Те са навсякъде, но и на искаме да се отървем

Те са на всички места, само че и на желаеме да се отървем от тях – не можем. Не тъй като има какво да ни попречи, а тъй като е нездравословно за нас. Балансирането с лоста на информираността пък единствено и само наше обвързване, което би трябвало да превърнем в механизъм за оцеляване.
Прочетете още
В журналистическа сфера съществува едно неприятно разбиране, че положителната вест е неприятната вест. Статистиката пък демонстрира, че новините с отрицателен нюанс постоянно са тези, към които читателят ще насочи взор и внимание. По каква причина? Търсенето на този отговор ни води до диалог с Екатерина Лозанова – клиничен психолог и когнитивно-поведенчески съветник. Тя работи като психолог-супервайзър в общинска фондация „ Пловдив 2019 “ и като клиничен психолог на частна процедура.

Ето какво описа експертът по психическо здраве по отношение на хигиената към неприятните вести, която всеки би трябвало да съблюдава:

– Нека дадем изясненост - какво в действителност се случва с мозъка ни, когато четем и асимилираме неприятни вести?

– Има едно доста забавно изследване на психолози от Ambrosia Treatment Center West Palm Beach, които потвърждават, че когато човек чете стресираща вест, мозъчната кора мощно се задейства в отговор на отрицателните тласъци, които получава. Това ни прави по-склонни да запомним тази неприятна вест. Това на процедура изяснява за какво мозъкът реагира по-силно на негативни тласъци. Те провокират по-голям скок в електрическата интензивност. Обясняваме го по този метод - когато четем публикация за отрицателно събитие, ние в действителност пресъздаваме събитието в съзнанието си. Това кара мозъка да бъде по-електрически зареден.

– Това значи, че мозъкът ни има предел на отрицателна информация, която може да поеме?

– Прекаленото приемане на отрицателни вести несъмнено изтощава мозъка. Това води до дисбалансиран синтез на хормоните на благополучие [Серотонин и Допамин] в организма ни. Това има и своите последствия – възприятие на скептицизъм или депресивност, усеща на яд, мощна тревога. Или при хората, страдащи от паник-атака, надлежно активирането на такава.

– Но какво би станало, в случай че напълно изключим отрицателните вести от всекидневието си?

– Изцяло не можем да прекратим приема на отрицателни вести. А и не трябва. Има както минуси, по този начин и плюсове на това, което невролозите назовават ​​„ резултат на положителни новини/лоши вести “, макар че заради човешката природа и инстинктът за самозапазване, можем да отхвърлим негативите. Изграждайки вярвания най-вече върху положителните вести, ние клоним към оптимистичен мироглед за живота. По-малко се тормозим от вероятността от неприятни събития, за които четем – произшествия, заболявания, обири.

Има цена обаче за този розов взор към света. Пренебрегването на неприятните вести може да бъде рисково. Това може да ни направи прекомерно самоуверени, може би даже безразсъдни. Това може да ни остави неподготвени за естествено злополучие, наивни за заплахите от заразяване с заболявания или невнимателни за предупредителните знаци. Тук имам предвид Коронавирус, войната в Украйна, удара на инфлацията и впрочем.

– Сиреч би трябвало да търсим баланс?

– Изводът е, че пренасищането на мозъка единствено с положителни или единствено с неприятни вести, може да докара до рисково за психологичното ни здраве положение. Състояние, в което мислите ни да не са съответни на заобикалящата ни действителност. Да преминем в извънредно отрицателно, неразбиращо, недоволно и демотивирано въодушевление. Или въпреки това, да загубим сдържаност към обстановките от злободневието си.

– Какво можем да създадем, с цел да предпазим душeвността си от отрицателния резултат на новините?

– Предпазването е извънредно мъчно. Преди време в обществените мрежи несъзнателно попаднах на клип, в който е снимана гибелта на младеж – беше паднал от висока постройка. Тялото му лежеше съвсем безжизнено на земята, извънредно тежки фрагменти, изключително за хора със слаба душeвност.

За един недорасъл неврологично мозък при представители на по-младото потомство, това може да има тежки последици, тъй като към момента не са построени механизми за справяне с сходни обстановки. Има хора, които са по-дисциплинирани в това какво четат или наблюдават като информативен поток в интернет. Това в действителност е едно от най-важните ни обвързване – би трябвало единствено да слагаме граници на това какво идва до нас като информация.

– Как може да припознаем, че сме минали границата на търпимост и сме натоварени от неприятните вести?

– Пример за обстановка, коята провокира друг набор от емиции, бе злополуката на бул. " Черни връх " в София, в която починаха две почтени девойки. Образът на Семерджиев пък събра всички развалени неща в държавността, които ни вършат гневни или разтроени. В такива моменти е добре да потърсим баланс. Има маркери, по които да следим положението си. Ако станем прекомерно раздразнителни, гневни, елементарно се разстройваме, липса на сдържаност към обстановката, краен негативизъм или лековерие. Тогава би трябвало да се отделим от новинарския поток.

– Има ли метод да се „ лекуваме “, в случай че инцидентно попаднем на вест, която не ни се е отразила добре?

– Има. След като чуете или прочете неприятна вест от медиите, може да се потърсите „ лек “ в вест, която носи противоположната страст. Като да вземем за пример хубави случки, събития, които са значими по позитивен метод за света или родината ни или даже дребна вест, което е направила някого благополучен. Тези дни четох вест в една от националните медии за деца от Силистра, които сами ремонтирали площадката пред блока си, с цел да могат да играят. Това ми подейства ободряващо и мотивиращо. Може да вършиме за себе си същото, стига да е в здравословни количества.

За край желая да уточня, че новинарският поток отразява нашата действителност. Светът не е черен или бял. Трябва да се опитаме да открием най-подходящия за нас метод да се оправяме със напрежението – само че избягването му не е добър вид.