Белите каски: Помним лицата на всички спасени и на тези, които не успяхме
Те са актуалните герои и те са хората, които имат най-смъртоносната работа в света. Те са "Белите каски " в Сирия - по този начин станаха известни поради цвета на шлемовете, които носят. За хората в страната, в която войната навлезе в осмата си година, те са Гражданска отбрана.
Днес доброволците са близо 4000 души. Спасените от тях хора са в пъти повече. Ще ги срещнете в най-опасните точки на страната – да вадят хора, затрупани под руините, да гасят пожари и да оказват помощ на тези, изгубили дома си.
“Помним лицата на всички, които сме избавили.
И на тези, които не успяхме. Защото когато видиш един човек, който умира от боязън, няма по какъв начин да забравиш облика му ". Това описват доброволците от организацията пред NOVA.
Репортерът Яна Николова и операторът Росен Илиев ни срещат с тях.
ПОВЕЧЕ ЗА РАБОТАТА НА ТЕРЕН И ЗА СРЕЩАТА С ДОБРОВОЛЦИТЕ В ГАЛЕРИЯТА
Мохамад Раджаб е някогашен преподавател от град Хама и сегашен член на Борда на "Белите каски ". Всички го назовават Абу Хашем. Той споделя за основаването на организацията Syria Civil Defence след началото на спора в Сирия:
"Имаше толкоз доста ранени. Трябваше да създадем нещо, с цел да им помогнем. Започнах да се грижа за тях, оказвах им първа помощ, макар че не съм учил за доктор, знаех, че би трябвало да направя всичко по силите си, с цел да им оказа помощ. В един миг взехме решение, че и това не е задоволително. С група мъже от родния ми град направихме пункт, действен център за нашия регион. Същото се случи и в един различен град наоколо. Започнахме да поддържаме връзка. Така последователно станахме "Бели каски ". Правим всичко това, тъй като усещаме, че имаме отговорност към хората на Сирия ".
Разказват, че организацията се устоя единствено от дарения.
Освен че избавят хора, "Белите каски " снимат всяка избавителна интервенция. Всъщност, техните фрагменти са един от дребното източници на информация за точки от Сирия, в които се водят тежки сражения. Западните медии се надпреварват да описват за тях, а филм за работата им даже завоюва Оскар предходната година в една от категориите за писмено кино.
Критиците им обаче ги нападат точно по тази линия – че с фрагментите, които вършат, целят да ударят по режима на Башар Асад.
Ахмад Джабас е някогашен студент по осведомителни технологии от Идлиб и сегашен доброволец и с изключение на избавителната си екипировка, по време на задача постоянно носи със себе си и камерата си. Той е един от операторите на "Белите каски ".
„ Правим го, с цел да документираме всичко, с цел да покажем на света какво се случва в Сирия.
И да дадем някаква вяра на хората, че - ето, ние сме тук, оказваме помощ на хората в неволя. Помним лицата на всички, които сме избавили. И на тези, които не успяхме. Защото когато видиш един човек, който умира от боязън, няма по какъв начин да забравиш облика му “.
Ради, който води екип за деяние при химически офанзиви, добавя:
„ Някои ще кажат, че фрагментите, които имаме са фалшифицирани, даже нямам думи за това, тъй като децата, бебетата, те са като ангели, не биха могли да изиграят този боязън, който виждаме по лицата им “.
„ Помагаме на хората, даже и на бойци, тъй като служим на цялото човечество, без значение от пол, вяра, политически пристрастия. Каквито и да са те – ние им оказваме помощ, тъй като са хора “, добавя Абу Хашем.
Това е фамилията на Амир, доброволец от " Белите каски ". Домът им в Азаз, област Алепо, е бил опустошен, в този момент живеят в турския град Килис, на три километра от границата със Сирия. Няколко дни след срещата с тях, Амир е бил на косъм от гибелта. Негов сътрудник е тежко ранен, а различен умира на място.
До тези смели мъже екипът на NOVA стига в турския град Газиантеп. От там пътят до сирийската граница, и несъмнено, умерено количество лири, е половин час.
Всеки локален таксиметров водач ще те закара, а от прозореца ще ти покаже Африн – там, където в този момент турските управляващи организират интервенцията си против кюрдите, а преди дни се развя и турското знаме.
Целта на Ердоган в Сирия - да унижи кюрдите
Факт: Африн падна
Войната е тъкмо зад ъгъла.
Журналистите срещат точно там тези смели герои - това е необичайност, тъй като и доброволците, и техните фамилии рядко напущат Сирия. В множеството случаи го вършат единствено, с цел да се лекуват от пострадванията, които получават по време на задачите си.
Един от най-разтърсващите моменти от спора в Сирия, от началото на който по данни на Организация на обединените нации са убити 400 000 сирийци, е една избавителна акция на "Белите каски " през 2014 година.
През лятото на 2014 година над Алепо падат варелни бомби – пускат ги от хеликоптери. Устройствата стигат до земята за към 90 секунди. Докоснат ли я – чувството е като при земетресение.
„ Това е нещо като варел или тръба, която се цялостни с експлозив и с дребни части метал, като монети и пирони, да вземем за пример. Пускат ги от огромна височина, от хеликоптери, тъй че когато паднат на земята, да провокират допустимо най-вече опустошения “, рзаказва пред екипа на малкия екран Мохамад Раджаб.
В оня летен ден това и става - триетажна сграда е срината до основи от варелните бомби. На място незабавно идва екип от "Бели каски ", които стартират да вадят хората отдолу под руините. Успяват да спасят две фамилии. Третото е майка с двуседмичното й бебе. Майката е добре, само че минават часове, до момента в който чуят отдолу под руините рева на детето.
Бебето би трябвало да е прекарало под отломките 12 часа.
Първия човек, който вижда, след цялата тази безкрайност, се споделя Халед Омар, доброволец от "Белите каски ". Именно ръцете на Халед го изваждат от купчината парчета, която до неотдавна е била дом, и го връщат назад към живота.
Историята за „ бебето знамение “ обиколи света. Снимките му с индивида, който го измъкна от руините, станаха знак на вярата, че животът може да победи и там, където има толкоз доста гибел.
Историята обаче няма щастлви край.
Две години по-късно – през 2016-а, още веднъж през август, по време на избавителна задача, Халед Омар губи живота си.
Mourning the loss of Khaled Omar. He saved countless lives, including the 'miracle baby'. #sothatothersmaylive pic.twitter.com/k0MwAs08y4
— The White Helmets (@SyriaCivilDef) August 11, 2016
Самият той оставя жена и малко момиченце.
"Ако умра, спасявайки различен живот, Бог ще ме одобри като страдалец ", споделя той приживе.
Колкото до бебебто - в този момент то би трябвало да е към този момент на 3 години и половина. И към момента дава вярата, че животът въпреки всичко побеждава там, където има толкоз доста гибел.
С всички тези доброволци и същински герои ще ни срещне Темата на NOVA, на 25 март, неделя, след централните вести.
Има разминаване сред данните на сирийската "Гражданска отбрана ", американското външно министерство и други източници за избавените от тях хора - съгласно самите "Бели каски " на тях дължат живота си над 50 000 души.
Близо 4000 са доброволците, включили се след основаването на организацията през есента на 2014 година. Над 100 са изгубили живота си. Организация на обединените нации назова бежанската рецесия след спора "най-голямата филантропична покруса на нашето време ".
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Днес доброволците са близо 4000 души. Спасените от тях хора са в пъти повече. Ще ги срещнете в най-опасните точки на страната – да вадят хора, затрупани под руините, да гасят пожари и да оказват помощ на тези, изгубили дома си.
“Помним лицата на всички, които сме избавили.
И на тези, които не успяхме. Защото когато видиш един човек, който умира от боязън, няма по какъв начин да забравиш облика му ". Това описват доброволците от организацията пред NOVA.
Репортерът Яна Николова и операторът Росен Илиев ни срещат с тях.
ПОВЕЧЕ ЗА РАБОТАТА НА ТЕРЕН И ЗА СРЕЩАТА С ДОБРОВОЛЦИТЕ В ГАЛЕРИЯТА
Мохамад Раджаб е някогашен преподавател от град Хама и сегашен член на Борда на "Белите каски ". Всички го назовават Абу Хашем. Той споделя за основаването на организацията Syria Civil Defence след началото на спора в Сирия:
"Имаше толкоз доста ранени. Трябваше да създадем нещо, с цел да им помогнем. Започнах да се грижа за тях, оказвах им първа помощ, макар че не съм учил за доктор, знаех, че би трябвало да направя всичко по силите си, с цел да им оказа помощ. В един миг взехме решение, че и това не е задоволително. С група мъже от родния ми град направихме пункт, действен център за нашия регион. Същото се случи и в един различен град наоколо. Започнахме да поддържаме връзка. Така последователно станахме "Бели каски ". Правим всичко това, тъй като усещаме, че имаме отговорност към хората на Сирия ".
Разказват, че организацията се устоя единствено от дарения.
Освен че избавят хора, "Белите каски " снимат всяка избавителна интервенция. Всъщност, техните фрагменти са един от дребното източници на информация за точки от Сирия, в които се водят тежки сражения. Западните медии се надпреварват да описват за тях, а филм за работата им даже завоюва Оскар предходната година в една от категориите за писмено кино.
Критиците им обаче ги нападат точно по тази линия – че с фрагментите, които вършат, целят да ударят по режима на Башар Асад.
Ахмад Джабас е някогашен студент по осведомителни технологии от Идлиб и сегашен доброволец и с изключение на избавителната си екипировка, по време на задача постоянно носи със себе си и камерата си. Той е един от операторите на "Белите каски ".
„ Правим го, с цел да документираме всичко, с цел да покажем на света какво се случва в Сирия.
И да дадем някаква вяра на хората, че - ето, ние сме тук, оказваме помощ на хората в неволя. Помним лицата на всички, които сме избавили. И на тези, които не успяхме. Защото когато видиш един човек, който умира от боязън, няма по какъв начин да забравиш облика му “.
Ради, който води екип за деяние при химически офанзиви, добавя:
„ Някои ще кажат, че фрагментите, които имаме са фалшифицирани, даже нямам думи за това, тъй като децата, бебетата, те са като ангели, не биха могли да изиграят този боязън, който виждаме по лицата им “.
„ Помагаме на хората, даже и на бойци, тъй като служим на цялото човечество, без значение от пол, вяра, политически пристрастия. Каквито и да са те – ние им оказваме помощ, тъй като са хора “, добавя Абу Хашем.
Това е фамилията на Амир, доброволец от " Белите каски ". Домът им в Азаз, област Алепо, е бил опустошен, в този момент живеят в турския град Килис, на три километра от границата със Сирия. Няколко дни след срещата с тях, Амир е бил на косъм от гибелта. Негов сътрудник е тежко ранен, а различен умира на място. До тези смели мъже екипът на NOVA стига в турския град Газиантеп. От там пътят до сирийската граница, и несъмнено, умерено количество лири, е половин час.
Всеки локален таксиметров водач ще те закара, а от прозореца ще ти покаже Африн – там, където в този момент турските управляващи организират интервенцията си против кюрдите, а преди дни се развя и турското знаме.
Целта на Ердоган в Сирия - да унижи кюрдите
Факт: Африн падна
Войната е тъкмо зад ъгъла.
Журналистите срещат точно там тези смели герои - това е необичайност, тъй като и доброволците, и техните фамилии рядко напущат Сирия. В множеството случаи го вършат единствено, с цел да се лекуват от пострадванията, които получават по време на задачите си.
Един от най-разтърсващите моменти от спора в Сирия, от началото на който по данни на Организация на обединените нации са убити 400 000 сирийци, е една избавителна акция на "Белите каски " през 2014 година.
През лятото на 2014 година над Алепо падат варелни бомби – пускат ги от хеликоптери. Устройствата стигат до земята за към 90 секунди. Докоснат ли я – чувството е като при земетресение.
„ Това е нещо като варел или тръба, която се цялостни с експлозив и с дребни части метал, като монети и пирони, да вземем за пример. Пускат ги от огромна височина, от хеликоптери, тъй че когато паднат на земята, да провокират допустимо най-вече опустошения “, рзаказва пред екипа на малкия екран Мохамад Раджаб.
В оня летен ден това и става - триетажна сграда е срината до основи от варелните бомби. На място незабавно идва екип от "Бели каски ", които стартират да вадят хората отдолу под руините. Успяват да спасят две фамилии. Третото е майка с двуседмичното й бебе. Майката е добре, само че минават часове, до момента в който чуят отдолу под руините рева на детето.
Бебето би трябвало да е прекарало под отломките 12 часа.
Първия човек, който вижда, след цялата тази безкрайност, се споделя Халед Омар, доброволец от "Белите каски ". Именно ръцете на Халед го изваждат от купчината парчета, която до неотдавна е била дом, и го връщат назад към живота.
Историята за „ бебето знамение “ обиколи света. Снимките му с индивида, който го измъкна от руините, станаха знак на вярата, че животът може да победи и там, където има толкоз доста гибел.
Историята обаче няма щастлви край.
Две години по-късно – през 2016-а, още веднъж през август, по време на избавителна задача, Халед Омар губи живота си.
Mourning the loss of Khaled Omar. He saved countless lives, including the 'miracle baby'. #sothatothersmaylive pic.twitter.com/k0MwAs08y4
— The White Helmets (@SyriaCivilDef) August 11, 2016
Самият той оставя жена и малко момиченце.
"Ако умра, спасявайки различен живот, Бог ще ме одобри като страдалец ", споделя той приживе.
Колкото до бебебто - в този момент то би трябвало да е към този момент на 3 години и половина. И към момента дава вярата, че животът въпреки всичко побеждава там, където има толкоз доста гибел.
С всички тези доброволци и същински герои ще ни срещне Темата на NOVA, на 25 март, неделя, след централните вести.
Има разминаване сред данните на сирийската "Гражданска отбрана ", американското външно министерство и други източници за избавените от тях хора - съгласно самите "Бели каски " на тях дължат живота си над 50 000 души.
Близо 4000 са доброволците, включили се след основаването на организацията през есента на 2014 година. Над 100 са изгубили живота си. Организация на обединените нации назова бежанската рецесия след спора "най-голямата филантропична покруса на нашето време ".
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ