ИТ отделите вече са в състояние „denial of service”
Те са претрупани и не смогват да вършат това, което бизнесът желае от тях. Едни и същи хора би трябвало да вършат и измененията, и да крепят настоящата среда, споделя Горан Ангелов, IBS България
От няколко години насам ИТ отделът е значително „ стопер ” на новите планове, защото е претрупан от трансформацията, споделя Горан Ангелов, основен изпълнителен шеф на IBS България
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Заложници сме на атавистичния метод, по който продължава да се работи в ИТ средите, на неналичието на фрагменти. Много малко организации влагат вложения в автоматизация на процесите. Но рано или късно, под една или друга форма, всички ще би трябвало да извършат смяната, показа Горан Ангелов, основен изпълнителен шеф на IBS България, по време на форума „ IBS IT Compass 2019 ”. Водещ акцент на събитието бяха решенията на IBM и RedHat за многооблачна, хибридна среда.
Г-н Ангелов, всички огромни конгреси и събития в областта на ИТ насочват вниманието към облачните технологии, цифровата промяна, изкуствения разсъдък. „ IBS IT Compass 2019 ” също се концентрира върху тези тематики. Защо?
През последната година забелязахме, че ползата към тези технологии е много по-голям – и е обикновено да е по този начин, тъй като сега тече избрана смяна и промяна в технологиите. Съвсем естествено е експертите да търсят повече информация.
Промяна има и във усещанията [за тези технологии]. В цялото пространство се приказва за тях, излизат нови приложения, явяват се нови архитектури – нещата последователно се натрупват. В случая не става дума някой супер-визионер да излезе на едно събитие, да каже нещо и да разсъни неочакван супер-интерес, приказваме за струпване на новости и информация.
От лекциите стана ясно, че към 20% от приложенията в организациите са в облака, само че блиц-анкета с повдигане на ръце в залата сподели по-малък дял. Адекватна ли е въпросната оценка за България?
Със сигурност е съответна, по-скоро не беше съответен броят на вдигнатите ръце в залата. Знаете ли, в случай че отидем в една огромна организация, да вземем за пример банка – прочее това сме го правили преди две години – и запитаме ИТ отдела „ вие ползвате ли облачни приложения ”, те ще отговорят „ ооо, не, нашата политика го не разрешава ”. Но действително 90% от софтуера, който се употребява, да речем, за ръководство на човешки запаси, се състои от облачни приложения! И в организацията употребяват подобен. Но ИТ шефът не знае това. То е минало „ около него ”, не е във фокуса му. Минало е „ сред капките ”.
Факт е, че от няколко години насам ИТ отделът е значително „ стопер ” на новите планове. ИТ отделите са претрупани от цялата промяна – от всички нови решения, които би трябвало да основават, да се грижат за сигурността, от новите услуги, дигитализирането на процесите. Всички тези задания лягат върху тях! Те към този момент са в положение на „ denial of service ” – претрупани са и не смогват да вършат това, което бизнесът желае от тях. Каквото и да желае бизнесът, получава го мъчно и постепенно. Това е по този начин по простата причина, че същите хора, със същия потенциал би трябвало да вършат и новите промени, и да крепят настоящата среда в компанията.
Тоест, „ заложници ” сме на повишената трудност на ИТ средите?
По-скоро сме заложници на атавистичния метод, по който продължава да се работи в ИТ средите, на неналичието на фрагменти. Много малко организации влагат вложения в автоматизация на процесите, в това число и в ИТ средите. Освен това автоматизацията също е план – в случай че си претрупан със ужасно доста други планове, въобще нямаш време да стигнеш до нея. Например, в една българска банка приблизително годишно се осъществят 70-80 плана!
Но основаването на хибридната облачна среда, за която говорите на „ IBS IT Compass 2019 ”, също е план, който ще „ легне ” на плещите тези претрупани ИТ отдели.
Да. Ще легне. Не мога да кажа сигурно по какъв начин тъкмо ще се случи смяната. Организациите би трябвало да намерят вид да я осъществят. Това е значително предизвикателство за всяка организация.
И тези промени не са някакво естествено продължение – дотолкоз, че да не би трябвало да се учат нови неща. Трябва да се учи, би трябвало да се опитва! Какво вършат огромните банкови групи? Те образуват „ центрове по подготвеност ” и концентрират там хора, които се занимават единствено с дадена характерна област. Целта е да може в тези центрове за подготвеност да се развият съответните нови познания – а по-късно новото познание лека-полека да отиде по места.
Една българска организация би трябвало да подходи по същия метод. ИТ отделите би трябвало да заделят част от своя запас, който да работи на напълно друга скорост, а останалата част да продължи да прави това, което се чака – да поддържа ИТ интервенциите, тъй като бизнесът не може да спре, той би трябвало да продължи да работи.
Това вероятно значи, че още веднъж поделенията на огромните интернационалните структури ще бъдат първи във въвеждането на новите подходи и решения?
Рано или късно, под една или друга форма, всички ще би трябвало да извършат смяната. Представете си, че в случай че през днешния ден бъде взето решение от на следващия ден всички да се придвижваме единствено с колела, само че аз не зная по какъв начин да карам велосипед, рано или късно ще би трябвало да се науча; дали ще очаквам до последно, дали ще кретам, до момента в който другите към този момент са се научили и фучат към мен – няма значение, рано или късно ще би трябвало да се науча.
Какво ще е най-трудното за българските организации в този преход?
Те знаят, че би трябвало да се приготвят, те мислят, те търсят способи да основат лични лаборатории. Финансовите запаси в множеството случаи не са проблем. Тясното място са човешките запаси – отделянето им за фокусиране върху тези задания. Предизвикателството е основаването на една научно-изследователска среда, която да реализира проучванията, да направи нужната подготовка, а по-късно знанието, основано от нея, да се вгради в организацията.
Другото предизвикателство са данните. Изисква се по-строг взор върху целия развой, обвързван с данните. В момента в другите организации са налице разнообразни приложения, които „ държат ” разнообразни бизнес-дейности на компанията и значително изолират данните в тях. Оттам насетне текат разнообразни процеси по агрегиране в централни складове, само че тези процеси са непостоянни, неравномерни – а към този момент е неотложно да се случват в действително време.
Всичко това затруднява процеса към мигриране към облачни системи, въвеждане на изкуствен интелект и така нататък В момента 80% от напъните отиват за това да се съберат данните, да се изчистят, да се приготвят за разбор! Самият разбор е 20% или дори по-малко. Събирането, структурирането, „ почистването ” и подготвянето на данните би трябвало да станат непрекъснат развой.
От няколко години насам ИТ отделът е значително „ стопер ” на новите планове, защото е претрупан от трансформацията, споделя Горан Ангелов, основен изпълнителен шеф на IBS България
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Заложници сме на атавистичния метод, по който продължава да се работи в ИТ средите, на неналичието на фрагменти. Много малко организации влагат вложения в автоматизация на процесите. Но рано или късно, под една или друга форма, всички ще би трябвало да извършат смяната, показа Горан Ангелов, основен изпълнителен шеф на IBS България, по време на форума „ IBS IT Compass 2019 ”. Водещ акцент на събитието бяха решенията на IBM и RedHat за многооблачна, хибридна среда.
Г-н Ангелов, всички огромни конгреси и събития в областта на ИТ насочват вниманието към облачните технологии, цифровата промяна, изкуствения разсъдък. „ IBS IT Compass 2019 ” също се концентрира върху тези тематики. Защо?
През последната година забелязахме, че ползата към тези технологии е много по-голям – и е обикновено да е по този начин, тъй като сега тече избрана смяна и промяна в технологиите. Съвсем естествено е експертите да търсят повече информация.
Промяна има и във усещанията [за тези технологии]. В цялото пространство се приказва за тях, излизат нови приложения, явяват се нови архитектури – нещата последователно се натрупват. В случая не става дума някой супер-визионер да излезе на едно събитие, да каже нещо и да разсъни неочакван супер-интерес, приказваме за струпване на новости и информация.
От лекциите стана ясно, че към 20% от приложенията в организациите са в облака, само че блиц-анкета с повдигане на ръце в залата сподели по-малък дял. Адекватна ли е въпросната оценка за България?
Със сигурност е съответна, по-скоро не беше съответен броят на вдигнатите ръце в залата. Знаете ли, в случай че отидем в една огромна организация, да вземем за пример банка – прочее това сме го правили преди две години – и запитаме ИТ отдела „ вие ползвате ли облачни приложения ”, те ще отговорят „ ооо, не, нашата политика го не разрешава ”. Но действително 90% от софтуера, който се употребява, да речем, за ръководство на човешки запаси, се състои от облачни приложения! И в организацията употребяват подобен. Но ИТ шефът не знае това. То е минало „ около него ”, не е във фокуса му. Минало е „ сред капките ”.
Факт е, че от няколко години насам ИТ отделът е значително „ стопер ” на новите планове. ИТ отделите са претрупани от цялата промяна – от всички нови решения, които би трябвало да основават, да се грижат за сигурността, от новите услуги, дигитализирането на процесите. Всички тези задания лягат върху тях! Те към този момент са в положение на „ denial of service ” – претрупани са и не смогват да вършат това, което бизнесът желае от тях. Каквото и да желае бизнесът, получава го мъчно и постепенно. Това е по този начин по простата причина, че същите хора, със същия потенциал би трябвало да вършат и новите промени, и да крепят настоящата среда в компанията.
Тоест, „ заложници ” сме на повишената трудност на ИТ средите?
По-скоро сме заложници на атавистичния метод, по който продължава да се работи в ИТ средите, на неналичието на фрагменти. Много малко организации влагат вложения в автоматизация на процесите, в това число и в ИТ средите. Освен това автоматизацията също е план – в случай че си претрупан със ужасно доста други планове, въобще нямаш време да стигнеш до нея. Например, в една българска банка приблизително годишно се осъществят 70-80 плана!
Но основаването на хибридната облачна среда, за която говорите на „ IBS IT Compass 2019 ”, също е план, който ще „ легне ” на плещите тези претрупани ИТ отдели.
Да. Ще легне. Не мога да кажа сигурно по какъв начин тъкмо ще се случи смяната. Организациите би трябвало да намерят вид да я осъществят. Това е значително предизвикателство за всяка организация.
И тези промени не са някакво естествено продължение – дотолкоз, че да не би трябвало да се учат нови неща. Трябва да се учи, би трябвало да се опитва! Какво вършат огромните банкови групи? Те образуват „ центрове по подготвеност ” и концентрират там хора, които се занимават единствено с дадена характерна област. Целта е да може в тези центрове за подготвеност да се развият съответните нови познания – а по-късно новото познание лека-полека да отиде по места.
Една българска организация би трябвало да подходи по същия метод. ИТ отделите би трябвало да заделят част от своя запас, който да работи на напълно друга скорост, а останалата част да продължи да прави това, което се чака – да поддържа ИТ интервенциите, тъй като бизнесът не може да спре, той би трябвало да продължи да работи.
Това вероятно значи, че още веднъж поделенията на огромните интернационалните структури ще бъдат първи във въвеждането на новите подходи и решения?
Рано или късно, под една или друга форма, всички ще би трябвало да извършат смяната. Представете си, че в случай че през днешния ден бъде взето решение от на следващия ден всички да се придвижваме единствено с колела, само че аз не зная по какъв начин да карам велосипед, рано или късно ще би трябвало да се науча; дали ще очаквам до последно, дали ще кретам, до момента в който другите към този момент са се научили и фучат към мен – няма значение, рано или късно ще би трябвало да се науча.
Какво ще е най-трудното за българските организации в този преход?
Те знаят, че би трябвало да се приготвят, те мислят, те търсят способи да основат лични лаборатории. Финансовите запаси в множеството случаи не са проблем. Тясното място са човешките запаси – отделянето им за фокусиране върху тези задания. Предизвикателството е основаването на една научно-изследователска среда, която да реализира проучванията, да направи нужната подготовка, а по-късно знанието, основано от нея, да се вгради в организацията.
Другото предизвикателство са данните. Изисква се по-строг взор върху целия развой, обвързван с данните. В момента в другите организации са налице разнообразни приложения, които „ държат ” разнообразни бизнес-дейности на компанията и значително изолират данните в тях. Оттам насетне текат разнообразни процеси по агрегиране в централни складове, само че тези процеси са непостоянни, неравномерни – а към този момент е неотложно да се случват в действително време.
Всичко това затруднява процеса към мигриране към облачни системи, въвеждане на изкуствен интелект и така нататък В момента 80% от напъните отиват за това да се съберат данните, да се изчистят, да се приготвят за разбор! Самият разбор е 20% или дори по-малко. Събирането, структурирането, „ почистването ” и подготвянето на данните би трябвало да станат непрекъснат развой.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ