Как болшевиките правят революция в руския език
Те освен трансформират политическия строй и смъкват царя, само че и вкарват нов правопис и махат от писмеността няколко букви.
Реформата в съветския език назрява още преди революцията, само че съветската Академия на науките работи постепенно и не бърза да я вкарва навсякъде. След революцията от 1917 година новата власт работи доста по-решително. Има е нужда от отвод от всичко „ остаряло “ – режим, вяра, стопанска система, в това число и правопис.
През 1918-а излиза разпореждане за новия правопис и всички печатни издания се задължават да го съблюдават. Дореволюционните правила на процедура са анулирани изцяло.
Каква е задачата на промяната на езика?
Getty Images
Дореволюционният правопис е прекомерно комплициран, а промяната на езика е нужна на болшевиките в това число и за улеснение на общуването. Та нали една от основните задания е да се ликвидира неграмотността. Няколко години преди революцията, съгласно разнообразни оценки, едвам близо 40% от популацията на Русия може да написа и чете. Само че новата класа, провъзгласена от Владимир Ленин, на служащите и селяните, би трябвало интензивно да работи във всички области, тъй че властта на младата Страна на препоръките задължава цялото население на възраст от осем до 50 години да се ограмоти.
Преброяването на популацията от 1926-а демонстрира, че единствено за няколко години делът на грамотните хора по селата доближава към този момент 50%.
От писмеността махат няколко букви
Свободни източници
Преди революцията съветската писменост е от 35 букви, няма общи правила на правописа, а единствено наложеният още по времето на Петър I цивилен шрифт. Петър се е стремял да ограничи властта на църквата и за задачата измисля опростено изписване на буквите за държавните укази, светските документи и за първите вестници.
Болшевиките махат няколко букви, а други заместват с по-прости аналози, които към този момент съществуват в писмеността (тоест всъщност букви, които отбелязват един и същи тон, са обединени в една). В следреволюционната писменост буквите към този момент са 32, а по-късно е одобрена буквата Ё като обособена и те стават 33. Именно тази писменост се употребява и до ден-днешен.
Sputnik
за въвеждането на новия правопис гласи:
1. Да се изключи буквата „ ѣ “ (Ять), като се размени с „ е “ (колѣно – колено, вѣра – вера, въ избѣ – в избе).
2. Да се изключи буквата „ ѳ “ (Фита), като се размени с „ ф “ (Фома, Афанасий, фимиам, кафедра).
3. Да се изключи буквата „ ъ “ (Ер) в края на думите и частите на комплицираните думи (вече упоменатия образец – въ избѣ – в избе, хлѣбъ – хлеб, контръ-адмиралъ – контр-адмирал). Това предписание е прекомерно комплицирано и се постанова да бъдат запомняни думите, които се нуждаят от „ ъ “ в края. Освен това със прекъсването на тази ѝ приложимост се икономисват до 4% от печатния текст. Лингвистът Лев Успенски даже пресмята, че „ ъ “ годишно завзема по 8,5 милиона непотребни страници.
Това „ ъ “ обаче се резервира в средата на думите като разграничителен („ корав “) знак (съемка, разъяснить, адъютант). С тази цел буквата се употребява и в този момент – прочети по-подробно за нея .
4. Да се изключи буквата „ і “ (И десетично) и да се размени с „ и “ (ученіе – обучение, Россія – Россия, Іоаннъ – Иоанн). Това предписание след това провокира известни усложнения, тъй като при ръкописен текст буквата „ И “ в комбиниране с буквата „ ш “ или „ м “, да вземем за пример, се слива.
5. Да се признае за желателна, само че не и наложително използването на (пёс, вёл, всё).
Интересен факт е, че в указа въобще не е упомената още една писмен знак от остарялата писменост – «ѵ» (Ижица), само че тя на процедура въобще не се е употребила. Разпространена в религиозни текстове, тя се трансформира в графическия си двойник „ и “.
Какво още се трансформира в езика
Getty Images
Освен метода на изписването на думите, се трансформират и няколко правописни правила.
Например, плъгини, които приключват на з (из, воз, раз, роз, низ, без, посредством, через) в този момент би трябвало да се изписват друго – съгласно това каква писмен знак следва след тях. Пред гласните и звучни съгласни си остава „ з “, само че пред глухите съгласни „ з “ би трябвало да се размени със „ с “ (разбить, разораться, само че расступиться)
Самата приставка „ с- “ въобще не се трансформира без значение от другите букви.
Getty Images
Променят се и комплицираните правила за окончанията на някои форми на падежи:
1. В родителен падеж на епитети, причастия и местоимения към този момент би трябвало да се написа „ ого “, „ его “, вместо „ аго “, „ яго “ (добраго – доброго, ранняго – раннего).
2. В именителен и винителен падеж на женския и междинен жанр на прилагателните, причастията и местоименията окончанията „ ыя “, „ ія “ са сменени с „ ые “, „ ие “, вместо „ ыя “ ”, „ ія “ (добрыя – добрые, синія – синие).
3. Местоимението „ Те “ („ Они “) по-рано са се различавали и е имало женска форма „ Онѣ “ ” и мъжка „ Они “, а в този момент остава единствено „ Они “. Същото се случва и с числителното „ един “ в женски жанр. (Одне – одни, однехъ – одних и т.н.).
4. Притежателното местоимение „ ея “ в родителен падеж само число става ее (или её).
Как обществото възприема промяната
Свободни източници
Бялата емиграция не приема новия правопис. Хората, напуснали страната след революцията, настояват, че болшевиките надали не са обезобразили съветския език. До 1940-50-те години съветските емигрантски издания излизат в остарелия жанр. Емигрантите от по-късните години към този момент са възприели нормите на новите правила и привикват с тях.
Появяват се усложнения и при към този момент грамотното население. В персоналната си преписка мнозина не престават да употребяват остарелия правопис, а на други им се постанова незабавно да научават новите правила. А преди всички самите учители е трябвало да привикват с новия правопис.
Свободни източници
Един от най-големите проблеми обаче е преиздаването на новия език на голям размер класическа литература от XVIII-XIX век. Заради новите правила за окончанията, да вземем за пример, страдат някои рими в поезията. Между другото, когато става дума за книгите, смяната има и позитивен резултат, тъй като творбите на доста велики писатели, разхвърляните по списания и сборници, през руско време са „ преведени “ и се появяват в една поредност.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Реформата в съветския език назрява още преди революцията, само че съветската Академия на науките работи постепенно и не бърза да я вкарва навсякъде. След революцията от 1917 година новата власт работи доста по-решително. Има е нужда от отвод от всичко „ остаряло “ – режим, вяра, стопанска система, в това число и правопис.
През 1918-а излиза разпореждане за новия правопис и всички печатни издания се задължават да го съблюдават. Дореволюционните правила на процедура са анулирани изцяло.
Каква е задачата на промяната на езика?
Getty Images
Дореволюционният правопис е прекомерно комплициран, а промяната на езика е нужна на болшевиките в това число и за улеснение на общуването. Та нали една от основните задания е да се ликвидира неграмотността. Няколко години преди революцията, съгласно разнообразни оценки, едвам близо 40% от популацията на Русия може да написа и чете. Само че новата класа, провъзгласена от Владимир Ленин, на служащите и селяните, би трябвало интензивно да работи във всички области, тъй че властта на младата Страна на препоръките задължава цялото население на възраст от осем до 50 години да се ограмоти.
Преброяването на популацията от 1926-а демонстрира, че единствено за няколко години делът на грамотните хора по селата доближава към този момент 50%.
От писмеността махат няколко букви
Свободни източници
Преди революцията съветската писменост е от 35 букви, няма общи правила на правописа, а единствено наложеният още по времето на Петър I цивилен шрифт. Петър се е стремял да ограничи властта на църквата и за задачата измисля опростено изписване на буквите за държавните укази, светските документи и за първите вестници.
Болшевиките махат няколко букви, а други заместват с по-прости аналози, които към този момент съществуват в писмеността (тоест всъщност букви, които отбелязват един и същи тон, са обединени в една). В следреволюционната писменост буквите към този момент са 32, а по-късно е одобрена буквата Ё като обособена и те стават 33. Именно тази писменост се употребява и до ден-днешен.
Sputnik
за въвеждането на новия правопис гласи:
1. Да се изключи буквата „ ѣ “ (Ять), като се размени с „ е “ (колѣно – колено, вѣра – вера, въ избѣ – в избе).
2. Да се изключи буквата „ ѳ “ (Фита), като се размени с „ ф “ (Фома, Афанасий, фимиам, кафедра).
3. Да се изключи буквата „ ъ “ (Ер) в края на думите и частите на комплицираните думи (вече упоменатия образец – въ избѣ – в избе, хлѣбъ – хлеб, контръ-адмиралъ – контр-адмирал). Това предписание е прекомерно комплицирано и се постанова да бъдат запомняни думите, които се нуждаят от „ ъ “ в края. Освен това със прекъсването на тази ѝ приложимост се икономисват до 4% от печатния текст. Лингвистът Лев Успенски даже пресмята, че „ ъ “ годишно завзема по 8,5 милиона непотребни страници.
Това „ ъ “ обаче се резервира в средата на думите като разграничителен („ корав “) знак (съемка, разъяснить, адъютант). С тази цел буквата се употребява и в този момент – прочети по-подробно за нея .
4. Да се изключи буквата „ і “ (И десетично) и да се размени с „ и “ (ученіе – обучение, Россія – Россия, Іоаннъ – Иоанн). Това предписание след това провокира известни усложнения, тъй като при ръкописен текст буквата „ И “ в комбиниране с буквата „ ш “ или „ м “, да вземем за пример, се слива.
5. Да се признае за желателна, само че не и наложително използването на (пёс, вёл, всё).
Интересен факт е, че в указа въобще не е упомената още една писмен знак от остарялата писменост – «ѵ» (Ижица), само че тя на процедура въобще не се е употребила. Разпространена в религиозни текстове, тя се трансформира в графическия си двойник „ и “.
Какво още се трансформира в езика
Getty Images
Освен метода на изписването на думите, се трансформират и няколко правописни правила.
Например, плъгини, които приключват на з (из, воз, раз, роз, низ, без, посредством, через) в този момент би трябвало да се изписват друго – съгласно това каква писмен знак следва след тях. Пред гласните и звучни съгласни си остава „ з “, само че пред глухите съгласни „ з “ би трябвало да се размени със „ с “ (разбить, разораться, само че расступиться)
Самата приставка „ с- “ въобще не се трансформира без значение от другите букви.
Getty Images
Променят се и комплицираните правила за окончанията на някои форми на падежи:
1. В родителен падеж на епитети, причастия и местоимения към този момент би трябвало да се написа „ ого “, „ его “, вместо „ аго “, „ яго “ (добраго – доброго, ранняго – раннего).
2. В именителен и винителен падеж на женския и междинен жанр на прилагателните, причастията и местоименията окончанията „ ыя “, „ ія “ са сменени с „ ые “, „ ие “, вместо „ ыя “ ”, „ ія “ (добрыя – добрые, синія – синие).
3. Местоимението „ Те “ („ Они “) по-рано са се различавали и е имало женска форма „ Онѣ “ ” и мъжка „ Они “, а в този момент остава единствено „ Они “. Същото се случва и с числителното „ един “ в женски жанр. (Одне – одни, однехъ – одних и т.н.).
4. Притежателното местоимение „ ея “ в родителен падеж само число става ее (или её).
Как обществото възприема промяната
Свободни източници
Бялата емиграция не приема новия правопис. Хората, напуснали страната след революцията, настояват, че болшевиките надали не са обезобразили съветския език. До 1940-50-те години съветските емигрантски издания излизат в остарелия жанр. Емигрантите от по-късните години към този момент са възприели нормите на новите правила и привикват с тях.
Появяват се усложнения и при към този момент грамотното население. В персоналната си преписка мнозина не престават да употребяват остарелия правопис, а на други им се постанова незабавно да научават новите правила. А преди всички самите учители е трябвало да привикват с новия правопис.
Свободни източници
Един от най-големите проблеми обаче е преиздаването на новия език на голям размер класическа литература от XVIII-XIX век. Заради новите правила за окончанията, да вземем за пример, страдат някои рими в поезията. Между другото, когато става дума за книгите, смяната има и позитивен резултат, тъй като творбите на доста велики писатели, разхвърляните по списания и сборници, през руско време са „ преведени “ и се появяват в една поредност.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ