Скритата символика зад Слънчогледите, обсебили Винсент Ван Гог
Те помогнаха на Винсент ван Гог да се трансформира в един от най-известните и авторитетни художници в историята на изкуството. Но за какво точно слънчогледите го завладяха – и за какво това се случи с толкоз доста създатели преди и след него?
Когато чуем името на Ван Гог, множеството от нас неотложно си показват неговите емблематични слънчогледи – смели, сияйни и наситени с топли, цитрусови тонове. Това е част от неговата разпознаваема " марка ", която самият художник целеустремено построява. „ Слънчогледът е мой “ , написа той в едно писмо – израз на желанието му да бъде свързван с това смело, съвсем човешко по мярка растение с огнена корона от венчелистчета.
Каква е символиката на слънчогледите
Заедно със " Звездна нощ ", " Слънчогледите " са може би най-разпознаваемото му произведение. Ван Гог обаче рисува още 10 картини, отдадени на това цвете. Те пораждат в три къси интервала на ентусиазъм: първият – четири картини, основани в Париж през 1887 г.; вторият – нова серия от четири платна, нарисувани за по-малко от седмица през 1888 година в Арл; и третият – през 1889 година, когато той копира три от предходните композиции.
Най-известните версии от 1888 година са основани в миг на креативен напредък и витална еуфория – „ с приятност като от марсилски буябес “, както самият Ван Гог написа. И все пак, в писмата си той в никакъв случай не дава ясно пояснение на смисъла им.
От една страна, слънчогледите му служат като поле за опити с цветове – изключително с другите нюанси на жълтото. От друга, те са основани като декорация за дома, който Ван Гог споделя за малко с художника Пол Гоген .
Гоген е споделял възхитата си от другите картини на слънчогледи на Ван го, тъй че може би тези творби въплъщават и копнежа му за другарство , т ворческо съдействие и самопризнание – фантазии, които по този начин и не се сбъдват приживе. Гоген напуща къщата единствено два месеца по-късно, а Ван Гог умира на 37 години, продал едвам няколко свои картини.
И въпреки всичко, Слънчогледите бързо получават паметен статус при започване на XX век. Артистичният авангард на Европа е първият, който ги възприема като гениални. През 1920 година писателката Катрин Мансфийлд споделя, че „ жълтите цветя, цялостни със слънце “ разсънват нейното креативно ентусиазъм. Три години по-късно критикът Роджър Фрай разказва слънчогледите като „ победоносен триумф “ и знак на „ обилие, жизнеспособност и интензивна страст “. Така те се трансформират в част от легендата, която прави Ван Гог един от великите майстори на модерността.
Нов живот за слънчогледите в актуалното изкуство
Днес въздействието на Ван Гог продължава да въодушевява – в това число и един от водещите модерни създатели, Анселм Кийфър . В новата галерия на Кралската академия Kiefer / Van Gogh, слънчогледите заемат централно място.
Сред най-впечатляващите творби е Данае – статуя, изобразяваща слънчоглед, израстващ от купчина книги. В друга работа – дърворезбата Hortus Conclusus, цветето никне от тялото на лежащ човек. Тези облици насочват вниманието към дълбоката символика на растението – и в изкуството на Кийфър, и в това на Ван Гог.
„ За Ван Гог слънчогледът въплъщаваше неговия блян за Юга “ , споделя кураторът Жулиен Домерк. Прованс се трансформира за него в знак на светлина, топлота и духовно избавление. В същото време, като добре просветен ценител на историята на изкуството, Ван Гог следва и дълбока традиция. В композициите му слънчогледите увяхват, почерняват, изсъхват – едно артистично разсъждение върху преходността на живота.
Историческа символика: от митологията до политиката
Слънчогледите навлизат в Европа относително късно – едвам през XVI век, след откритията на Колумб. Но бързо се трансформират в знак, въодушевяващ художници и поети – от Мария ван Остервик до Уилям Блейк и Алън Гинсбърг.
Заради феномена хелиотропизъм (движение към слънцето), те се свързват с мита за Клити – госпожица, влюбена в слънчевия господ Аполон, която се трансформира в цвете, вперило поглед към небето. Така слънчогледът става притча на честност и отдаденост – както сантиментална, по този начин и духовна.
В изкуството от XVII век постоянно се употребява за изложение на обич, брак или религиозна религия . Антъни ван Дайк да вземем за пример го включва в Автопортрет със слънчоглед, намеквайки за честност към своя настойник, крал Чарлз I. В актуалното изкуство символиката остава настояща – както се вижда в Слънчогледовите семена н а Ай Уейуей , където милиони порцеланови семена припомнят за култа към личността на Мао Цзедун.
От Ван Гог до Кийфър: размишление за човешкото битие
Мотивът, който сплотява всичко това, е тематиката за вярността – към другите, към изкуството, към идеалите. В писмо до сестра си, Ван Гог разказва картините си като „ зов на болежка, само че също и знак на признателност “, като че ли отъждествява себе си със слънчогледа – непретенциозен, непрекъснат, жертван да търси светлина.
Кийфър доразвива тази концепция. За него слънчогледът е по едно и също време знак на съсипия и на вяра. В неговите произведения цветята постоянно са изсъхнали, почернели – само че въпреки всичко раждат семена, които падат на земята и носят опция за нов живот.
Неговото ентусиазъм идва и от мислителя Робърт Флъд, който има вяра в връзката сред небесните тела и живота на Земята. Така в творбите на Кийфър слънчогледът става мост сред тленното и безконечното.
Последната светлина на лятото
В ръцете на Ван Гог и Кийфър, Helianthus annuus надвишава ботаниката. Той въплъщава нашето постоянно търсене на смисъл, на духовна светлина, на вяра измежду преходността на битието.
Слънчогледите гледат нагоре – към слънцето, към небето, към божественото. И припомнят, че даже най-краткият миг на разцвет може да бъде израз на безкрайност.
Когато чуем името на Ван Гог, множеството от нас неотложно си показват неговите емблематични слънчогледи – смели, сияйни и наситени с топли, цитрусови тонове. Това е част от неговата разпознаваема " марка ", която самият художник целеустремено построява. „ Слънчогледът е мой “ , написа той в едно писмо – израз на желанието му да бъде свързван с това смело, съвсем човешко по мярка растение с огнена корона от венчелистчета.
Каква е символиката на слънчогледите
Заедно със " Звездна нощ ", " Слънчогледите " са може би най-разпознаваемото му произведение. Ван Гог обаче рисува още 10 картини, отдадени на това цвете. Те пораждат в три къси интервала на ентусиазъм: първият – четири картини, основани в Париж през 1887 г.; вторият – нова серия от четири платна, нарисувани за по-малко от седмица през 1888 година в Арл; и третият – през 1889 година, когато той копира три от предходните композиции.
Най-известните версии от 1888 година са основани в миг на креативен напредък и витална еуфория – „ с приятност като от марсилски буябес “, както самият Ван Гог написа. И все пак, в писмата си той в никакъв случай не дава ясно пояснение на смисъла им.
От една страна, слънчогледите му служат като поле за опити с цветове – изключително с другите нюанси на жълтото. От друга, те са основани като декорация за дома, който Ван Гог споделя за малко с художника Пол Гоген .
Гоген е споделял възхитата си от другите картини на слънчогледи на Ван го, тъй че може би тези творби въплъщават и копнежа му за другарство , т ворческо съдействие и самопризнание – фантазии, които по този начин и не се сбъдват приживе. Гоген напуща къщата единствено два месеца по-късно, а Ван Гог умира на 37 години, продал едвам няколко свои картини.
И въпреки всичко, Слънчогледите бързо получават паметен статус при започване на XX век. Артистичният авангард на Европа е първият, който ги възприема като гениални. През 1920 година писателката Катрин Мансфийлд споделя, че „ жълтите цветя, цялостни със слънце “ разсънват нейното креативно ентусиазъм. Три години по-късно критикът Роджър Фрай разказва слънчогледите като „ победоносен триумф “ и знак на „ обилие, жизнеспособност и интензивна страст “. Така те се трансформират в част от легендата, която прави Ван Гог един от великите майстори на модерността.
Нов живот за слънчогледите в актуалното изкуство
Днес въздействието на Ван Гог продължава да въодушевява – в това число и един от водещите модерни създатели, Анселм Кийфър . В новата галерия на Кралската академия Kiefer / Van Gogh, слънчогледите заемат централно място.
Сред най-впечатляващите творби е Данае – статуя, изобразяваща слънчоглед, израстващ от купчина книги. В друга работа – дърворезбата Hortus Conclusus, цветето никне от тялото на лежащ човек. Тези облици насочват вниманието към дълбоката символика на растението – и в изкуството на Кийфър, и в това на Ван Гог.
„ За Ван Гог слънчогледът въплъщаваше неговия блян за Юга “ , споделя кураторът Жулиен Домерк. Прованс се трансформира за него в знак на светлина, топлота и духовно избавление. В същото време, като добре просветен ценител на историята на изкуството, Ван Гог следва и дълбока традиция. В композициите му слънчогледите увяхват, почерняват, изсъхват – едно артистично разсъждение върху преходността на живота.
Историческа символика: от митологията до политиката
Слънчогледите навлизат в Европа относително късно – едвам през XVI век, след откритията на Колумб. Но бързо се трансформират в знак, въодушевяващ художници и поети – от Мария ван Остервик до Уилям Блейк и Алън Гинсбърг.
Заради феномена хелиотропизъм (движение към слънцето), те се свързват с мита за Клити – госпожица, влюбена в слънчевия господ Аполон, която се трансформира в цвете, вперило поглед към небето. Така слънчогледът става притча на честност и отдаденост – както сантиментална, по този начин и духовна.
В изкуството от XVII век постоянно се употребява за изложение на обич, брак или религиозна религия . Антъни ван Дайк да вземем за пример го включва в Автопортрет със слънчоглед, намеквайки за честност към своя настойник, крал Чарлз I. В актуалното изкуство символиката остава настояща – както се вижда в Слънчогледовите семена н а Ай Уейуей , където милиони порцеланови семена припомнят за култа към личността на Мао Цзедун.
От Ван Гог до Кийфър: размишление за човешкото битие
Мотивът, който сплотява всичко това, е тематиката за вярността – към другите, към изкуството, към идеалите. В писмо до сестра си, Ван Гог разказва картините си като „ зов на болежка, само че също и знак на признателност “, като че ли отъждествява себе си със слънчогледа – непретенциозен, непрекъснат, жертван да търси светлина.
Кийфър доразвива тази концепция. За него слънчогледът е по едно и също време знак на съсипия и на вяра. В неговите произведения цветята постоянно са изсъхнали, почернели – само че въпреки всичко раждат семена, които падат на земята и носят опция за нов живот.
Неговото ентусиазъм идва и от мислителя Робърт Флъд, който има вяра в връзката сред небесните тела и живота на Земята. Така в творбите на Кийфър слънчогледът става мост сред тленното и безконечното.
Последната светлина на лятото
В ръцете на Ван Гог и Кийфър, Helianthus annuus надвишава ботаниката. Той въплъщава нашето постоянно търсене на смисъл, на духовна светлина, на вяра измежду преходността на битието.
Слънчогледите гледат нагоре – към слънцето, към небето, към божественото. И припомнят, че даже най-краткият миг на разцвет може да бъде израз на безкрайност.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ