Те са огромни, рошави и изглеждат страшни. Но всъщност не

Те са големи, рошави и наподобяват страшни. Но в действителност не са. Тъкмо противоположното, самите те са застрашени от изгубване.

За да сме точни – в наши дни са останали доста малко от тях. Живеят най-вече в зоопаркове и на места в дивата природа. Тъй като са били подложени на редовно и грубо изтребване, последният див образец е погубен преди съвсем 100 години – през 1927 година

Това са зубрите или европейските бизони. Едно от дребното места, на които могат да бъдат забелязани в естествена среда през днешния ден, е румънският парк Пятра Краюлуй в южната част на Карпатите. Това място припомня на американския парк Йелоустоун, само че без тълпите туристи, написа Financial Times.

Повторното отглеждане на европейски бизон в Румъния стартира през 2020 година Сега в Карпатите има към стотина екземпляра. А в цяла Европа тези животни са не повече от 7 хиляди.

Освен със зубрите си румънският парк е забавен и с мечките, евроазиатските си рисове и редица други животни. Екскурзии до там се провеждат от Европейския концерн за природа, основан при започване на века с една съществена цел – опазване на дивата природа на континента. Те работят с локалните организации - Foundation Conservation Carpathia (FCC) и Tent - Travel Carpathia. Едно пътешестване из румънските Карпати включва спане в хижи, визити на тогавашни имения на аристократи и доста, доста природа.

Карпатите са освен румънска планина. Тази верига се простира на територията на осем европейски страни, само че румънската ѝ част е най-богата на биоразнообразие. За да отбрани по-пълноценно тези места Foundation Conservation Carpathia купува 280 квадратни километра гори.

Така територията, на която работят нейните чиновници, се усилва до 750 квадратни километра. Крайната цел е надалеч по-амбициозна – 2000 квадратни километра предпазена зона. Част от земите са били частни и национализирани от комунистическия режим в Румъния.

След 1989 година стартира поетапно връщане на притежателите им, само че пък се стига до продажби, безразборна сеч и други проблеми. Това би трябвало да бъде Европейският Йелоустоун. Разбира се, с надалеч по-скромни размери. За съпоставяне – територията на американския е съвсем 9 хиляди квадратни километра.

Всичко това се случва най-вече по частна самодейност. Основните виновници за основаването и разрастването на са двама австрийци – биолозите и природозащитници Барбара и Кристоф Промбергер.

Те идват в Румъния за първи път в средата на 90-те години на предишния век и се влюбват в страната. През 2004 година отварят къща за посетители, само че по това време реституцията на горите и сечта към този момент са почнали и пейзажът бързо се трансформира.

„ Много хора бяха склонни да продадат земята си на дърводобивни компании. Тогава разбрахме, че единственият метод да защитим природата е да купим земята “, споделя Барбара.

Те се свързват с швейцарския милиардер Хансьорг Вис, съсобственик на футболния клуб „ Челси “ и прочут с напъните си за запазване на дивата природа. Той стартира да изкупува земя, която Промбергер ръководят дружно с екип от експерти. В идващите години организацията на Промбергер уголемява активността си и става все по-голям фактор в региона.

Как съумяват? И двамата са наясно, както споделя Кристоф, че хората не могат да печелят от „ буболечки и пеперуди “. Затова лобират и пред политици, и пред локалните хора за развиване на екотуризъм, хотели и входни такси за естествения парк (25 евро).

В общи линии – пробват са да убедят всички, че изгодата от вековните гори е по-голяма, в сравнение с изсичането им. Проблемът е, че огромна част от локалните гледат на австрийската двойка като на богати чужденци, спиращи развиването на района. Защото има проекти за строителство на зимни курорти, на хотели и на ски-писти.

Промбергер не са единствените, които пазят запазването на този регион. Грегор и Александър Рой-Чоудхури са притежатели на просторен парцел, притежаван от рода им в продължение на 600 години и лишен от комунистическия режим.

През 2002 година собствеността им е възобновена и те трансформират тогавашното си имение в хотел.

Докато ремонтират старите здания, те не престават и правосъдните борби за земя. До момента са съумели да си върнат към 1/3 от тогавашните си парцели и са ги запазили без ново строителство или друга интервенция.

Но и консервацията носи проблеми. В момента в Румъния има към 13 хиляди кафяви мечки, повече в сравнение с в която и да е друга европейска страна. Броят им внезапно се е нараснал през последните години, само че дружно с това и нападенията против хора. През последните пет години 19 души са умрели след набези от мечки. Ловът им бе неразрешен през 2016 година, само че разрешен още веднъж предходната година, въпреки и с ограничаващи квоти.

За хора като Промбергер и Рой-Чоудхури казусът с мечките е в действителност мотив в интерес на консервацията. Те показват, че колкото по-голяма територия е под отбрана, толкоз по-рядко животните ще я напущат, с цел да вредят на хора. Но не всички са съгласни с това. И е обяснимо – надали са мнозина туристите, които желаят да се срещнат с мечка по време на екскурзията си.

За да направиш нещо такова, само че в безвредна среда, в имението на Рой-Чоудхури са построили подземно укритие, от което мечките могат да бъдат следени и снимани. То е оборудвано със комплицирана вентилационна система, която води човешката миризма далеко, с цел да не я надушат дивите животни.

Скрит в него и без боязън, че може да бъде изяден, екскурзиантът има опция да преживее незабравима среща с дивата природа.