обаче хората във властта (в което разбиране много постоянно се включват и ръководещите, и опозиционните партии) знаят, че би трябвало да изобретят следващата реплика на промяна, следващата куха конструкция, която не просто да не противодейства на корупцията, а да основава хранителна среда за нея. Защото печалната истина, за която сочат обстоятелствата към основаването на всевъзможни сходни звена е, че те се трансформират не в спънка, а в инструмент за корупция. Тефтерчето "Златанов " е може би най-драстичният, само че все пак единствено един от образците за сходен скръбен процес.
Крайният резултат
Ето за какво под каквато и експертна форма да бъде поднесен дебатът сред ръководещи и съпротива, с колкото и комплицирани структури да боравят те, крайният резултат е, че половината българи не имат вяра на "добрите им планове " да противодействат на корупцията. Защото от екзотичната, нищонеработеща работа БОРКОР насам разказът е еднакъв – по какъв начин страната (без значение кой я ръководи към дадения момент) се бори с противозаконните практики. Резултатът също е еднакъв - нулев. Дори негативен: тъй като така наречен модел "КОЙ " става все по-силен, а неговите подизпълнители - все по-агресивни. Защото самата страна към този момент не се свени искрено да работи за него. Илюстрация на сходно изказване е протичащото се в българската военна индустрия.
По тази причина, даже без да навлизат в строгия подробност на протичащото се, елементарните гласоподаватели, другояче гръмко наричани суверен, схващат инстинктивно, че никой не желае да се бори против корупцията. Или систематизирано от "Алфа рисърч ": битката против корупцията не е нито допустима, нито мечтана.
Новото тефтерче
Затова колкото и комплицирани изречения да се разменят сред главните политически играчи, колкото и разнообразни способи за битка за противозаконни практики да се прокламират, каквито и диспути да се провеждат и колкото и ГЕРБ и Българска социалистическа партия да се пробват да си трансферират "казуса Пеевски " като парещ картоф (както се случи на последния спор посред им), елементарният жител вижда протичащото се в "Емко " и "Дунарит ". Вижда случая НДК. И е изцяло наясно какво се случи в Народното събрание, с избора на парламентарна квота във Висш съдебен съвет. Все случаи, сочещи недвусмислено заверата, в която битката против корупцията е нежелана, както установяват социологическите данни.
Ако беше противоположното, нямаше да има нужда от основаване на нова комисия, мегазвено, супер орган. Ако беше противоположното, съществуващите институции в България въз основата на съществуващата нелоша нормативна уредба щяха да работят.
А от работата им щеше да произтича липса на случаите "Емко " и "Дунарит ", нямаше да има проблем към НДК и изборът на Висш съдебен съвет щеше да се организира по друг метод, който не допуска незнайна депутатка от ГЕРБ да размахва пръст и очила, подсказвайки на сътрудниците си по какъв начин да гласоподават.
Ако беше противоположното, нямаше да си приказваме за модела "КОЙ ". Вместо това същият този модел се пробва да се възпроизведе в "10 " в нечие тефтерче, стоящо на ново бюро, на новоизбран служител, който вместо да разкрива букви, ще ги преправя на числа.
* Текстът е оповестен тук.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ