Докато ги убиваха, другите мълчаха и гледаха, а сега - слушаме патетични слова. Не заслужаваме героите си
ТЕ в никакъв случай не са се възприемали като герои. Били са хора, стигнали до най-простото и величаво „ Искам да бъде свободен “. Били са малко, само че са били най-ценните, осъзналите, че смелостта и саможертвата са по-важни от тялото. Били са горди, чудати, сложни характери, нежни и груби и са знаели, че ще загинат. Знаели защо.
Не ги заслужаваме. Българите не заслужаваме тези, които през днешния ден почитаме и цитираме техните имена. Най-малко пък тези, които произнасят патетични речи. За тях не ми се приказва даже. Най-много ме омерзява самочувствието на тези нарциси, че са сходни и даже по-добри от тези, за чиито дейности и гибел се сещаме един път в годината на 2 юни.
Представете си Караджата, Левски, Ботев, Миткалото, Раковски, Хаджи Димитър, Бенковски, Волов и останалите в редичка до президент, началник на Народното събрание, депутати, кметове, министри… Не стига въображението за сходен парадокс.
Не заслужаваме героите си, тъй като ги тачим единствено на думи. Сещаме се тях в годишнините от тяхната гибел. Признателността ни е подправена. В местността „ Костина “ до с. Рибарица на 25 май се отбелязва всяка година паметта за Георги Бенковски. Патриотите, които веят флагове, пеят песни, обличат носии и размахват саби и пищови си изстудяват бирата и ракията в чешмата/кладенчето, където турците са измили кръвта от отрязаната глава на войводата…
Иначе същите потурджии се бият в гърдите какви същински българи са… Същото е на десетки други места: речи, маршове, строени военни и за край – пиячка.
Примери да желаете.
„ Каква книга си написал за Христо Ботев, бе?! Не го ли знаем какъв негодяй беше! “. С тези думи се нахвърлил върху Захари Стоянов Георги Живков, три пъти ръководител на Народното събрание и министър на просветата след Освобождението. Живков е от Либералната партия, поборник, взел участие в Априлското въстание и Сръбско-турската война, приятел на Стамболов.
Повод за яростта му е прошение от страна на писателя и народен представител Стоянов да бъде отпусната що годе прилична пенсия на брачната половинка на Ботев – Венета, която сама отглеждала дъщерята на поета Иванка. Сравнете единствено: майката на Ботев, Иванка и Венета получават мизерните 30 лв. на месец. При състояние, че депутатите по това време получавали 15 лв. дневни, плюс по 80 стотинки за всеки изминат километър, в случай че пътуват някъде. Още едно срамно съпоставяне: наричаната „ златната вдовица “, дамата на Стефан Стамболов – Поликсена, е обезпечена със 7200 лв. годишна пенсия.
Вчера хората на К.К. в Народното събрание плюеха по сътрудници и налитаха на кютек. Същите назовават европейската ориентировка национално изменничество. И тези крещят в амок: „ Ний, ний сме баш патриотите! Ще смачкаме предателите “.
Предателите, да сте наясно, сме всички, които не желаем живот в Евразия и „ Руский мир “ под ботуша на Путин и камарилата му в Кремъл. Биха ни натирили в Белене и избесили, в случай че имаха даже най-малка опция.
Нито един от тези, които загатваме през днешния ден, не би се вписал даже за ден в днешната среда и обстановка. Поривът им към независимост, цивилизационните полезности и Европа щеше да ги трансформира в люти врагове на злостната и нападателна русоробия, на тайните служби и на управническите кръгове, вторачени в ограбването на страната – финансово и духовно.
И отново щяха да станат герои, тъй като не работят в своя изгода, а в интерес на обществото. Клише е, само че е самата истина.
***
Из „ Христо Ботйов. Опит за биография ” на Захарий Стоянов
„ Нашият воин, с името на който озаглавихме актуалната си книга, Христо Ботйов, е бил човек, роден и предопределен от необяснимите стихии да бъде огромен човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави столетия. Нещастен той, дваж по-нещастен неговият роден град, триж по-злочест народът, на който е бил наследник, а четири и пет пъти била пуста и суха епохата на неговия человечески живот! Ако той беше наследник на Италия, щеше да бъде в случай че не Гарибалди и Мацини, то най-малко тяхната дясна ръка. Ако беше французин, съвременник на Юлската гражданска война или на Луи Наполеона, то първата укрепление на града Париж щеше да се назовава " Ботйова ". А кой знае?... Може би щеше да бъде и един от нощните съветници в палата на Тюйлери, един от ония, които с пищов в ръката налягаха малодушния авантюрист против 2 декември да не се бои и да не отстъпя от своето злочинство. Но това последно съмнение ние не имаме вяра, казахме го единствено като уместно и обичайно събитие на буйната и неспокойната натура, която единствено по нямане други занятня би се решила на сходни противоречащи на духа и на натурата предприятия.
… Хората като Ботйова, с неговите идеали и усеща не са подсъдими на елементарните за всекиго съдилища. Тях съди историята и потомството. Между епохата, в която живял и работил той, и епохата днешна съпоставяне е невероятно: На своето време той бил и цар, и закон, и национална воля, и заем, и бюджет, и всичко. Пет милиона същества, които се казвали българска парадайса, били неми, вързани, стадо от животни. Техните премеждия, рабските им вериги, от една страна, и бъдещето им, от друга, докарвали великата душа до лудост “.
***
Стефан Стамболов: " Не би трябвало да се освобождава никой народ. Народите би трябвало да се освободят сами, или да загинат!
Георги С. Раковски: " Щем потвърди необратимо, за какво ние сме първите и най-старите поданици в Европа… "
" Всякога Русия ни е лъгала ".
Захарий Стоянов: " Както виждате, читателю, патриотизмът е бошлаф; той е съществувал единствено при турското господство, а през днешния ден е невероятно да се направи разлика сред родолюбеца и шпионина; палмата на шампионата се подава на тоя последния… " - из " Записки по българските въстания "
" Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни национални деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле срещу публична Русия. Никога те не са апелирали към нея, тъй като са знаяли, че нейний бич повече боли от турския. "
Георги Бенковски: Ставайте робове, аз не ща хомот!
Отец Матей Преображенски – Миткалото: Ще пристигна други Левски! А на обесения - безконечна му памет...
Стефан Караджа: Една кръв ни остана... и една земя да я попие.
***
Това са персони безподобни, величави, надарени, национални и именити. Сътвореното от тях ще пребъде, макар домогванията на миши душици да се залепят за тях. Не става. Няма намерено такова лепило…
Огнян Стефанов
Не ги заслужаваме. Българите не заслужаваме тези, които през днешния ден почитаме и цитираме техните имена. Най-малко пък тези, които произнасят патетични речи. За тях не ми се приказва даже. Най-много ме омерзява самочувствието на тези нарциси, че са сходни и даже по-добри от тези, за чиито дейности и гибел се сещаме един път в годината на 2 юни.
Представете си Караджата, Левски, Ботев, Миткалото, Раковски, Хаджи Димитър, Бенковски, Волов и останалите в редичка до президент, началник на Народното събрание, депутати, кметове, министри… Не стига въображението за сходен парадокс.
Не заслужаваме героите си, тъй като ги тачим единствено на думи. Сещаме се тях в годишнините от тяхната гибел. Признателността ни е подправена. В местността „ Костина “ до с. Рибарица на 25 май се отбелязва всяка година паметта за Георги Бенковски. Патриотите, които веят флагове, пеят песни, обличат носии и размахват саби и пищови си изстудяват бирата и ракията в чешмата/кладенчето, където турците са измили кръвта от отрязаната глава на войводата…
Иначе същите потурджии се бият в гърдите какви същински българи са… Същото е на десетки други места: речи, маршове, строени военни и за край – пиячка.
Примери да желаете.
„ Каква книга си написал за Христо Ботев, бе?! Не го ли знаем какъв негодяй беше! “. С тези думи се нахвърлил върху Захари Стоянов Георги Живков, три пъти ръководител на Народното събрание и министър на просветата след Освобождението. Живков е от Либералната партия, поборник, взел участие в Априлското въстание и Сръбско-турската война, приятел на Стамболов.
Повод за яростта му е прошение от страна на писателя и народен представител Стоянов да бъде отпусната що годе прилична пенсия на брачната половинка на Ботев – Венета, която сама отглеждала дъщерята на поета Иванка. Сравнете единствено: майката на Ботев, Иванка и Венета получават мизерните 30 лв. на месец. При състояние, че депутатите по това време получавали 15 лв. дневни, плюс по 80 стотинки за всеки изминат километър, в случай че пътуват някъде. Още едно срамно съпоставяне: наричаната „ златната вдовица “, дамата на Стефан Стамболов – Поликсена, е обезпечена със 7200 лв. годишна пенсия.
Вчера хората на К.К. в Народното събрание плюеха по сътрудници и налитаха на кютек. Същите назовават европейската ориентировка национално изменничество. И тези крещят в амок: „ Ний, ний сме баш патриотите! Ще смачкаме предателите “.
Предателите, да сте наясно, сме всички, които не желаем живот в Евразия и „ Руский мир “ под ботуша на Путин и камарилата му в Кремъл. Биха ни натирили в Белене и избесили, в случай че имаха даже най-малка опция.
Нито един от тези, които загатваме през днешния ден, не би се вписал даже за ден в днешната среда и обстановка. Поривът им към независимост, цивилизационните полезности и Европа щеше да ги трансформира в люти врагове на злостната и нападателна русоробия, на тайните служби и на управническите кръгове, вторачени в ограбването на страната – финансово и духовно.
И отново щяха да станат герои, тъй като не работят в своя изгода, а в интерес на обществото. Клише е, само че е самата истина.
***
Из „ Христо Ботйов. Опит за биография ” на Захарий Стоянов
„ Нашият воин, с името на който озаглавихме актуалната си книга, Христо Ботйов, е бил човек, роден и предопределен от необяснимите стихии да бъде огромен човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави столетия. Нещастен той, дваж по-нещастен неговият роден град, триж по-злочест народът, на който е бил наследник, а четири и пет пъти била пуста и суха епохата на неговия человечески живот! Ако той беше наследник на Италия, щеше да бъде в случай че не Гарибалди и Мацини, то най-малко тяхната дясна ръка. Ако беше французин, съвременник на Юлската гражданска война или на Луи Наполеона, то първата укрепление на града Париж щеше да се назовава " Ботйова ". А кой знае?... Може би щеше да бъде и един от нощните съветници в палата на Тюйлери, един от ония, които с пищов в ръката налягаха малодушния авантюрист против 2 декември да не се бои и да не отстъпя от своето злочинство. Но това последно съмнение ние не имаме вяра, казахме го единствено като уместно и обичайно събитие на буйната и неспокойната натура, която единствено по нямане други занятня би се решила на сходни противоречащи на духа и на натурата предприятия.
… Хората като Ботйова, с неговите идеали и усеща не са подсъдими на елементарните за всекиго съдилища. Тях съди историята и потомството. Между епохата, в която живял и работил той, и епохата днешна съпоставяне е невероятно: На своето време той бил и цар, и закон, и национална воля, и заем, и бюджет, и всичко. Пет милиона същества, които се казвали българска парадайса, били неми, вързани, стадо от животни. Техните премеждия, рабските им вериги, от една страна, и бъдещето им, от друга, докарвали великата душа до лудост “.
***
Стефан Стамболов: " Не би трябвало да се освобождава никой народ. Народите би трябвало да се освободят сами, или да загинат!
Георги С. Раковски: " Щем потвърди необратимо, за какво ние сме първите и най-старите поданици в Европа… "
" Всякога Русия ни е лъгала ".
Захарий Стоянов: " Както виждате, читателю, патриотизмът е бошлаф; той е съществувал единствено при турското господство, а през днешния ден е невероятно да се направи разлика сред родолюбеца и шпионина; палмата на шампионата се подава на тоя последния… " - из " Записки по българските въстания "
" Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни национални деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле срещу публична Русия. Никога те не са апелирали към нея, тъй като са знаяли, че нейний бич повече боли от турския. "
Георги Бенковски: Ставайте робове, аз не ща хомот!
Отец Матей Преображенски – Миткалото: Ще пристигна други Левски! А на обесения - безконечна му памет...
Стефан Караджа: Една кръв ни остана... и една земя да я попие.
***
Това са персони безподобни, величави, надарени, национални и именити. Сътвореното от тях ще пребъде, макар домогванията на миши душици да се залепят за тях. Не става. Няма намерено такова лепило…
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ