Te революционизират балетното изкуство, за да го превърнат в нещо

Te революционизират балетното изкуство, с цел да го трансфорат в нещо невиждано до момента. Динамиката посред им е взривоопасна, съдбовна, непоносима. Любовта им е стихийна и сложна. Те са самото олицетворение на мита за привличащите се противоположности. Единият е неутолим секс фанатик и нетърпим егоцентрик, другият – въздържан, необщителен и моногамен.

Единият е съветски огън, другият – скандинавски лед.

Те са Рудолф Нуреев – може би най-харизматичният и популярен балетист на нашето време и Ерик Брун – кралят на Кралския датски балет.

Четвъртото дете на татарските мюсюлмани Хамет и Фарида Нурееви, Рудолф, се ражда през 1938 година в транссибирския експрес на път за Владивосток. Семейството е толкоз оскъдно, че майка му го носи на тил до учебно заведение, с цел да не си изкаля единствения чифт обувки, които има. Когато е на седем, Фарида съумява да се снабди отнякъде с билети за новогодишно балетно зрелище в сибирския град Уфи, където живеят по това време. Още с първите музикални тактове дребният Руди е запленен от танцовото изкуство и към този момент знае какъв ще стане като порасне. В средата на 50-те отпътува за Ленинград, с цел да учи балет.

Талантът му не остава неусетен и скоро му оферират солистко място в балета “Киров. ” Само в границите на три години изиграва 15 основни функции. В края на десетилетието Руди към този момент е сензация – само че към този момент единствено в границите на Съветския съюз. Това обаче не го задоволява и все по-настоятелно стартира да гледа на Запад. Бунтарският му манталитет и неконформистко държание го вършат недоверчив в очите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). След едно турне на трупата във Виена от Министерството на културата издават възбрана за пътешестване в чужбина на примабалетиста на “Киров. ” Обаче под натиска на френските уредници на гастрола на балета в Париж руските управляващи са принудени да вдигнат възбраната.

И по този начин, напролет на 1961 година Нуреев стъпва на френска земя. Изпълненията му изправят на крайници взискателна парижка аудитория. Отзивите в Le Monde са възторжени, а някои критици го съпоставят даже с богоподобния Нижински. Името на младежа е в устата на всички, а който един път е зърнал изпънатото му като струна, мускулесто тяло и лицето му с високи скули, трептящи ноздри и необятно ситуирани, сивосини очи, се е предал в плен на неустоимия му сексапил.

Руди усеща, че светът скоро ще е в краката му. Но не и в случай че се върне с другите от трупата в Съюза, където е сигурен, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) го чака, с цел да си “поговорят ” за скандалното му държание – не един път и два пъти балетистът е забелязан да посещава гей питейни заведения във френската столица освен това, без въобще да си прави труда да го прави дискретно. Въпреки че до ушите му доближава новината, че обичната му майка е болна и желае да бъде до нея, Руди към този момент знае, че за него няма път обратно. И избира свободата.

На 16 юни, благодарение на френските управляващи и някои другари, съумява да се изплъзне от защитата на летището и да избяга. Трупата се връща без него в Москва. Още същата седмица Руди подписва контракт с Гранд балета на Маркиз Кюва и танцува в “Спящата хубавица ”.

Оттук нататък гениалният балетист ще се трансформира в личност нон грата в родината си. Въпреки че години наред написа писмо след писмо на руските управляващи с молба да му разрешат да се върне, с цел да види майка си, получава единствено отводи. Чак през 1987 година молбата му е задоволена от тогавашния държавен началник Михаил Горбачов и той се прибира вкъщи, само че единствено с цел да изпрати майка си на последния й път.

Освен с магнетичното си театрално наличие Рудолф Нуреев става прочут и с неутолимия си апетит за секс. Чука който и да е, където и да е. За никого не е загадка, че е гей, само че въпреки желанията му да клонят повече “в ляво ”, обича понякога да спи с балерини. Всъщност първото му полово, а ненапълно и любовно прекарване в юношеството му е с жена – 46-годишната някогашна балерина Ксения Юргенсон, брачна половинка на учителя му по балет. След нея девойки в бели пачки стартират да се редят на опашка, с цел да получат малко от вниманието на ненаситния му член.

Малко откакто забягва на Запад, Нуреев се среща с 18 години по-възрастната от него примабалерина Марго Фонтейн. За първи път си партнират в “Жизел ” в лондонската “Ковънт Гардън ” през февруари 1962 година Бързо професионалните им връзки прерастват въс безрезервно другарство.

Марго е негова муза, негов идол, светлината на живота му. Не се знае сигурно дали са имали полови връзки, само че това не е значимо, тъй като и без секса тя е един от най-важните хора в живота му. Години по-късно, до момента в който умира от рак в американска болница, Марго му звъни всеки ден. Даже отхвърля да си вземе болкоуспокояващите преди да е чула гласа му. Разговорите им са къси, мъчителни. Смъртта й през 1988 година го унищожава. Може би трябваше да се оженя за нея, когато това беше още допустимо, самобичува се той.

Жените обаче постоянно са били единствено разядка преди да бъде сервирана същинската храна. Мъжете! Красиви. Млади. С напращели членове под прилепналите трика.

В Париж Нуреев се усеща като дете в сладкарница – забира секс партньори-еднодневки както от гей клубовете, по този начин и напряко от улицата. С годините апетитът му се шлифова. Приписват му връзки с Елтън Джон, Фреди Меркюри и Жан Маре. Обаче каквото и да се е случвало сред чаршафите, действително или нереално, нито един от тези мъже няма значение, тъй като огромната, неповторимата, единствена обич в живота на Нуреев е той – русокосият красавец, леден като лед, който те изгаря при досег.

Понеже Франция отхвърля да му даде статут на политически емигрант, през 1962 година Нуреев отпътува за Дания, където управляващите се оказват по-отзивчиви. Нещата се стичат идеално за него, тъй като в датската столица му се открива опцията да изучава  характерната балетна техника “Бурновил ”, а негов инструктор е не кой и да е, а самият Ерик Брун, по който е захласнат още от времето, когато го гледа да танцува на сцената на “Болшой ” през 56-а като част от трупата на Американския балетен спектакъл. Всъщност не го гледа лайв, а на изработен от негов другар запис, тъй като тайните служби са се погрижили неуместният Нуреев да е отвън Москва по време на гастролите на американците.

По това време Брун си има другарка – Мария Толчийф, която е считана за първата огромна американска примабалерина. Връзката им е комплицирана и сложна. Въпреки че в артистично отношение двамата са идеалната двойка, в персонален проект въобще не е по този начин. Постоянно се карат, разделят се и се сдобряват, и отново се карат., и отново се сдобряват. По време на един от многото пъти, когато отново са в неприятни връзки, Мария взема решение да играе хитро като показа на Брун руския балетист за собствен ужахор. За задачата особено пътува до Лондон, където се намира тогава Нуреев, и му прави предложение, на което той просто не може да устои: да пристигна с нея в Копенхаген, с цел да се запознае с Ерик Брун.

Срещата, която ще се окаже съдбовна и за трима им, става в бара на първокласния хотел “D’Angleterre ” в датската столица. Началото е малко неудобно, тъй като това е първият път, когато любовниците се виждат след последното им счепкване. Брун се държи неестествено, Нуреев пък към момента не приказва британски добре и диалогът буксува. Срещата не се развива съгласно проекта, а Мария инстинктивно усеща, че нещо одеве се е случило сред двамата балетисти. И това “нещо ” ще я извади от любовната игра…

На другия ден Нуреев отива в залата, с цел да гледа урок на Брун.

И не си потегля от живота му през идващите 25 години…

В началото на 60-те Брун е в пика на кариерата си. Критиците не пестят суперлативите си за него, а всички огромни балетни компание се надпреварват да го канят. Не единствено в очите на критиците, само че и в очите на Руди то е нищо по-малко от господ – хем е влюбен до лудост в гения му, а и в него самия, хем го ненавижда поради нереалната лекост, с която прави скоковете. Бидейки представители на разнообразни школи, техниката на двамата е радикално друга, само че това не им пречи да се учат един от различен на разнообразни трикове и даже да копират стиловете си.

Съвместната им работа и общата пристрастеност към балета бързо прераства в интимна връзка, за която обаче индиферентният, хубав и висок датчанин не приказва. Руди обаче е на другия полюс на страстите. Никога преди този момент не е имал сериозна връзка, просто тъй като в никакъв случай преди този момент не е бил толкоз тотално, безумно влюбен в някого. И желае да го изкрещи пред целия свят.

Двамата хем не могат един без различен, хем да бъдат дружно е същинско тестване. Избухливият и тесногръд Нуреев изисква цялото внимание на колегата си единствено за себе си и когато не го получава, прави истерични подиуми. Българската балерина Соня Аронова и близка другарка на Брун си спомня: “Отношенията им по никакъв начин не бяха лесни. Ерик постоянно успяваше да управлява страстите си, до момента в който Рудолф беше зависим на постоянно менящите се настроения. Когато Ерик се опитваше да му изясни нещо и не се получаваше, Рудолф се разстройваше и вдигаше скандал. Рудолф изискваше прекомерно доста от Ерик. Той от своя страна се раздаваше, доколкото може, обаче в последна сметка се усещаше унищожен, изстискан… ”

Рудолф не схваща желанието на патньора си да остава от време на време самичък, тъй като самият той обича да е измежду доста хора. Датчанинът пък се нервира на промискуитета на Руди. Въпреки че са във връзка, половият вкус на Нуреев си остава все по този начин неутолим и той не изпуска благоприятен случай да изчука някого. Поведението му обрича общото им бъдеще на цялостен неуспех.

Но тъй като любовта, когато е същинска, наслойка не хваща, години откакто интимните им връзки завършват, двамата остават толкоз близки, колкото могат да бъдат единствено двама души,  които се обичат… и ненавиждат от дън душа.

В началото на 70-те кариерните пътища на Брун и Нуреев се разделят. Първият продължава да бъде солист на Кралския датски балет, само че танцува също за Американския балетен спектакъл, както и за други балетни компании. Брун е върл пушач и непрекъснато страда от язва, по тази причина не е чудно, че в края на десетилетието здравето му към този момент е съществено разтърсено и той взема решение да не се ангажира повече с типичен функции. През 1983 година приема да оглави Националния балет на Канада и остава на тази служба до гибелта си три години по-късно.

Нуреев пък реализира фантазията си да танцува за Нюйоркския балет.

През 1975 година се озовава на една сцена с Ерик Брун, който тогава е член на трупата на Канадския балет. Спектакълът, който ги събира, е “Копелия ”. Рудолф е в основната роля на Франц, а Ерик е злият лекар Копелиус и негов противник в любовта. Неугасналите към момента усеща на пристрастеност и ненавист сред двамата балетисти наелектризират атмосферата в залата до прекаленост и вършат антагонизма сред героите им да наподобява страховито същински. Критиците и публиката са единомислещи – това не е просто балетен театър, това е вулкан от страсти.

Когато завесата пада, “враговете ” се хвърлят в прегръдките си. Никой на сцената не съумява да сдържи сълзите си при гледката на този край след финала, който съумява най-сетне да разреже като с нож напрежението, тегнещо по време на целия театър.

11 години по-късно нашите герои още веднъж ще се съберат – само че по надалеч по-тъжен мотив.

През тази година Нуреев е шеф на Парижката опера и балет. Заради сприхавия му темперамент и отвратителния метод, по който се държи с хореографите и балетистите, се зараждат брожения измежду колектива, целящи да го отстранят от служба. Има обаче сериозна причина за държанието му, за която към момента никой не подозира. Две години по-рано балетистът е диагностициран със СПИН – факт, който той отхвърля да одобри, тъй като към момента не демонстрира болестни признаци, а и е сигурен, че учените все ще измислят някакво лекарство преди този момент да стане.

В този тежък за него интервал Нуреев получава депеша, с която му оповестяват, че Ерик Брун умира в болница в Торонто. Диагнозата е терминален рак на белите дробове, която е изцяло разумно следствие от нездравословния му табиет да пуши по три кутии цигари дневно. За разлика от Нуреев, който настойчиво отхвърля да се съобщи на заболяването си, Брун приема умерено мисълта за наближаващата гибел. Въпреки че по това време живее с тогавашния си ухажор, той не престава да пита за Руди и да упорства да го види преди да настъпи краят.

След като получава телеграмата, Руди хваща първия полет за Канада, само че когато идва, заварва в болничното легло единствено едно далечно сходство на красивия мъж, който в миналото, или по-скоро постоянно, е обичал. Дълбоко седираният Ерик по този начин и не идва в схващане, с цел да види Руди за финален път преди да издъхне.

Рудолф Нуреев надживява с шест години своя непрежалим обичан. В последна сметка заболяването се оказва по-силна от жаждата му за живот и го поваля на болнично легло през ноември 1992 година Издъхва два месеца по-късно.

Докато спускат ковчега му в прясно изкопания гроб в гробището “Сен Женевиев ” край Париж, звучи музиката от последното деяние на балета “Жизел. ” Опечалените хвърлят пръст и бели лилии върху капака. Последни в земята полетяват балетните му обувки – с цел да останат във вечността дружно с гениалния си собственик.