Проклятието на Ердоган е неговото спасение
Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част.
Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган наподобяват по този начин, че като че ли не могат да съществуват в едно изречение дружно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува с правописа. Като почитателите на " Бешикташ " и " Фенербахче ".
Да, " бащата на турците " и този " на исляма " са радикално разнообразни в идеологически аспект. Ататюрк постановяваше интровертен и темерутски секуларизъм, до момента в който Ердоган утвърждава екстраполиращ се ислямизъм. Но въпреки ценностно-политически разнообразни, двамата са инструментално идентични. И Ататюрк, и Ердоган заложиха на командния политически развой, протичащ от горната страна надолу, и на тясната обществената среда, тъй че същата да се редуцира до формалната идеология, налагана от страната. И двамата осъществят плановете си за сметка на демокрацията и кюрдите. Единият направи Турция мощна вътре, другият - на открито.
Може би напрежението, което съществува през днешния ден сред Запада и Турция се дължи на две взаимосвързани неща. Едното е, че Европейски Съюз и Съединени американски щати към момента не са осъзнали, че модерна Турция се показва по метод, друг от този на кемалистката страна. Другото е, че Анкара не схваща, че смисъла й за евроатлантическите й сътрудници не е същото, каквото тя е имала по време на Студената война.
Това разминаване в перцепциите на Запада и Турция носи опасности, предвид на промените в геополитическата среда в района на Близкия Изток, Северна Африка и Източна Азия.
В допълнение, в упоменатите райони текат процеси на разбъркване в пластовете, които носят опасности за ситуирането на Турция и опредметяването на ролята, която Анкара желае да има в тях. Тези основни промени са:
Желанието на Съединени американски щати да играе все по-малка роля в района, съпроводено с последователното отдръпване на Вашингтон оттова (заради шистовата гражданска война в Съединени американски щати и новия приоритет в лицето на Китай); Реабилитацията на въздействието на Русия в района и увеличението на това на Китай; Нарастващата синергия сред Москва и Пекин с откровени съперници на Турция от района (Обединените Арабски Емирства, Саудитска Арабия и Иран).
Всеки един от тези три фактора носят изключителни опасности пред плана на Ердоган за необятна и амплифицираща се Турция.
Оттеглянето на Съединени американски щати
Колкото по-малко са ползите на американците в района, толкоз по-маловажни ще им бъдат военно-въздушната база " Инджирлик " и радарите за ранно предизвестие в Кюреджик. Оттук и готовността на Съединени американски щати и Европейски Съюз да се застъпват за страната, на чиято територия са тези активи.
Да, в Турция към момента са позиционирани нуклеарни глави на американците, по този начин както и планът TAP/TANAP минава през територията на страната. Но управляващите в Анкара сигурно са забелязали ускореното военно и енергийно съдействие на Съединени американски щати с Гърция и Румъния, по този начин както и това на страни членки на Европейски Съюз с Израел. Т.е. Вашингтон и заинтригувани страни имат авариен проект. Въпросът е какъв е този на Ердоган.
Каквито и разлики да има сред Съединени американски щати и Турция (като закупуването на S-400 oт Русия и преустановяването на присъединяване на Турция в програмата за F-35), то те не са толкоз дълбоки, колкото са тези сред Анкара и Москва. Последното се вижда в Сирия, Либия, в Нагорни Карабах и даже в целия черноморски басейн, където става дума за конкуриращи се стратегически визии. Ердоган може да си печели понякога отстъпки от Владимир Путин в тези спорове точки, само че турският президент, оставен самичък на себе си и без латентната поддръжка на Вашингтон зад тила си, ще понижи мотивацията на съветския му сътрудник да прави такива реверанси.
Всъщност спасението на Ердоган, тъй че той да не бъде оставен на произвола на Севера и Изтока, е тъкмо това, което той адресира сериозно от години - наличието и ролята на Запада в района.
Влиянието на Русия и Китай
И тъй като интернационалното поле е като любопитната жена, която не търпи провесен в нищото вакуум, процесът на отслабващ интерес на Съединени американски щати към Близкия изток и геополитическото му съседство е съпроводен с успореден подобен: реабилитирането на въздействието на Русия и все по-голямото такова на Китай там. Ролята на Москва в енергийните процеси в района нараства (Ирак, Египет, Турция), паралелно на към този момент одобрените военни активи на страната в Сирия, Либия, Армения. Статистиката демонстрира, че вложенията на Пекин в района няма да бъдат прекратени около Covid-19 и те се усилват (ОАЕ, Египет, КСА, Оман). От 2016-та година насам Китай е най-големият източник за задгранични директни вложения в Близкия изток и всяка последваща година разликата сред Пекин и другите вложители се усилва.
С отслабен интерес на Съединени американски щати към района и отровни връзки с Европейски Съюз, Турция е изправена пред един руско-китайски синтез, който към този момент виждаме в Централна Азия. И от който, предвид на ползите на Анкара там, главен губещ е точно Турция.
А Анкара няма нито естествените запаси на Русия, нито дълбокия джоб на Китай, с които да може да бъде конкурентна на Москва и Пекин като проводник на въздействие в Близкия изток и Северна Африка.
Преведено на прагматичен език, повече Китай в района значи по-малко претенденти за закупуване на гордостта на турския боен индустриален бранш Bayraktar TB2 (за сметка на китайските Wing Loong II) и по-малко пространство за обслужване на пропагандния ислямски пример (обърнете внимание на услужливото безмълвие на КСА и ОАЕ по отношение на положението на уйгурите в Китай). Колкото по-силна е Русия там, толкоз повече ще се стеснява хода на турската бойна авиация.
И вместо Пакистан да се трансформира в Турция на Южна Азия, е по-вероятно Анкара да се редуцира до Исламабад на Близкия Изток.
Синергията на Русия и Китай с районните съперници на Турция
Но по-влиятелни Китай и Русия в периметъра от интерес за Турция значи освежено и добре финансирано въздействие на районните съперници на Анкара.
Иран, в това число поради недалновидната политика на актуалната американска администрация, е заставен да се движи към китайската орбита, която може да достави по този начин нужните за оцеляването на режима в Техеран парични потоци (става дума за обсъжданата договорка сред Пекин и Техеран на стойност 400 млрд долара). Влошените връзки сред Турция и Индия - около отнемането на самостоятелния статут на индийската част от Кашмир, както и поради инициирано законодателство против мюсюлманските емигранти в Индия, парират опциите за реакция на Анкара по отношение на доближаването сред Пекин и Техеран.
ОАЕ в това време са най-големият бенефициент от Близкия Изток на китайските вложения, в допълнение към закупуването на китайски дронове от Абу Даби и опцията за логистично осъществяване на " китайската перлена огърлица " (от Новия път на коприната)в района от дубайския реализатор DP World.
А Саудитска Арабия и Ирак са главните доставчици на Пекин с нефт, което образува здрава връзка в връзките сред Риад и Багдад, от една страна, и Пекин, от друга. Последното, несъмнено, вкарва пари в мощно подвластните от продажбата на естествени запаси бюджети на упоменатите страни (техните стопански системи, за разлика от тази на Турция, не са диверсифицирани). Властите в Китай, по обясними аргументи, не са склонни и да релативизират връзките си със Саудитска Арабия поради съображения от вътрешнополитически за кралството темперамент (за разлика от настроенията в американския Конгрес).
Обратната страна на монетата
В същото време Турция съблюдава отговорностите си по Бежанската договорка с Европейски Съюз и продължава да бъде най-активната НАТО-ска страна от европейските такива в политиката си по отношение на Украйна (с която тези дни Анкара ще разгласи подписването на задълбочено военно сътрудничество) и Грузия (на чието участие в Алианса Турция е корав покровител преди този момент да стане модерно).
Трябва да се регистрира и това, че Русия е едвам 10-та експортна дестинация за Турция, а Китай даже не е и в топ 15 на страните, на които Анкара продава най-вече. Последното идва да покаже, че без значение от това, че сърцето на Ердоган може да го тегли на изток, то джобът на турския президент продължава да се цялостни от Запад (като Германия и Обединеното Кралство са водачите на този процес).
И в случай че колизията сред Запада и Турция продължи, то втората има повече какво да губи.
Всъщност Ататюрк направи освен това от това да размени турската форма на персийско-арабската книжовност с латиница. Той уточни пътя на спасението на Турция, който не се е трансформирал съвсем 100 години по-късно.
Въпросът е: Има ли кой да го извърви?
Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган наподобяват по този начин, че като че ли не могат да съществуват в едно изречение дружно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува с правописа. Като почитателите на " Бешикташ " и " Фенербахче ".
Да, " бащата на турците " и този " на исляма " са радикално разнообразни в идеологически аспект. Ататюрк постановяваше интровертен и темерутски секуларизъм, до момента в който Ердоган утвърждава екстраполиращ се ислямизъм. Но въпреки ценностно-политически разнообразни, двамата са инструментално идентични. И Ататюрк, и Ердоган заложиха на командния политически развой, протичащ от горната страна надолу, и на тясната обществената среда, тъй че същата да се редуцира до формалната идеология, налагана от страната. И двамата осъществят плановете си за сметка на демокрацията и кюрдите. Единият направи Турция мощна вътре, другият - на открито.
Може би напрежението, което съществува през днешния ден сред Запада и Турция се дължи на две взаимосвързани неща. Едното е, че Европейски Съюз и Съединени американски щати към момента не са осъзнали, че модерна Турция се показва по метод, друг от този на кемалистката страна. Другото е, че Анкара не схваща, че смисъла й за евроатлантическите й сътрудници не е същото, каквото тя е имала по време на Студената война.
Това разминаване в перцепциите на Запада и Турция носи опасности, предвид на промените в геополитическата среда в района на Близкия Изток, Северна Африка и Източна Азия.
В допълнение, в упоменатите райони текат процеси на разбъркване в пластовете, които носят опасности за ситуирането на Турция и опредметяването на ролята, която Анкара желае да има в тях. Тези основни промени са:
Желанието на Съединени американски щати да играе все по-малка роля в района, съпроводено с последователното отдръпване на Вашингтон оттова (заради шистовата гражданска война в Съединени американски щати и новия приоритет в лицето на Китай); Реабилитацията на въздействието на Русия в района и увеличението на това на Китай; Нарастващата синергия сред Москва и Пекин с откровени съперници на Турция от района (Обединените Арабски Емирства, Саудитска Арабия и Иран).
Всеки един от тези три фактора носят изключителни опасности пред плана на Ердоган за необятна и амплифицираща се Турция.
Оттеглянето на Съединени американски щати
Колкото по-малко са ползите на американците в района, толкоз по-маловажни ще им бъдат военно-въздушната база " Инджирлик " и радарите за ранно предизвестие в Кюреджик. Оттук и готовността на Съединени американски щати и Европейски Съюз да се застъпват за страната, на чиято територия са тези активи.
Да, в Турция към момента са позиционирани нуклеарни глави на американците, по този начин както и планът TAP/TANAP минава през територията на страната. Но управляващите в Анкара сигурно са забелязали ускореното военно и енергийно съдействие на Съединени американски щати с Гърция и Румъния, по този начин както и това на страни членки на Европейски Съюз с Израел. Т.е. Вашингтон и заинтригувани страни имат авариен проект. Въпросът е какъв е този на Ердоган.
Каквито и разлики да има сред Съединени американски щати и Турция (като закупуването на S-400 oт Русия и преустановяването на присъединяване на Турция в програмата за F-35), то те не са толкоз дълбоки, колкото са тези сред Анкара и Москва. Последното се вижда в Сирия, Либия, в Нагорни Карабах и даже в целия черноморски басейн, където става дума за конкуриращи се стратегически визии. Ердоган може да си печели понякога отстъпки от Владимир Путин в тези спорове точки, само че турският президент, оставен самичък на себе си и без латентната поддръжка на Вашингтон зад тила си, ще понижи мотивацията на съветския му сътрудник да прави такива реверанси.
Всъщност спасението на Ердоган, тъй че той да не бъде оставен на произвола на Севера и Изтока, е тъкмо това, което той адресира сериозно от години - наличието и ролята на Запада в района.
Влиянието на Русия и Китай
И тъй като интернационалното поле е като любопитната жена, която не търпи провесен в нищото вакуум, процесът на отслабващ интерес на Съединени американски щати към Близкия изток и геополитическото му съседство е съпроводен с успореден подобен: реабилитирането на въздействието на Русия и все по-голямото такова на Китай там. Ролята на Москва в енергийните процеси в района нараства (Ирак, Египет, Турция), паралелно на към този момент одобрените военни активи на страната в Сирия, Либия, Армения. Статистиката демонстрира, че вложенията на Пекин в района няма да бъдат прекратени около Covid-19 и те се усилват (ОАЕ, Египет, КСА, Оман). От 2016-та година насам Китай е най-големият източник за задгранични директни вложения в Близкия изток и всяка последваща година разликата сред Пекин и другите вложители се усилва.
С отслабен интерес на Съединени американски щати към района и отровни връзки с Европейски Съюз, Турция е изправена пред един руско-китайски синтез, който към този момент виждаме в Централна Азия. И от който, предвид на ползите на Анкара там, главен губещ е точно Турция.
А Анкара няма нито естествените запаси на Русия, нито дълбокия джоб на Китай, с които да може да бъде конкурентна на Москва и Пекин като проводник на въздействие в Близкия изток и Северна Африка.
Преведено на прагматичен език, повече Китай в района значи по-малко претенденти за закупуване на гордостта на турския боен индустриален бранш Bayraktar TB2 (за сметка на китайските Wing Loong II) и по-малко пространство за обслужване на пропагандния ислямски пример (обърнете внимание на услужливото безмълвие на КСА и ОАЕ по отношение на положението на уйгурите в Китай). Колкото по-силна е Русия там, толкоз повече ще се стеснява хода на турската бойна авиация.
И вместо Пакистан да се трансформира в Турция на Южна Азия, е по-вероятно Анкара да се редуцира до Исламабад на Близкия Изток.
Синергията на Русия и Китай с районните съперници на Турция
Но по-влиятелни Китай и Русия в периметъра от интерес за Турция значи освежено и добре финансирано въздействие на районните съперници на Анкара.
Иран, в това число поради недалновидната политика на актуалната американска администрация, е заставен да се движи към китайската орбита, която може да достави по този начин нужните за оцеляването на режима в Техеран парични потоци (става дума за обсъжданата договорка сред Пекин и Техеран на стойност 400 млрд долара). Влошените връзки сред Турция и Индия - около отнемането на самостоятелния статут на индийската част от Кашмир, както и поради инициирано законодателство против мюсюлманските емигранти в Индия, парират опциите за реакция на Анкара по отношение на доближаването сред Пекин и Техеран.
ОАЕ в това време са най-големият бенефициент от Близкия Изток на китайските вложения, в допълнение към закупуването на китайски дронове от Абу Даби и опцията за логистично осъществяване на " китайската перлена огърлица " (от Новия път на коприната)в района от дубайския реализатор DP World.
А Саудитска Арабия и Ирак са главните доставчици на Пекин с нефт, което образува здрава връзка в връзките сред Риад и Багдад, от една страна, и Пекин, от друга. Последното, несъмнено, вкарва пари в мощно подвластните от продажбата на естествени запаси бюджети на упоменатите страни (техните стопански системи, за разлика от тази на Турция, не са диверсифицирани). Властите в Китай, по обясними аргументи, не са склонни и да релативизират връзките си със Саудитска Арабия поради съображения от вътрешнополитически за кралството темперамент (за разлика от настроенията в американския Конгрес).
Обратната страна на монетата
В същото време Турция съблюдава отговорностите си по Бежанската договорка с Европейски Съюз и продължава да бъде най-активната НАТО-ска страна от европейските такива в политиката си по отношение на Украйна (с която тези дни Анкара ще разгласи подписването на задълбочено военно сътрудничество) и Грузия (на чието участие в Алианса Турция е корав покровител преди този момент да стане модерно).
Трябва да се регистрира и това, че Русия е едвам 10-та експортна дестинация за Турция, а Китай даже не е и в топ 15 на страните, на които Анкара продава най-вече. Последното идва да покаже, че без значение от това, че сърцето на Ердоган може да го тегли на изток, то джобът на турския президент продължава да се цялостни от Запад (като Германия и Обединеното Кралство са водачите на този процес).
И в случай че колизията сред Запада и Турция продължи, то втората има повече какво да губи.
Всъщност Ататюрк направи освен това от това да размени турската форма на персийско-арабската книжовност с латиница. Той уточни пътя на спасението на Турция, който не се е трансформирал съвсем 100 години по-късно.
Въпросът е: Има ли кой да го извърви?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ