Пътна рулетка: България с над 1300 рискови участъка, АПИ вижда са...
Те показват, че преди дни АПИ е разгласила карта на секторите с централизация на пътнотранспортни катастрофи, както и План за деяние за обезопасяване на правите.
Експертите на ИПБ обаче са направили обзор на картата и проекта и са установили, че откритите сектори са единствено по републиканската пътна мрежа, главното обезопасяване се състои от замяна на знаци, маркировка и ремонтни действия по пътната настилка, крайният период за осъществяване на строително-монтажните работи варира от 30 юни до 30 юли и съвсем всичките прави са с дължина 100 метра.
Институтът открива голям брой дефекти във въпросния проект за деяние.
Посочва се, че не е осъществена цялостна оценка на риска на републиканската и общинската пътна мрежа. От ИПБ означават, че в градовете стават повече ПТП с потърпевши и по-малко с убити. Съотношението на убити и ранени при ПТП в обитаемо и отвън обитаемо място демонстрира, че 45% от черните точки се намират на общински пътища.
Съгласно интернационалния стандарт за ръководство на риска БДС ISO 31000:2011 рискът се квалифицира като невисок, междинен и висок. Понятието " нараснал риск " не съществува при оценяване на риска, тъй като би трябвало да се посочи по отношение на какво е покачването. Пршпомня се, че през 2023 година ИПБ е показал оценка на риска на цялата пътна мрежа в страната. Установени са 1380 точки със междинен и висок риск, като близо половината от тях се намират в градовете.
Само за информация, Гърция през 2021 година откри 7000 точки с висок риск и изиска 450 млн. евро финансиране от Европейската капиталова банка за целеустремено намаление на риска от ПТП, означават от Института.
Допълва се, че съгласното откритата методология би следвало оценка на риска да се извърши на географски принцип, по-късно да се разпознават пътищата с висок риск от настъпване на ПТП в съответните области и най-после да се открият така наречен " черни точки ". След това се прави проучване на всички черни точки и им се слага номер. Точката с най-нисък номер е с най-голям риск от настъпване на тежко ПТП. Съгласно ресурсите се прави проект за деяние и стартира да се влияе върху точките с най-голям риск.
От Института акцентират, че всичко това е трябвало да бъде направено от Държавната организация " Безопасност на придвижването по пътищата " преди няколко години. Въздействието върху черните точки се реализира от Министерство на вътрешните работи, ИААА, АПИ и ДАБДП според одитните отчети от осъществените инспекции на черните точки.
Според ИПБ ае видно, че тези дейности не са осъществени и проектът за деяние на АПИ няма да реализира дейно ръководство на риска от ПТП, защото е ориентиран само към възстановяване на инфраструктурата, само че в огромна част от черните точки е належащо да се приложат и други ограничения.
Институтът показва, че АПИ не е в положение сама да се опълчи на некомпетентността и безхаберието, обхванало цялата транспортна система.
ИПБ упорства да бъде заменен методът за ръководство на риска и да се работи според интернационалния стандарт за ръководство на риска БДС ISO 31000:2011.
Експертите на ИПБ обаче са направили обзор на картата и проекта и са установили, че откритите сектори са единствено по републиканската пътна мрежа, главното обезопасяване се състои от замяна на знаци, маркировка и ремонтни действия по пътната настилка, крайният период за осъществяване на строително-монтажните работи варира от 30 юни до 30 юли и съвсем всичките прави са с дължина 100 метра.
Институтът открива голям брой дефекти във въпросния проект за деяние.
Посочва се, че не е осъществена цялостна оценка на риска на републиканската и общинската пътна мрежа. От ИПБ означават, че в градовете стават повече ПТП с потърпевши и по-малко с убити. Съотношението на убити и ранени при ПТП в обитаемо и отвън обитаемо място демонстрира, че 45% от черните точки се намират на общински пътища.
Съгласно интернационалния стандарт за ръководство на риска БДС ISO 31000:2011 рискът се квалифицира като невисок, междинен и висок. Понятието " нараснал риск " не съществува при оценяване на риска, тъй като би трябвало да се посочи по отношение на какво е покачването. Пршпомня се, че през 2023 година ИПБ е показал оценка на риска на цялата пътна мрежа в страната. Установени са 1380 точки със междинен и висок риск, като близо половината от тях се намират в градовете.
Само за информация, Гърция през 2021 година откри 7000 точки с висок риск и изиска 450 млн. евро финансиране от Европейската капиталова банка за целеустремено намаление на риска от ПТП, означават от Института.
Допълва се, че съгласното откритата методология би следвало оценка на риска да се извърши на географски принцип, по-късно да се разпознават пътищата с висок риск от настъпване на ПТП в съответните области и най-после да се открият така наречен " черни точки ". След това се прави проучване на всички черни точки и им се слага номер. Точката с най-нисък номер е с най-голям риск от настъпване на тежко ПТП. Съгласно ресурсите се прави проект за деяние и стартира да се влияе върху точките с най-голям риск.
От Института акцентират, че всичко това е трябвало да бъде направено от Държавната организация " Безопасност на придвижването по пътищата " преди няколко години. Въздействието върху черните точки се реализира от Министерство на вътрешните работи, ИААА, АПИ и ДАБДП според одитните отчети от осъществените инспекции на черните точки.
Според ИПБ ае видно, че тези дейности не са осъществени и проектът за деяние на АПИ няма да реализира дейно ръководство на риска от ПТП, защото е ориентиран само към възстановяване на инфраструктурата, само че в огромна част от черните точки е належащо да се приложат и други ограничения.
Институтът показва, че АПИ не е в положение сама да се опълчи на некомпетентността и безхаберието, обхванало цялата транспортна система.
ИПБ упорства да бъде заменен методът за ръководство на риска и да се работи според интернационалния стандарт за ръководство на риска БДС ISO 31000:2011.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ