Те са образовани и възпитани, с идеи и самочувствие. Свободни,

Те са образовани и възпитани, с хрумвания и самочувствие. Свободни, самостоятелни, съумели, прагматични. Но и идеалисти. И не, това не е " план на Радев " или на другиго. Това си е техният план. Без тях нищо няма да се промени.

Коментар от Ясен Бояджиев:

При откриването на новото Народно заседание съвсем всички повтаряха, че огромният залог за неговия триумф е оправянето с рецесиите, които са ни налегнали или ни заплашват. Да оставим настрани въпроса, че самото вайкане за тежестта на тези рецесии е ненапълно попресилено и ненужно на фона на доста от претърпяното през последните към този момент над 30 години.

Какво още е заложено

На триумфа на този парламент обаче са заложени и други, още по-важни неща, а неуспехът му може да има и друга, още по-висока и дълготрайна цена от някакви конюнктурни стопански неволи.

Първо, несъмнено, е заложена самата смяна, от която обществото извънредно се нуждае - освобождението на превзетата страна, демонтажът на корупционния модел, връщането на законността и справедливостта.

Второ, заложена е безпределно закъснялата рационализация на страната - предприемането на постоянно отлаганите промени и ускорено превъзмогване на изоставането във всяка област на живота.

Трето, превръщането на България в по-привлекателно място за завръщането на хилядите, избягали от нея, без които бъдещето наподобява нерадостно.

Не по-малко значимо

Тук обаче ми се желае да подчертавам върху още един залог, обвързван с този парламент, който ми се вижда не по-малко значим, а и по-болезнен от другите. За първи път се открива опция ръководството на страната да е в ръцете на толкоз огромна група младежи.

Кирил Петков и Асен Василев в Народното събрание
Редакцията предлага
, тъй като (за разлика от други) днешното им съществуване и бъдещото им развиване напълно не са наложително обвързани с пребиваването към държавната трапеза. Това са нашите деца, родили се или най-малко израснали след 1989-а.

Те са съумели, прагматични, само че и идеалисти. Това не е „ план на Радев ” или на който и да било различен - това си е техният план. През последните години те последователно са узрели за концепцията и нуждата да вземат нещата в свои ръце. Затова са изоставили блестящите си кариери, високите си приходи, сполучливите си бизнеси - с цел да се ангажират с решение на проблемите и с бъдещето на страната си. За да се опитат да я трансформират качествено.

Успехът им не е обезпечен

„ Време е за всички нас да си свършим работата ”, сподели един от тях. Техният триумф обаче напълно не е обезпечен. Защото зависи освен от тях.

Успехът им е застрашен, първо, от рутината, инерцията, зависимостите, алчността, персоналните и партийните егоизми на част от по-старите и по-опитните в политиката.

Но е застрашен и от нещо още по-страшно. От озверялата опозиция на тези, чиито до момента несмущавани от нищо привилегии са застрашени от задаващата се смяна. Те към момента разполагат с голяма икономическа мощност и основни властови лостове и сигурно няма да се предадат без пердах. Това, прочее, може да изясни някои към този момент протичащи се или (със сигурност) идни събития. Или някои странни развития и пазарлъци във водените съдружни договаряния. Защото, не се съмнявайте, някъде на или към масата на тези договаряния са се наместили и подставени (купени) лица на задкулисието.

Ангажирането на младите с политиката е може би последният късмет за България и за всички нас. Ако този късмет бъде провален и прахосан, ще е ужасно. Страшно не толкоз за тях - те ще си стегнат куфарите, ще си вземат шапките и ще се върнат към персоналните си кариери и проекти тук и по света. Страшно ще е за нас, останалите. Защото те без нас могат, само че ние не можем без тях. Нищо в тази страна не може да се промени към по-добро без тях.

*****

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.