Защо изборите в Молдова са важни за цяла Европа
Те ще се проведат на 28 септември
На 28 септември в Молдова ще се проведат парламентарни избори. Макар че това може да наподобява като нищожно събитие за останалата част от Европа, последствията за сигурността и стабилността на останалата част от континента може да бъдат дълбоки. Молдова играе жизненоважна роля в поддръжката на Украйна. Въпреки че е измежду най-бедните страни в Европа, в един миг по време на войната тя одобри над 1,5 милиона украински бежанци и в този момент е дом на повече от 100 000.
Това се показва в разбор на Ейми Игълстоун - докторант от Университета в Бирмингам и учител в Университета в Лайден, пубрикуван в The Conversation.
Това също по този начин оказва помощ за транспорта на зърно до и от Украйна през дунавските пристанища, предлагайки различен маршрут и облекчавайки натиска върху черноморските пътища на Украйна, които постоянно са отрязани от съветски блокади.
Ако Молдова се обърне към Москва, структурата за поддръжка на Украйна ще бъде отслабена, подкопавайки източната резистентност на Европейски Съюз. Това би нараснало риска от военни офанзиви към границите на Европейски Съюз, като Румъния наподобява изключително застрашена, само че не е изключено и усилване на офанзивите против Полша и балтийските страни.
Европейските водачи осъзнават какво тъкмо може да бъде изложено на риск, френският президент Еманюел Макрон, дружно с канцлера на Германия Фридрих Мерц и полския министър председател Доналд Туск, отидоха персонално в Молдова и приканиха за единение и ангажираност към страната в края на август.
Руският президент Владимир Путин към този момент е намеквал, че възнамерява да окупира цяла Украйна, с което ще приближи силите си още повече до останалата част от Европа.
Кадри, оповестени от съветското министерство на защитата на 30 август, допускат проект за завладяване на Одеска и Харковска области, региони по поречието на Черно море.
Едно проруско молдовско държавно управление би могло да предложи източна база за офанзиви – или даже да открие нов фронт. Друг фактор е, че Русия към този момент има към 1500 бойци, ситуирани в Приднестровието, проруски разколнически район на Молдова на границата с Украйна, който изиска самостоятелност през 2006 година след избор, който не е приет от Молдова и интернационалната общественост.
Това покачва залозите за множеството близки страни, доста от които са членки на НАТО. Членовете на НАТО имат задължения за групова защита според член 5 от Договора за НАТО, което значи, че те би трябвало да се притекат на помощ на различен член на НАТО, в случай че той бъде атакуван.
Проевропейският президент на Молдова Мая Санду има 63 депутати в 101-местния парламент като част от Партията на действието и солидарността (ПАС). Откакто партията пристигна на власт през 2021 година, тя се приближи до Европейски Съюз, като кандидатства за участие през 2021 година след пълномащабното навлизане в Украйна. Молдова получи статут на претендент през юни 2022 година
През юни 2024 година публично бяха открити договарянията за присъединение, а през юли 2025 година се организира първата среща на върха сред Европейски Съюз и Молдова. Населението към момента като цяло поддържа участието в Европейски Съюз, само че се чака ПАС да има спад от гласовете, макар че към момента води в анкетите. Този спад в поддръжката от първичните 52,8% на предходните парламентарни избори през юли 2021 година до 25,8% през август 2025 година произтича от вътрешното неодобрение от партията и неналичието на прогрес по нейната политическа платформа.
В предизборната си акция ПАС даде обещание да се бори с корупцията, да направи обществения бранш по-ефективен и да усъвършенства стопанската система, само че не е постигнала забележителен прогрес по нито един от тези проекти. ПАС показа напредъка си по присъединението към Европейски Съюз като основно достижение. Но без да вижда съответни изгоди, електоратът се отчуждава от ден на ден от процеса.
Правителството на ПАС е в спешен режим през по-голямата част от времето си на власт, справяйки се с разнообразни закани, основани от Русия, като да вземем за пример продължаващата енергийна рецесия, повишението на цените на газа и възможното спиране на доставките, а забележителната загуба на експорт за Русия и Украйна също способства за стагнацията на стопанската система.
Най-вероятният резултат от изборите е, че ПАС ще бъде принудена да се коалира с една или повече от проруските опозиционни партии, групи, които се застъпват за разграничаване на Молдова от Европа. ПАС доминираше в проевропейското политическо пространство, само че неотдавна основаният проевропейски Алтернативен блок (8,1%) се чака да завоюва задоволително гласове, с цел да преодолее 5-процентната преграда за влизане в Народното събрание.
Въпреки че ПАС към момента може да завоюва най-вече гласове, Патриотичният блок на комунистите, проруска група, водена от някогашния президент Игор Додон, се чака да бъде втората по величина политическа формация. Тя сплотява редица партии, в това число Партията на социалистите, Партията на комунистите, партиите „ Сърцето на Молдова “ и „ Бъдещето на Молдова “. Додон сега е упрекнат в потребление на корупционни практики за надзор върху вземането на решения по време на президентския си мандат и в допускане на огромно заграбване на държавни запаси. Министерството на финансите на Съединени американски щати също по този начин твърди, че той е забъркан в систематична корупция по отношение на Русия. Съдебните производства не престават. Додон отхвърля всички обвинявания и се е оплакал в Европейския съд по правата на индивида, че е изправен пред неправдив развой.
Страната бе обект на съветска политическа интервенция. Това беше явно на президентските избори и референдума за Европейски Съюз през 2024 година, където опитите за операция и задгранично въздействие бяха необятно документирани. Подобна, в случай че не и по-голяма, интервенция от страна на Русия се чака в идните избори от страна на актуалното молдовско държавно управление и Европейски Съюз.
Тези избори през 2025 година идват в решителен миг освен за бъдещето на Молдова, само че и за останалата част от Европа. Другите страни би трябвало да извърнат внимание на протичащото се и на всяка интервенция в метода на осъществяване на изборите.
На 28 септември в Молдова ще се проведат парламентарни избори. Макар че това може да наподобява като нищожно събитие за останалата част от Европа, последствията за сигурността и стабилността на останалата част от континента може да бъдат дълбоки. Молдова играе жизненоважна роля в поддръжката на Украйна. Въпреки че е измежду най-бедните страни в Европа, в един миг по време на войната тя одобри над 1,5 милиона украински бежанци и в този момент е дом на повече от 100 000.
Това се показва в разбор на Ейми Игълстоун - докторант от Университета в Бирмингам и учител в Университета в Лайден, пубрикуван в The Conversation.
Това също по този начин оказва помощ за транспорта на зърно до и от Украйна през дунавските пристанища, предлагайки различен маршрут и облекчавайки натиска върху черноморските пътища на Украйна, които постоянно са отрязани от съветски блокади.
Ако Молдова се обърне към Москва, структурата за поддръжка на Украйна ще бъде отслабена, подкопавайки източната резистентност на Европейски Съюз. Това би нараснало риска от военни офанзиви към границите на Европейски Съюз, като Румъния наподобява изключително застрашена, само че не е изключено и усилване на офанзивите против Полша и балтийските страни.
Европейските водачи осъзнават какво тъкмо може да бъде изложено на риск, френският президент Еманюел Макрон, дружно с канцлера на Германия Фридрих Мерц и полския министър председател Доналд Туск, отидоха персонално в Молдова и приканиха за единение и ангажираност към страната в края на август.
Руският президент Владимир Путин към този момент е намеквал, че възнамерява да окупира цяла Украйна, с което ще приближи силите си още повече до останалата част от Европа.
Кадри, оповестени от съветското министерство на защитата на 30 август, допускат проект за завладяване на Одеска и Харковска области, региони по поречието на Черно море.
Едно проруско молдовско държавно управление би могло да предложи източна база за офанзиви – или даже да открие нов фронт. Друг фактор е, че Русия към този момент има към 1500 бойци, ситуирани в Приднестровието, проруски разколнически район на Молдова на границата с Украйна, който изиска самостоятелност през 2006 година след избор, който не е приет от Молдова и интернационалната общественост.
Това покачва залозите за множеството близки страни, доста от които са членки на НАТО. Членовете на НАТО имат задължения за групова защита според член 5 от Договора за НАТО, което значи, че те би трябвало да се притекат на помощ на различен член на НАТО, в случай че той бъде атакуван.
Проевропейският президент на Молдова Мая Санду има 63 депутати в 101-местния парламент като част от Партията на действието и солидарността (ПАС). Откакто партията пристигна на власт през 2021 година, тя се приближи до Европейски Съюз, като кандидатства за участие през 2021 година след пълномащабното навлизане в Украйна. Молдова получи статут на претендент през юни 2022 година
През юни 2024 година публично бяха открити договарянията за присъединение, а през юли 2025 година се организира първата среща на върха сред Европейски Съюз и Молдова. Населението към момента като цяло поддържа участието в Европейски Съюз, само че се чака ПАС да има спад от гласовете, макар че към момента води в анкетите. Този спад в поддръжката от първичните 52,8% на предходните парламентарни избори през юли 2021 година до 25,8% през август 2025 година произтича от вътрешното неодобрение от партията и неналичието на прогрес по нейната политическа платформа.
В предизборната си акция ПАС даде обещание да се бори с корупцията, да направи обществения бранш по-ефективен и да усъвършенства стопанската система, само че не е постигнала забележителен прогрес по нито един от тези проекти. ПАС показа напредъка си по присъединението към Европейски Съюз като основно достижение. Но без да вижда съответни изгоди, електоратът се отчуждава от ден на ден от процеса.
Правителството на ПАС е в спешен режим през по-голямата част от времето си на власт, справяйки се с разнообразни закани, основани от Русия, като да вземем за пример продължаващата енергийна рецесия, повишението на цените на газа и възможното спиране на доставките, а забележителната загуба на експорт за Русия и Украйна също способства за стагнацията на стопанската система.
Най-вероятният резултат от изборите е, че ПАС ще бъде принудена да се коалира с една или повече от проруските опозиционни партии, групи, които се застъпват за разграничаване на Молдова от Европа. ПАС доминираше в проевропейското политическо пространство, само че неотдавна основаният проевропейски Алтернативен блок (8,1%) се чака да завоюва задоволително гласове, с цел да преодолее 5-процентната преграда за влизане в Народното събрание.
Въпреки че ПАС към момента може да завоюва най-вече гласове, Патриотичният блок на комунистите, проруска група, водена от някогашния президент Игор Додон, се чака да бъде втората по величина политическа формация. Тя сплотява редица партии, в това число Партията на социалистите, Партията на комунистите, партиите „ Сърцето на Молдова “ и „ Бъдещето на Молдова “. Додон сега е упрекнат в потребление на корупционни практики за надзор върху вземането на решения по време на президентския си мандат и в допускане на огромно заграбване на държавни запаси. Министерството на финансите на Съединени американски щати също по този начин твърди, че той е забъркан в систематична корупция по отношение на Русия. Съдебните производства не престават. Додон отхвърля всички обвинявания и се е оплакал в Европейския съд по правата на индивида, че е изправен пред неправдив развой.
Страната бе обект на съветска политическа интервенция. Това беше явно на президентските избори и референдума за Европейски Съюз през 2024 година, където опитите за операция и задгранично въздействие бяха необятно документирани. Подобна, в случай че не и по-голяма, интервенция от страна на Русия се чака в идните избори от страна на актуалното молдовско държавно управление и Европейски Съюз.
Тези избори през 2025 година идват в решителен миг освен за бъдещето на Молдова, само че и за останалата част от Европа. Другите страни би трябвало да извърнат внимание на протичащото се и на всяка интервенция в метода на осъществяване на изборите.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ