Кой ще придобие активите на „Лукойл“? „Chevron“ фаворит за рафинерията в Бургас
Те са на стойност 22 милиарда $, приближаваме се към развръзката, обяви енергиен анализатор
Международните активите на „ Лукойл “, които включват и рафинерията в Бургас, е доста евентуално да бъдат продадени на американската компания „ Chevron “ и нейните сътрудници от „ Quantum Capital Group “, предвижда икономическият и енергиен анализатор Мартин Владимиров.
Според него обаче въпросът не е единствено кой ще ги придобие, а какви ще бъдат геополитическите и икономическите последствия от тази договорка, в подтекста на световната енергийна конкуренция.
Сделката за продажбата на активите на „ Лукойл “ отваря нова глава в динамичния енергиен пейзаж на България и района. Става дума за активи на стойност 22 милиарда $, включващи нефтозавода в морския град, който има стратегическо значение за доставките на горива в района.
Според Владимиров придобиването на интернационалните активи на съветският енергиен колос от американската компания е разумна стъпка, поради обстоятелството, че „ Chevron “ е сътрудник на „ Лукойл “ в редица казахстански нефтени полета и петролопроводи, през които минава нефтовото гориво за Новоросийск.
Някои специалисти предвиждат, че „ Chevron “ може да придобие освен част от активите в Казахстан, само че и рафинерията в Бургас, като част от договорката. Съществуват обаче и други благоприятни условия – компанията „ Quantum Capital Group “, която също взе участие в договорката, може да се концентрира върху други активи на „ Лукойл “ в Европа, като рафинерията в Бургас, само че има възможност тя да бъде препродадена на друга компания. Интересът към тези активи не е инцидентно, защото България е стратегически значим търговски и енергиен хъб в района, а рафинерията в Бургас обезпечава огромно количество от рафинираните артикули, които се употребяват в района.
Геополитическите аспекти на тази договорка не могат да бъдат подценявани. България и целият район изправени пред значим миг, който може да окаже въздействие върху суверенитета на страната. Според Владимиров, значимо е тези активи да преминат в ръцете на съюзнически страни, с цел да не се употребяват като инструмент за геополитическо въздействие от непознати сили. Сделката би трябвало да бъде следена от Министерството на финансите на Съединени американски щати, както и от Белия дом, което акцентира стратегическата значимост на активите и техния капацитет да повлияят на енергийната сигурност на района.
Предстои да разберем по какъв начин ще се развие обстановката и какъв ще бъде крайният резултат от тези договаряния. Но е ясно, че бъдещето на рафинерията в Бургас е значим знак за световните енергийни и геополитически тактики.
На въпросът какъв ще е пътят на петрола от Венецуела след отвличането на Мадуро в Съединени американски щати енергийният специалист отговори, че в случай че съдим по последните 48 часа, е разумно да се насочи от Китай, където отиваше 75% от него, към Съединени американски щати. „ Това е задачата на администрацията на Доналд Тръмп – да управлява сегашният експорт на черното злато и то да зарежда рафинериите на Мексиканския залив, които обичайно използваха венецуелския артикул “, изясни специалистът.
„ По време на глобите тези доставки бяха пренасочени към Азия благодарение на Русия. Тези рафинерии в Мексиканския залив и в този момент работят, само че би трябвало да купуват различен артикул, а венецуеслкия е по-изгоден за тях “, добави той.
„ Действията на Съединени американски щати във Венецуела са сигнал към Китай и Русия, че те не са „ Добре пристигнали “ в западното полукълбо. Това е първа стъпка към един по-сериозен геополитически разлом, който ще забележим в Латинска Америка. Съединени американски щати ще се опитат да изгонят от основни стратегически браншове на въздействие Китай и Русия “, предвижда Владимиров.
„ Китай през последният четвърт век се трансформира в главен търговски сътрудник на латиноамериканските страни, а това е неприемливо в тактиката и визията на администрацията на Тръмп “, добави той.
„ Съединени американски щати постоянно е считал Латинска Америка за собствен заден двор, само че загуби въздействието си. Китай има доста по-голяма финансова и комерсиална мощност и то освен във Венецуела, а в Боливия, Аржентина, Колумбия, Мексико... Във Вашингтон търсят метод да си върнат въздействието в тези страни. Ще забележим дали този сигнал ще бъде чут – първоначално в Куба и в Никарагуа, където има режими, близки до Кремъл “, съобщи икономическият анализатор.
„ Куба внасяше 60 % от петрола си от Венецуела, а в този момент би трябвало от Мексико, само че на каква цена и дали Съединени американски щати ще разреши тези доставки да се реализират? “, попита риторично той.
„ Това, което се случва, е тежък удар по ползите на Пекин и Москва “, разяснява той.
„ Мадуро използваше бойците на „ Вагнер “, с цел да си подсигурява своята сигурност и какво му донесе това? Спасиха ли го? Помогнаха ли му кубинските сътрудници в Каракас? Какво може да направи Китай? Възможно е да спре доставките на сериозни първични материали за интернационалните пазари или най-малко да заплаши с сходни дейности “, съобщи Владимиров.
„ Големият въпрос е дали в Пекин няма да се опитат да повторят дейностите на Тръмп в своята сфера на въздействие – в Тайван, в Югоизточна Азия, само че надали едно деяние в Западното кълбо ще провокира „ домино “ резултат. Китай и Русия нямат този потенциал, военна и финансова мощност “, добави той.
„ Нито петрола, нито $ са водещата тематика при ударите по Каракас. Китай получаваше суровия петрол от Венецуела гратис като форма на разплащане за задълженията, които латиноамериканската страна е поела през последните 20 години. Става въпрос за близо 70 милиарда $, които Пекин е вложил в стратегически планове, които не са се осъществили. Тези пари са откраднати от режима на Мадуро. Единственият метод да си ги върне, беше с безплатния петрол “, каза още специалистът.
Международните активите на „ Лукойл “, които включват и рафинерията в Бургас, е доста евентуално да бъдат продадени на американската компания „ Chevron “ и нейните сътрудници от „ Quantum Capital Group “, предвижда икономическият и енергиен анализатор Мартин Владимиров.
Според него обаче въпросът не е единствено кой ще ги придобие, а какви ще бъдат геополитическите и икономическите последствия от тази договорка, в подтекста на световната енергийна конкуренция.
Сделката за продажбата на активите на „ Лукойл “ отваря нова глава в динамичния енергиен пейзаж на България и района. Става дума за активи на стойност 22 милиарда $, включващи нефтозавода в морския град, който има стратегическо значение за доставките на горива в района.
Според Владимиров придобиването на интернационалните активи на съветският енергиен колос от американската компания е разумна стъпка, поради обстоятелството, че „ Chevron “ е сътрудник на „ Лукойл “ в редица казахстански нефтени полета и петролопроводи, през които минава нефтовото гориво за Новоросийск.
Някои специалисти предвиждат, че „ Chevron “ може да придобие освен част от активите в Казахстан, само че и рафинерията в Бургас, като част от договорката. Съществуват обаче и други благоприятни условия – компанията „ Quantum Capital Group “, която също взе участие в договорката, може да се концентрира върху други активи на „ Лукойл “ в Европа, като рафинерията в Бургас, само че има възможност тя да бъде препродадена на друга компания. Интересът към тези активи не е инцидентно, защото България е стратегически значим търговски и енергиен хъб в района, а рафинерията в Бургас обезпечава огромно количество от рафинираните артикули, които се употребяват в района.
Геополитическите аспекти на тази договорка не могат да бъдат подценявани. България и целият район изправени пред значим миг, който може да окаже въздействие върху суверенитета на страната. Според Владимиров, значимо е тези активи да преминат в ръцете на съюзнически страни, с цел да не се употребяват като инструмент за геополитическо въздействие от непознати сили. Сделката би трябвало да бъде следена от Министерството на финансите на Съединени американски щати, както и от Белия дом, което акцентира стратегическата значимост на активите и техния капацитет да повлияят на енергийната сигурност на района.
Предстои да разберем по какъв начин ще се развие обстановката и какъв ще бъде крайният резултат от тези договаряния. Но е ясно, че бъдещето на рафинерията в Бургас е значим знак за световните енергийни и геополитически тактики.
На въпросът какъв ще е пътят на петрола от Венецуела след отвличането на Мадуро в Съединени американски щати енергийният специалист отговори, че в случай че съдим по последните 48 часа, е разумно да се насочи от Китай, където отиваше 75% от него, към Съединени американски щати. „ Това е задачата на администрацията на Доналд Тръмп – да управлява сегашният експорт на черното злато и то да зарежда рафинериите на Мексиканския залив, които обичайно използваха венецуелския артикул “, изясни специалистът.
„ По време на глобите тези доставки бяха пренасочени към Азия благодарение на Русия. Тези рафинерии в Мексиканския залив и в този момент работят, само че би трябвало да купуват различен артикул, а венецуеслкия е по-изгоден за тях “, добави той.
„ Действията на Съединени американски щати във Венецуела са сигнал към Китай и Русия, че те не са „ Добре пристигнали “ в западното полукълбо. Това е първа стъпка към един по-сериозен геополитически разлом, който ще забележим в Латинска Америка. Съединени американски щати ще се опитат да изгонят от основни стратегически браншове на въздействие Китай и Русия “, предвижда Владимиров.
„ Китай през последният четвърт век се трансформира в главен търговски сътрудник на латиноамериканските страни, а това е неприемливо в тактиката и визията на администрацията на Тръмп “, добави той.
„ Съединени американски щати постоянно е считал Латинска Америка за собствен заден двор, само че загуби въздействието си. Китай има доста по-голяма финансова и комерсиална мощност и то освен във Венецуела, а в Боливия, Аржентина, Колумбия, Мексико... Във Вашингтон търсят метод да си върнат въздействието в тези страни. Ще забележим дали този сигнал ще бъде чут – първоначално в Куба и в Никарагуа, където има режими, близки до Кремъл “, съобщи икономическият анализатор.
„ Куба внасяше 60 % от петрола си от Венецуела, а в този момент би трябвало от Мексико, само че на каква цена и дали Съединени американски щати ще разреши тези доставки да се реализират? “, попита риторично той.
„ Това, което се случва, е тежък удар по ползите на Пекин и Москва “, разяснява той.
„ Мадуро използваше бойците на „ Вагнер “, с цел да си подсигурява своята сигурност и какво му донесе това? Спасиха ли го? Помогнаха ли му кубинските сътрудници в Каракас? Какво може да направи Китай? Възможно е да спре доставките на сериозни първични материали за интернационалните пазари или най-малко да заплаши с сходни дейности “, съобщи Владимиров.
„ Големият въпрос е дали в Пекин няма да се опитат да повторят дейностите на Тръмп в своята сфера на въздействие – в Тайван, в Югоизточна Азия, само че надали едно деяние в Западното кълбо ще провокира „ домино “ резултат. Китай и Русия нямат този потенциал, военна и финансова мощност “, добави той.
„ Нито петрола, нито $ са водещата тематика при ударите по Каракас. Китай получаваше суровия петрол от Венецуела гратис като форма на разплащане за задълженията, които латиноамериканската страна е поела през последните 20 години. Става въпрос за близо 70 милиарда $, които Пекин е вложил в стратегически планове, които не са се осъществили. Тези пари са откраднати от режима на Мадуро. Единственият метод да си ги върне, беше с безплатния петрол “, каза още специалистът.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ