Студентският живот във Великобритания през Средновековието
„ Te pрекараха остатъка от деня в безкрайни веселби, възпламениха огромни огньове и пиеха вино тържествено… “ Написано от средновековния хроникьор Уолтър Бауър, това изложение рисува жива картина на атмосферата след основаването на университета Сейнт Андрюс през 1414 година Разказът на Бауър допуска, че студентите още от най-ранните дни са се радвали на известни занимания – най-малко в Шотландия.
Сейнт Андрюс е прочут и със своя „ Стафиден уикенд “ – дългогодишна традиция, при която новите студенти даваt на своите „ университетски родители “ (по-големи колеги) половин кг стафиди, с цел да ги срещнат с университетската общественост. В подмяна на този подарък – или вино в днешно време – новаците са посрещнати в „ академичното семейство “ с двудневни провокации и празненства, които приключват с всеобщ пердах с пяна (на главната фотография горе). През 30-те години на предишния век веселието излезе толкоз отвън надзор, че тържествата са изцяло неразрешени в продължение на три години. Възмутителното държание и „ кражбата на женско нощно облекло “ са посочени като аргументи за възбраната.
На студентски митинги през 2010 година по улиците на Лондон се разпростира безпорядък – чупят се прозорци, хвърлят се яйца и се пускат димни бомби. Извършени са общо 153 ареста и 139 студенти са упрекнати в нарушение на мира, а 7 в принуждение. Но въпреки тези събития да наподобяват рискови, те не са първите студентски митинги, които преливат в всеобщи вълнения.
През 1968 година студентски митинги в Есекс, провокирани от лекции на спорни оратори, завършват с изгорени коли и разрушени прозорци на локални банки. През 1907 година към 1000 гневни студенти по медицина потеглят към Лондон, с цел да защитят правото си да учат анатомия посредством вивисекция (дисекция на живи животни) в по този начин наречената „ Афера на кафявото куче “. Това е единствено едно събитие в съвсем седемгодишен спор поради въпросната вивисекция, през който интервал студенти по медицина пускат смрадливи бомби по време на правосъдни каузи и се бият с полицията. Един студент даже е задържан за това, че „ лае като куче “.
Първите английски университети са напълно по-скромно нещо, в сравнение с си представяме. Първите студенти на средновековния Оксфорд (на снимката), Кеймбридж и Сейнт Андрюс са най-често синове на духовници от междинен сан, подготвящи се за кариера в църквата. Документите за банкет демонстрират, че по-голямата част от първата кохорта ученици на Сейнт Андрюс не престават кариерата си като викарии и каноници от междинен сан – единствено един се изкачва по обществената стълба и става абат.
Към 16 и 17 век „ сизариите “ – тип система, при която част от студентите получават помощи като храна, да вземем за пример – процъфтяват. Сизарите са таксувани с понижени такси, а с цел да ги изплатят те са задължени да работят като чиновници на колежа.
Днес ние гледаме на университетския живот като интервал на новооткрити свободи. В доста моменти от историята обаче студентският живот е извънредно следен и контролиран. Средновековните и Тюдоровите отчети и постановленията на университетите свидетелстват за използването на обилни опити за надзор на морала на студентите и възстановяване на тяхното държание. По думите на декрет от 1544 година от Сейнт Андрюс, студентите се чака да бъдат „ почтени в живота и трезви по темперамент “.
За тази цел времето за извънкласна активност е лимитирано: игри като футбол са неразрешени, защото се вижда, че отклоняват играчите от по-научни занимания. Вместо това се чака студентите да се разхождат, говорейки единствено на латински (академичният език), или да практикуват пукотевица с лък (законово условие за всички студенти по закона за царството от 1424 г.) В Сейнт Андрюс закон от 1453 година не разрешава носенето на „ шапки, рокли и , ризи, отворени на врата “.
Някои правила и разпореждания загатват за съществени опасения по отношение на неприятното държание, доста по-заплашителни от носенето на „ отворени ризи “. През 1453 година да вземем за пример на студентите от Сейнт Андрюс е неразрешено да носят всевъзможни ножове, а през 1410 година Оксфордският университет постановява, че студентите би трябвало да живеят в залите на колежа, а не в града, с цел да ги спрат „ да спят денем и да обикалят таверни и обществени домове през нощта “.
